2 глава- Някои неща, трябва да си останат такива

 Пристигнахме на мястото. Джоузеф ме отведе нагоре, изглеждах малко смотано, защото още бях с дрехите за парти. Реших да не мисля за такива непотребни неща в момента и започнах да размишлявам, за какво ме доведоха тук. Стигнахме до една зала, цялата с египетски йероглифи. Показа се един възрастен човек, който като че ли имаше орлов поглед, защото беше прекалено далече, за да ме види. Внезапно и очудващо за възрастта си стигна много бързо до мен. 

Защо ме доведохте тук? - попитах.

А мъжът с орловия поглед, вместо да ми отговори, ми каза да вляза в една още по страмна стая. Аз втренчена от всичко това, замръзнах на място. Джоузеф се опита да ме поведе до стаята, но не успя да ме помръдне. Тогава се издигнах, нямах представа как го направих, но Джоузеф ме хвана преди да падна на земята. Изглеждаше много добре, дори спокоен. Тогава старецът ме поведе към залата, както и да се съпротивлявах. Там имаше четири фигури, обясни ми, че една от тях е печеливша и ако избера нея, означава, че съм една от тях. Не можех да го разбера, но вече започвах да се притеснявам. Светлините загаснаха и всичко потъна в мрак.