Съзнанието/ The Consciousness

varvarinata

279 прегледа

4217655047ds0.jpg

Съзнанието ни е неконтролеруемо ... освен ако не сме абслютни "извънземни"

Явно така сме устроени, няма начин да го игнорираш и асимилираш изцяло. Всяка една мисъл, всеки един "флуид" или "импулс", или как да го нарека незнам оказва влиание на ежедневието ти на дейстията на всичко дори и да не го усещаш. Съзнанието ти е като друг човек, който някой път дори не съзнаваш, разхожда се по терлички и е непредвидим ... А всъщност са много хора вундеркини стоят си там в мозъкати и приемат импулсите. И те карат да правиш, казваш нещата да виждаш и мислиш ...

В един филм емоциите бяха изобразени като малки човечета (като барбарони) в мозъка и тялото ти, които се борят кой кого да надвие. Странна работа. Дори и да не искаш да се потдаваш на догми, да се правиш че не виждаш нещо, да искаш да не си комплексиран да си позитивен, отворен човек то вътре в теб има всичко, гняв, тъга, чревоугодничество, жестокост, лъжа незнам всичкоо. И всичко това си оказва някакво влиание на личноста ти, на начина по който чувстваш на начина по който говориш. Подтсикаш едно даваш на показ друго.

Очите ни виждат и мозъка възприема толкова много информация, а ние осмисляме и използваме може би около 40%(даже дали има и толкова). Всичко друго е там горе във сивите клетки, и всичко това дава отражение на живота ни, на болестите, на емоциите и т.н. Всичко влиае на нас като същество и личност дори да не разбираме.

Де да можехме да проникнем в съзнанието си и в своя мозък за да си отговорим на много въпроси, но мисля че това е непосилно. Мисля също, че със силата на мисълта можем да постигнем много и можем да променим много неща. Има една нещо което е казал Буда и аз много харесвам:

"Всеки от нас е Бог, всеки от нас знае всичко!

Трябва само да отворим ума си за да чуем собствената си мъдрост"




2 Коментара



Мисля,че е по-добре така,отколкото да помним абсолютно всичко-предполагам,че тогава просто бихме направили едно групово самоубийство ;)

Представи си само да помниш абсолютно всичко,което ти се е случило (например,как майка ти те е ошамарила ,като си била на три години,че си си изцапала поличката?И сега още да помниш и да и се сърдиш.......Или да помниш всички унижения в училище,и да те боли със същата сила?

Представи си всички лоши моменти,които си преживявавла,и си забравила,или интензитета на чувствата е намалял.А сега си представи,че чувстваш същото,което си чувствала тогава!

Можеш ли?Не можеш.

но все пак,ако си представиш-познай каква какафония би настанала.

Забравата е изцеление,и защшитен механизъм.

Не случайно,в древните митологии мъртвите пресичат някоя "река на забравата" (Лета/Стикс и др.) и чак тогава преминават в страната на мъртвите и са щастливи.

Щастието явно е функция на забравата :B)

(леле каква теория си измислих в движение) :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Наистина е невъзможно и както казах непосилно да го направим. Не можем да помним толкова неща и всъщност има неща, които дори не знаем че знаем и че сме видели ;) И точно тези скрити неща оказват влиание на нас макар и да не съзнаваме. Там е в сивото ;) И то е по силно от нас и ако можехме да изпозлваме не 40% а 80% от него щеше да е .... щяхме да сме вундеркини! Силата на мисълта ни може да бъде магическа и разрушителна ...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход