ПърВо пубЛикуВанНу ТфуРение

Ето ме пак - съвсем малко преди първия ми пост

Причината за втората ми, така скорошна поява е, че се сетих да сложа едно стихче, което написах съвсем скоро, без умисъл да вложа нещо в него. Но се оказа, че подсъзнанието ми си е свършило работата.

А ето го и великото нещу:

" Един поглед през прозореца.

Търся хоризонта - няма го.

Тихо мълча.

Тежки капки. Като копия.

В перваза забиват се.

Нейде зад планините нещо проблясква.

Вълнува се.

Лъчи тънки. Страхливи. Насочват се нагоре.

В синевата пречупват се.

Плъзват се към мен. Към моя прозорец.

А капките. Ситни кристали. Заблестяват.

Събуждат се.

А моят поглед. Потънал някъде далеч.

Загубва се. "