Премини към съдържанието
  • публикации
    28
  • коментари
    25
  • прегледи
    3888

Изследване Десето: Зететика и Теория, Зететичен метод и Теорeтичен метод - СТАМАТ

Изследване Десето:Зететика и Теория, Зететичен метод и Теорeтичен метод

ЗА ДА ПРОЧЕТЕШ В GOOGLE+ КЛИКНИ ВЪРХУ ЗАГЛАВИЕТО!

СВАЛИ НА PDF от DROPBOX!

СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE!

 

Пробуждането на Човечеството. Истинната Зететика срещу измамната теория. Откъс от „Земя, не кълбо!“ на Д-р Самюел Роуботъм.

 

***

„Осъждането, без изследване, е върхът на невежеството.”

Уилям Пейли (1743-1805) - Английски духовник и философ

 

***

„За да откриеш кой те управлява, разбери кого не ти е позволено да критикуваш!”

 

***

„Теорията е най-опасният враг на Знанието.”

Зететизъм

 

***

„За известно време, смятах себе си за атеист, докато не осъзнах, че това също е религия.”

Джордж Карлин (1937-2008) – велик Американски комик

 

 ***

 

Винаги съм считал, че имам върховното щастие да живея настоящето си въплощение в изключително и непредсказуемо време, когато във всеки един момент Творецът-Творение предоставя на търсещия ИСТИНАТА прекрасни възможности да се докосва до нея и да я съпреживява. Все още не съм напълно изчистил огледалото на Сърцето си, както ни напътстват Санскритските манускрипти, и засега не съм в състояние да си спомня предишните въплощения на моето същество, но имам крепката подсъзнателна увереност, че тази инкарнация, както и инкарнациите на добрите ми приятели и спътници в този Свят, действително ще са плодотворни, откровени и възвисяващи. Докато, през определени периоди от време, последователно ту се отчайвах, че Човек няма да бъде в състояние да се освободи от мощната и почти всевластна магия хвърлена върху му от войнстващия Илюминатски елит и държаща го в Духовно подчинение и умствено-телесна робия, ту отвреме-навреме провиждах заревото на събуждането и щастливия утринен дъх на свободния полет, то сега вече съм дълбоко убеден, че ВЕЛИКОТО ПРОБУЖДАНЕ НАСТЪПВА!

 

Пробуждането на Човечеството

Поистина, не всеки индивид в момента е в достъпно интелектуално и Душевно състояние, за да може веднага да почувства свободния полъх, но налице са твърде показателни белези, че достатъчно на брой Пробудени и Освободени Души образуват първата от безбройните вълни, които ще прекатурят човеконенавистническата и изживяваща се като непобедима върхушка на Криптокрацията. Тази най-първа вълна от самоосъзнати Освободени Души вече подкопава лъжовно-измамните основи на днешната Масонска „научна“ парадигма за нашата Духовно-телесна същност и за действителното състояние на Света, в който живеем! В огромния океан от Човеци, непременно ще се образуват и втора, и трета, и безчет много вълни, които с течение на времето ще заливат, рушат и окончателно ще пометат руините и дори спомена за сегашната най-мрачна, най-безнравствена, най-бездуховна, най-поробваща и най-кървава Епоха в историята. Заистина, идните поколения ще четат с омерзение за нашето време и ще разглеждат съвременната „цивилизация“ с отвращението, което сега ние изпитваме към нечистите твари. Затова, нека четящият тези редове направи умствено и Душевно усилие и да започне безпристрастно, с отворени сетива, с разкрепостено Сърце и с трезв разсъдък да изследва и да се опита да разбере Света, безстрашно опълчвайки се срещу недействителния измамен мироглед, наложен ни от малобройната беснееща клика на Илюминатската върхушка.

 

Преди повече от половин век, великият свободен мислител Джиду Кришнамурти провиждаше зората на Човешката Свобода и говореше в беседите си за начина, по който тя следва да бъде достигната:

 

„Това, което се опитваме да постигнем във всички тези дискусии и беседи, тук, е да разберем дали не можем да достигнем до радикална трансформация на ума. Човек не да приема нещата, такива каквито му се казват, а да ги разбере, да се вдълбочи в тях, да ги изследва, да отдаде сърцето, ума си и всичко, което притежава, за да изнамери начин да живее различно. Но това зависи от Вас, а не от някой друг. Тъй като в това начинание няма учител, няма ученик, няма никакъв водач, няма никакъв гуру, няма никакъв господар и никакъв Спасител. Вие самите сте и учителят и ученикът, Вие сте господарят, Вие сте гуруто, Вие сте водачът, Вие сте всичко! А да разбереш нещо, означава да промениш това, което е!“

Заистина, колко точно и красноречиво учителят Кришнамурти обрисува изключителното състояние на Човешкия Дух и Душа, в което се случва покълването на жаждата за Свобода и разцъфването на Пробудата и Осъзнатостта! В действителност, именно такъв е пътят към ИСТИНАТА! Първата стъпка по този трънлив и неблагодарен, но извисяващ и ощастливяващ път се състои в поставянето на въпроса:„Кой съм Аз?“ И ако на този въпрос се разкрие правилния отговор, незабавно следват и другите въпроси: „В какъв Свят живея? Какво представлява Вселената, която обитавам? Какво представлява Духът? Кой е Създателят на Вселената?“ и много други. Когато търсещият Духовно Просветление продължи да отговаря правилно и мъдро на въпросите си, следвайки осъзнатия път на Пробуждането, той непременно ще навлезе и в състояние на недоумение: „Как така става, че огромната част от Човечеството не стига до истинните отговори и не се събужда от безсъзнателния транс, в който пребивава?“

 

В същият този момент, на него ще му се наложи съвсем осезаемо да разбере и реално да осъзнае, че в нашия Свят съществуват мощни и властни сили, които не само, че не желаят Човечеството да се пробуди, но и всеотдайно, както явно брутално насилнически, така и измамно, потайно и скришом, работят от началото на цивилизацията за поддържане на физическото му робско положение и Духовното му подчинено състояние. Търсещият Истината ще открие съществуването на съвсем-съвсем малобройна родствено и Астрално неразривно свързана от хилядолетия тайна организация от могъщи люде с неоповестени, но скрити имена, която дори няма име, за да избегне разследването, но която някои изследователи са нарекли Илюминати, а други й дават името от старогръцки произход Криптокрация, където κρυπτός означава скрит, а κράτος – власт, тоест Тайните Властващи. Начинът, по който се отнема Свободата ни, авторът подробно е разгледал в изследването „Как Човечеството бе поробено“.

 

Тогава, търсещият Истината застава на кръстопът, който има властта да промени, както настоящия му живот, така и Трансценденталния път на неговата Дух-Душа, тоест вечното му безсмъртно същество. От кръстопътя излизат два диаметрално противоположни мирогледа, обуславящи две коренно различаващи се жизнени поприща. Единият път, който може да се следва, е този на интелектуалното нарочно предизвикано неверие в същността на разкритата тайна и отричането й, като по такъв начин търсещият, поради боязън от различност спрямо околните, страх от наказание, заради неподчинението на установените в течение на дълги столетия порядки или поради десетилетното дълбоко подсъзнателно програмиране да се съгласява винаги с авторитетите и да се подчинява всякога на властниците, се завръща на уютното, скрито и привидно защитено от „превратностите на съдбата“ свое място в стадото, превръщайки се, от завист и срам, че не е успял да се освободи, в най-злостния критикар срещу достиженията на другите търсещи Истината.

 

Другият житейски път е този на продължаване и задълбочаване на изследванията и разкриване на действителното лице на угнетителя и поробителя на Човечеството и същността на измамите, с които ни е подчинил, както и начина и средствата за постигането им, като накрая се осъществи завръщане в лоното на Истината и се достигне Пробуждане и Освобождение! Още тук трябва да стане ясно, че на настоящия етап от Човешкото развитие, тези върховни Духовни постижения могат да бъдат само и единствено лични. Нереално е да се очаква от индоктринираното в лъжовен мироглед и програмирано в течение на столетия колективно съзнание изведнъж да извърши скок до ниво промяна на парадигмата. Това ще стане постепенно, като все повече и повече Човеци ще придобиват истински познания и ще скъсват с илюзиите, на които са били обучавани и на които са се подчинявали цял живот.

 

Налудните илюзии и програмирането в неестествени и противни на природата ни състояния, пропагандирани ежечасно, всеки ден, безспирно десетилетия наред по стотиците Масонски масмедийни телевизионни и интернет-базирани канали, представляват задължителното затвърждаване на индоктринацията получена в „Образователната система“ и съставляват гръбнака на стратегията за поддържане и увековечаване на окървавените ни робски окови. Нито един Човек няма да може да стъпи на пътя на Освобождението, ако веднъж завинаги не спре да гледа, да слуша, да участва с всичките си сетива и ум и ежеминутно да съпреживява отвратително френетичния, безпардонно-абсурден, парализиращо страхово-психарски, бездушно-андроиден, бездуховно-демоничен, противно анти-Човешки и влудяващо престъпен Масонски пропаганден кървав масмултимедиен цирк на колела!

 

Първата жизнеутвърждаваща стъпка към самостоятелно мислене и разсъждения, крепко здраве, щастие и свобода е да прекратим да потапяме сетивата си и цялото си същество в дезинформационната пропагандна помия непрекъснато изливана върху ни от стотиците масмултимедийни източници, с цел вкарването ни в ниските вибрации на безпомощността и страха и дълбокото ни програмиране във фалшивата и напълно измислена парадигма на Илюминатския елит, за да ни държи в безпрекословно робско подчинение. Как се извършва програмирането на Човешкия ум, авторът е разгледал в изследването „Информация, пропаганда и когнитивен дисонанс – Светът на Оруел и Бърнейз“.

За да се срине веднъж завинаги в очите и в ума ни лъжовната парадигма на Масонските „учени“, обслужващи заздравяването на тиранията, съществено важно е да се разобличават, както самите психологически активни мероприятия по дезинформация и всяване на страх, истерия и паника по „новинарските програми“, така и да се посочва и изобличава неестествения метод за „научна“ работа, следван в Масонските научни институти и оповестяван и рекламиран във всевъзможни масмултимедийни уж „образователни програми“.

 

Истинната Зететика срещу измамната теория

Гледащите и безрезервно вярващи на масмултимедийната пропаганда, постоянно са заливани с „теории“, твърдения и разработки, носещи гръмкото име „научни“. Но обикновеният Човек задава ли си въпроса какво означава думата „теория“ и знае ли какво представлява теоретичния метод и откога се използва в научната работа?! От друга страна, никой, никъде, по никоя Масонска масмедия, никога дори не е споменавал за това, че още от дълбока древност съществува друг научен метод, различен от теоретичния, който е най-естественият метод, следван и от самата Природа и от разсъдъка на Човека. Този метод съществува от незапомнени времена, но е дефиниран от Платон преди две и половина хилядолетия и се нарича Зететичен научен метод.

 

Зететичният метод е система на научно изследване. Думата „Зететичен“ произлиза от Старогръцкия глагол ζητέω (зитео), означаващ „търся, проучвам, изследвам, стремя се към“. Прилагателното ζητητικός (зититикос) означава „проучващ, разследващ, склонен към проучване, любознателен, изпитатален“ и, следователно, когато се използва като съществително име, думата означава „търсач, изследовател, проучвател, разпитвач“. Този най-древен научен метод за първи път е описан и обнародван от Платон –Πλάτων (427-347 година преди Христа) в неговите „Диалози“, където изследователските диалози са наречени οἱ ζητητικοὴ διάλογοι(о зититико диалоги), за разлика от поучителните му диалози, които се наричат οἱ ὑφηγητικοί διάλογοι (о фигитики диалоги).

 

Зететичният научен метод се различава от съвременния теоретичен научен метод, прилаган в Масонските университети, академии и институти по това, че при него се достига до заключения въз основата на експериментиране и наблюдение, а не на първоначално измислена теория, която се доказва или опровергава. Ученият, следващ Зететичния метод, формулира въпроса и веднага след това започва наблюдения и експериментиране, за да отговори на този въпрос, а не спекулира с това, какъв би могъл да бъде отговорът, преди да е извършил експериментите.

От пръв поглед става ясно, че Зететичният научен метод е по-разумен от теоретичния научен метод, защото той премахва всякакви предубеждения и пристрастия, които първоначалното формулиране на една теория неизбежно причинява, а поставя заключенията изцяло в зависимост от наблюденията и експериментите.

Зететичният научен метод обикновено се описва в следните стъпки:

  1. Постави въпрос към Света. Всяка научна работа започва с поставянето на въпрос, но понякога най-трудната част за един учен е достигането до правилния въпрос. На въпроса трябва да бъде отговорено чрез експеримент.
  2. Проектиране на експеримент. Идеалният експеримент трябва да е в състояние да даде на учения възможен отговор на въпроса.
  3. Експериментиране и събиране на данни. Тук ученият се опитва да проведе предварително замисления експеримент.
  4. Направи изводи от експеримента. Резултатите не винаги са лесни за разбиране, по някой път експериментите разкриват нови въпроси, или пък резултатът от даден експеримент може да означава различни неща. Всичко това трябва да се осмисли внимателно.
  5. Формулиране на хипотеза – възможен отговор на въпроса. Хипотеза в науката означава „обосновано предположение за това как действа нещо“ и, следователно, трябва да е възможно да се докаже или опровергае.
  6. Споделяне с други лица. Ключов елемент в науката е оповестяването на резултатите от направените експерименти, така че и други учени впоследствие  да се опитат да повторят експеримента, но с помощта на вече направената хипотеза, вместо да формулират своя собствена. Това се нарича партньорска проверка.

 

С понятието Зететика се определя прилагането на принципите и практикуването на Зететичния научен метод, което превръща учения, следващ метода, в безпристрастен експериментиращ търсач-изследовател. Иначе казано, това е отворен и едновременно с това реалистичен подход към въпросите засягащи истината, философията и религията, основан върху критичното разсъждение и осмислянето. Този метод не е догматичен и не избягва въпросите и изследванията върху Духовността, Трансценденталните и Божествените преживявания, а е освободен и насърчаващ проницателното логическо търсене, обосновано от причинно-следствената взаимосвързаност и съдържателните дълбоки съждения.

Думата „теория започва да се използва в Латинския език през ХVІ-ти век със значението „концепция, умствена схема“, но произлиза от Старогръцкия философски термин θεωρία (теория), означаващ „съзерцание, спекулация, начин да се гледа на нещата“, който произлиза от θεωρώ (теоро) – „спекулирам, обмислям, считам“ и от θεωρός (теорос) „зрител“, той пък от θέα (теа) „възглед, поглед + ὁρέω (хорео) „погледни, виж!“. Терминът дефинира смисъла на по-скоро принципните методи на науката или изкуството, отколкото самата практика. Теорията предлага обяснение на нещата и явленията на основата на разсъждения, предположения и спекулации, като при натур-философите, например Нютон, за разлика от по-практичните начини да се разбере феноменалния Свят, като при вещите изследователи, майсторите и хората на художествените занаяти и изкуствата. Иначе казано,теорията е възможно обяснение, чийто статут все още почива върху предположения, догадки и спекулации и подлежи на експериментиране, за разлика от доказаните твърдения, или теореми, които се считат за отчетни и докладни материали относно действителни събития и факти.

 

Теоретичният научен метод, като цяло, се описва в следните стъпки:

  1.  Постави въпрос към Света. Всяка научна работа започва с поставянето на въпрос.
  2. Създаване на хипотеза – възможен отговор на въпроса.
  3. Проектиране на експеримент.
  4. Експериментиране и събиране на данни.
  5. Направи изводи от експеримента.
  6. Споделяне с други лица.

В изброените стъпки много ясно проличава коренната разлика между концепциите на Зететичния и теоретичния метод. При Зететичния научен метод, към Света се поставя въпрос, проектира се експеримент и веднага след това се пристъпва към експериментиране и събиране на данни, за да се направят изводите и за да се даде възможен отговор. Този метод поставя учения на мястото на безпристрастния свидетел и документьор на случващите се събития и създава от него умствено и интелектуално необременен събирач на факти и търсач на Истината, чиято единствена цел и занимание е с чисти сетива, здрав разум и ясен разсъдък да успее да „заснеме“ реалния феноменален Свят!

От друга страна, става твърде очевидно, че теоретичният метод е неразумен метод на научно изследване, тъй като той насажда предубеждения, втъкава предразсъдъци, вмъква пристрастия, смесва интереси и влияния от всякакво естество, вследствие на създаването на хипотеза още в началния етап на метода, преди да бъдат извършени експериментите.

В древна Гърция, Орфиците използват думата „теория“ със значението „страстно съчуствено съзерцание“, а при Масонът Питагор –Πυθαγόρας (582-495 година преди Христа) тя означава „страстно съчуствено съзерцание на математическите знания“, тъй като той считал, че това интелектуално занимание е пътя за достигане на най-високото ниво на съществувание. В езотеричната литература се казва, че действителният произход на Масонството се корени в Трансценденталните занимания и Магическите практики на цар Соломон – שְׁלֹמֹה (1011-931 година преди Христа). Масонът Питагор осъществява въвеждането на Масонството в Европа, посредством училището, което създава в Кротона, Италия, където учел на знанията събрани при пътуванията си из Египет, Мала Азия и Халдея (Вавилон). В учението на друг Масон, Аристотел - Ἀριστοτέλης (384-322 година преди Христа), теорията се противопоставя на практиката - πρᾶξις, каквато остава и до днес, а именно, отвлечени интелектуални разсъждения и спекулативни предположения.

Slide11111.jpg

От Древността досега, символите винаги са играели много важна роля, разкривайки пред прозорливия ум на изследователя принадлежността на използващите ги. Основни символи в Масонската „иконография“ са пергелът и ъгълът.

 

Питагор пръв изказал идеята, че Земята може би е кълбо, но за две хиляди години тази теория остава почти неизвестна и без поддръжници. Нужен е друг брат-масон две хилядолетия по-късно, за да изкара на бял Свят това безпочвено предположение. Масонът Николай Коперник излага наново тази теория в своя трактат „За въртенето на небесните сфери” през 1543 година. Той публикувал теориите си, едва когато бил на смъртно легло, като настоявал за чисто хипотетичния им характер.

 

На помощ на Масона Коперник идват братята му Масона Розенкройцер Йохан Кеплер, Масона Галилео Галилей и Евреина Масон Сър Исаак Нютон, за да продължат да заблуждават Човечеството с недоказаните си и безпочвени предположения и да спекулират с теории.

 

Няколко години Розенкройцерът Кеплер бил асистент и изучавал многобройните систематизирани данни от астрономичните наблюдения на Тихо Брахе – великият изследовател на Геоцентризма и поддръжник на Плоската Земя. Тихо Брахе вече бил доказал, че паралакс при движението на звездите не съществува, с което убедително опровергал теорията, че Земята се върти и се движи. Без съмнение, кукловодите на Йохан Кеплер, в един момент решили, че Тихо Брахе представлява сериозна заплаха за разпространяването на теорията на Хелиоцентризма в университетите, тъй като бил вещ в науките изкусен оратор и убедително печелел в научните дискусии, и заповядали на Кеплер да отрови с живак учителя си. За да бъдат прекратени спекулациите относно отравянето, през 2010 година тялото на Тихо Брахе бе ексхумирано и след изследвания беше установено, че съдържа голямо количество живак.

 

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 02.png

 

***

„В действителност, няма никакви сфери в Небесата... Тези, които са били измислени от някой астрономи, за да спасят реномето си, съществуват само във въображението, с цел да се даде възможност на ума да си представи движението, което небесните тела извършват по своите траектории и, с помощта на геометрията, да се определят числените стойности на движението, като се използва аритметиката.“

Тихо Брахе (1546-1601)

***

 

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 03.jpg

 

„Фримасонството на Исаак Нютон – алхимия от наука и мистицизъм“ от Алън Бауер

 

Илюминатската Хелиоцентрична парадигма е основно теоретизирана от Масона Сър Исаак Нютон – Великият Майстор на „Ордена на Сион“, който измислил недоказаната и до днес гравитация.

Исаак Нютон в своето време бил по-известен като Кабаллист, Мистичен окултист, Алхимик, изследовател на Еврейството и Библията, особено Книга Откровение на Иоана, като също така бил Херметист и превел за пръв път на Английски език  „Смарагдовата плоча на Хермес Трисмегист“.

 

Всеки истински изследовател, освободил ума си от оковите на масмултимедиите, знае, че историята на Човечеството е била многократно дезинфекцирана, променяна, нагаждана спрямо политическата конюнктура, откровено фалшифицирана и злонамерено измисляна, за да предостави удобни митовете и легенди, обслужващи по най-изкусен начин лъжовния мироглед на Криптокрацията. Известното „научно“ наследие на Сър Исаак Нютън в огромната си част принадлежи към митологията, създадена от блюстителите на Атеистично-материалистическата Масонска официозна история, и хвърля умишлена дезинформационна пелена, за да премахне онези факти и истини, които са неудобни за съвременните бездуховни прагматици, като представя една подправена версия на живота и мирогледа на Нютон, създавайки впечатлението, че той едва ли не е изповядвал някакъв „Нютоновски материализъм“, което в случая е пълноценен оксиморон. Научната Материалистическа клика издигна Нютон на пиедестал и буквално го отъждестви със собствената си механистична Вселенска парадигма – светоглед напълно диаметрално противоположен на неговите възгледи.

 

В биографичната книга „Исаак Нютон: Последният магьосник“, Майкъл Уайт пише: „Образът на Нютон, повече отколкото на кой и да е друг учен в историята, е бил закрилян, както от учениците му, така и от поколения биографи, които са ни представили едно неточно и понякога напълно лъжливо описание на живота му.“

 

След като Исаак Нютон бил посветен в рицарство от Кралица Ана през 1705 година, той приел за герб кръстосаните Човешки кости върху черен фон – явен Масонски символизъм, който е затвърден и върху възпоменателната плоча над входната врата на Имението „Уълсторп”, в близост до Калстъруърт в Линкълншър, чийто надпис гласи: „В това Имение е роден Сър Исаак Нютон, Рицар, 25-ти Декември 1642 година”.

 

Нека Читателят сериозно се вдълбочи в спомените си и се замисли, дали някога самият той е почувствал с някое от сетивата си, че Земята под краката му се върти с 1666 километра в час и че той се стрелка в пет различни посоки с умопомрачителните 3 036 870 км/ч постоянна скорост, неизвестно и необяснимо по какъв начин постигната и с какви средства и енергии поддържана. Казва ни се, че за географската ширина на България, Земята се върти със свръхзвуковата скорост от 1300 километра в час!!! Здравомислещият и освободен от програмирането Човек на момента би се изсмял на такова налудно и безумно твърдение! Докато авторът пише тези редове, навън е тих златолист Слънчев есенен ден и ни тревица, ни листец, ни цветец потрепва. И сега ли се въртим в Източна посока със свръхзвукова скорост от 1300 километра в час и се стрелкаме в пет различни посоки с над 3 МИЛИОНА километра в час???!!!

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 06.jpg

Когато застанем на брега на морето, но не сме в залив, а на равен бряг, ние можем да наблюдаваме и да измерим с всякакви измервателни уреди, като например: нивелири, линеали, теодолити и други, съвършено равния хоризонт вляво и вдясно от нас на 60-70 и повече километра. От друга страна взорът право напред на невъоръженото око достига до около 5 километра, но използвайки телескопи и телеобективи с голямо увеличение, ние разширяваме видимостта с десетки и дори стотици километри отвъд тези 5 километра, за които „науката“ ни заставя да мислим, че са кривината на „Земното кълбо“, отвъд която е невъзможно да се вижда. Отговорът на загадката се намира в Закона за перспективата върху равни повърхностти, а не в илюзията, че живеем върху топка. Ако обитавахме сфера морският хоризонт би представлявал дъга или арка, пропадаща надолу вляво и вдясно от погледа ни, а не абсолютно права линия!

 

Когато снимаме пътя на Слънцето по Небосвода с тайм-лапс фотография, много добре се вижда как то се смалява и изчезва в убежната точка на убежната линия, тоест на линията на погледа, или иначе казано, на хоризонта. Думата „хоризонт“ означава точно това: „права линия“, тъй като, очевидно, той е съвършено права, или хоризонтална, линия независимо от височината на наблюдателя!!! Понятията „перспектива“ и „убежна точка“ авторът изследва подробно в „Закона за Перспективата, или Как работи Човешкото око“.

Масонската наука твърди, че Човечеството обитава топка, прилепила по повърхността си невъобразимо огромна маса вода и въздух, въртяща се около себе си със свръхзвукова скорост и стрелкаща се из пространството в ПЕТ различни посоки с над ТРИ МИЛИОНА КМ/Ч!!! Здравият разум и ежедневният ни житейски опит, обаче, безспорно потвърждават и се налага да осъзнаем, че ФЛУИДИТЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА БЪДАТ ПРИЛЕПЕНИ КЪМ ПОВЪРХНОСТТА НА ВЪРТЯЩИ СЕ КЪЛБОВИДНИ ТВЪРДИ ТЕЛА!!! На снимката по-долу виждаме какво би станало с въздушния слой, океаните и всякакви други флуиди, ако Земята бе въртяща се топка.

 

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 07 - 1.jpg

Всяко въртящо се кълбо изхвърля настрани от себе си всички флуиди, които се намират по повърхността му или в близост до него! Но според алхимичната мистична и магична ГРАВИТАЦИЯ на Масона Сър Исаак Нютон, въртящата се около себе си с 1666 километра в час Земя-топка не само, че не изхвърля наоколо в пространството въздушния слой и всичките океани, реки и езера, но точно обратното – тя ги прилепва към повърхността си като с ХИПЕР-СУПЕР ЕФИКАСЕН МАГИЧЕСКИ КАНОКОНЛИТ!!!! Ето, това е действителната мистична Масонска магия, с която сме омагьосани всички ние!

 

Стотици години, преди появата на Масонските учени, Закона за плаваемост и физичната величина плътност на телата много добре обяснявали явления в заобикалящият ни Свят.

 

Закона за плаваемост, или Закона на Архимед, гласи: „На всяко тяло, потопено във флуид (напълно или частично), действа вертикална сила, наречена сила на Архимед, или Архимедова сила, с посока от долу нагоре и големина равна на теглото на обема на изместения от него флуид.“

 

Масовата обемна плътност на определено вещество или тяло е отношението на масата му към заемания от него обем.

 

Горепосочените дефиниции и терминология са напълно достатъчни, за да обяснят защо телата падат към повърхността на Земята и не е нужно да се измислят несъществуващи сили, като гравитацията например, за да се обяснят явленията. На всички е ясно, че по-леките от водата вещества и материали ще плуват по повърхността й, докато по-тежките ще потънат (на схемата по-долу).

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 08.png

Ние, всички, живеем на дъното на един въздушен океан, в който действат съвсем същите сили и физични закони, които действат и на дъното на водните басейни и океаните. Тъй като не можем да летим и сме по-тежки от въздуха, ходим по дъното на въздушния океан, докато тичинката, например, се носи, или плува, във въздушния океан, а балоните пълни с по-леките от въздуха водород или хелий се носят, или плуват, по повърхността на въздушния слой на десетки километри отстояние от повърхността на Плоската Земя!

 

Но Масонските учени вече няколко века заблуждават Човечеството с измислените си и недоказуеми налудни теории, без никакво основание в ежедневния Човешки житейски опит, сетивно възприятие и здрав разсъдък. В наши дни заблудата истерично вилнее по масмултимедиите и получава основна поддръжка от Масонското активно мероприятие „НАСА“ и от всички останали Масонски Космически агенции – Роскосмос, JAXA, CNSA и така нататък, както и от около 480-те на брой фиктивни астронавти и космонавти, всички до един Масони , подпомогнати от най-съвременните мултимедийни компютърни графични технологии (CGI), с помощта на които се фалшифицират състояния на „безтегловност“, „космически разходки“ и „кацания на Луната“. Методологията и технологията на осъществяването на тези измами авторът е разгледал по-подробно в изследването „НАСА – CGI-измами, Зиро-Джи самолети, басейни и акробатика“.

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 09.jpg

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 10.jpg

Масонският пръстен на Бъз Олдрин и Масонският символ на „трите пръста“ на снимка от Аполо 11 уж на път за Луната.

 

Основни психологически стълбове, на които се крепи съществуването и които поддържат съвременното робство са когнитивният дисонанс и склонността за потвърждаване.

 

Когнитивният дисонанс е придобиване или насилствено насаждане на психологически конфликт, в резултат на едновременното принудително поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, имащ за цел умъртвяването на логичното мислене, критичното изследване и свободата на концепциите, като накрая поробва изцяло Човешкото същество. По-обстойно това психологическо състояние авторът е разгледал в изследването „Информация, пропаганда и когнитивен дисонанс – Светът на Оруел и Бърнейз“.

 

Склонността за потвърждаване e една от Когнитивните грешки, описани в поведенческата социална психология, при която Човеците, обикновено автоматично и несъзнателно, подбират и дават предимство на информация, потвърждаваща техните предварително строго определени вярвания, концепции или хипотези, независимо от това дали тази информация е вярна или не, за да подсилват и затвърждават мнението за себе си като за адекватни спрямо нормите, подчиняващи се и правилно действащи в социума  аутоматони.

 

Именно на тези психологически конфликти и грешки се крепи съвременната информационна война, включваща освен това дезинформацията и индоктринацията в погрешни възгледи.

 

Когато по някой Масонски масмултимедиен „образователен“ канал се изливат измислени и лъжовни обяснения относно даден феномен, никога не се споменава, че има и друга, различна гледна точка или обяснение, а в редките случаи, когато това се прави, другата гледна точка или обяснение се заклеймяват и отричат без да се изследват фактите, като на зрителя, слушателя или читателя се предоставят само Масонските коментари, но не и същинската алтернатива. По този начин, поставяйки се на авторитарното място да бъдат съдници по въпросите на ИСТИНАТА и РЕАЛНОСТТА, „учените глави“ заставят умовете, програмирани от тях, безпрекословно да се съгласяват във всички случаи, поради заложения във възпитанието на всяко дете страх от защитаването на собствено мнение, различаващо се от общоприетото, и насадената от „Образователната система“ боязън от поддържането на неприемливи за „науката“, „политиката“ и Обществото мисли, съждения и мироглед. Фрази от вида: „След като по телевизията го даваха, значи това е така“, „Пише го във вестника, значи е истина.“, „Казаха го по радиото, така трябва да стане.“, уронват престижа на личността, погубват свободомислието и поробват изцяло Човечеството, като го детронират от мястото му на изконен и вечен спътник и частица от Творецът-Творение.

 

Откъс от „Земя, не кълбо!“ на Д-р Самюел Роуботъм

Лъжата, че единствено Масонската „наука“ държи в ръцете си Истината и „ключа“ за Реалността, започва постепенно да губи поддръжници и все повече Човеци обръщат взор към Свободните мислители и изследователите, следващи Зететичния научен метод. Още преди повече от век и половина Д-р Роуботъм повел похода за Освобождаване на мисълта в „цивилизована“ Европа, като прославил и обезсмъртил името си със своето красноречие.

Д-р Самюел Бърли Роуботъм  (1816–1884), с псевдоним „Паралакс”, изнасял доклади в продължение на две десетилетия навсякъде из Великобритания, популяризирайки Истината за Плоската Земя. Роуботъм бил талантлив оратор, който съкрушавал всичките си опоненти, като също толкова упорити били и много добре образованите му последователи. В книгата си „Зететична Астрономия. Земя, не кълбо! Експериментална проверка на истинската форма на Земята, доказваща че тя е равнина, без аксиално или орбитално движение и единствения познат материален Свят, истинското й положение във Вселената, относително скорошното й образуване, настоящото химично състояние и наближаващото унищожение от огън и т.н.”, в която той излага истинната сетивна парадигма на нашия Свят, претърпява три издания, започвайки като памфлет от 16 страници, публикуван през 1849 година, с второ издание от 221 страници, публикувано през 1865 година и трето издание от 1881 година, набъбнало до 430 страници. Авторът предлага превод на откъс от Глава Първа от Третото издание на книгата, за да има възможност Читателят сам да се убеди в красноречието и убедителността на Д-р Самюел Роуботъм.

Zetetica i Zeteti4en metod - stamat - 11.png 

 

І. Зететичен и теоретичен – определения и сравнение

 

Терминът „Зететичен” произлиза от Гръцкия глагол „зитео”, който означава „търся, изследвам, напредвам единствено посредством проучване, не приемам нищо за даденост, но проследявам явленията до непосредствените им и очевидни причини“. Тук той се използва като противоположност на думата „теоретичен”, смисълът на която е „спекулативно-въображаем-неосезаем, хитруващ, но не и доказващ“.

 

Никой не може да се съмнява, че чрез провеждането на нарочни експерименти, събирането на явни и неоспорими факти, подреждането им в логически ред и наблюдаването на това, което е естествено и напълно подразбиращо се от тях, резултатът трябва да е по-последователен и задоволителен от противоположния метод – този на измисляне на теория или система, предполагаща съществуването и действието на причини, за които няма никакво пряко и практическо доказателство и за които само се твърди, че „се допускат единствено като довод” и за целите на даване на привидно приемливо, но не и непременно правилно обяснение на явленията. Всички теории имат такъв характер.

 

„Предположения, вместо изследване, въображаеми системи, вместо да се поучим от наблюденията и да изпитваме истинския състав на нещата. Теоретиците-спекуланти, по силата на дарбата си могат да измислят системи, които вероятно ще бъдат много почитани за известно време, те, обаче, са фантоми, които силата на истината рано или късно ще прогони, а докато ние се задоволяваме с измамата, истинската философия страда заедно с всички хуманитарни науки и напредъка, зависещ от тях. Реалното състояние на нещата се изплъзва от погледите ни, или, дори ако ни се разкрие, то ние сме склонни, или да го отхвърлим изцяло като измислица, или посредством нови усилия на напразна изобретателност да го преплетем с нашите собствени странни хрумвания и да се постараем да го накараме да съвпадне с любимите ни схеми. По този начин, чрез смесването на толкова неподходящи части, цялото се превръща в абсурдна сплав от истина и заблуда[1]. Последните, обаче, далеч не са навредили толкова, колкото гордостта и амбицията, подвела философите да мислят, че е недостойно за тях да предложат на света нещо по-малко от пълната и завършена система на Природата и, за да го постигнат незабавно, да си позволяват да измислят определени принципи и хипотези, чрез които да предявяват претенции за обяснение на всичките й тайни.”

 

[1] Нека никой не очаква, доколкото се отнася до хипотезите, нищо сигурно от астрономията, тъй като тази наука не може да си позволи подобно нещо, за да не я напусне по-глупав, отколкото е бил преди това, в случай, че приеме за истина, неща преднамерено подправени.

 

 „Теориите са неща, с несигурна форма. Те в голяма степен зависят от настроенията и капризите на дадена епоха, която понякога е влюбена в една теория, а понякога в друга.”

Системата на Коперник била изказана от самия й автор само като едно временно и неподлежащо на доказване предположение. Ето, неговите думи: „Не е необходимо, хипотезите да са верни или дори вероятни, достатъчно е те да водят до резултати от изчисления, които съответстват на други изчисления. Хипотезата за движението на Земята не е нищо друго освен една хипотеза, полезна само дотолкова, доколкото обяснява явленията, и не трябва да се разглежда във връзка с абсолютната истина или лъжа.”

 

Нютоновият и всички останали „възгледи” и „системи” имат същите отличителни белези като „хипотезата за движението на Земята”, измислена от Коперник. Основанията или предпоставките винаги са недоказани, никога дори не се прави опит за доказване, необходимостта от това се отрича, счита се за достатъчно, че предположенията изглежда обясняват въпросните явления. По този начин, една теория измества друга и една система отстъпва мястото на друга, често в много бърза последователност, тъй като провалът след провала налага промени в схващанията. Докато практиката на теоретизирането не бъде изцяло прекратена, по-голямата част от човешкия род ще продължи да гледа на философията като на безполезна мънкаща преструвка, враждебна на най-висшите стремления на човечеството. Нека бъде приет верният и практичен метод на последователната свободна мисъл, като единствена проверка за истинност и съгласуваност и тогава философът може да стане Свещенослужител на Науката и действителен благодетел на своя биологичен вид.

 

„Честност на мисълта е да гледаме истината в лицето, не в профил, но анфас, не просто да погледнете истината, когато я намерите, а да я търсите, докато я намерите. Не трябва да се правят безразсъдни експерименти с убежденията, никакво шикалкавене или умствени увъртания, никакво „желанието е баща на мисълта”, никакъв страх от стигането до необичаен резултат. Следователно, да се мисли честно е да се мисли свободно, свободата и честността на мисълта са наистина взаимозаменяеми термини. Че как би мислил честно онзи, който се страхува, че би се натъкнал на такова или инакво заключение? Такъв човек вече е предопределил в сърцето си, как трябва да мисли и в какво трябва да вярва. Съвършената истина, както и съвършената любов прогонват страха.

 

Нека единствено и само методът на естественото изследване – Зететичния метод, бъде приет, експерименти да бъдат провеждани и факти да бъдат събирани, не само такива, потвърждаващи вече съществуващото състояние на мисловността, но и от всякакъв друг вид и форма, свързани с обекта на проучването, преди изводът да бъде направен или убеждението потвърдено.

 

„Природата ни говори на един особен език – на езика на явленията. Тя отговаря по всяко време на въпросите, които са й поставени, а такива въпроси са експериментите.”

 

„Природата лежи пред нас във вид на панорама, нека проучваме и изпитваме възхищение, тя поставя въпросите си пред нас и ние също можем да я питаме, отговорите вероятно често пъти трудно се изричат, но не ще се сблъскаме със страховития сфинкс, когато мъдростта човешка отслабне.”

 

Имаме отличен пример за Зететичния метод в една аритметична операция, или по-точно, в това, което се нарича „Златното правило” или „Сложното тройно (кръстно) правило”. Ако един центнер (английска тегловна единица, равна на 112 фунта или 50,8 килограма – Бел. прев.) от някакво изделие струва дадена сума, колко ще струва някое друго по-малко или по-голямо тегло от това изделие? (а/в = с/х – Бел. прев.) Отделните числа могат да се разглеждат като елементи или факти в изследването, разместването и работата с тях като логическо подреждане на доказателствата, а частното или отговора – като справедливо и естествено умозаключение – неизбежната или наложена присъда. От това следва, че във всеки аритметичен или Зететичен метод, достигнатото заключение по същество е коефициент, който, ако детайлите са правилно обработени, по необходимост трябва да е верен и извън обсега или силата на противоречието.

 

Ще дадем още един пример за Зететичния метод от нашите Съдебни зали. Един затворник е поставен на подсъдимата скамейка, изисква се доказателство за вина или невинност, а когато е представено, то внимателно е подготвено и търпеливо е обмислено. След това, то се представя на съдебните заседатели за сериозно преразглеждане и каквато и присъда да се отсъди на нея се дава ход като на неизбежно последно решение, наложено от всички доказателства. По време на съдебните процеси, в името на справедливостта, обществото не би допуснало никаква друга процедура. От друга страна, практиката на „виновен до доказване на противното“ и забраната на всякакви доказателства не се прилага никъде сред цивилизованите народи по Земята – само, наистина рядко, сред диваците и варварите, но въпреки всичко предположения за предпоставките и избирателен подбор на доказателствата, които да потвърдят предпоставките е повсеместната практика на теоретичните философи във всички дисциплини!

 

Също така Зететичният метод е и най-естественият метод на изследване. Самата Природа винаги ни е учила на него, той е нейното собствено непрекъснато внушение, децата неизменно търсят информация чрез задаване на въпроси, посредством настойчиво разпитване на околните. Безстрашно, нетърпеливо и без оглед на последствията въпрос след въпрос, в бърза и възбудена последователност, често биват задавани от децата, докато и най-ерудираните в науките и философията се почувстват объркани да отговарят и често пъти разследващият кръстосан разпит, провеждан от напълно естествения новак, е за предпочитане да бъде прекратен със заповед „отивай да почиваш“, „марш в леглото“, „заминавай на училище“, „бягай да си играеш някъде“, отколкото огненото Зететично изпитание да продължи.

 

Ако в такъв случай, и Природата и правосъдието, както и здравият разум и практическият опит на човечеството налагат и не биха могли да бъдат задоволени с нищо по-малко или различно от Зететичния метод, защо той се отхвърля и постоянно се нарушава от учените по философия? Какво право имат те да започват своите трактати с нереални и въображаеми данни, а след това да изискват всички заобикалящи ни явления да бъдат моделирани спрямо тях. Като частни лица, те разбира се имат правото „да правят каквото си искат“, но като автори и обществени учители противоестествените им усилия са неизмеримо вредни. Подобно на жалко животно привързано на кол насред поляната, където може да пасе само в ограничен кръг, теоретичният философ е привързан към своите предварителни условия и предпоставки, поробен от собствените си предположения и колкото и голям да е неговия талант, неговото влияние и възможностите му, той може само да ограбва интелектуалната свобода и независимост на ближните си и да ги превръща в роби като него. В това отношение астрономическата наука е особено погрешна. Тя предполага съществуването на определени данни и след това прилага тези данни за обяснението на дадени явления. Ако решението изглежда правдоподобно, счита се, че данните могат да се разглеждат като доказани, демонстрирано от предложеното от тях привидно задоволително обяснение. Факти и обяснения от различен характер, биват отстранявани като незаслужаващи внимание, тъй като това, което вече е прието изглежда, че обяснява въпросите и не е необходимо по-нататъшно безпокойство. Воден от този принцип, секретарят на Кралското Астрономическо Общество (професор Де Морган от Тринити Колидж в Кеймбридж), рецензирайки доклада на автора, в Атенеума (литературен клуб – Бел. прев.), на 25-ти Март 1865 година, заяви:

 

„Доказателствата, че Земята е кълбовидна, са нищо друго освен взаимнопотвърждаващи се и косвени, десетки явления питат, отделно и независимо едно от друго, какво друго обяснение може да си въобразим, с изключение на сферичността на Земята?“

 

По този начин, откровено се признава, че не същесвуват преки и достоверни доказателства, че Земята е кълбовидна, че това е само„въобразено“ или предположено, че е така, за да се даде обяснение на „десетките явления“. Именно такъв е езикът на Коперник, на Нютон и на всичките астрономи, които са се мъчили да докажат кълбовидността на Земята. Извънредно жалко е, че след толкова векове на почти несрещащо съпротива прекомерно снизхождение, философите, вместо да започнат да търсят, преди всичко останало, истинското устройство на физическия свят, все още се мъчат единствено да измислят хипотези и да съгласуват явленията с въображаемия и постоянно променящ се „научен фундамент“. Тяхната работа е просто да преповтарят и увековечават самозаблудата на своите предшественици. Със сигурност не е много далеч деня, когато самите усложнения, създадени от многобройните им теории, ще ги разтърсят до Пробуждане и ще ги убедят, че в продължение на отминалите дълги векове само безцелно са бленували! Изгубено време, пропиляна на вятъра енергия, забулена истина и необуздана лъжа са обвинения толкова тежки, че идните поколения ще гледат на тях като на най-жестоките врагове на цивилизацията, най-големия прът в колелата на прогреса и най-обидното въплъщение на лекомислието, горделивостта от познанията и престореното благоприличие, а още по-лошото е, че посредством своята позиция и общественото си положение в предните редици на науката, те заблуждават обществеността. Те се явяват, за да символизират монолитния несъкрушим фронт на истината и мъдростта, докато в действителност не са нищо повече от крехък лед, втвърдил се само за час – само на външен вид плътен, но без същността или дълбочината, или надеждността, или силата да спаси от опасност и крайна погибел.

 

Нека изоставим практиката на теоретизирането, тъй като е потискаща разсъдъка, пагубна за пълното разкриване на истината и, във всеки един смисъл, враждебна към стабилния напредък на добре обоснованата философия.

 

Ако, за да установим истинската форма и състояние на Земята, ние приемем Зететичния метод, който наистина е единственият достатъчно надежден, ние ще открием, че вместо да  е кълбовидна – една от безкрайния брой светове, въртящи се около осите си и в орбита около слънцата, тя е точно противоположното: Плоскост, без денонощно или непрекъснато движение и без никакви подобни на самата нея спътници в Небесната Твърд или, с други думи, че тя е единственият известен материален Свят.

 

***

 

Бистрата мисъл и ясният разсъдък са Божествените дарования на Зететичните учени. Д-р Самюел Роуботъм е само един от плеядата учени, доказващи Истината за Плоската Земя, наред с Уилям Карпентър „Сто доказателства, че Земята не е кълбо”, Дейвид Уърдлоу Скот „Терра фирма”, Томас Уиншип „Зететична Космогония”, Гебриел Онриет „Небеса и Земя” (превод, изображения и линкове: СТАМАТ) и много други.

 

В съвременността, десетки хиляди Осъзнаващи се умове тръгват по пътя на Зететизма, скъсвайки със своето програмирано от чужди и противоестествени за Човека идеи и мироглед. На Зететичния търсач на ИСТИНАТА, колкото по-дълго и неотклонно се стреми към нея, толкова повече се прояснява взора и по-целеустремен става той, тъй като е започнал да чува и да се вслушва в Духа – част от Творецът-Творение, обитаващ Сърцето на всяко живо същество. И Духът мъдро го напътства и му дава увереност, нашепвайки:

 

„Ти си вечна, безсмъртна и безценна частица от Мен! Роден си отново на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, посредством Небесната Твърд, за да извървиш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на Духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, а твоето призвание тук е да твориш добро и да жадуваш Просветление и Освобождение, и винаги да помагаш на другите, тръгнали по този път...” 

In Veritate Victoria (В Истината е победата!)

 

СТАМАТ

 

МИР и ЛЮБОВ!

29-ти Септември 2016 година



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.