Безсъние!

Не спиш, нали?
Гледаш през прозореца 
наблюдаваш звездите-
приличат ти на мен.
В очите ти
от много дълго време 
мълчи една любов!
Не спиш, нали?
Аз също! 
И мислите ни се пресичат,
не знайно как, къде, защо…
Гледаш звездите, 
ах, колко ги мразиш!
Забиват се в теб като стъкла
и отразяват само тишината,
от както аз си тръгнах.
Не спим…Защо?
Искам да стопля душата ти
непростимо изстинала.
Усети ме!
Затвори очи и ме почувствай! 
Не спя! Не спиш!
Ах, тези коварни звезди.
Затвори очи сега!
Какво като е безутешно тъмно
в нашите души?
Нали и двамата не спим сега!
Нека да се слеем!
Невидими!
По-близки!
Сред звездите аз сега живея!
Затова не спя!
Събудих те и теб-
признавам! 
Поне в безсънието да се усетим двама!
Не спя! И ти не спиш!
Защото ти си моето безсъние
и аз съм твоето!