Публикации в този блог

• Подреди по
  • Последно обновени
  • Име
  • Дата
  • Най-коментирани
  • Прегледа

Прочети повече за Безсъние!

Безсъние!

Не спиш, нали?Гледаш през прозореца наблюдаваш звездите- приличат ти на мен. В очите ти от много дълго време  мълчи една любов! Не спиш, нали? Аз също!  И мислите ни се пресичат, не знайно как, къде, защо… Гледаш звездите,  ах, колко ги мразиш! Забиват се в теб като стъкла и отразяват само тишината, от както аз си тръгнах. Не спим…Защо? Искам да стопля душата ти непростимо изстинала. Усети ме! Затвори очи и ме почувствай!  Не спя! Не спиш! Ах, тези коварни з

• 0 Коментари
• 986 прегледа

• Мина Сатин
• 4 декември 201510 г.

Прочети повече за Не(Реален)

Не(Реален)

Той е нежен,но по мъжки не вярва в плача!С него не е нужно да говоря, той ме чувства. Приспива ме  галейки косите ми. Събужда ме с целувка. Шепне ми в ухото  приказки за любовта. Пази ме от хорските очи,  не иска да ме наранят. Есента събира  изпопадали, за мен, листа. Той е вятърът в моя свят- издухва всички лоши чувства. И е като океанът- по вълните на живота до мен донася само радостта. Танцува с луната вътре в мен. Гмурка пръсти в моите мечти и като свои ги

• 0 Коментари
• 854 прегледа

• Мина Сатин
• 4 декември 201510 г.

Прочети повече за Не съм от тук и съм за малко!

Не съм от тук и съм за малко!

Не съм от тук.За мъничко минавами реших да се отбия в твоя свят. Донесох ти от красотата на Земята и мънички парченца вълшебство. ( Колкото да те усмихват, когато си отида!) В очите ти блясък посадих и в джоба ти любов приших. (Да си разшиваш по малко, когато си отида!) Но не съм от тук и съм за малко. Ще тръгвам вече.  А ти ми обещай, че ще бъдеш щастлив и на тези, който си нямат от твоето щастие ще раздаваш. (Така, както аз на теб!) А, ако някога, случайно,  сетиш се

• 1 Коментар
• 1572 прегледа

• Мина Сатин
• 4 декември 201510 г.

Прочети повече за Знаеш ли, страшно ми се мълчи!

Знаеш ли, страшно ми се мълчи!

Знаеш ли, страшно ми се мълчи! Думи изречени-изчезнали, приказки тихо прошепнати в глухо пространство- нищо не остава, вятъра отнася- чувствата на глас изречени! Знаеш ли, страшно ми се мълчи! Искам сърцата  по между си да говорят, душите в тишината да се сливат, магията на обичта да ме проглуши. Но без думи, нека няма думи- и без това вече не ги чувам. Преди всичко чувах, чувах всичко- лъжите, обидите, нападките, клюките, омразата… Думите раняват и белези

• 0 Коментари
• 1058 прегледа

• Мина Сатин
• 4 декември 201510 г.