• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224170

Простено - Прости!

Sirni%20zagovezni.jpg"Този, който прощава, е облагодетелстван точно толкова, колкото и този, на когото са простили.

Гафар е суфистко име на Бог. То означава: Този, който прощава. Ако можеш да обичаш и да прощаваш, нищо друго не е необходимо. Ако не можеш да прощаваш, ти не можеш да обичаш; ако не можеш да обичаш, ти не можеш да прощаваш. Само голямата любов знае как да прощава, и само голямата прошка знае как да обича, в противен случай всеки е ограничен в граници. Всеки допуска грешки; да грешиш е човешко, да прощаваш е божествено. И колкото повече прощаваш, толкова повече започваш да се придвижваш към Божественото; започваш да преминаваш отвъд човешкото. И колкото по-далеч преминеш, толкова е по-възможна любовта.
Ето защо запомни да обичаш безусловно, и ти няма да натрупаш никаква карма; няма да натрупаш никакво минало. Няма да натрупаш никакво ограничение върху себе си и няма да имаш никакви бариери пред твоя поглед.
Веднъж след като бариерите са изчезнали от погледа ти, божествеността е навсякъде. Ще я намериш навсякъде, ако можеш да простиш и да обичаш. Ти не можеш да простиш на грешника и затова не си в състояние да видиш бог в него.
Веднъж, след като си започнал да прощаваш, разликата между грешника и светеца е изгубена; разликата между добро и лошо изчезва. Няма повече разлика, започваш да виждаш Единия, Този, в който няма разлики. Няма мъж, няма жена, няма черен, няма бял, няма индиец, няма чужденец. Има чиста енергия и тази чиста енергия е Бог.
Да си отмъстителен спрямо когото и да е било, означава да си отмъстителен спрямо Бог. Да мислиш за някого като за свой неприятел означава да превърнеш Бог в свой неприятел. Ето защо Исус казва: ‘Обичай своите врагове’, защото те не са врагове. Ние сме съставна част един на друг; ние сме едно цяло.
И запомни: този, който прощава, е простен. Качеството и способността да прощаваш е едно от най-хубавите цветя на човешката душа. Отмъщението е грозно, злонамерено; то се спуска до най-нисшето. Да простиш се извисява до най-висшето. Колкото повече един човек умее да прощава, толкова повече неговото сърце се разширява, неговото съзнание нараства. Денят, в който човек всичко на всеки прощава, е денят, в който Бог среща човек и човек среща Бог.
Остави това качество на прошката да стане самият ти център. Не прощавай само за да задължиш. Не прощавай като задължение, защото тогава това създава его, и то едно много прикрито его, което е много опасно, по-опасно дори от самото отмъщение. Егото, претендиращо за святост е възможно най-лошото его на света. Така, че не бъди правоверен фанатик. Бъди по-спонтанен; да простиш трябва да се случи естествено и тогава то е наистина благословия.
Всички религии са изнамерили стратегии първо да те накарат да се чувстваш виновен, а след това да ти дадат прост метод, за да се почувстваш свободен от вината. Аз не ви уча никаква религия. Аз просто искам да ви кажа истината.
Ако си направил нещо грешно, иди при човека. Бъди смирен, поискай неговата прошка. Само той може да ти прости, никой друг. И си спомни, че значението на думата „грях“ е забрава. Така, че сега не забравяй и отново да направиш същата грешка; в противен случай твоето искане на прошка е безсмислено. Бъди внимателен, бъди нащрек, бъди осъзнат; и не прави същата грешка отново.
Да простиш е божествено и затова, ако някой дойде при теб и ти каже, че е извършил грешка спрямо теб, не пропускай възможността да вкусиш нещо от божественото. Или когато ти си допуснал грешка и отидеш при някого, за да бъдеш простен, ти му даваш огромна възможност да вкуси от божественото. Това е добро и за двамата ви. Прощавайки, той вкусва нещо, което е невъзможно за обяснение; може единствено да бъде наречено божествено. И ти също ще почувстваш нещо безкрайно красиво – смирение, липса на его.
Но запомни да не допускаш грешката отново. Трябва да се превърне в твое решение; тогава ти наистина се разкайваш. И това не е нещо на Бог, не е нещо на свещеника, а е нещо свързано със собствената ти психология."
- Ошо

Когато простиш, не трябва да забравиш какво си простил. За амнезия на паметта никой не говори. Прощаваш въпреки, че знаеш и помниш какво са ти сторили, или какво ти си сторил на някой друг. Защото човек и на себе си трябва да прощава, но да Не забравя. За да не повтаря грешките си.

Ако не простиш обаче, ти продължаваш да носиш на гърба си греха - независимо дали е твоят, или на друг. И сам себе си обременяваш с ненужен и тежък товар.

А ако не забравяш какво са ти сторили, то тогава за в бъдеще ти ще си по-осъзнат и ще избягваш подобни хора и ситуации.

Това е смисълът на това да живееш осъзнато.

Всички просветлени мистици, и наши съвременници като Ошо, и древни духовни учители като Буда, Лао Дзъ, Руми и др, са знаели огромната пречистваща сила на Прошката. Това духовно познание е съществувало още по времето на Дедите ни Древните българи, първите човеци на земята.
У нас в древните ни традиции се е запазил обичаят на Прошката, та до днес. Древният ни мъдър народ е бил народ на прошката и любовта не случайно – защото Древните българи са Божиите хора, онези от пръст създадените с Дъха на Бога. Ето защо те са отделили специален ден в годината на Опрощаването и са го празнували като Празника на „Простено – Прости!“, както все още се нарича в някои села. На този ден са изгаряли огньове, защото са знаели, че огънят пречиства. Въртели са и запалени факли от слама. Pokladi.jpg
Разбира се, на този празник главна роля е била отредена на Жреца, който по древна традиция е намятал маска на животно – в случая на този празник е слагал глава на елен – рогач с червени рога като предвестник на пролетта. Това се прави и до днес от кукери в някои български села, е жрецът/ кукерът наричат Джумалъ (ЖаМаЛа е Древнобългарско наименование – Живот (Жа) от Майката Богиня на Светлината (МаЛъ). Djumalu.jpg
Днес Празникът на Прошката е преминал в християнските празници като Сирни Заговезни не случайно, тъй като Древнобългарската духовност е в основата на всички днешни световни религии.
Българите са най-древният народ, от времето, когато християнство още не е имало. Но е имало Древните българи, Божиите хора, първите човеци на Земята. Те са възприемали себе си като чеда на Бога, а Бог са почитали по всякакви начини, включително чрез добър и хармоничен живот на любов и съгласие.
Бог са наричали БъРаАз / ПРаАз (Древният Аз), РаАз, Реза, Раз, Риши, Бъръза / Пуруша, Ази / Язи, Аздал, Даваз (Зевс) - това са все имена на Бога на Първичното Съзнание. От наименованието БъРъЗа, по-късно обезвучило се през епохите като ПъРъСъ се е появил и глагола ПРоСти (ПРС е неговият корен). Прости е обръщение към Пра Бога на Дедите ни БъРаз. И са го почитали с ритуали на хранене, наречени Яжна. Или още Курбан - Към Ра Ба/Към Бога Ра са се извисявали, като са се хранели и са раздавали храна в негова чест. Българските жреци са жарели семена и са пиели вино в чест на Бога, пожертвал себе си, като се пресъздал в човеците.
Според Дедите ни Богът Създател се е разкъсал на хиляди части, за да създаде човешкото същество с божествена душа, запалена искра от Божествения огън. Божията душа в човека Дедите ни нарекли Бог СебАзи (Съ Ба Ази, Със Бога Аз), Бога на Божествената светлина, която всички носим в себе си. В почит към саможертвата на Създателя, разкъсал себе си, за да създаде човешката душа, дедите ни отслужвали духовни ритуали по скалистите светилища на Родината ни. Жреците са били тези, които водели Духовните мистерии в чест на Бога Създател.
Освен Душата син на Бога, Бог е създал и първичната енергия, светлината и материята и целият видим свят, произлязъл от нея. Самата материя Дедите ни отъждествявали като Богинята Майка, която също наричали с многобройни имена: БъРа / Пра, МаРа, БаЛ (Богиня на светлина), ТаРа (земната Богиня), КеРа / Хера (Богинята на Енергията, която кара нещата да се случват), Първата, Давата / Девата, Мая, Макя, МаНа и др. са все имена на Богинята Майка на Древните българи. Ба означава Баба или Стара жена. За тях Бог е бил Жена / Женската енергия на Любовта и Всеприемането е Божествена, и поради това са го наричали почтително Ба в смисъл на Баба, Родоначалница на Живота.

