Не(Реален)

Той е нежен,
но по мъжки не вярва в плача!
С него не е нужно да говоря,
той ме чувства.
Приспива ме 
галейки косите ми.
Събужда ме с целувка.
Шепне ми в ухото 
приказки за любовта.
Пази ме от хорските очи, 
не иска да ме наранят.
Есента събира 
изпопадали, за мен, листа.
Той е вятърът в моя свят-
издухва всички лоши чувства.
И е като океанът-
по вълните на живота
до мен донася само радостта.
Танцува с луната вътре в мен.
Гмурка пръсти в моите мечти
и като свои ги отглежда.
Той е като дъжд-
вали навсякъде по мен, в мен.
Аз за него съм единствена
и знае, той, за мен, че е единствен.
Аз ли?
Аз съм си послала сред звездите 
и в момента си го измислям.