Самото християнство е възникнало върху основата на Древнобългарската духовност и е запазило много от нейните символи - Окото в Триъгълника, Слънцето, Летящите змейове и пауните, изобразени по църковните ни олтари. Запазило е, особено Православното християнство, и обожествяването на Жената в образа на Божията майка.
Тези символи са и винаги са били древнобългарски знаци -символи на Древнобългарския Дух на нашите деди - просветлените мистици основатели на човешката духовност.

За съжаление юдейските фарисеи не само са се отклонили от Древнобългарската първа човешка духовност, като са забравили за силата на човешката душа и нейния Бог Себази / БалАзи, но са и забравили любовта и милостта в сърцата си. Защото няма как да забравиш, че имаш душа, и в същото време да си способен да обичаш и да бъдеш милостив. Ако душата си не признаваш, кой ще е този, който ще обича или прощава?!

Дедите ни Древните българи са знаели що е то душа, що е то Бог и що е то Прошка. Затова наместо еврейската добавка в Стария завет "Око за око и зъб за зъб", те са имали древнобългарски празници на прошката - като например народния празник Простено - Прости!

Чрез такива празници дедите ни са се приближавали до Бога. Исус беше този, който дойде да напомни на юдеите, че са забравили Любовта и Милостта в сърцата си. Вместо да го чуят обаче, юдейските фарисеи и книжници го омъртвиха върху кръста, символ на Древнобългарската слънчева духовност на любовта и прошката.

Наричащите себе си масони (най-вече западните политически ориентирани масонски ложи) са откраднали и скрили от обществото знанието на дедите ни и техните знаци и символи. Древните българи са били първите хора на земята, високо духовни Божествени хора, които са владеели тайните на природата. Техни са всички велики древни цивилизации на човечеството, както и до днес неразгаданите постижения на Каменната цивилизация. Масоните са скрили знанията ни, духовността ни са разбили на воюващи помежду си световни религии-институции, а нашият народ са подложили на робства и заколение. Защото масоните знаят - Българският дух е Божествен и Неръкотворен. Затова много ги е страх днешните Глобализатори да не се пробуди българинът и неговата мистична духовна мощ.

Днешната картинка на социален, икономически и политически живот в България е очеизбождаща илюстрация на пъклените планове на Световното задкулисие. Не духовна народностна пробуда, а политическа, консуматорска, вулгарна, кървава или каквато щеш друга пропаганда са лее от учебници, медии и прочие.

Официалната религия християнството е завряна в миша дупка, държавата отдавна не дотира църквата и нейните дейности, но затова пък дотира покупката на американски самолети трета употреба.

Човек обаче никога, от зората на своето съществуване, не е преставал да търси връзката си с Бога, защото човек така или иначе е Божествен. И колкото и силно да бяга, от себе си няма да успее да избяга. Може да се самоунищожи като физическа обвивка, но не може да унищожи душата си човешка. Тя отново и отново ще се връща за живот, докато не се съгласиш да я видиш. И тогава неведомите пътища Божии ще намерят пристан в теб.
Българите са Хората на Духа, на Любовта и на Прошката. И все още са – въпреки несгодите и болките си. Топлината и гостоприемството на народа ни учудват и до днес. Особено в днешния конкурентен свят на амбициозна лудост и надпревара за придобивки.


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход