Премини към съдържанието
  • публикации
    28
  • коментари
    25
  • прегледи
    3859

Изследване Дванадесето: Действителният Свят, в който живеем, и Истинският Аз - СТАМАТ

Изследване Дванадесето:Действителният Свят, в който живеем,и Истинският Аз

ЗА ДА ПРОЧЕТЕШ В GOOGLE+ КЛИКНИ ВЪРХУ ЗАГЛАВИЕТО!

СВАЛИ НА PDF от DROPBOX!

СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE!

Григорианският календар и Астро-теологията. Държавните и религиозни институции и религията „Съвременна наука“. Слънцепоклонничеството и открадването на древните Божества, езотеричните празници и окултните обичаи от институциалното Християнство. Действителният Свят – Империята на Трите Града. Поробените народи. Четирите Закона на Творецът-Творение. Чакри, нади и Енергии в Седемте тела на Човешкото същество. Храната – изворът на живота, здравето, щастието и дълголетието. Освобождаващо Трансцендентално Отключване на Истината.

***

„Малките момчета си играят с коли и самолети, големите момчета си купуват Държави и разиграват войни, а истинските мъже търсят Истината за Живота и Света.”

СТАМАТ

***

 

Григорианският календар и Астро-теологията

„Ако говориш Истината, не трябва да помниш нищо останало.“

Марк Твен

***

 

Нова година е. „Западната цивилизация“ празнува и едва ли някой си задава въпроса, по какво всъщност се определя началото на новата година! Рядко се срещат Човеци, знаещи за съществуването и на други „нови години“, като например: Китайската 4715 година, започваща на 28-ми Януари, Еврейската 5777 година от Сътворението на Света, започнала на 3-ти Октомври или Ислямската 1439 година по Хиджра, която настъпва на 22-ри Септември. Споменатите дати не са постоянни, но се променят в зависимост от религиозните празници за дадената култура, които се отбелязват в съответствие с Лунните и Слънчевите цикли. В древните култури, всички религиозни празници, включително и началото на годината, са били свързани с цикличността на Природните явления. Така например, в Древноегипетския календар разлива на река Нил, настъпващ около Лятното Слънцестоене и съвпадащ с Хелиакалния изгрев на звездата Сириус, е бележил началото на новата година.

 

От тази гледна точка, много интересен е календарът на древните Българи, съставен от 4 тримесечия по 91 дни, който включвал и един „нулев“ ден. Той е описан в апокрифната „Книга на Енох“ и бил използван също от ЕСЕИТЕ – истинските древни Християни, както и от някои древни народи като Нахчите, предци на днешните Чеченци, и Ингушите – съседи на Велика България. В календара на древните Българи, 21-ви Декември бил последната Неделя на старата година. Най-късият ден в годината – 22-ри Декември, тоест зимното Слънцестоене, се чествал като празника Единак или Ени, днес, узурпиран от институциалното Християнство като Игнажден, и бил добавъчния „нулев“ ден, като след него, на 23-ти Декември, започвала първата седмица от новата година с Понеделник. На 25-ти Декември, първата Сряда – Денят на Създаването на Слънцето (Библия, Книга Битие, 1:14-19), древните Българи чествали като Деня на Възраждащото се Слънце. Празникът на Възраждащото се Слънце се отбелязвал от всички народи, използващи Слънчевия календар, включително Египтяните, Римляните и Персите, а по-късно през IV-ти век бил присвоен от институциалната Християнска Църква за рожден ден на техния Бог-Слънце – Иисус Христос.

 

Съвременният Човек, твърде улисан в суетата на ежедневното „оцеляване“, не би могъл да разбере, както древните календари и залегналите в тях религиозни празнични обреди, така и Божествените и демонични същности в отделните религии, ако не е докрай наясно, както с цикличността на астрономическите и астрологичните проявления във видимата физическа Реалност и в Астралния Свят – невидим за очите, но възприеман с другата наша тънка сетивност на фините тела, така и със звездните и планетарните енергии и феномени. Всички календарни и религиозни празници и обреди навсякъде по Света и всички Богове и демони във всички религии имат за основа даден феномен във физическия Свят или определена енергийна манифестация от Астрала. Езотеричната наука, занимаваща се с изследването на тази взаимосвързана обусловеност се нарича АСТРО-ТЕОЛОГИЯ. Най-известните съвременни изследователи в тази област са Джордан Максуел (Jordan Maxwell), Сантос Боначи (Santos Bonacci) и Майкъл Тисариън (Michael Tsarion), ала те градят трудовете си върху по-старите изследвания на езотерици като Масона 33-та степен Менли Палмър Хол (Manly Palmer Hall) и основоположника на науката Астро-теология от ХVІІІ-ти век – Уилям Дърам (William Derham).

 

Обяснено накратко, мистикът Менли Палмър Хол, изследвайки древните манускрипти и езотерични учения открил, че всяка една от трите Авраамически религии се ръководи от определена планета, тоест Астрална енергия. Направляващата енергия на Юдаизма е Сатурн, символът му е хексаграма и денят на поклонение е Събота. Обуславящата енергия на Християнството е Слънцето, символът на Християнството е кръста – символ на Слънцето, а денят на поклонение е Неделя. Ръководните енергии на Исляма са Луната и Венера, символът му е полумесец и звезда – репрезентация на Венера, а денят на поклонение е Петък. В настоящето изследване няма да се спираме по-подробно на тази материя, но само ще подчертаем още веднъж, че всички религии и деноминации вътре в основните религиозни системи навсякъде по Света, както в Европа, Африка и Австралия, така и на Изток и в Америките, са основани на принципите на Астро-теологията.

 

В този момент, трябва да наблегнем на един много важен факт! Въпреки че споменатите по-горе изследователи имат огромен принос за разгадаването и тълкованието на мистичните корени и действащата окултна, или скрита, символика, на която се основават всички религии, всички те, освен Сантос Боначи, който в последните месеци отвори ума и сетивата си и откри Истината за Плоската Земя, си останаха Хелиоцентрици, или поне в публичното пространство заявяват това, и в този смисъл изследванията им трябва да се преразгледат и декодират от гледна точка на действителната наша Вселена.

 

Като вземем за основа знанието за вибрационната същност на звездите и планетите и непосредствената им близост до Земния диск, изложено в изследването Небеса и Земя“ на Гебриел Онриет, и го приложим в съответствие с принципите на Астрологията, която определя, както характера и житието на индивида, така и историческия път на развитие на отделните култури, народи, нации, Духовни течения и религии, то предметът на науката Астро-теология вече не изглежда толкова отдалечен, смътен и непонятен. Нека, макар и накратко, да поясним.

 

Днешната Материалистична Хелиоцентрична религия, наречена „съвременна наука“, квалифицира Астрологията като „псевдонаука“, тъй като, поради основните принципи, залегнали в космологията на Хелиоцентризма, налагащи съществуването на умопомрачителни разстояния от квадрилиони, квинтилиони и секстилиони километри помежду Небесните светила, както и движението им в пространството с невъобразими скорости от милиони километри в час, последните не биха могли по никакъв начин да влияят на Земните Човеци. Но от друга страна, няма Човек, който, ако поне веднъж му е правен хороскоп, да не е бил впечатлен от точността му. Абсолютната несъвместимост на съвременната „научна“ космическа парадигма и Астрологичните изчисления за това, което ни предначертават звездите и планетите не може да бъде преодоляна, чрез въвеждането на нови изсмукани от пръстите теории за мигновената взаимосвързаност на всички елементарни частици във Вселената или чрез други спекулативни въображаемости, както се опитват да ни измамят квантовите лъже-учени, и се вкоренява в съзнанието като поредния разкъсващ ни когнитивен дисонанс.

 

Deistvitelniat sviat - Stamat - 01-1.jpg

Северният полюс и Полярната звезда определят централна и неподвижна ос, около която се въртят всички останали звезди и съзвездия над Плоската Земя.

 

Истината е, че единственото доказателство за верността на Астрологията, Астро-теологията и останалите науки, занимаващи се с парапсихичните феномени, може и трябва да бъде дадено, посредством парадигмата на фактическата реалност на Плоската Земя, както и посредством действителното електро-магнитно вибрационно-етерно естество на обикалящите в непосредствена близост над нея Светила, взаимодействащи с Психиката и определящи съдбата на всички Човеци.

 

Колко по-разбираема и очевидна става взаимовръзката ни със звездите и планетите, когато осъзнаем, че те са само на няколко хиляди, а не на квинтилиони километри от нас, и поистина ни влияят съвсем отблизо! Ето, това е заистинното обяснение на вечната и въздесъща обусловеност и взаимосвързаност с Небесната Твърд на всичко съществуващо – живо и неживо, в нашия Свят, както и взаимосвързаността на религиите с Небесните светила, тоест с Астралните енергии, всяка от които има собствен вибрационен модел, определяйки по такъв начин същността и характера на дадената религия.

 

За разлика от религиозно обусловените, спрямо Природната цикличност Новогодишни обреди, споменати по-горе, първият ден от новата година в Григорианския календар, използван от Западната цивилизация, не е свързан по никакъв начин нито с физическия феноменален Свят, нито с вибрационните Астрални енергийни модели, нито с културните и Духовни потребности на Човечеството. Иначе казано, на 1-ви Януари ни започва, ни приключва какъвто и да е цикъл в заобикалящия ни Свят, тоест това е един обикновен ден! Всъщност, същинската Слънчева Нова година или Денят на Възраждащото се Слънце настъпва на 25-ти Декември сутринта, когато денят започва да се увеличава, тъй като Слънцето започва издигането си по еклиптиката, след като в продължение на три дни е било в най-ниската си точка спрямо наблюдателя, намиращ се на Север от Екватора, или в тази част на Света, където се зараждат повечето от днешните религии.

 

Christ - Zodiac.jpg

Заинтригованият читател със сигурност ще изпадне в почуда, защо и с каква цел е изместен денят на Новата година в „цивилизования“ Свят. Защо началото на годината се измества с една седмица, а не се поставя в Деня на Възраждащото се Слънце, както най-логично може да се предположи? Отговорите на тези въпрос ще бъдат дадени, когато разберем причината Денят на Възраждащото се Слънце – 25-ти Декември да бъде откраднат от институциалната Християнска Църква за Рожден ден на Слънчевото й Божество, наречено Иисус Христос.

 

Държавните и религиозни институции и религията „Съвременна наука“ 

„Медиите са най-властната институция на Земята. Те имат силата да направят невинният – виновен,  а виновният – невинен, а това е могъщество. Защото те управляват умовете на народите.“

Малкълм Екс

***

 

Тук е мястото, където трябва да уточним един изключително важен факт. Повечето от съвременните Човеци или от незаинтересованост, или от невежество не знаят, че има съществена и непреодолима разлика между учението, изповядвано от определено вероизповедание или това, което са чели в свещените му книги, и съответната религиозна институция на територията на една или група Държави. Нека дадем за пример Християнството.

 

Ще оставим настрана, като тема на по-нататъшни изследвания, абсолютната липса на исторически нефалшифицирани доказателства за съществуването на реален Човек, наречен едва през ХІV-ти век Иисус Христос, въпреки че в това време, в което би трябвало да е живял, творят десетки Световно известни историци, никой от които не споменава за него. Ще оставим настрана, също така и факта, че Четирите Евангелия са датирани уж сто и повече години след събитията, които описват, тоест писателите им не са очевидци. За сметка на това, авторът иска да наблегне на липсата на каквито и да са доказателства за тяхната автентичност. Или иначе казано, по какъв начин един трезво разсъждаващ критичен Човек по логически път би достигнал до извода, че след ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ чете точно и верно преведените книги от Библията, като нито говори Иврит, нито Старогръцки език, за да може да ги сравни с „оригиналите“, нито някога е виждал автентичните манускрипти!

В действителност, никой съвременен Човек не е виждал истинските оригинални „писания“, просто защото те не съществуват! Нека читателят с освободен ум си припомни, как в България само за последните 27 години на няколко пъти бяха пренаписвани изцяло учебниците по история и как бе променяна политическата насоченост и „моралните“ устои на ПРЕСАТА и масмултимедийната пропаганда, обслужваща Властниците! Как е възможно тогава, здравомислещият Човек да повярва, че манускрипти, които уж са писани преди ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ и които никой живеещ в момента Човек не е виждал, действително са съществували по времето, което описват и истинно отразяват някакви уж случили се събития, пак само и единствено според тях?!!

Колкото повече използваме Зететичния научен метод и се задълбочаваме и изучаваме начина, по който сме обучени да мислим, че уж е устроено и действа Обществото, колкото повече прозираме измамната история „препродавана“ ни на всички нива в „Образователната система“, въведена от ЮНЕСКО, и преповтаряна ежеминутно по всички канали на Масонските масмултимедии, колкото повече изследваме действителната форма, същност и големина на непосредствената ни Вселена и мястото на Човечеството в нея, както и самата същност на Човешкото същество, толкова повече ще се убеждаваме, че през целия ни живот сме били лъгани от абсолютно всякаинституция, която съществува! Как може тогава, логично анализиращият изследовател, дори за миг да предположи, че единствената институция, която не го е лъгала, е религиозната институция, взета във всичките й днешни превъплощения навсякъде по Света?!

 

Тъкмо напротив, търсещият Човек, освободен от умствения контрол на всеобщата пропаганда, в края на краищата, достига до Истината, че съвременните религиозни институции са в основата на огромната лъжа и са главен инструмент за най-мащабната измама и манипулация на всички времена! Същата клика от тайни заговорници-Интернационалисти, която инсталира корумпираните Правителства, за да властват над народите, която покварява и лъже нас и децата ни, чрез „Образователната система“ и чрез измислената от самата нея съвременна псевдо-научна космическа парадигма, която е изобретила методиката на действие, основала и наложила Интернационалния Банков Картел, за да граби и заробва всички Човеци по Земята, същият този войнстващ Илюминатски Елит е в основата на всички днешни религиозни институции по Света!

 

Разумът на обикновения ежедневно работещ цял живот Човек, обичащ децата си и грижещ се за семейството си, въобще никога не би могъл, дори и за миг, да проумее всеобхватността на цялостната измама и манипулация, тъй като Човечността и нравствените му добродетели, колкото и обругавани и изнасилвани ежеминутно от развратен Холивудизъм и кървава беснееща масмултимедийна страхова психоза, все пак и все още съществуват вътре в изнурената му Душа. Умът на обикновения Човек, живеещ със семейството си в двустаен апартамент или в малка къщичка и чакащ с нетърпение в края на всеки месец заплатата си, за да покрие сметките, посрещне разходите по домакинството и за да може да изхрани челядта си до другата заплата, въобще не е в състояние да осъзнае колосалното богатство на онези около две хиляди на брой измамници, родствено свързани помежду си в рамките на 13-те Илюминатски династии и владеещи целия Свят, населяван от над 7 500 000 000 Човеци. За обикновения Човек богатството би могло да приеме формата на няколко десетки неприлично скъпи поръчкови автомобила, десетина фабрики или флот от петролни танкери, но действителното битие, психическото състояние, нравствените норми на лице, притежаващо няколко Държави или континент, заедно с всичките му природни ресурси и милионите Човеци, живеещи там и можещ да прави каквото му хрумне с тях, остават напълно и съвсем неразбираеми за него.

 

Коренно различната ценностна система на робовладелците на Човечеството, ще остане завинаги и изцяло непонятна и мистично загадъчна за работещата личност, просто защото в ценностната система на обикновения Човек не съществуват понятия за категориите, присъщи на робовладелската ценностна система. Или с други думи, тези, които работят цял живот, за да се изхранват, бидейки наследници от стотици поколения на свои прадеди, правили същото през целия си живот, нямат абсолютно никаква допирна точка нито в битийно, нито в нравствено, нито в културно, нито в морално отношение с онези, които са ги владяли и експлоатирали цял живот, бидейки наследници от стотици поколения на свои прадеди, правили същото. Всичкото, към което Криптокрацията се стреми и винаги се е стремяла е единствено и само налагането на пълен и всеобщ контрол и единно управление навсякъде по тази Земя – Единното Световно Правителство или Новия Световен Ред и нищо, никога и никъде не би могло да я спре, освен ако... Но нека оставим това „ако“ за по-нататък!

 

Следователно, институциите, създадени от Световната властваща върхушка в основаните от самата нея Държави и поддържани и увековечавани от инсталираните пак от самата нея Правителства навсякъде по Света, въобще нямат, нито някога са имали, целите за които се твърди, че са създадени!

 

Институциите на Изпълнителната, Съдебната и Законодателната власт, заедно с Военния насилствен апарат иИнтернационалния Банков Илюминатски Картел, съвсем не са създадени, за да „осигуряват свободите и благоденствието ни“, тъй като без ежедневно налаганите от самите тях ограничения на нашите свободи и ежемесечното ограбване на благосъстоянието ни чрез данъци, такси, лихви, инфлация, узаконена посредством тайни икономически механизми, и многобройни  финансови лостове за измама, Човеците биха били много по-свободни и по-богати.

 

Институцията на „Съвременната наука“, проповядваща религията на Атеистичния Материализъм, съвсем няма и никога не е имала за цел постигането на Истинско познание за Света и Живота, а тъкмо обратното. Длъжностните лица винституциалната религия „Съвременна наука“ носят титлите Академици и Професори, вместо титлите Патриарси и Епископи, но това не бива да Ви подлъгва, тъй като крайната цел на тази институция е идентична с целите на останалите, а именно, да пороби и омагьоса Човечеството, като го отдели завинаги от неговия Създател, посредством насаждане и разпространяване на неверни, измамни и недоказани теории, нагли лъжи и абсурдни измислици. Най-точното определение на понятието „Съвременна наука“, тоест науката, изповядваща религията на Атеистичния Материализъм, е дадено от неизвестен автор по следния анекдотичен, но изумително верен начин:

 

„Вярата, че в началото е имало нищо и нищо не се е случило на нищото и тогава нищото магически се взривило без причина, създавайки всичкото, а след това купчина от всичкото, без каквато и да е причина, магически се пренаредила в самовъзпроизвеждащи се късчета, които по-късно се превърнали в динозаври. Напълно логично, нали?“

 

Установяването на царствен статут на напълно абсурдната теория за Големия Взрив и лъжовната Дарвинова теория – теории, а не фактическа действителност, във всички Академични катедри, целенасочено насажда илюзорната представа, че взаимовръзките в Живота по цялата Земя се ръководят от Случайността, Хаоса и някакво измислено от Масонския Дарвинизъм „Право на по-силния“, което Илюминатите уж само по аналогия прехвърлят и в Обществото. Еволюционната теоретична мистификация силно акцентира на „естествения подбор“ и произтичащото от него „Право на по-силния“, което има за цел да срути всички Човешки морални устои и е основна опорна точка на „цивилизацията“. „Правото на по-силния“ се внушава още в първите години от живота ни и служи като оправдание и узаконяване на престъпленията извършвани, както от богатите измамници срещу отделната личност, така и от Институциите, Правителствата и ООН – Световното Правителство, срещу съвкупното Човечество.

 

Иначе казано, институциалната религия „Съвременна наука“ изповядваща Атеистичния Материализъм учи всички омагьосани от нея, че в Света и в Живота Правото е на страната на по-силния и главната цел са властта и парите, с които се купува власт.Тоест, всичко е позволено на всеки, достатъчно е той „да намери начин да му се размине и да не го хванат“, което включва на лично ниво: измами, грабежи, рекет, лъжесвидетелство, сплашване, мъчения, отвличания, палежи, изнасилвания, убийства и прочее, а на Правителствено ниво: грабителски данъци и такси, дистрибуция на „законни“ или „незаконни“ наркотични и психоактивни вещества, унищожаване на Човешките свободи, възбуждане и проповядване на междуетническа, междукултурна и междурасова омраза, посредством Операции под фалшив флаг и чрез контрол на ума, целящи разединение на Човечеството и извършвани от дирижираните Масонски масмултимедии, водене на завоевателни войни срещу бедни и беззащитни народи под лъжливи предлози, с цел поробването им и заграбване на Природните им богатства и така нататък, и така нататък. На онзи, на когото липсват морални ценности и за когото единствена цел в живота са парите и преследването на по-висш статут във властовата йерархия, нищо не би попречило да извършва и най-мерзките престъпления по всякакъв повод.

 

За Атеиста-Материалист, Творецът-Творение и Неговите Четири Закона не съществуват!

 

Институцията на Общественото Образование, в лицето, както на училищната и университетската, така и на „научната“ работа в институтите и в корпоративните и държавни учреждения, насаждащи и увековечаващи лъжовната религия на Атеистичния Материализъм, разпръсквана непрекъснато по цял Свят, посредством масмултимедийната пропагандна манипулативна дезинформационна машина на „културните и образователните“ програми (да, поистина „програми“), в никакъв случай няма за цел създаването на свободомислещи, знаещи и мъдри Човеци, тъй като те веднага биха прозрели и осъзнали измамата на властващия Елит, както и столетния му стремеж за пълно заробване и абсолютен контрол върху Човечеството, чрез психологически програмируеми модели, контролиращи всяка отделна „цивилизована“ личност.

 

Институцията на „Здравеопазването“, която по-вярно би било да бъде наименувана Единна Система за Разрушаване на Естествената Имунна Защита на Човека и за Контрол на Неговата Психика и Поведение, няма и никога не е имала за цел поддържането на цветущо здраве и дълголетие у Човека, тъй като здравите хора са независими от Фармакологичната Мега-индустрия и от тях не могат да бъдат извлечени печалби, а твърде големия им брой би срутил Фармацевтичните и болничните Мега-корпорации, собственост на Илюминатския Елит. Задължителното инжектиране на новородените още в първите им часове със силноотровни и канцерогенни изкуствено синтезирани ваксини, съдържащи: тимерозал – органична живачна сол с 50% живак и с концентрация над 25 000 пъти над допустимата безопасна доза за питейната вода, алуминиеви фосфати и хидроксиди – десетки и стотици пъти над допустимата доза, мъртви животински клетки и вируси, компроментират естествената имунна стабилност на бебетата, повишават десетократно риска от аутизъм, астма и различни неврологични заболявания, като ги правят жертва на микроорганизми, които иначе биха били съвсем безвредни за тях, и едновременно с това създават от новодошлите на този Свят доживотни ежедневни потребители на отровната и психоактивна химия, произвеждана от Илюминатската Фармацевтика.

 

Институциите на Религиозните Вероизповедания, никога не са имали задачата да „издигнат Духовността“ и да доведат у Човека„Знанието за Бога“, тъй като, ако това бе вярно, то проводниците на това знание – олицетворен пример за подражание на вярващите, тоест Папите, Патриарсите, Архиепископите, Епископите, поповете, пасторите и всички останали религиозни лица, биха изпълнявали задължителния морален кодекс изложен в Библията, или в Свещените писания на другите вероизповедания, а именно: да бъдат смирени, скромно живеещи на пост и молитва, почти в нищета, вселюбящи и не познаващи Земната суета и страсти, просветлени от Божественото знание и извисени от Божествения огън мъдреци. За огромно съжаление на Човечеството, институциалните свещенослужители навсякъде, не само че са пълно отрицание на даденото описание, но почти всичките са мързеливи, немарливи, алчни, развратни, алкохолизирани и затлъстели чревеугодници, използващи всяка една политическа ситуация, за да участват в корупционни схеми и сделки, за да извличат максимални лични облаги. На онова съвсем-съвсем малобройно малцинство, което може би наистина има Духовни стремления и се старае да подпомогне обикновените Човеци, се гледа с подозрение и неприязън от страна на Висшето Духовенство и бива държано на безопасна дистанция, а на неговите представители никога не се дава възможност да се издигнат до властови позиции в йерархията, за да не могат да разкрият корупционните схеми и механизмите за разпределение на краденото богатство.

 

Приказно неописуеми са богатствата на Източно-Православната църква с Патриаршиите й в Русия, Гърция и навсякъде по Света. Българската Патриаршия не остава по-назад и тъне в разгулен разкош! За да се убеди в това, Читателят трябва да потърси в интернет, за да види с очите си скъпите поръчкови автомобили (Варненският митрополит Кирил богоугодничи с поръчков „Линкълн“), които притежават Българските висши „духовните лица“ – такива дето и Правителствените пладнешки разбойници не могат да си позволят!

 

Ватикана е най-значимата видима Институция на Земята. Баснословни са богатствата и разкошът на Ватикана, а нейният видим повелител Папата и неговия господар, пребиваващ в сянка, истинският сюзерен на Ватикана, Генералът на Йезуитския Орден – Черният Папа, са всред най-властните и могъщи мъже на Света, пред които дори богатствата на Английската Кралица, заедно с цялото й Сакс-Кобург-Готско потекло, както и нашия Цар, тънат в незначителност. Когато държавните глави, Крале и Президенти: Буш, Уго Чавез, Обама и всички останали, измолят аудиенция при Папата, те задължително целуват неговия пръстен. Това е твърдо доказателство колко по-високо в Световната властова йерархия стои Ватикана спрямо останалите уж „независими“ Държави.

 

Но, нека Читателят с освободен ум не се остави да бъде заблуждаван от блясъка на мощните религиозни институции, защото под тази привидна искряща „щедрост“ се крие истинската злина, управляваща Света. През 2014 година, Папа Франциск І-ви, бе призован от Международния Трибунал по Престъпленията на Църквата и Държавата в Брюксел, като главен ответник по делото за трафик на деца, като използвал мрежата от сиропиталища на Католическата църква, за да подсигури деца за сатанински обряди и педофилски оргии, както и ответник по делата за отвличания на бебета и деца на политически затворници по време на „Мръсната война“ на Аржентинската Хунта през 1970 година.

 

Година преди това, същият Трибунал, в присъствието на шестима международни съдии и след месеци обсъждания на 36-членния съдебен състав, осъди Папа Бенедикт, също и бивш директор на Инквизицията, на основание на обвиненията от 150 дела, отнасящи се до безследното изчезване на петдесет хиляди деца от Канадското коренно население. Само няколко дни след като му бе връчено съдебното постановление за арест, Папа Бенедикт подаде безпрецедентна в историята на Ватикана оставка.

 

Международният Трибунал установи, че деца от училищата на коренното население – индианците, на територията на Канада, са били изнасилвани, изтезавани и убивани. По-голямата част от училищата били управлявани от Католическата църква, а 80 училища били съвместно притежание на Канадското Правителство, Кралица Елизабет, Католическата, Англиканската и Обединената Църква на Канада. Безследно изчезналите 50 000 деца, също така били обект на противозаконни експерименти за контрол върху ума, провеждани от ЦРУ, както и изпробване на наркотични вещества от страна на фармацевтичните гиганти Eli Lilly, Upjohn и Bayer, които финансирали самите училища. От 2008 година насам, са открити  32 масови гроба на туземни деца на територията на Канадските институции или в дворовете на училищата на коренното население. Въпреки откриването на Човешки останки в масовите гробове, по-нататъшните разследвания са забранени. Доказателствата за Канадския детски геноцид са документирани в книгата на Кевин Анет „Вече не са скрити“ (Hidden No Longer: Genocide in Canada, Past and Present).

 

Изброените държавни и религиозни институции и свързаните с тях лица и престъпления срещу Човечеството, обаче, са само видимата част от властовите структури в днешния Свят, тъй като никой обикновен Човек никога не ще открие истинската идентичност на вековните заговорници от Криптокрацията. Потвърждение на това можем да видим във видео-материала, в който самият Ватикан – Папа Франциск І-ви целува ръцете на Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър и Яков Ротшилд (Pope Francis kissing the hands of David Rockefeller, Henry Kissinger and John Rothschild), с което недвусмислено показва своя много по-нисък йерархически ранг, в сравнение с тези известни на всички висши Илюминати, признавайки ги за свои господари. Несъмнено, Папа Франциск І-ви, чието папство започна на 13.03.2013 година, е много интересна личност по отношение на свързаността си с Масонството. Той е йезуит, а през 1999 година, когато е Епископ в Буенос Айрес става член на Ротарианския клуб, въпреки че през 1951 година Папа Пий ХІІ-ти забранява членуването на духовни лица в тази и в други Масонски Ложи.

 

Поразеният Читател с право би запитал, откъде идва правото на власт на тези тайни Общества, хилядолетни Аристократични династии и банк-гангстерски фамилии, основали институциите на държавността навсякъде по Света. Най-известният генеалогичен справочник, проследяващ родословните връзки всред Аристократичните династии е „Бъркс пиъридж“ (BURKE’S PEERAGE) и ако Зететичният изследовател започне дирене на корените на различните династически родове и значими политически фигури, той несъмнено ще достигне до много древни времена.

 

Според „Бъркс пиъридж“, всички Американски Президенти са свързани с някоя от следните династии: на Френския Крал Карл Великий (742-814), на Крал Алфред Велики (849-899), на Крал Едуард ІІІ-ти (1312-1377) или на Крал Хенри VІІІ-ми (1491-1547), а Кралица Елизабет ІІ-ра е пряк потомък на Цар Давид (Х-ти век преди Христа) и чрез него е свързана с Фараонската династия на Ехнатон, както по генеалогичните справочници, така и според нейните изказвания.

 

Но за Обама това не важи – той е чернокож, нали така?!

 

На някого, който безпределно вярва и безпрекословно се подчинява на Масонските масмултимедии, може да се струва абсурдно, но всички Американски Президенти са пети, шести или най-много седми братовчеди – Обама е братовчед на Чейни, а той е братовчед на Буш. Ал Гор е родословно свързан с Карл Великий, с трима Императори на Свещената Римска Империя, както и с Крал Едуард І-ви. Джон Кери е потомък на Крал Джеймс І-ви и оттам на Хановерите и Уиндзорите, като, както и Буш, е родственик на Елизабет ІІ-ра. Бил Клинтън е от династията на Крал Хенри ІІІ-ти и е потомък на Френския Крал Робер І-ви, също така е свързан с Шотландските монарси и с всички Аристократични Английски родове, като е близък родственик с Уилям Хенри Харисън – 9-ия Президент, Бенджъмин Харисън – 23-ия Президент, Джерълд Форд, Ричард Никсън и Джордж Буш. Джордж Буш Старши и Франклин Рузвелт, например, имат петнадесет братовчеди, които са Президенти. Джералд Форд и Уилям Тафт, пък, имат четиринадесет братовчеди, които са Президенти, а Барбара Буш е потомък на Франклин Пиърс – 14-ия Президент. Кандидатите за Президенти на изборите, както през 2000 година, така и през 2004 година, Буш Младши, Ал Гор и Джон Кери са братовчеди, както и посветени Масони от Ложата „Череп и кости – 322“, в която е посветен и Буш Старши.

 

Deistvitelniat sviat - Stamat - 04.jpg

Масонската Ложа „Череп и Кости – 322“ в Йеилския университет през 1947 година, прав до часовника вляво е Джордж Буш Старши.

 

По време на Американската президентска кампания през 2000 година, Харолд Брукс-Бейкър, покойният директор на издателство „Бъркс пиъридж“, каза следното:

 

„Кандидатът за президент с най-голям брой кралски гени винаги е бил победител, без изключение, още от времето на Джордж Вашингтон“.

 

„Но, какво от това, би възкликнал вярващият в телевизионния екран, дори да са истина, какво общо имат роднинските връзки?“

 

Освен, че близкото роднинство на уж съперничещи си в „демократични избори“ политически кандидати, напълно обезсмисля така наречения „демократичен модел на управление“, тъй като става явно, че кандидатите не са политически опоненти със собствен Мироглед и идеи, а защитават една и съща кауза– каузата цялата власт на Света да остава винаги в ръцете на хилядолетно свързаните, и чрез кръвните клетви в тайните Масонски Ложи, древни владетелски родове, наред с това съществува и една много по-дълбоко скрита Истина, която е невъзможно да бъде осъзната, ако не разгледаме в детайли същността на най-древния култ – Слънцепоклоничеството и съвременната Западна религиозна система, наречена Християнство.

 

Слънцепоклонничеството и открадването на древните Божества, езотеричните празници и окултните обичаи от институциалното Християнство 

„Религията се счита от обикновените хора за истинна, от мъдреците за лъжлива, а от управниците за полезна.“

 

Сенека

***

 

От най-дълбока древност, всички значими култури по Света изграждат своите религии около боготворенето на двете основни Небесни Светила – Слънцето и Луната. Слънчевият култ намира място в Египетската, Индоевропейските, Азиатските и Американските древни цивилизации. Без значение дали дадената култура е номадска, земеделска, или урбанизирана със силно идеологизирано свещено унаследявано царуване, Слънчевият диск властно, завинаги и навсякъде по Земята символизира висшата същност на владетеля или религиозния водач, въплотявайки в себе си божествените характеристики на личността му.

 

Deistvitelniat sviat - Stamat - 05.jpg

Египетският Фараон Ехнатон – вляво, с Кралица Нефертити и три от дъщерите им под лъчите на Бога-Слънце Атон. Барелеф от средата на ХІV-ти век преди Христа, Държавен музей в Берлин.

 

В Северна Америка, при Индианските племена от Големия Басейн, занимаващи се не със земеделие, а с лов и събиране на ядки, семена, диви плодове и растения, религиозните церемонии биват индивидуални и групови. На индивидуално ниво се практикува шаманизъм посредством сънищата, виденията и приятелските духове – призовавани Астрални същости и същества, докато при груповите церемонии се почита Бога-Слънце. Такъв Слънчев култ е Танцът на Слънцето на прерийните Индианци.

 

В Мезоамерика, в предколумбовите цивилизации на Мексико и Перу, култът към Слънцето бил основополагащ държавен механизъм за налагане на подчинение, като при Ацтеките многобройните Човешки жертвоприношения, изисквани от Слънчевите БоговеУйцилопочтли и Тескатлипока, всявали страхопочитание и смирение пред държавната власт, тъй като владетелят бил въплощение на Бога-Слънце – Инти.

 

В Япония, Богинята на Слънцето – Аматерасу Омиками (天照大神), което значи „Богинята, която блести в Небето“, е Върховното Шинтоистко Божество и се счита за Върховен Владетел на Света. Тя е Божеството-покровител на Императорския клан – единствен за страната, като от нея водят своето родословие владетелите на Японската Империя – най-дълго царуващата династия на Земята, повече от 2677 години. Според митологията, първият Император Джиму е потомък на Аматерасу, а символите на Слънцето представляват Японската Държава и до днес.

 

Един от Египетските Богове на Слънцето е Хор, или Хорус, което означава „Този, който е горе“. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол – символът на Слънчевия диск. Богинята Изида, или Изис, е сестра и жена на Бог Озирис и майка наБог Хор и е изобразявана като Богородица, кърмеща своя Син Хор. Той е смятан за първият Фараон и всички Фараони на Египет след него са негово въплощение, като именно тази Божествена същност дава законното основание за владичеството на династиите и редом с това осъществява връзката между Човеците и Боговете. Фараонът е Земното въплощение на Бог Хор, а след смъртта си се отъждествява с Бог Озирис и преминава в Трансцендента, за да царува наравно с другите Богове. В текстове от Старото царство се казва, че Фараонът се изкачва в Небесата, редом до звездите, като, също така, е Върховен жрец и отговаря за правилното провеждане на ежедневните храмови ритуали, които гарантират благоразположението на Боговете към Египет.

 

Както Слънцето разпръсква своята светлина навсякъде над Земния диск, дава и подхранва живота и олицетворява тоталността на позната ни Вселена, така и символното му представяне в езотериката като немигащото всевиждащо око на Бог Ра – друго Слънчево божество в Египетския Пантеон, се възприема като строг гарант за справедливост и остава завинаги свързано с Духовното Просветление и Озарението на мъдростта. Мощта на върховната власт, силата на благодеянието и благотворителността, справедливостта и мъдростта от хилядолетия се пропагандират като основен стремеж на всяка религиозна или елитарна група, която е властвала или властва в момента над определен народ, и в този аспект, опирайки се на Слънцепоклоническия култ тя е заявявала, заявява и днес, своето право да управлява.

 

В днешно време, тази Божествена свързаност и предопределеност съвсем не са проповядвани право в лицето, а са така прикрити от окултен символизъм, че поставят обикновения работещ Човек, нямащ никаква представа от езотерика и Астро-теология, в съвсем неравностойното положение на нищо неподозиращ невежа. Слънчевите Божества, или Същностите, олицетворяващи Слънцето, са Абсолютни и всевиждащи, въздесъщи и всемогъщи и често се идентифицират с Върховното Божество в Пантеона на определена религиозна система – аналогично, по същият начин, Световните Аристократични властващи династии и институциални религиозни лица са узурпирали в полза на своята каста, посредством насилническите механизми на държавните институции, горепосочените атрибути, създавайки съвременния най-тежък робовладелски гнет  в Човешката история.

 

Царстващите династии – Фараоните, Царете, Императорите и Кралете от хилядолетия заявяват, че произхождат от Бога-Слънце и претендират, че правата им на върховна власт биват спускани и гарантирани от него. В съвремието, Аристократите навсякъде по Света, заявяват родствената си свързаност с древните Фараони, Царе, Императори, Крале и Патриарси от Свещените писания, логично изисквайки от нас да приемем тяхната „божественост“. В предишната глава изложихме претенциите, документирани в генеалогичните справочници, като „Бъркс пиъридж“ например, на властващите Аристократични династии и Президенти за родствена свързаност с най-древните властници на Земята, които са получили управлението направо от ръцете на Боговете, като именно по този начин съвременната Властваща клика иска на подсъзнателно ниво да имплантира идеята у всеки, че нейната власт е неотменима и вечно поддържана от Боговете.

 

През късния период на Римската история, култът към Слънцето добива огромно значение и довежда до Слънчев монотеизъм. Почти всички древни Богове притежават характеристиките на Слънчеви божества, както Христос и Митра, така и Хор, Атис, Кришна,Дионисий, Сол Инвиктус (Непобедимото Слънце) и много други. В Древен Рим, зимното Слънцестоене било отбелязвано от църковни празници, съпроводени с бурни пиршества в чест на Непобедимото Слънце (Sol Invictus), започващи  на 25-ти Декември. По-късно, Християнската институциална църква  откраднала тези езически празненства и ги обявила за рожден ден на своя Бог-Слънце – Христос.

Sol Invictus - Lady Liberty.jpg

Съществен елемент, който се явява и крайъгълен камък, лежащ в основата на всички религии, включително и на Християнството, възникнали на Север от Екватора, е празничното отбелязване на зимното Слънцестоене. От гледна точка на наблюдател, намиращ се в тази част на нашата Плоска Земя, дните от лятното Слънцестоене до зимното, стават все по-къси и все по-студени, тъй като Слънцето се придвижва все по на Юг и изглежда все по-малко, а топлината му е все по-оскъдна. Скъсяването на дните и отминаването на времето за селскостопанска работа през зимата, добил за древните култури символно значение, тъждествено на процесите на погиване и смърт, като това всъщност била смъртта на Слънцето.

 

Според Астро-теологичния символизъм, на 22-ри Декември настъпва алегоричната смърт на Слънцето, понеже, след като непрекъснато се е премествало все по на Юг в продължение на шест месеца, то достига най-ниската си точка в Небесата и спира да се движи в продължение на три дни, като след това започва отново да се движи, но този път на Север. За тези три дни, древните мъдреци казвали, чеБожието Слънце било мъртво и погребано в продължение на три дни, а на 25-ти Декември сутринта отново се раждало. Поради това, на 25-ти Декември много култури радостно празнували рождения ден на Божието Слънце.

 

Алегоричната смърт и прераждане на Слънцето придобива огромно значение при появата на религиозните култове към различни Богочовеци, като при някои от тях, например в мита за Бог Озирис, тя се явява под формата на денонощна цикличност от смърт на здрачаване и ново раждане на разсъмване.

 

Ежегодната цикличност на Слънчева смърт и прераждане, намира отражение и в Юлианския календар, в който денят на зимното Слънцестоене се празнува, като Рождество на Слънцето. В Сирия и Египет се провеждали забележителни ритуални празненства, отбелязващи раждането на Слънцето! Изследователят Сър Джеймс Фрейзър (Sir James George Frazer) описва ритуала по следния начин:

 

„Празнуващите се оттегляли в определени вътрешни светилища, от които в полунощ издавали силни викове: „Девицата роди! Светлината нараства!“ Египтяните дори представяли новороденото Слънце в образа на дете, което на рождения му ден – зимното Слънцестоене, те изнасяли и показвали на поклонниците. Без съмнение, че Девицата, която по такъв начин заченала и родила син на 25-ти Декември е великата Ориенталска Богиня (Семирамида – Бел. прев.), която семитите наричали Небесната Дева или просто Небесната Богиня, в Семитски земи тя била форма на Астарта.“

 

Deistvitelniat sviat - Stamat - 08 -1.jpg 

Чрез твърде хитър ход, Християнската църква избрала да празнува рождения ден на своя Бог на 25-ти Декември, като по този начин прехвърлила обожанието на народите от Небесното светило – Слънцето, към този, който е наречен Слънцето на Праведността  – Иисус Христос, въпреки че изрази като: „Бог се роди“, „Рождество Христово“ и други подобни са логически абсурдни оксиморони, тъй като Създателят на Всичко, Що Съществува не би могъл да бъде роден, понеже, ако е бил роден от някого или от нещо, то Той не би бил Създателят на Всичко, Що Съществува!

 

Разглеждайки култа към Бог Атис във взаимовръзката му с отмирането на растителността и алегоричната смърт на Слънцето по време на зимното Слънцестоене, с последващо зачатие, случващо се през пролетното Равноденствие и раждане през лятното Слънцестоене, Д-р Джордж Райт пише:

 

„Култът към плодородието на умиращия Бог Атис и Великата майка-богиня Кибела е пренесен в Рим от мястото на неговото възникване в Песинунт в Мала Азия през 204 година преди Христа... Атис, син на девствената си майка – Нана, пожертвал себе си, превръщайки се в дърво, бил обект на обожание и на голям култов празник, съсредоточен около издигането на свещено борово дърво увито в плат като труп в покров.“

 

Както свидетелства празникът, описан в горния цитат, Християнският ритуал с Коледното дърво е заемка от езическия култ към Бог Атис, както е заемка и цялата Библейска притча за Девицата-Богородица.

 

Разследвайки историческите извори, търсещият ум би намерил за необходимо да издири Божествата и Богочовеците от преди Християнската епоха, в чийто мит е залегнало непорочното зачатие, раждането от девица на 25-ти Декември (макар че в някои случаи, поради използването на лунен календар, чиито цикъл е 354 денонощия, датата се променя с течение на вековете), разпятие и пожертване или саможертва по друг начин, възкресение и съживяване от мъртвите и възнесение, той би установил смайваща многочисленост. Всички тези Богочовеци са наричани Спасител, Единороден Син Божий, Спасител на Света, Истината, Светлината и други подобни, както и Цар на Небесата, Бог слязъл на Земята, или Светлата утринна звезда (Венера – Зорницата) и Изкупител на Човешките грехове. Тук, бихме изброили някои от Божествата и Богочовеците символизиращи Слънцето:

 

Адад (Баал) и Мардук от Асирия, считани за Логоса – 2500-2200 г. пр. Хр., Тулис или Зулис от Египет – ок.1700 г. пр. Хр., Кришна от Индустан – 1200 г. пр. Хр., Адонис, Асклепий и Аполон, като тяхното възкресение като Агнеци Божий е през пролетното Равноденствие – в близост до Великден, Крите от Халдея – 1200 г. пр. Хр., Атис от Фригия – 1170 г. пр. Хр., Тамуз от Сирия – 1160 г. пр. Хр., Хесос или Ерос – 834 г. пр. Хр., Бали от Ориса – 725 г. пр. Хр., Индра от Тибет – 725 г. пр. Хр., Иао от Непал – 622 г. пр. Хр,Буддха Сакиямуни от Индия – 600 г. пр. Хр., Митра от Персия – 600 г. пр. Хр., Алсестос на Еврипид – 600 г. пр. Хр., Кетцалкуатъл на Мексико – 587 г. пр. Хр., Прометей или Есхил на Кавказ – 547 г. пр. Хр., Квирин или Ромул, основател на Рим – 506 г. пр. Хр.,Юпитер или Йове на Рим, Дионисий, Херакъл и Зевс от Гърция, от чиито имена произлиза името Иисус; Озирис, Изида и Хор – представляващи Египетската древна Троица, върху която е основана иституциалната Християнска троица, Тот от Египет или Хермес Трисмегист (Триждивелик) от Гърция, Вселенският Монарх на Сибилите, Тор на Галите, Балдер и Фрей на Скандинавските народи,Даждбог (Дажбог или Дайбог), свързан с култа към Хелиос и почитан от някои Славянски народи и който древните Руски народи считали за свой прародител, Сварог на Славяните, свързан с Хефест или Феост и така нататък, и така нататък.

 

Съвременният изследовател в никакъв случай не би могъл да узнае как и кога точно е създадено институциалното Християнство и наложено като Държавна религия, тъй като самите документи по създаването му са написани и притежавани от Римските и Византийските Императори и по-късно пренесени във Ватикана. Разказва ни се една твърде невероятна, за да бъде повярвана история за кръвожадния Император Константин І-ви, който на път към важна битка през 312 година, имал видение на пламтящ кръст с надпис: „In Hoc Signo Vinces“ – „С този знак ще победиш“. Тогава той решил да постави кръстове върху щитовете на езическите си войници и спечелил битката. Разказва ни се, също така, че поради този успех, Императорът повярвал в Християнския Бог и през 324 година наложил Християнството като официална Държавна религия.

 

Животът на себичният и алчен Император бил изпълнен с кръвопролития, жестокост, омраза и политически интриги около него и Епископите му, чак до самата му кончина. Обаче, великата измама, която извършил, с помощта на хитрите Византийски и Римски Епископи съществува и до сега, за да поробва умовете и Сърцата на милиарди Човеци. Въвеждането на Слъчевия култ и хилядолетните Шумеро-Вавилонски, Египетски, Семитски и Древноримски обичаи в първичното Християнство, нямащо нищо общо с тях, с течение на вековете са така хитроумно забулвани и втъкавани в самата канава на институциалното Християнство, че в наши дни вече е невъзможно за обикновения Човек да различи едното от другото. Император Константин І-ви обединил древните Слънцепоклонически религии с първичното Християнство на Есеите – техен пълен антипод, за да изкове най-мощното монархическо оръжие за подчинение на безпросветните и невежи Човеци.

 

Историческите извори посочват, че Константин І-ви си останал Слънцепоклонник, дълго след като уж се бил покръстил, тъй като това била неговата основна цел – чрез тайно и подмолно узурпиране на първичното Християнство, да измени същото до такава степен, че то да се превърне в обикновен Слънцепоклонически култ, каквото си остава и до днес. Доказателство за Слънцепоклонничеството на Императора е един указ, който той издава на 7-ми Март 321 година, където се постановява:

 

„На почитаният Ден на Слънцето, нека длъжностните лица и хората, живеещи в градовете да почиват и нека всички работилници са затворени.“

 

Римските „свети отци“ твърдят също така, че Свети Петър е Глава на Църквата, а не Иисус Христос, както повечето неосведомени вярващи биха помислили, когато четат Ефесяни 4:15. Те измислили една твърде спорна и дори демонично анти-библейска доктрина, която нарекли „апостолическа приемственост“ и нагло твърдят, че властта дадена на Свети Петър от Иисус Христос се прехвърля по наследие и върху тях. Въпреки че и самият Свети Петър бил измислен от тях и представлява езическо идолопоклонничество, облечено в Християнски одежди. Статуята в катедралата Свети Петър в Рим изобразява Слънчев диск над главата на Свети Петър и, ако потърсим в аналите на историята, откъде е била пренесена там, ще установим, че това всъщност е статуя на Юпитер, взета от езически храм и просто преименувана на „Свети Петър“. Символът на Слънцепоклонничеството – непогрешим белег, изложен на показ в почти всички езически религии, се появава и в Християнското изкуство, изображения и теология. Навсякъде в Християнската иконография над главите на Троица, Апостолите  и Светците всеки би видял ореола, наричан „хало“, който не е нищо друго, а именно символа на Слънчевия диск зад главата на идола.

 

Институциалното Християнство откраднало почти всички свои характеристики от Римските езически вероизповедания и по-специално от култа към Бог Митра – Митраизма. Бог Митра бил почитан като „Защитник на Империята“ и култът към него бил тясно свързан с Боговете на Слънцето – Хелиос и Аполон. Рождеството на Бог Митра било отбелязвано с пищни празненства на 25-ти Декември, тоест в деня на зимното Слънцестоене, който станал по-късно рожден ден и на Бог Иисус. Според легендата, овчари станали свидетели на раждането на Бог Митра и били на последната вечеря с него, преди той да се възкачи на Небесата. Възнесението на Бог Митра, свързано с изкачването на Слънцето по Небесната еклиптика, се отбелязвало около пролетното Равноденствие и съвсем естествено се превръща във Възкресението на Иисус Христос – Великден.

 

Mitra - Christ 1.jpg

„Християните (има се предвид институциалното Християнство – Бел. прев.) превзели един пещерен храм, посветен на Митра в Рим на хълма Ватикана (Монте Ватикано), като го направили седалище на Католическата църква. Званието на Митраическия първосвещеник е Pater Patrum (Отец на Отците), което скоро се превръща в звание и на Епископа на Рим – Papa (Папата – Светия Отец). Християнските „свети отци“ обясняват забележителните прилики между Митраизма и Християнството като дело на дявола, обявявайки много по-старите легенди на Митраизма за коварна имитация на истинската вяра.“

Хелън Елърби, „Тъмната страна на Християнската история“

 

Нека да повторим за яснота: всичко, което Християните вярват във връзка с Бог Иисус, Римляните и Персийците вярвали за Бог Митра. Символите на Християнската иконография са всъщност символи на Бог Митра, а словата, използвани от Свети Павел, както и от другите Евангелисти, когато говорят за Бог Иисус са същите като използваните от последователите на Бог Митра. Неделя е свещеният ден на Митраизма, защото той е Бог-Слънце, както е и Господния ден в Християнството, тъй като то не е нищо повече от поредния Слънцепоклоннически култ. Следователно, Християнската литургия е Митраическа литургия. Но не само това…

Deistvitelniat sviat - Stamat - 11.jpg

 „На снимката вдясно е изображение, което всички ние сме виждали на Коледните картички и в Католическата иконография (както и в Православната – Бел. прев.), но това изображение не е на някой друг, а на езическата богиня Семирамида, или Остара, или Изида и нейния син и съпруг Тамуз и Нимрод, или Хор и Озирис и т.н. (Ēostre или Ostara – Англо-Саксонската Богиня или Шумеро-Вавилонската Инана, или Финикийската Астарта, или Семитската Ищар, или Астарот – Бел. прев.) За да разберем как Сатаната вмъкна своята лъжлива религия в днешния Християнски свят, първом ние трябва да научим произхода на първичната религия на Сатаната от древен Вавилон. Нимрод бил един от пра-внуците на Ной и бил известен като Големия ловец на Човешки души, който също така се оженил за майка си Семирамида.“ 

 

Александър Хислоп, „Двата Вавилона“

 

Авторът смята, че на Читателя с разкрепостен ум вече е станало съвсем ясно какво представлява институциалното Християнство, превзело от столетия и унищожило навеки истинското Християнство на Есеите, изложено в „Кумранските ръкописи“, или„Свитъците от Мъртво море“, чието действително съдържание и същност Масонската историография завинаги скри от Човечеството. Институциалното Християнство е много хитроумно замислено и смело създадено от Илюминатската властваща от хилядолетия върхушка, за да представлава един от трите меча, подчиняващи общества и народи на волята на Елита, една от трите опори, поддържащи Западната цивилизация, една от трите власти заробили Душата, ума и битието на съвременника, един от трите механизма, наред с парите и политическите военни конфликти, чрез които бива управляван Света.

 

Действителният Свят – Империята на Трите Града

„Не ме е грижа коя марионетка е поставена на трона на Англия, за да управлява Империята, над която Слънцето не залязва. Човекът, който контролира паричното предлагане, контролира Британската Империя, а аз контролирам Британските пари.“

 

Натан Ротшилд

***

 

Българската поговорка гласи: „Сит на гладен не вярва“. Авторът, перефразирайки би възкликнал: Гладният на Сития не трябва да вярва!

 

Но, ето, че Ситият така изкусно е оплел своята паяжина на едни места с демонично насилие и реки от кръв, на други – с невероятно огромни лъжи и фино изтъкани със злина измами, а на трети – с обещания за светли бъднини, че завинаги пленява, както свободата на Духа, ума, разума и словото, така и здравето на тялото, силата на градивното творчество и мощта на Любовта у омагьосаните Гладни!

 

Още от съвсем крехка младенческа възраст, всеки Човек непрекъснато е обучаван с настойчива старателност, както от семейния си кръг, който на свой ред е бил надлежно обучен в детските си години, така и от Образователната система и масмултимедийната пропаганда, че неотменим дълг и свято наследие на Властимащите милиардери е да се грижат и служат на обикновените Човеци, които те – Ситите, твърде много са възлюбили, бидейки едва ли не най-честните, непоколебимо справедливи, напълно неподкупни и ярко благодетелни Човеколюбци. Но с течение на годините, всеки от нас започва да вижда реалността без розовите очила на детинската наивност и малко по малко научава, че нищо не е по-далеч от истината от определението дадено по-горе. Въобще не е нужно да споменаваме дори и най-дребното безчинство на Правителствената бюрокрация или на Интернационалния Банк-гангстерски Картел, или на Междуправителствените и Неправителствените грабителски и измамнически организации, защитавани от Международното право, създадено именно заради тях, за да убедим Читателя, че защитата и благоденствието съвсем не присъстват в прерогативите на споменатите „клубове по интереси“.

 

Граф Лев Толстой пише за Властимащите следното: „Силата на правителството се крепи на невежеството на народа и то знае това, и затова винаги ще се бори срещу просвещението. Време е да разберем това.“ И на друго място: „Правителствата са шайка мошеници, живеещи на гърба на народа.“

 

Повече от сто години ни делят от Лев Толстой и като че ли вече не е нужно някой да ни казва, как сме подлъгвани от Правителствата, за да изпълняват своите тайни мерзки планове, умело прикривани от масмултимедийния слугинажен цирк или как сме ограбвани от милиардерите чрез планирана инфлация, периодични икономически кризи, стотици данъци и такси и „безбожни“ лихви. Но въпреки че обикновеният телезрител, радиослушател и вестникочитател бива заливан ежедневно с „новини“ за скандали „по високите етажи“, нагла корупция и цинични грабежи от властимащия Масонски Елит, които обсъжда със своите приятели и заедно проклетисват и псуват дерибействащите злодеи, той съвсем не може да избяга от насадените дълбоко в подсъзнанието му подчинение и преклонение пред Властта и да промени съзнателното си мнение за своите робовладелци, но ежегодно послушно отива до „избирателните урни“, за да погребе своя глас и да не може да има собствено мнение, а да го даде на драго сърце на същия този войнстващ Масонски Елит, който ежедневно го лъже и ограбва плодовете на труда му. Този много остър когнитивен дисонанс, в който насила е вкарано „цивилизованото“ Човечество и в който то живее ежедневно, до такава степен го е „хванал за гушата“, че то в своята огромна цялост напълно се е отказало да разсъждава и мисли логически!

Deistvitelniat sviat - Stamat - 12.jpg

 Пирамидата на Контрола.

 

Както авторът е писал и преди, умело насажданата в ума на обикновения Човек, отглеждана и непрестанно преповтаряна по Масонските масмултимедии представа, че Световните събития, като: размирици, икономически и политически кризи, международни конфликти и локални и Световни военни сблъсъци, се случват спонтанно, инцидентно и непреднамерено, а не са умело запланувани, старателно подготвяни в течение на столетия и нарочно предизвикани, за да се осъществят, когато е най-необходимо в предварително много добре обмислен момент, с цел успешния напредък на плана, не може по никакъв начин да издържи логически аргументирания анализ на реално случващите се събития. В действителност, както е добре известно на посветените, Света се ръководи от безименна свръх-тайна строго йерархично организирана и силно компартментализирана Интернационална организация, съставена от мега-банк-гангстерските родове и Аристократичните династии, която изследващите наричат Ложата на Илюминатите или Криптокрацията. Планът, който е преследван в течение на столетия може накратко да се опише като: пълно разрушаване на съществуващото политико-икономическо статукво и създаването на Единно Световно Социалистическо (Колективистко) Тоталитарно Правителство, а именно – Новия Световен Ред. Този план се спуска от ООН надолу по йерархията, за да се осъществи чрез Международните организации, банките и Правителствата, всичките държани изкъсо посредством Масонските Ложи, инсталирани вътре в самите тях.

 

На Световно политико-идеологическо ниво контролиращият апарат за изпълнението на плана е разположен на територията на три основни центъра. Тези центрове се намират в сърцевината на три от най-могъщите и известни градове в историята, но не са част от тези градове и не са част от Държавите, в които се намират градовете, като не плащат никакви данъци, но имат специален статут, свои Конституции, политическа, военна и икономическа независимост и собствена суверенна хералдика.

 

Тези градове са: Федералният окръг Колумбия (Federal District of Columbia), Вашингтон, който не е част от град Вашингтон, нито е част от Съединените Щати, Лондонското Сити (City of London), което не е част от Лондон, нито пък от Англия и Ватикана илиДържавата-град Ватикан (Stato della Città del Vaticano), която не е част от Рим, нито е част от Италия. Тези независими градове-държави имат собствени знамена, свои законодателства и са отделени от Държавите, в които се намират. Всеки един от тях представлява корпорация и изпълнява функцията на властови център на Илюминатския Нов Световен Ред.

 

Deistvitelniat sviat - Stamat - 13.jpg

Ватикана представлява Световната институциална религиозна власт и наред със собствените банки, масмултимедии, пощи и социални ведомства, има собствена армия и затвор, като провъзгласява суверенитет през 1929 година. Представата, която институциалното Християнство натрапва още от детските години на над два милиарда и двеста милиона Човека по Света, за един ревнив, гневен, отмъстителен и жесток Бог-Създател, който на всичкото отгоре е расист, закриляйки само „богоизбраната“ Еврейска раса и сексист, поставяйки жената в подчинено робско положение спрямо мъжа, е изобразена, с одобрението на Папската институция, върху свода на Сикстинската капела от Микеланджело Буонароти.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 14.jpg

На пръв поглед, белобрадия старчески образ на Бог-Създател в Православната канонична иконопис, седнал на столче вдясно от Иисус Христос, като че е малко по-различен, но поистинно е също толкова лъжовен и арогантен.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 15.jpg

Институциалното Християнство проповядва, че този белобрад старец, носен в Небесата от ангели или седнал на трон в облаците, само от безгранична любов е създал Човеците с неотменим първороден грях, после издал десет строги заповеди, които обикновените богобоязливи Християни, но не и техните господари, трябва да спазват, за да не горят в Ада, след това основал владетелската класа, която да поробва, експлоатира и гнети Човечеството и накрая определил духовническа класа за посредник между него и Християнските раби Божий, която да опрощава и изкупва, или по-точно изкупува греховете, чрез ежеседмична изповед и молитва пред платен свещенослужител, за да може Човек в деня на Страшния съд да спаси Душата си от вечните мъки на Пъкъла.

 

Новият Световен Ред разчита изцяло на Библейските Книги, според които светската власт е поставена в богоизбрани ръце и Човеците не трябва да им се противопоставят под страх не само от институциално, но и от Божие наказание. Най-известните стихове, цитирани многократно от войнстващата Криптокрация се намират в Книга Посланието на свети апостол Павел до Римляните, където четем:

 

(13:1) Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.

 

(13:2) Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си.

 

Едва ли могат да бъдат по-красноречиви слугите на Илюминатския Елит, властващ от хилядолетия, когато чрез „Светите писания“ насаждат в Душите подчинение, раболепие и страхопочитание пред Властниците. Както преди столетия, така и днес онези, които са свободили Духа си и се осмеляват да хвърлят светлина върху Писанията, за да ги разясняват на другите, биват заклеймявани като богохулници, сектанти и еретици. Според самите Евангелисти, за да бъде блажен Човек не бива да има свободен Дух, ум и съзнание, а тъкмо напротив – той трябва да е беден Духовно, безпричинно нещастен и раболепно смирен, каквито са неумолимите нареждания в първите три от Деветте Блаженства в Книга Евангелието според Матей:

 

(5:3) Блажени бедните по дух (1), защото е тяхно небесното царство (2). (1) Ис. 57:15; (2) Як. 2:5

 

(5:4) Блажени скърбящите, защото те ще се утешат (1). (1) Пс. 119:28; Ис. 61:2,3; Йн. 16:20; Откр. 7:17

 

(5:5) Блажени кротките, защото те ще наследят земята (1). (1) Пс. 37:11

 

От друга страна, когато поклонникът влезе в така наречения „Божи храм“, минорната траурна музика, като например: „Агнец Божий, който вземаш греха на света, помилуй“ (Agnus Dei, qui tollis peccata Mundi, miserere nobis) вкарва съзнанието му в дълбока необоснована скръб, а жестоките, изпълнени с насилие изображения на Единствения Син Божий разпънат на кръста със съгласието на Отца си, след като е изтърпял свирепи мъчения, много трудно могат да бъдат обяснени на децата около нас. След като в детските си години са слушали прекалено много за приготвената от Бог Йехова Преизподня и за невъобразимите мъчения, които чакат грешниците и знаейки как той се е отнесъл към собствения си Син – Христос, поколения Християни прекарват целия си живот тежко психично травмирани и обременени от когнитивен дисонанс, подсъзнателно задавайки си въпроса: „Щом Бог ни е създал с Любов, как е възможно да е толкова тираничен, жесток, зъл и отмъстителен човеконенавистник?“

 

Естествено, никой Християнин и не подозира, че Църквата е скроила много хитър номер, обявявайки един от най-жестоките Богове в Политеистичния пантеон на древните Семитски племена, наречен Адонай или Йехова, или Яхве, или Йеве, или Йе, или Цабаот, или Саваот, или Елохим, или Ел, или Тетраграматон, за Бога-Създател на цялото Творение, за да бъде в състояние същата тази Църква да владее с тирания и да ограбва плодовете на труда на цялото Човечество!

 

Несметни са богатствата на Ватикана насъбрани от огромните инвестиции в банките на Ротшилдови в Обединеното Кралство, Франция и Съединените Щати, също и от акции в най-мощните Световни оръжейни и петролни корпорации, като Раял Дъч Шел и Дженерал Електрик. Авоарите в злато и сребро, притежание на Ватикана са на стойност трилиони долара и се съхраняват в контролираната от Ротшилдови Банк ъв Ингланд и във Федералния Резерв. Католическата църква е най-голямата финансова структура съществувала някога, натрупала в продължение на шестнадесет века неизчислими богатства и имущество, което превъзхожда богатствата на коя и да е банка, мега-корпорация или Правителство. В днешния Свят, където 2/3-ти от Човечеството заработват по-малко от два долара дневно, а 1/5-та не се дохранват или умират от глад, Ватиканът е обсебил Световното богатство, печели от спекулации на фондовите борси, като в същото време проповядва благотворителност и благочестив живот.

 

Един от многобройните начини Ватикана да натрупа богатства през вековете бил „светите отци“ да поставят цена на различните грехове. Много Папи и Архиепископи, чрез всяването на страхова психоза всред населението за всевъзможни жестоки мъчения в Преизподнята и Пъкъла, провеждали активни маркетингови кампании, рекламирайки изгодни сделки за опрощаване на греховете и така продавали индулгенции. Много от най-дълбоко вярващите заблудени Души били склонявани да предплащат „неконсумираните“ все още грехове, като получавали предварително опрощение. Папа Лъв Х-ти продавал билети за Рая и за измъкване от Ада. Църквата не само натрупвала несметни богатства, заблуждавайки народите, но се стараела да скрива или да изгаря писаното знание и мъдростта на Човечеството, лишавайки го от грамотност и образование, тъй като е известно, че глупавите и невежите се владеят и управляват по-лесно.

 

Друго съществено перо във финансовите предприятия на Църковните отци били Кръстоносните походи, състояли се между 1095 и 1291 година. Тези десет поредни континентални геноцида били организирани от Папите-кръволоци в името на техния кръвожаден Бог, събирайки чрез подкупващи обещания за Рая фанатизирани тълпи от стотици хиляди бездушни злодеи и безпросветни глупци, тръгнали за да удавят в кръв Европа и Близкия изток, измъчвайки, обезглавявайки, набивайки на кол и разпъвайки на кръст стотици хиляди Мюсюлмани и Юдеи.

 

Може би най-гнусното петно върху Папската институция е организирането на Детския кръстоносен поход през 1212 година от папа Инокентий III-ти. Този безумен Папа решил, че след като възрастните кръстоносци били грешници и следователно са безполезни за осъществяването на висшата богопомазана цел, то единствено децата, тъй като са безгрешни ще успеят да освободят Божи гроб. С лъжи и обещания за Вечен живот, той събрал 50 000 сираци и бездомни деца от Франция и Германия и ги изпратил на сигурна погибел. Децата, които не умрели от глад по време на пътуването или не били, според предварителни уговорки с Венециански търговци, натоварени като добитък по кораби и продадени в робство в Александрия, загиват безславно в безмилостната сеч пред крепостните стени на Йерусалим. Детският кръстоносен поход, заедно с Кръстоносният поход на монахините, които били продадени в робство или изчезнали в харемите на Изтока, са яростно отричани от Масонската историография и от Църквата и дори не са удостоени с поредни номера, въпреки че времето когато са се случили е между Четвъртия и Петия Кръстоносни походи.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 16.jpg

Детският кръстоносен поход от 1212 година. (литография)

 

Между 1450 и 1700 година, Църквата продължила „светия“ си терор и безчовечни жестокости, като установила съществуващата и досегаИнквизиция. Само по слухове, че практикува вещерство или магия всеки можел да попадне под ударите на Инквизицията, да бъде измъчван и да отиде на кладата, за да изгори жив. Жертвите на свещениците-кръволоци се изчисляват на над ШЕСТ МИЛИОНА ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА.

 

Заедно с изброените по-горе безчинства на Църквата, трябва да се знае, че всяка една от стотиците войни, водени през последните шестнадесет века, само е обогатявала трезорите й, тъй като нито една политическа или военна сила не е посмявала да й се противопостави. Християнската църква ще остане завинаги в паметта на Човечеството с осъществяването на зверския расов геноцид при завладяването и Християнизацията на Африка и на Новия Свят – Южна и Северна Америка, Австралия и Океания, където МИЛИОНИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА бяха убити най-жестоко, тъй като Църквата дори не считаше за Човеци расите с черен, кафяв или червен цвят на кожата!

 

Наред с това, свещенослужителите са печално известни навсякъде по Света със своите сексуални предпочитания към малките момчета и момичета, както и с налагането на жестоки наказания на малолетни. През последните 70 години над 2000 свещеници и Епископи бяха подведени под отговорност за насилие над деца. Всеки, който не е лишен от морални устои, би задал въпроса, как институция проповядваща смирение, благочестие, целомъдрие и въздържание прикрива престъпленията си, включително и сексуалното насилие срещу деца!? Ватиканът и неговите Епископи винаги са отказвали да изплатят обезщетения на сексуално, емоционално и Душевно травмираните си жертви.

 

Лондон Сити е вторият властови център или Град-държава на Новия Световен Ред и също така представлява частна корпорация, намираща се точно в сърцето на Голям Лондон. Той става суверенна Държава през 1694 година, когато Крал Уилям ІІІ-ти Орански приватизирал Банката на Англия и я предал в ръцете на банк-гангстерските династии. Посредством добиването на предварителна информация за изхода на Битката при Ватерло от 18-ти Юни 1815 година, Натан Ротшилд успял да срине Английската фондова борса и да изкупи на безценица за броени часове всички акции, като след тази хитра измама придобил контрол и над Банк ъв Ингланд. Оттогава насам Световната икономика е в ръцете на и се диктува от Ашкенази Еврейската банк-гангстерска династия РОТШИЛД.

 

Лондонското Сити, днес, е Световният Финансов център и най-богатата „квадратна миля“ на Земята. Тук са разположени главните квартири на Ротшилдовата Банка на Англия, на Лондонския Лойдс, на Фондовата борса, на всичките Британски банки, на 395 чуждестранни банки и на 70 Американски банки. Лондонското Сити има собствен съд, свои закони, знаме, полицейски сили и, тъй като не е нито част от Голям Лондон, нито от Британската Общност, не плаща никакви данъци. На улица Флийт стрийт в Лондонската град-държава се помещава Илюминатският вестникарски и издателски монопол. Лондонското Сити е главната квартира на Масонството и на Интернационалния Банков Картел, известен като „Короната“.

 

Точно обратно на разпространеното схващане, „Короната“ не представлява само Кралската династия или Британския монарх, но е частната корпорация – градът-държава Лондон Сити, управлявана от Дванадесетчленен Съвет, начело с Лорд-Мер (Лорд-Кмет), служещи като пълномощни представители и параван на 13-те най-могъщи Илюминатски банк-гангстерски династии, намиращи се в непосредствена близост до самия връх на пирамидата на Световния контрол. Тази изключително Елитарна организация, известна катоСъвета на 13-те фамилии замисля и организира всички значими Световни събития. Онези, които изследват безпристрастно и честно Световната история знаят, че огромната част от Човечеството, повече от 99%, се управлява от Елит, който съставлява един процент от него, а Съветът на 13-те фамилии представлява по-малко от един процент от този еднопроцентов Елит, в който не се кандидатства за членство.

 

Илюминатският Елит отстоява и налага със сила „своето право да управлява Света“, тъй като членовете й заявяват, че са преки наследници и потомци на древните Фараонски, Царски и Кралски династии, инсталирани да властват на Земята от самите Богове. Тези династии са:

Ротшилд, в миналото Бауер или Бовер, Брус, Кавендиш (Кенеди), Де Медичи, Хановер, Хабсбургите, Круп, Плантадженет, Рокфелер, Романови, Синклер (Сейнт Клер), Варбург (дел Банко), Уиндзор (Сакс-Кобург-Гота), като това са само известните играчи на откритата „политическа сцена“, тъй като никой не може да знае, каква е истинската йерархия на абсолютния връх на Пирамидата на контрола. Ротшилдовата фамилия, без съмнение, е най-могъщата видима династия на Земята, като богатствата й надхвърлят 500 000 000 000 000 (петстотин трилиона) долара.

Съветът на 13-те фамилии управлява, както града-държава Лондон Сити и частния Интернационален Банков Картел „Короната“, така и всяка една финансова институция на нашата Плоска Земя, която е свързана по някакъв начин със Световното банкерство. Британският Парламент и Британският Министър-председател, както и всички останали Парламенти и Министър-председатели в Британската общност и навсякъде по Света, служат само за фасада и не са нищо повече от марионетки, чиито конци се дърпат от скритите зад дебелата стена на мълчанието, поради дадена Масонска кръвна клетва, слуги на Илюминатския Елит.

 

Третият град-държава, Федерален окръг Колумбия, Вашингтон, бе официално създаден през 1982 година и е разположен на площ от 26 кв.км. в средата на град Вашингтон. Той има собствено знаме, независима Конституция и хералдика.

 

Въпреки че са разделени от хиляди километри Ватикана, Лондон Сити и Окръг Колумбия са трите основни институциални стълба на днешната Световна Империя на Трите Града. Флагът на Окръг Колумбия съдържа три червени петолъчки, символизиращи трите градове-държави в корпорацията Империя на Трите Града. Тази Илюминатска Империя управлява съвременната цивилизация икономически – чрез Лондон Сити, военно – чрез  Федерален окръг Колумбия, Вашингтон и религиозно – чрез Ватикана.

 

Конституцията на Окръг Колумбия е изградена върху тираничното римско право, наречено Лекс Фори (Lex Fori), което няма нищо общо с Американската Конституция, нито с Европейските Конституции. През 1871 година Конгресът ратифицира Органическия Закон на Окръг Колумбия (District of Columbia Organic Act of 1871), с който е създадено независимо корпоративно Правителство, действащо извън Конституцията на Съединените Щати и това деяние представлява предателски акт срещу интересите на Американския народ. Едно отрезвяващо изследване върху договорите и хартите, подписани между Великобритания и САЩ, разкриват шокиращата истина, че Съединените Щати винаги са били колония на Британската Корона, тъй като с подписването на Първата Харта за Вирджиния през 1606 година, Крал Джеймс І-ви легитимира заселването на Британски поданици и колонизирането на Америка в името на Британския монарх, тоест правото, както на тогавашните, така и на всички бъдещи Крале и Кралици на Англия да имат суверенитет върху Американските граждани, колонизираните земи и върху поробеното Индианско коренно население.

 

След като Америка обявява Независимост от Британската империя, е подписан Парижкия мирен договор от 1783 година, който недвусмислено определя Краля на Англия за Принц на Съединените Щати, а този факт противоречи на убеждението, че Америка е извоювала Свободата си. Въпреки че Джордж ІІІ-ти се отказал от повечето свои претенции над Американските колонии, той запазил правото си да получава репарации за своето колонизаторско бизнес начинание на Новия континет. Ако Америка наистина бе спечелила войната за независимост, защо би плащала данъци и репарации на Британската Корона?! И когато Конгресът гласувал ХІІІ-тата Поправка в Конституцията, Американският Президент станал васал на Английския Крал.

 

Тринадесетата Поправка е наречена „Благороднически и Аристократични Титли“ (Titles of Nobility and Honour) и забранява на Американските президенти и длъжностните лица в Кабинетите им да носят титлите „Крал“, „Принц“ или „Барон“, но след като е ратифицирана през 1810 година тя изчезва от Коституцията и вече не се появява в нито едно издание до днес. Жестоката истина е, че кървавата Война за Независимост на САЩ, не само източва кръвта на младата нация, но също така я разорява и банкрутира, превръщайки гражданите й в роби на Английската монархия. По време на войната от 1812 година Монархическите войски опожаряват Белия дом и другите Правителствени сгради, в който изгаря оригиналната Конституция и всички оригинални  ратифицирани документи по създаването на Независимите Американски Щати, с което се слага край на съществуването им.

 

През 1913 година войнстващият Интернационален Елит нанася последния смъртоносен удар върху единствената Независима Държава съществувала някога. Подкупният Американски Конгрес извършил поредното предателство и грабителство срещу собствения си народ, като приел Закона за Федералния Резерв на Илюминатски банкер Пол Варбург (Уорбърг), предавайки златните и сребърни авоари и пълния контрол над икономиката на Държавата в ръцете на частното сдружение на 13-те банкерски династии, наречено за благозвучие „Банка на Федералния Резерв“. Династиите, чиято собственост е Банковия картел, наречен „Федерален Резерв“ и техните главни квартири са: Ротшилд – Лондон и Берлин, Джей Пи Морган, Лазар – Париж, Израел Шиф (Seiff) – Италия, Кун-Лоуб – Германия, Варбург – Хамбург и Амстердам, Леман – Ню Йорк, Голдман и Сакс – Ню Йорк, Рокфелер – Ню Йорк.

 

На частния Банков Картел „Федерален резерв“ никога не е правен одит и ревизия, тъй като, както дългогодишния му шеф ЕвреинътАлън Грийнспен казваше в телевизионни интервюта: „Федералният резерв е над Правителството и то няма правомощия върху него.“ На еднодоларовата банкнота отпечатана от Федералния Резерв са изобразени Илюминатските символи: пирамида, увенчана от Всевиждащото око на Бог Ра (Бог Хор), бухала на Бог Молох *[1] и Богиня Семирамида (Изида), фениксът на Световното Масонство, шестолъчката на Интернационалния Ционизъм, както и надписите: „Novus Ordo Seclorum – Anuit Coeptis“, отбелязващи началото на хилядолетно лелеяния Нов Световен Ред или по-точно казано на Новото Световно Робство.

 

[1]* Моло́х – מלך, семитският корен означава „Цар“, наричан още Молех, Молок, Молек, Мелех, Милком или Молком, е зъл Западносемитски Бог на Слънцето и огъня, на който служели Амонците и други Западносемитски народи, като принасяли в жертва деца, хвърляни да изгорят живи в силно нажежените ръце на бронзовата статуя на Бога. За Финикийците, той е Бог Ваал или Баал.

Точно противоположно на това, което Американците и всички „цивилизовани“ Човеци по Земята мислят, САЩ не е независима държава, но е КОРПОРАЦИЯ, а Президентът е шеф на „Съединените Щати“ АД (Акционерно Дружество), като той и неговия Кабинет са просто назначени от Илюминатската върхушка, за да ръководят компанията!

 

Английският Монарх е явен официален сюзерен на Канада, Австралия и другите държави от Британската Общност, а всичките им Министър-председатели и Правителства са одобрявани или бламирани от Английската Кралица, като Държавите се наричат „Земи на Короната“ (Crown Lands). Но както видяхме по-горе, „Короната“, всъщност, е Интернационалният Банков Картел, в който Британската монархическа династия е таен участник и едновременно с това е използвана за фасада, а всички „Държави“, които те владеят, са в действителност Акционерни Дружества.

 

Колониите на „Короната“ се управляват от трите градове-държави, в чиито центрове са издигнати едни от най-високите в Света обелиски – надгробни каменни паметници с фалическа символика.

 

В града-държава Федерален Окръг Колумбия се издига най-високият в Света обелиск – 169,294 метра, наречен „Монументът на Вашингтон“ в чест на първия Американски Президент-Масон 33-та степен Джордж Вашингтон. Строежът на обелиска бил финансиран от 250 Масонски Ложи и реализиран от „Великата Ложа на Окръг Колумбия“ в периода от 1848 до 1884 година.

washington_freemason.jpg

Джордж Вашингтон (1789-1797) бил първият Американски Президент 33-та степен Масон и това е причината днес Масонската историография да го сочи като пръв Президент. В действителност, новата Държава била създадена на 1-ви Март 1781 година с приемането на „Членовете на Конфедерацията и Вечния съюз“, но, днес, в историята не намираме и следа от избраните преди него осем Президента: Джон Хенсън (1781-1782), Елиас Будин (1782-83), Томас Мифлин (1783-84), Ричард Хенри Лий (1784-85), Джон Хенкок (1785-86), Нейтън Горман (1786-87), Артър Сейнт Клер (1787-1788) и Сайръс Грифин (1788-89)!

 

В Лондон Сити се намира „Иглата на Клеопатра“ – 224-тонен, 21-метров древен обелиск, докаран от Египет от влиятелния Масон сър Уилям Джеймс Еразмус Уилсън и издигнат на 12-ти Септември 1878 година на кея Виктория на брега на река Темза. Този обелиск бил издигнат от Фараон Тутмос ІІІ-ти през 1450 година преди Христа в Хелиополис.

 

Близнакът на Лондонския обелиск – 200-тонната, 21-метрова Нюйоркска „Игла на Клеопатра“ била превозена от Египет през 1877 година от Масона Уилям Хенри Вандербилт – старейшината на най-богатата по това време Американска Илюминатска династия с Холандски произход – Вандербилт, и бил издигнат в Сентръл парк, Ню Йорк на 22-ри Февруари 1881 година. Този обелиск първоначално бил издигнат от Фараон Тутмос ІІІ-ти в Хелиополис през 1475 година преди Христа.

 

В центъра на Площад „Конкорд“, „Площада на Съгласието“, в Париж се намира „Луксорския обелиск“, известен още като третата„Игла на Клеопатра“, който тежи 250 тона, висок е 23 метра и бил издигнат на това място на 25-ти Октомври 1836 година, три години след превозването му от Египет, от Крал Луи-Филип І-ви. Освен че Луи-Филип І-ви бил Якобинец, той също бил и Велик Магистър на Масонската Ложа „Гранд Ориент на Франция“. Този обелиск и неговият близнак, който все още стои непокътнат на първоначалното си място, били издигнати пред вратите на Храмовия комплекс в Луксор – светилище на Бог Амон-Ра, от Фараон Рамзес ІІ-ри, управлявал Египет от 1279 до 1213 година преди Христа и известен още като Фараон Рамзес Велики, за когото се говори в Библията.

 

В града-държава Ватикана, в центъра на тондото на площад „Свети Петър“, се издига Египетски обелиск от червен гранит, с височина от 25,5 метра, поддържан от бронзови лъвове и увенчан с бронзови ръце Киджи, като общата височина на монумента до кръста на върха му е 41 метра. Обелискът първоначално бил издигнат в Хелиополис, в почит към Бог Ра, от неизвестен фараон. Император Октавиан Август наредил той да бъде преместен в Юлианския форум в Александрия, където стоял до 37 година, когато Император Калигула разрушил форума и пренесъл обелиска в Рим. Той го поставил на спината, разделяща хиподрума на Ватиканския Цирк, намирал се на мястото, където днес е града-държава Ватикана. По-късно Ватиканският Цирк бил наречен Цирка на Нерон и станал печално известен с разигравалите се гладиаторски и други жестоки игри и с екзекуциите на Есеите – ранните Истински Християни.Папа Сикст V-ти премества обелиска на сегашното му място през 1586 година.

 

Въпреки че гореописаният обелиск е най-известният в Рим, той не е най-големият. Най-големият оригинален Древноегипетски обелиск в Рим, както и в Света, се издига пред Архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“, в центъра на тондото на едноименния площад. Arcibasilica Papale di Santissimo Salvatore e Santi Giovanni Battista ed Evangelista al Laterano е официалната катедрала на Рим, седалище и катедра на Римския Епископ – Папата, където се намира и неговия трон. Архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“, наричана още Латеранския дворец, е построена през ІV-ти век от Император Константин I-ви, който го подарява на Папите, за да стане тяхна официална резиденция.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 17.jpg

Архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ и Латеранският обелиск.

 

Латеранският обелиск“ е висок 45 метра и тежи 455 тона, първоначално е издигнат във Великия Храмов комплекс на Бог Амон-Ра в Карнак от Тутмос ІІІ-ти. През 357 година Император Константин ІІ-ри, синът на Константин І-ви, го превозва с още един обелиск по река Нил до Александрия, а след това е пренесен в Циркус Максимус в Рим. Папа Сикст V-ти премества обелиска на сегашното му място през 1588 година.

 

„Теодосиевият обелиск“ в днешен Истанбул бил другият обелиск превозен по река Нил от Император Константин ІІ-ри, но той останал в Александрия до 390 година, когато Император Теодосий І-ви (379–395 година) го пренесъл в Константинопол и го издигнал на спината на Хиподрума.

 

Само в Рим се намират 8 Египетски обелиска, докарани от Храмовете на Бог Ра в Хелиополис или на Бог Амон в Карнак и издигнати от Императори и Папи, още 5 Древноримски обелиска, поръчани от Папите като копия на известни такива в Хелиополис или на други места, един Етиопски обелиск и 5 съвременни издигнати от изестни Масонски династии, като Де Медичи, например.

 

Авторът би искал само да вметне, че обелиски днес се издигат в десетки Държави по Света, като много от тях са оригинални Древноегипетски пренесени от Храмовете на Бог Ра и Бог Амон. В България е открит само един древен обелиск, той е Римски от ІІ-ри век и се издига край с. Лесичери, Великотърновско. Няколко съвременни обелиска са построени след Освобождението, като най-известните три са в София: Руски паметник – открит през 1882 година, Паметникът на Васил Левски, архитектурно оформен в стила на очебиен Масонски символизъм – открит през 1895 година и Братската могила – открит през 1956 година.

 

Но, нека се върнем на това, което за незапознатите би изглеждало като натрапчива идея, достигаща до мегаломанска маниакалност, а именно кражбата на тежащи стотици тонове и дълги десетки метри свещени гранитни блокове, наречени „обелиски“ от Храмовите комплекси на Бога-Слънце Амон-Ра, превозването им на хиляди километри, което дори сега би представлявало същински инженерен подвиг, и издигането на тези езически Древноегипетски светини посред най-свещените места за поклонение и обожание от Християнския Свят! И нека припомним, че вандалските кражби на езически светини, както пренасянето и издигането им всред Християнските места за обожание е направено не от някой друг, а от самите Римски Императори: Август, Калигула и Диоклециан, както и от Християнските Императори Константин ІІ-ри – синът на създателя на институциалното Християнство и Теодосий І-ви, останал в историята с ревностното налагане на институциалната Християнска религия и жестока забрана на всички други култове в Империята, а също така и от Папите Сикст V-ти, Климент ХІ-ти, Александър VІІ-ми, Пий VІ-ти, Пий VІІ-ми, Климент ХІV-ти и от Илюминати и Масони с най-висша степен. Как може да бъде обяснено това, на пръв поглед, абсурдно противоречие – Императорите-създатели на институциалното Християнство и Папите – главите на Християнската Църква и олицетворение на самия Свети Петър на Земята, да издигат хилядолетни езически светини всред Християнските свети места за обожание и поклонение. Но, за огромно съжаление на изпадналите в дивна почуда ревностните институциални Християни, конфликт всъщност не съществува!!!

 

Всички окултни светини съдържат многопластово значение и смисъл, вплетен в алегоричния символизъм на митовете, легендите и притчите, свързани с тях, както в определена култура, така и в съкровищницата на Човешкото подсъзнание. Тази многопластовост те унаследяват по съвместителство от многообразните и твърде често припокриващи се характеристики на Боговете в древните Пантеони. Обелискът в никакъв случай не съставлява изключение, но тъкмо напротив – многопластовият символизъм въплотен във формата и предназначението му, дори го изпраща далеч отвъд границите на Древноегипетската култура, поставяйки го редом с други световноизвестни религиозни и окултни символи, като по-древните от него мегалити и менхири или по-късните минарета, които носят подобно окултно значение.

 

От една страна, обелискът символизира Богът-Слънце Ра, а след това и Бог Амон-Ра, като в манускриптите се казва, че той всъщност представлява вкаменен лъч на Бог Атон – Дискът на Слънцето. Обелискът е храм-обиталище на Бога-Слънце Амон-Ра,който съществува вътре в структурата му. В мита за Сътворението от древен Хелиополис, пирамидионът на върха на обелиска се нарича„Бенбен“ и символизира хълмът, издигнал се всред изначалните води „Ну“ и върху който Богът-Създател Атум се установил. Кръгът в основата на обелиска символизира Земята, тоест приемащото женско начало, или йони – вагината, а самият обелиск изобразява Божественото оплодяващо начало, тоест представлява фалически символ. По такъв начин целият Храмов ансамбъл придобива окултното значение на осъществяването на връзка между Плоската Земя – кръгът и Небесните селения и в този смисъл добива образността на сексуално единение между Бог-Творец и Земята–Творение, явявайки се преклонение пред силата на Бога-СлънцеАмон-Ра, който посява Земята.

 

Друга страна от многоликия символизъм е намерил място в мита за Бог Озар, днес познат под гръцкото си име Озирис или Узирис, а също наричан и Унуфри – Доброто същество, който е Владетел на Царството на мъртвите. Според Хелиополската енеада, самосъздалият се от хаоса Бог Атум, изплювайки собственото си семе, създава Бог Шу (въздуха, пространството между Небесата и Плоската Земя) и Богиня Тефнут (влагата) — първата Божествена двойка. Тя сътворила Бог Геб (Плоската Земя) и БогиняНут (Небесната Твърд), които на свой ред раждат последните две съпружески двойки: Бог Озирис и Богиня Изида и Бог Сет и БогиняНефтида. В „Текстовете от пирамидите“ – най-древния религиозен сборник, се казва, че Бог Озирис унаследява баща си, Бог Геб, и царува заедно със своята сестра и съпруга – Богинята Изида. С цел да узурпира властта и с помощта на Бог Тот (Хермес Трисмегист), Бог Сет убива Бог Озирис, разкъсва трупа му на четиринадесет части и ги хвърля в река Нил. Сестрата-съпруга, Богиня Изида, заедно със сетра си, намира и съшива всички части на трупа, с изключение на половия му член, който бил погълнат от риба. Богинята Изида, която преди това била успяла да открие тайното име на Бог Ра (Амон-Ра), придобивайки по този начин висши магически сили и безгранична власт, както над него, така и над Света, сътворила златен фалос, пришила го на Бог Озирис и чрез магия му възвърнала живота за кратко, но достатъчно време, за да зачене Бог Хор.

 

Хор, Богът на Небесната Твърд, е изобразяван с ореола на Слънчевия диск, а най-прочутия му атрибут – Окото на Хор, или по-известно като Всевиждащото Око, използвано от Масоните и Илюминатите, се нарича Уаджет, зеницата, на което символизира Слънцето. Рожденият ден на Бог Хор, както и на всички Слънчеви Божества, е зимното Слънцестоене – 25-ти Декември. Уаджет понякога е наричано и Окото на Ра, не само поради Слънчевия символизъм, но и поради това, че Богинята Изида заченала благодарение на магията научена от Ра. Бог Хор и узурпаторът Бог Сет се превръщат във вечни съперници, като Бог Хор убива всяка утрин Бог Сет и се възкачва на престола, което е алегоричното представяне на изгрева на Слънцето, а всяка вечер Бог Сет сменя БогХор – залеза на Слънцето, осигурявайки по този начин изначалното съществуване на борбата на противоположностите.

 

Следователно, нека обобщим, в окултизма кръгът намиращ се в основата на обелиска символизира, в по-общ смисъл, БогинятаИзида описана в папирусите като идеалната майка и съпруга, покровителка на Природата и Магията, майка на Бог Хор, защитница на децата и на мъртвите, а в по-тесен смисъл – женското начало, или йони – вагината. Самият обелиск, бидейки всъщност надгробен камък, символизира, в по-широк смисъл, Бог Озирис – Владетелят на Царството на мъртвите, Божеството на прехода, възкресението и възстановяването, като в някои манускрипти Бог Ра е негов баща, а в по-конкретен смисъл, той езлатният фалос на Озирис, тоест оплождащото мъжко начало. Бенбен – изначалният хълм на Сътворението символизира, от една страна, Бог Хор – Небесната Твърд, чиято зеница е Слънцето – потомък възникнал от съюза на Богинята Изида – Природата, тоест Плоската Земя, с Озирис, Бога на Живота след смъртта, тоест Трансцендента, а от друга – символизира утробата, оплодена от фалическия символ – обелиска, дала живот на Сина – Хор или Хорус, а по-късно Христос – Спасителят на Света, алегория на Слънцето, което концентрира и разпръсква навсякъде по Плоската Земя светлината, топлината и животворящата сила на Небесната Твърд. По такъв начин, древният езотеричен монумент, наричан обелиск, представя магическото единение на манифестираната Майка Природа – Плоската Земя, със скритото и окултно Царство на мъртвите и Живота след смъртта, или, казано по друг начин, той съставлява апотеоз, въздигащ в култ сексуалното единение между Манифестирания и Трансцендентния Свят и преклонение пред фалическата мощ на мъжкото начало.

 

Дълбокият многолик символизъм на обелиските бил много добре известен, както на Римските Императори и на Папите, така и на днешната войнстваща Илюминатска клика, бидейки част от ученията на Древните Мистерии, и поистина това е причината те да бъдат издигани във възлови енергетични зони на Плоската Земя, както и в централните точки на основните за Цивилизацията градове.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 18.jpg

Яшода и Бог Кришна, или Крища, или Хари, преди 5200 години, Богиня Изида и Бог Хор, или Хорус, преди 4000 години и Дева Мария и Бог Христос, или Крища, преди 2000 години.

 

Богът-Слънце Амон-Ра, посяващ Плоската Земя или в друг аспект Бог Озирис – Владетелят на отвъдното, оплодяващ Майката ПриродаИзида , за да сътворят Бог Хор или Бог Христос – Спасителя-Слънце, който „ще ни дари вечен живот“, са обожавани под една или друга форма навсякъде в древния Свят, което достига и до днес. Обожанието на Бог Амон-Ра, бидейки Трансцендентален спрямо другите Богове – създател сам на себе си и Цар на Боговете, далеч надхвърлило Египет. Бог Амон-Ра бил почитан, както свидетелстват Древногръцките историографи, в Либия и Нубия, при Древните Гърци като Зевс Амон, а при Римляните като Зеус-Патер (Zeus-Pater) или Зевс, Нашият Баща, което име се превърнало в Юпитер (Jupiter). Латинската дума за Бог  Deus (Деус), произлиза от неправилно и изопачено произношение на Древногръцката дума Зеус – Zeus.

 

В Българския език добилото гражданственост име на Египетския Бог е „Амон“, което на Иврит в Библията се изписва с алеф-мем-нун софит – אמן и тъй като съгласната מ се произнася сричково като „ме“, ми“, мо“ или „му“, то и думата може да бъде произнесена катоАмен, както се произнася на Английски език, Амин, Амон или Амун, в каквито форми всъщност е известно името на други езици. В съвремието, думите „Амен“ или „Амин“ са най-често използваните думи в Авраамичните религии, като на всички езици Християни, Мюсюлмани („Амин“ на арабски: آمين‎‎) и Юдеи завършват всяка молитва с тях. По цял Свят, без дори да осъзнават какво изговарят, тези Човеци обожават и произнасят молитва в името на Бог Амон-Ра.

 

„Светите отци“ много успешно са заблудили вярващите, че думата „Амен“ на Старобългарски или „Амин“ на съвременен Български език означава „да, наистина“ или „да бъде“. Нищо не може да бъде по-далече от Истината от това твърдение!

 

Нека да прочетем как е описан Бог Амон в официалния сайт на Египетското министерство на туризма:

 

„Не е известно нито едно от приписваните качествата на Амин (тук и навсякъде в текста, Богът е наричан с английската дума за „Амин“ – ‘Amen’ – Бел. прев.) в Старото царство, но, ако приемем значението „скрит“, което обикновено се дава на името му, трябва да направим заключението, че той е олицетворение на скритата и неизвестна Съзидателна сила, която била асоциирана с Първичната бездна, Боговете по време на Сътворението на Света и всичко свързано с това. Думата или коренът „амин“, със сигурност означава „това, което е скрито“, „това, което не се вижда“, „това, което не може да се види“ и други подобни и този факт се доказва от десетки примери, които могат да бъдат събрани от текстове от всички исторически периоди. В химни към Амин ние често четем, че той е „скрит за децата си“ и „скрит за боговете и човеците“ и често е заявявано, че тези изрази се отнасят само до „скриването“, тоест залязването на Слънцето всяка вечер и че те трябва да бъдат разбирани единствено във физически смисъл и не значат нищо повече, освен изчезването на Бог Амин от очите на човеците в края на деня. Обаче, казва се, че не само самият Бог е „скрит“, но името му също е „скрито“, а за формата му, или за подобието му, се казва, че са „неизвестни“. Тези твърдения показват, че думата „скрит“, когато се отнася до Амин, Великият Бог, има отношение към нещо повече от „Слънцето, което е изчезнало зад хоризонта“ и че това свидетелства за Бог, който не може да бъде видян с очите на смъртните и който е невидим, както и непроницаем, както за Боговете, така и за Човеците.“

 

Авторът, бе твърде изумен, когато намери гореизложеното езотерично знание на показ в официален Правителствен сайт, но, както ще видим по-нататък, този метод е част от Трансценденталната Игра на Творецът-Творение, проявена чрез действията на Масоните, а именно, цялото знание да е изложено явно пред очите на цялото Човечество, по такъв начин, че само онези, които са Освободили ума и сетивата си от смъртния захват на психичния, умствения и сетивния контрол, да могат да се възползват от него.

 

В цитираната по-горе извадка от сайта на Египетското Правителство, ясно са описани Трансценденталните качества на Бог Амон, като недвусмислено и нарочно навсякъде в сайта е наричан Бог Амин, а не с другите му познати имена – Амон или Амун. Това е поредното доказателство, че „светите отци“ са скрили и ще продължават да крият истинската Трансцендентална същност, която извикват ежедневно по няколко пъти милиарди Човеци на всички познати езици, произнасяйки молитви по цял Свят и кланяйки се на Древноегипетския Бог Амон-Ра – Бога-Слънце, като по такъв начин стават Слънцепоклоннически езичници!!!

 

В Библията, въпреки преиначаването й, сравнявайки различни преводи на даден текст, все още можем да намерим категорични доказателства за името и същността на Висшето Скрито, или Окултно, Същество обожавано в нея. Например, в Третата книга на царете се казва:

 

(1:36) А Ваная, синът на Йодая, отговори на царя и каза: Амин! (1) Така да каже ГОСПОД, Бог на господаря ми, царя! (1) Ер. 28:6; Откр. 5:14

Deistvitelniat sviat - Stamat - 19.png

Английският превод, обаче, е по-стар и по красноречив:

 

36 А Ваная, синът на Йодая, отговори на царя и каза, Амин: ГОСПОД Богът на господаря ми, царя, също казва така!

 

В горепосоченият стих явно и откровено се казва, че името на Бога-Създател от Библията е Бог Амин, тоест Египетския Бог Амон-Ра.

 

В Книга Откровение на Библията, четем:

 

(5:14) И четирите живи същества казаха: Амин! (1) И старейшините паднаха и се поклониха (2). (1) гл. 19:4; (2) гл. 4:10

 

Английският превод отново е по-точен:

 

(5:14) И четирите звяра казаха: Амин. И четирите и двадесетте старейшини паднаха и се преклониха пред този, който живее во веки веков.

 

В горният стих четирите звяра изричат името на Бога-Създател, описван в Библията – Бог Амин и му се покланят.

 

Трябва да си припомним многопластовия символизъм и взаимната размяна на характеристики и имена на Боговете от Египетския Пантеон, когато четем следващия стих от Книга Откровение, където Христос, тоест Бог Хор или Хорус е наречен с името Амин:

 

(3:14) До ангела на лаодикийската църква (1) пиши: Това казва Амин (2), верният и истинен Свидетел (3), Началото на Божието творение (4): (1) Кол. 2:1; (2) Ис. 65:16; 2 Кор. 1:20; (3) гл. 1:5; 19:11; (4) Кол. 1:15-17

 

Въпреки че и на Български е казано красноречиво, то наново Английската версия е по-точна и по-ясна:

 

(3:14) И до ангела на лаодикийската църква пиши; Тези неща казва Амин, верният и истинен Свидетел, Началото на Божието Творение;

Най-силно впечатление на автора направи един стих от Книгата на пророк Исая, където в бележките под линия на преводачите без заобикалки е написана истината:

 

(65:16) така че, който се благославя на земята, да се благославя в Бога на истината* (1); и който се кълне на земята, да се кълне в Бога на истината*; защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите Ми (2).

*или: на верността, не е обичайната дума за истина, а буквално амин.; (1) гл. 45:23; Втзк. 6:13; Откр. 3:14; (2) гл. 54:4; Йов 11:16; Откр. 21:4

 

В цитирания стих от Книгата на пророк Исая, може би най-ясно от цялата Библия се казва, кой е Богът-Създател описван в нея, а именно – Бог Амин, тоест Египетският Бог Амон-Ра. Така че, нека повторим по-ясно и открито, за кого става дума в посочения стих като заменим думите на истината“ с буквалния превод на думата, посочен от самите преводачи на Библията, а именно: амин“:

 

(65:16) така че, който се благославя на земята, да се благославя в Бог Амин; и който се кълне на земята, да се кълне в Бог Амин; защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите Ми.

 

В последните няколко страници дадохме неопровержими доказателства, че Илюминатската Върхушка, чрез Римските Императори преди повече от седемнадесет столетия скроили хитър сатанински заговор срещу Човечеството, чрез който узурпирайки името и преобразявайки до неузнаваемост религиозната доктрина на ЕСЕИТЕ – Истинските Християни, създали Слъцепоклонически култ, като заели елементи от всички останали Слънцепоклоннически култове, включително от Митраизма и от Египетския Пантеон и по такъв начин основали измислена, лъжовна, бездуховна и демонична институциална Държавна религия, която нарекли Християнство! Вътре в измислената от самите заговорници „религиозна“ литература те скришом вплели имената на истинските същности, обекти на обожание, а именно Египетските Бог Хорус, който се превърнал в Бог Христос и Бог Амин, който всеки вярващ в някоя от трите Авраамични религии моли по няколко пъти дневно за помощ! В течение на вековете, Папите и Патриарсите на Изток и на Запад продължавали да крият истинските същности, обекти на обожание в институциалните Християнски литургии, като участвали активно в процесите на подмяна, дезинформация и манипулация, издигайки езически култови паметници – обелиски и кумири на светите места за обожание от така наречените Християни. И тъй като огромната част от Човечеството насочвало своята Духовна енергия към обожаване на тъмни, лъжовни и демонични същности, които му били представяни за чисти и свети Богове, поради Третият Закон на Творецът-Творение: „това, което излъчваш – това получаваш, то цялата Земя, в продължение на векове, е непрекъснато раздирана от братоубийствени конфликти и жестоки войни. Нека да е ясно на Читателя, че кръвопролитията не ще престанат, докато Човечеството не се опомни и не погледне с трезв поглед към кого отправя своите най-съкровени молитви, нека подчертаем отново, че Човечеството отправя своите молитви към кръвожадни, човеконенавистни същности, скрити в религиозните обреди и книги на измислените от Криптокрацията култове, за да може тя да пожъне урагани от ветровете, които е посяла.

 

И нека обобщим, хилядолетните владетелски династии по Света, които в най-висшата си прослойка не наброяват повече от две хиляди Човека, още преди много столетия, но никой не може да каже точно в кой определен момент от историята, са обединили своите сили, за да интензифицират управлението на народите по Света и да укрупняват богатствата си, и с течение на времето са създавали и продължават да създават различни мощни финансови мега-корпорации, назовавани „Държави“, като инсталират в тях институциалното Християнство, тайното Масонство, заедно с многообразие от различни култове, с цел да отвлекат вниманието на разследващите ги и да измамят и поробят цялото Човечество, обусловено от умствения контрол, непрекъснато течащ по Масонските масмултимедии, пропагандиращ нелепата теза, че народите живеят в различни „свободни и суверенни Държави“.

 

Всеки съвременник познава относително богати люде, които еднолично притежават няколко различни частни фирми и за никого не е тайна, че това е начинът, по който бизнесмените укрупняват печалбите си и укриват данъци и такси, а именно, като фалират целенасочено определени свои дружества, създават други само за фасада, а пък трети поддържат във финансова стабилност. Абсолютно същата е и Световната Игра на Криптокрацията, която непрекъснато икономически или военно противопоставя една срещу друга отделни свои Държави-корпорации, укрупнява или фалира други Държави-корпорации или пък създава нови Държави-корпорации. Разликата между, от една страна, обикновения „фирмаджия“, собственик на няколко компании и лавиращ в безизходицата на непонятния за него икономически Свят, за да остане на повърхността, и Световната Игра на Криптокрацията, от друга страна, обаче, не е само в очевидното несъответствие в мащабността на мероприятията. Основната разлика е в това, че Илюминатите са Абсолютни Собственици на Цялото Материално Богатство на Земята и едновременно с това са онези, които определят правилата на Играта, като по такъв начин те винаги обогатяват единствено и само собственото си обкръжение, поради липсата на реален опонент!

 

Поробените народи

„Ние учредихме единно сдружение на братя от всички части на Света... Но въпреки това, съществува едно друго невидимо такова, което трудно би се усетило и все пак то тегне върху ни. Откъде идва? Къде е? Никой не знае... или поне никой не казва. Това сдружение е тайна дори за нас – ветераните на Тайните Общества.“

Джузепе Мацини

***

 

След като в продължение на пет века земите, част от някога могъщото и през големи периоди от време независимо Царство България били владяни от Османската Империя, Световният Властващ Елит решил да сложи край на Високата Порта. Масонските Ложи начело с Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди и други подобни на тях, били натоварени с нелеката задача да направят „износ на революция“ в различните части на Империята.

 

Тук е мястото да изясним, значението и смисъла на понятието „революция“.  В наши дни думите „еволюция“, „инволюция“ и„революция“ се употребяват в почти всички езици, звучейки по подобен начин. Тези думи произлизат от Латинския глагол „voluto“, който означава „търкалям (се), въртя (се), извъртам, превъртам“. Чрез прибавянето на представки се образуват нови думи, които добиват следните значения: „еволюция“ – „развитие, развой, движение напред“, „инволюция“ – „израждане, дегенерация, обратно развитие, обръщане навътре“ и „революция“ – „обикаляне (завъртане на тяло около централна ос вън от него), оборот, периодична смяна“.

 

В съвременния Масонски масмултимедиен политически речник думата „революция“ се използва в смисъл на „сваляне на установена политическа система и коренна промяна на статуквото“, като натрапеното послание в ума на обикновения Човек е, че революцията се извършва от широки обществени групи или прослойки, които обикновено не са свързани с предишното управление, и че политическата сила, извършваща революцията, не само няма нищо общо с предишната политическа сила и системата установена от нея, но в повечето случаи е с диаметрално противоположни политически възгледи.

 

Тези твърдения са абсолютна лъжа, не само защото, без участието на крупните капитали, дадени от банк-гангстерските династии, не е възможно закупуването на огромните количества оръжия, необходими за въоръжаване на цивилните, но и защото самите оръжейни концерни са собственост на Илюминатите и местоназначението на оръжейните пратки е много добре известно и предварително уговорено при сделките. Още повече, като се вземе предвид инфилтрираната агентурна мрежа на тайните служби във всички сфери на обществения живот и по всички етажи на властовата струтура, е твърде наивно за сериозния изследовател да твърди, че каквото и да е дисидентство би могло да остане в тайна, а още по-минимална е възможността да остане в тайна сериозно натрупване на въоръжение в определена прослойка или група.

 

Казва ни се, от друга страна, че Държавният преврат, или пуч, се различава от революцията по това, че представлява завземане на Държавната власт по неконституционен път от участници в Държавните структури, като понякога се извършва и чрез военен метеж.Истината е, че както войните и революциите, така и превратите и военните метежи са предварително планирани, подготвяни с десетилетия и осъществявани на практика в точно определен най-изгоден за придвижването напред на плана момент.

 

Ако разгледаме първата писмена употреба на думата „революция“ в политически смисъл, ще открием, че тя е използвана по отношение изгонването на династията Стюарт при детронирането на Крал Джеймс II-ри през 1688 година и предаването на властта в ръцете на Крал Уилям ІІІ-ти Орански и Мери. Авторът иска за пореден път да подчертае, че думите винаги имат явно и скрито, тоест окултно значение, като истинското послание се таи не в ежедневния смисъл на думата, а в нейното прикрито, фино-енергийно и езотерично тълкувание. Следователно, за да провидим истинския смисъл на дадена дума, задължително трябва да издирим първоначалното й значение, тъй като последващите й значения са разширителни и водят умишлено или не до забулване на същината й.

 

Като разгледа безпристрастно политическата ситуация в примера по-горе, изследващият ум ще достигне до извода, че всъщност никаква коренна промяна не е настъпила, тъй като властта е останала в ръцете на Аристократичните династии, тоест променили са се само управляващите родове, но не и начина и структурата на властта. И така, изхождайки от значението, вложено при първоначалната употреба на думата „революция“, ние стигаме до умозаключението, че значението й в действителност е: поредното завъртане на колелото и предаване на властта в подходящите ръце на сродни и дори в много случаи еднакви по убеждения и статукво лица или политически субекти, с цел заблуда на Човечеството, че се извършва коренна промяна.

 

Когато разглеждаме промените в резултат от непрекъснатата кървава поредица от братоубийствени революции в продължение на вече 330 години, както и безчетния брой войни в писаната история, ние неминуемо стигаме до заключението, че лицата във властта може и да се променят, термините, с които се назовават органите на властта може и да са други, методите, чрез които се постига подчинението на индивида пред властта може и да са различни, но силите, стоящи зад тази власт са неотменно единни и единосущни и нейната пирамидална йерархична структура за подчинение и заробване на Човека никога не се променя, но се заздравява в течение на времето. Ако сме честни пред съвестта си и сме се освободили от масмултимедийната пропаганда ще осъзнаем, че след всяка поредна революция Човечеството става все по-малко свободно, все по-зависимо и все по-поробено от Световната Господарска клика, наречена Илюминати.

 

От самото си начало, тази цивилизация се осъществява по един-единствен и неотменим начин, а именно, тя е триединство от еволюция – развитие, инволюция – израждане и деградация и революция – периодична смяна на различни лица вътре в един-единствен, постоянен и непроменлив модел.

 

Еволюцията се осъществява на ниво обществено развитие, като социумните модели се движат към укрупняване на взаимодействащите си структури в семейните, груповите и народностните взаимоотношения, при което все повече се загубват индивидуалните свободи и все повече нараства йерархичната обусловеност на отделните прослойки, довеждайки след себе си все по-голяма зависимост и подчиненост на личността.

 

Инволюцията, тоест израждането и деградацията, се осъществява на нравствено и Душевно ниво, тъй като, бидейки все по-несвободна и подчинена, отделната личност постепенно загубва, както интерес, така и възможност за изживяване на нравствената чистота и извисяване на Духовните стремления, задоволявайки се само с екзистенциалното си оцеляване, чрез вграждане и приспособяване вътре в изкуствено установените социумни модели на поведение, като по този начин постепенно, но сигурно деградира до първосигнална близо до животинската битийност.

 

Революцията, а именно периодичните смени на различни фасади от един и същи модел, бива систематично прилагана от Властващият Елит, за да породи измамното усещане за промяна в посока обратна на еволюционната, тоест, за да създаде невярната представа в ума на Човеците, че пътят на цивилизацията е към все по-голямо освобождаване и извисяване на индивидуалната личност, а не какъвто всъщност е – път към нейната цялостна деградация и пълно поробване.

 

В Гърция, Сърбия, Румъния и България Илюминатите организирали национално-освободителни революционни движения, изградени на принципите и подчинени на Масонството, като по този начин те си поставили дългосрочната цел бъдещите „свободни демокрации“ непременно да са в лапите на посветени Масони. В официалната Българска историография е абсолютно забранено да се изследват корените на Масонството по нашите земи и целите, които преследват по скришен и подмолен начин в политиката и в обществения живот тайните му Ложи, но все пак…

 

Според становището на писателя Стилиян Чилингиров, изложено в публикациите му относно началото на Масонството в България, първият Български Масон бил Архимандрит Ефрем, а той бил посветен в град Кишинев през 1820 година в инсталираната от Французи Ложа „Овидий”, в която бил посветен също и Александър Сергеевич Пушкин. Около 1830 година Архимандрит Ефрем се опитал да инсталира Ложа в Русчук.

 

Първата смесена Масонска Ложа на Балканите е инсталирана в Белград през 1847 година, подчинена е на „Великата национална Ложа на Париж“, нарича се „Али Коч“, по името на първия Турски Масон, и има филиали в Русе, Видин, Свищов, Ниш, Варна и Никопол. Българите, посветени в нея, са: Иван Ангелов Кулин, Петър Ранов, св. Панталеймон, Иван Касабов, Павел Тодоров, Стефан Генчев и Петър Оджаков.

 

През 1856 година в Букурещ, била инсталирана първата Румънска Ложа „Дунавска звезда“ с редовен патент на „Великия Ориент на Франция“, а неин Първомайстор бил изтъкнатият държавник Йон Братиану, който бил посветен в Париж.

 

През 1865 година, Турският губернатор Пазвантоглу и Френският Консул Кличиян, заедно с други Турски реформатори инсталират Масонска Ложа във Видин, в която не били посветени Българи. Те, обаче, назначават Българи, членуващи в смесени Ложи, на административни и църковни длъжности в различни общини, като за прикритие на дейността им служат нарочно създадените за целта смесени общества, печатни издания, дружества, читалища, училища и лицеи – Галата Сарай, например.

 

Такива смесените общества се създават в Цариград, Букурещ, Русе, Свищов, Шумен, Белград, Галац и Браила. Масонски общества са:„Тайната дружина на верните приятели” на Раковски, „Добродетелната дружина“ на Евлоги и Христо Георгиеви, „Българско Общество“ – инсталирана през 1868 година в Букурещ от Иван Касабов, „Млада България“ – инсталирана в Букурещ през 1869 година от Иван Касабов, Димитър Ценович, Киряк Цанков, Иван Кършовски, „Българското Книжовно Дружество“, читалище „Братска любов”, читалище „Зора” в Русе, читалище „Селски труд” в Бяла черква, комитетът „Каран” в Червена вода, „Таен Централен Български Комитет“ – инсталиран през 1866 година в Букурещ от Иван Касабов, Търновското читалище, „Македонска Българска Дружина“, читалищата в Свищов, Шумен, Лом, Варна и така нататък.

 

През 60-те и 70-те години на ХІХ-ти век, Масонът Мидхат паша, син на кадията Мехмед Ешреф, родом от Русчук, който бил прекарал детството си в Цариград, Видин и Ловеч, оказал огромно влияние за разпространението на Масонството в България. Той бил назначен за Велик Везир от Султан Абдул Азис, но после бил понижен до Министър на Правосъдието и Председател на Държавния съвет. Мидхат паша застъпвал явно пред Султана възгледа в Империята да бъде установено Конституционно управление по Западен модел, като потайно и скришом усърдно работел за установяването на Единно Световно Масонско господство. Едно от най-тъмните деяния на Мидхат паша, извършено с „неоценимата“ помощ на шпионина-предател Денкооглу, била заповедта „гяурите собственоръчно да разрушат“ крепостите Марцианопол, Плиска и Преслав, които дотогава гордо извисявали белокаменна снага, та камъните да послужат за строежа на железопътната линия Русчук–Варна, открита през 1866 година. Ако Илюминатските господари на българомразеца Мидхат паша не му бяха заповядали да събори Старобългарските столнини, то ние и до ден днешен щяхме да се дивим на древната им красота!!!

 

През 1864 година, Масонът Мидхат паша бил назначен за пръв управител на Туна вилает, който обхващал земите от Ниш до устието на Дунав, като включвал и София, но имал за административен център град Русчук. Там били установени Консулите на Англия, Франция, Австро-Унгария, Италия и почетните Консули на Белгия, Холандия, Германия, Гърция и Испания, всички от които били Масони.

 

По това време започнало изпращането на будни Българчета в Европейските Масонски училища, както и в Лицея в Цариград, където всички преподаватели били Масони. В едно писмо от 6-ти Август 1870 година, Ангел Кънчев пише на Никола Обретенов:

 

„Много добре ще сториш да ми напишеш, ако искаш, в кратко, нещо за Програмата на Лицея, а особено туй, което следва ти миналата година там.”

 

Лицеят, за който се говори в писмото, е този на Мидхат паша в Галата Сарай, Цариград, открит през 1869 година. За него се пише и в писмата на Държавния служител, Масонът Хаджи Иванчо хаджи Пенчович до Русенската община, където се казва, че били избрани четирима отлични ученика Русчуклии и изпратени да учат там на Държавни разноски: „Голяма привилегия за Русчук е това благоволение” – пише Хаджи Пенчович, тъй като общо за Българските земи учениците били десет на брой.

 

През втората половина на XIX-ти век голяма част от Българската будна интелигенция била посветена в Масонство в Ложите в странство.

 

Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов, известен още с псевдонимите Яни Ингилиз, Михо Ингилизинът, Ованес Ефенди иДенкооглу, и близък съратник и авер на Мидхат паша, бил посветен в „Ориенталска Ложа“ №687 в Цариград на 12-ти Декември 1863 година, а по-късно бил издигнат до най-високата 33-та степен. Той бил агент на тайните служби на Турция, Англия и Америка и имал за задача да шпионира Българските и Румънските революционери и да ги вербува за каузата на Масонството. След Освобождението, в Русе, през 1880 година, той инсталира първата явна Масонска Ложа в България, „Etoile des Balkans“ – „Балканска Звезда“ №134, където членувал и Княз Александър Батенберг. Синът на Иван Ведър, Димитър, бил издигнат до 30-та степен в „Масонската Ложа на Англия“. Той инсталирал и бил Майстор на „Великата Масонска Ложа на България“ през 1914/1918 година. Внукът на Иван Ведър – Проф.  Йордан Ведър, и до сега е доайен на Българското Масонство.

 

Ето, някои по-известни Възрожденци-Масони: Ангел Кънчев бил посветен в Масонство в Букурещ през 1864 година, Константин Стоилов бил посветен в Ложата „Аполо“ в Лайпциг на 14-ти Септември 1867 година, Константин Величков бил посветен в Париж на 21-ви Февруари 1884 година, а Алеко Константинов бил посветен в Одеса през 1885 година.

 

През 1861 година, в Цариград, Георги Стойков Раковски, заедно със Стоил Попов и Йосив Дайнелов, инсталирали първата Българска Масонска Ложа, по модела на Ложата на „Карбонарите“ – „Тайната дружина на верните приятели“. Раковски бил вече посветен в Гръцката, Белградската и Букурещката Ложи. Други членове са Димитър Гешоглу, Стефан Илич, Марко Балабанов, Д-р Стамболски, Хаджи Иванчо хаджи Пенчович, Киро Попов и други.

 

Васил Левски имал връзки с двама Масони от „Тайната дружина” – Христо Буйнов и Стоил Попов, които го посветили в Масонство през лятото на 1861 година. Точно за това време Левски многократно говори в писмата си, като за начало на „съпричастността му към народните дела” и че се е клел. Потвърждение за Масонската завера намираме в  едно писмо на Д-р Стамболски, където четем:

 

„Тук, в кантората на Кира Попова, който беше уведомен от Илича за дохождането на Левски и гостуването му в къщата на х. Иванча на остров Халки, Киро си прехапа устните и се чудеше на смелостта и куража на гостенина, така и на гостоприемеца. Троицата се съгласиха да посъберат малко пари и от находящите се сега останали в Цариград верни приятели на тайната дружинка, за да ги занесе Илич на утрото в понеделник и ги предаде на Левски, тъй като във вторник последният трябваше да отпътува с парахода за Бургас.“

 

След 1989-та година, много от журналистите в България бяха посветени в Масонство и започнаха да го прославят навеки и да го пропагандират навред, като например небезизвестните напоследък Мартин Карбовски – заклет ненавистник на веганите и вегетарианците, отявлен ксенофоб и блюдолизец на слугите на войнстващата Криптокрация или Стойчо Керев – изживяващо се като духовно издигнато Масонско мекере. Въпреки че официалната историография оглушително мълчи по отношение на Масонството, то Българските Масони, в голямата си част, не отбягват темата за Левски, като в последните години дори се направиха телевизионни предавания, като МАСОНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ част 1, които уверено го поставят в техните редици.

 

От друга страна, всеки, който е наясно с Илюминатската символика, веднага би я разпознал, гледайки Паметника на Васил Левски в София: Египетски обелиск, разположен в центъра на кръг, както обелиска на площад „Свети Петър“ във Ватикана, с пресечена пирамида в горната част, висок точно 13 метра, охраняван от грифони и инкрустиран с биволски черепи, около които се извиват змии.

 

Свободните учени изследващи безпристрастно историята знаят, че Легията на Раковски, посветен в Масонство от самия Джузепе Мацини, е Масонска Ложа, на която Майстор на стол е Раковски, а Секретар – Васил Левски. Левски взема за пример Джузепе Гарибалди, който бил иницииран в Масонството през 1844 година в Ложата „L'Asil de la Vertud“ в Монтевидео, Уругвай, а по-късно бил издигнат в 33-та степен Велик Майстор на Ложата „Велик Ориент на Италия“. Васил Левски се учил от най-образованите ни революционери, като Масона Иван Касабов, инсталирал „Тайния Централен Български Комитет“ в Букурещ, работил успешно в периода 1866-68 година.

 

Deistvitelniat sviat - Stamat - 20.jpg

Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini) бил наставникът на Джузепе Гарибалди, както и Духовен баща на всички революционери, преминали през Легията на Раковски, като дори бил „идол“ за Левски, служещ за възхищение и пример. Мацини определя своята тайна дейност, като „апостолска мисия“, с цел създаването на Съединени Европейски Щати, а по-късно и на Единно Световно Управление. Точно тази терминология за „апостолската мисия“ възприема и „Млада България“, където Левски заема сана „Главен апостол“.

 

Бащата на Мацини бил университетски професор и Якобинец (Якобинците са Масонско-Илюминатска Ложа), което осигурява на Мацини възможността още в съвсем млада възраст да бъде иницииран в редица тайни общества в Европа. Още като студент, през 1833 година, той бил посветен и издигнат в 33-та степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал и оглавява Върховния съвет на Италия. Посветен бил също и в Древния и Примитивен Ритуал на Мемфис-Мизраим. По това време, Върховните съвети на 33-тата степен на Масонството в Англия и Германия се оглавявали съответно от Лорд Палмерстън и Ото фон Бисмарк.

 

Илюминатите внедрили Мацини в тайната мрежа на „Карбонарите“, чието мото още от 1818 година било: „Нашата крайна цел е тази на Волтер и на Френската революция – пълното унищожаване на Католицизма и в края на краищата на цялото Християнство.“ Той реформирал „Карбонарите“ в Масонска общност от отделни Ложи под ръководството на Велика Ложа, която оглавил. През 1831 година Мацини инсталирал революционната Масонска Ложа „Млада Италия“ (La Giovine Italia), с цел свалянето на монархията и Папата, и чийто най-известен член бил Джузепе Гарибалди.

 

Впоследствие, господарите на Мацини му наредили да създаде подобни революционни Масонски Ложи навсякъде из Европа, като по такъв начин „Млада Италия“ останала завинаги свързана с всички революционни групи из Европа: „Млада Европа“ била инсталирана през 1835 година и представлява Интернационална Масонска Ложа, впоследствие били инсталирани Масонските Ложи „Млада Германия“ (Junges Deutschland), „Млада Полша“ (Młoda Polska), Младотурската Ложа, „Млада Швейцария“ и естествено „Млада България“.

 

Масонската тайна революционна организация „Млада България“ била инсталирана в Букурещ, през есента на 1869 година, по образ и подобие на Италианските „Карбонари“. За нейно прикритие послужили читалището „Братска любов“ и „Българското Книжовно Дружество“ в Браила, което по-късно било преименувано в „Българска Академия на Науките“. Членовете на Революционните комитетите в Букурещ, Браила, Гюргево, Одеса, Белград, Цариград, Русе, Свищов, Търново, Варна, Пловдив, Плевен и основателите на тамошните читалища също били посветени Масони.

 

Колкото и Интернационалните Масонски масмултимедии да украсяват образа и да крият същинската личност на Мацини, за да бъде почитан като патриот в Италия и да бъде смятан за поборник за Човешки правдини по Света, историческата истина е съвсем различна!За да постигне Европейския революционен процес своите цели, а именно привидното „сваляне“ от власт на Аристократичните родове и установяването на „независими демократични“ управления от „избирани от народа“ „обикновени хора“, като по този начин бъде излъгано за пореден път Човечеството, че в Света настъпва „Свобода, Равенство, Братство“ и промяна към по-добър живот, то за разпалването на тези пан-Европейски революции са необходими огромни парични средства. И въпреки че, в действителност, Илюминатските мега-банкери създават парите, естествено, никой от тях не би се разделил с богатствата си, за да финансира „износа на революции“. Великата идея, която ги осенила е в действие и до днес, а за реализирането на хитроумния ход, послужил Масона Мацини, като лично създал и организирал тайната мрежа на Международните престъпни синдикати, позната най-общо под наименуванието МАФИА.

 

През 1860 година, Джузепе Мацини основал организация, наречена „Облоника“ (Oblonica), име произлизащо от Латинската дума„obelus“, което означава: „замахвам с шиш (кама)“. В тази група, той създадал вътрешен кръг, наречен МАФИА.

 

Предисторията е следната, преди около десет века, след като Норманите изгонили Арабите от Сицилия, те установили феодална система там. За опазване имотите на всеки феодал се подбирали надзиратели измежду средите на известните и кръвожадни престъпници, които уреждали разногласията и битките между Бароните. Макар че феодалните привилегии били премахнати през 1812 година, надзирателите запазили контрола върху земята, посредством лизингови договори. На тази банда престъпници Мацини дал името „мафиози“ (Mafiosi) и им разрешил да извършат кражби, палежи и убийства. С началото на Италианската имиграция през 1890 година МАФИА се преселила в Америка.

 

Джон Даниел, в книгата си „Блудницата и Звярът“ пише, че когато Италианските революционери се нуждаели от пари те: „се издържали от банкови обири (имат се предвид малки частни банки – Бел. прев.), грабежи или подпалване на фабрики, ако не се платят парите за защита, и отвличания, с цел откуп. През цяла Италия се разпространила мълвата, че „Mazzini autorizza furti, incendi e avvelenamenti“, което означава „Мацини разрешава кражба, пожари и отравяния“, а тази фраза била съкратена до акронима: M.A.F.I.A. Така Организираната престъпност била родена.“

 

Естествено, заедно с „износа на революции“ из цяла Европа, била изнесена, както структурата, така и методите на МАФИА, които в днешно време са се усъвършенствали твърде много. Българските земи в никакъв случай не останали по-назад от напредничавостта на Европейците и както по времето на Освобождението от Османско иго, така и по времето на „шумкарските“ партизански отряди на Коминтерна, повсеместна практика на чети и отряди било подпалването на фабрики и дюкяни, отвличанията за откуп и ограбването, не само на заможните Българи, но и на обикновените селяни, пасящи свои стада, работещи в свои мандри – любими места за нападения, или скътали в дома си малко „бели пари за черни дни“.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 21.jpg

От 60-те години на ХІХ-ти век, Мацини работил в тясно сътрудничество с Бригаден Генерал Албърт Пайк (Albert Pike) от Конфедерацията и от Съединените Щати, небезизвестният основател на Ку-Клукс-Клан – Братството на расистките терористични кланове на Белите супремацисти, по изработването на общ високостепенен Ритуал в Масонството. Най-ясно бихме видяли личността на Генерал Пайк в кореспонденцията му с Мацини и в речите му, в които той излага Луциферианските си възгледи. В реч, произнесена във Франция през 1889 година, той казва:

 

„Това, което трябва да кажем на събралите се е, че се прекланяме пред Бог, но това е този Бог, който Човек обожава без суеверие.... Масонската религия трябва да бъде, за всички нас от най-високите степени, отстоявана в чистотата на Луциферианската Доктрина. Ако Луцифер не бе Бог, щеше ли Адонай (Богът на Християните), чиито дела доказват неговата жестокост, коварство и омраза към Човека, варварство и отвращение от науката, щеше ли Адонай и свещениците му да го клеветят?

 

Да, Луцифер е Бог и, за съжаление, Адонай също е Бог. Защото, вечен закон е, че светлината не може да съществува без сянката, красотата без грозотата и бялото без черно, тъй като Абсолютът единствено може да съществува като два Бога.... Следователно, Доктрината на Сатанизма е ерес, но истинската и чиста философска религия е вярата в Луцифер, като равен на Адонай, но Луцифер – Богът на Светлината и Богът на Доброто, се бори на страната на Човечеството срещу Адонай – Богът на мрака и злото.“

 

Да, заистина, тук Генерал Албърт Пайк синтезира най-точно и красноречиво, каква е истинската природа на Световното Масонство днес, а именно това е Луцифериански религиозен култ, неотклонно следващ традициите на Теософското общество на Елена Блаватска, Рудолф Щайнер, Хенри Олкът и основано върху Слънцепоклонничеството, Кабаллизма и Древните Мистерии.

 

На 20-ти Септември 1870 година новият Ритуал, под името „Орден на Новия и Реформиран Ритуал на Паладините“, бил инсталиран и Конституцията му била подписана от Мацини и Пайк, които поделили управлението по следния начин: Пайк поел властовата структура на догматиката в Масонството и приел титлата „Върховен Понтиф (Жрец) на Вселенското Масонство”, а Мацини поел изпълнителната власт и приел титлата „Суверенен Глава по Политическата Дейност”.

 

Когато Васил Левски бил посветен в Масонство, той, съвсем естествено, никак не бил наясно в какво се състои цялото това скришно мероприятие. Съвременникът трябва да разбере, че през ХІХ-ти век, както до преди двадесетина години, тоест преди Ерата на интернета, информацията и знанието били мощни оръжия, държани настрана от обикновения Човек. Като че не стигало, че огромната част от Човечеството било неграмотно, но дори и някой да знаел четмо и писмо, източникът му на писано слово бил твърде, твърде оскъден – може би една или две книги. Случващото се в наше време, пък, е тъкмо обратното: повсеместната грамотност се компенсира с тотална дезинформация и манипулация, както на писаното слово, така и на другите източници за информация, наред, разбира се, с индоктринацията от младенческа възраст във фалшиви модели на поведение и в лъжовната Илюминатска парадигма – точна противоположност на заобикалящата ни Действителност.

 

Следователно, никой няма правото да става съдник на историческите лица, за които се говори тук, по времето, когато те биват инициирани в дадена Масонска Ложа, тъй като е било невъзможно те да имат ясна представа каква е нейната същност. Това е така до момента, в който определената личност дали поради опита, придобит от функционирането на тайното мероприятие, или от пряк досег с документи, или от трети лица, разбере истинските цели и намеренията на Висшата заговорническа клика на Илюминатите. Тогава, пред Човека станал жертва на тайните пъклени кроежи се отварят два пътя: единият път е той да си затвори очите, Сърцето и Душата и да се превърне от неволен в ясно осъзнаващ съучастник на демоничните люде, чиято цел е да поробват и грабят своите ближни и да понесе след това всичките последствия на този Свят и в Трансцендента, а вторият е да се отрече от лъжите и да следва собствен правилен път.

 

Когато разбрал, че Масонството е таен международен заговор, целящ Единно Световно Господство и се ръководи от чужденци, включително и от Турци, Васил Левски се отдръпнал и твърдо решил да изгради своя тайна мрежа. За няколко години, той успял да изгради нова, независима от чуждите Ложи и напълно Българска Вътрешна Революционна Организация (ВРО), която имала отделна и самостоятелна мрежа. Това, естествено, не било в плановете на Илюминатския Елит и начаса било наредено, както Левски, така и цялата тайна мрежа да бъдат ликвидирани, като архивите й бъдат откраднати.

 

След гнусното предателство и обесването на Васил Левски и след убийството на Христо Ботев, потресени и разбрали действителната същност на тайните Масонски комитети, техните истински честни и благородни последователи излизат от революционната борба и оттогава насетне тя се ръководи единствено и само от Масони, защитаващи чуждата политика и изпълняващи заповедите на Интернационалните заговорници. В „свободна“ България това положение в обществения живот и политиката не се е променило и до днес.

 

В Русенската Масонска Ложа членували:  Мидхат паша, Никола Обретенов, Тодорка Обретенова, позната ни като баба Тонка, майката на Никола Обретенов, която се занимавала с черна магия, Иван Ведър, Захари Стоянов, по-късно посветен и в Ложата „Великият Изток на Португалия“, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Ради Иванов, Олимпий Панов, Георги Икономов и Пенчо Черковски. Най-черната личност за Българската история в този списък, освен Денкооглу, е Никола Обретенов, когото очевидци разпознават, като убиеца на Христо Ботев и който с парите от това мерзко дело си построява къща на два ката след Освобождението.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 22.jpg

Христо Ботев с Никола Славков и Иван Драсов в Румъния през 1875 година, с Масонските символи: череп, кости и саби.

 

Според свидетелството на писателя Змей Горянин – псевдоним на Светлозар Димитров, което допълнително се потвърждава и от разследванията на редица необременени историци, като Проф. Стефан Влахов-Мицов, например, убийството на Христо Ботев е дело на няколко заговорници от Масоните в неговата чета – Никола Обретенов, военния ръководител Никола Войновски, а може би и други.

 

Около 1930 година официална група от Български учени и интелектуалци била изпратена по следите на Ботевата чета, за да дири нови и неизвестни дотогава сведения за участта на Войводата и четата. Във Врачанския Балкан групата се натъкнала на възрастен овчар, с когото провели дълъг разговор. От разговора станало ясно, че този овчар в младостта си бил свидетел на трагичните събития и разказал за разправия, разиграла се между Ботев, Обретенов и Войновски, на която или той бил пряк свидетел, или узнал за нея от някой от разпръсналите се вече четници. На зададения му въпрос: „Кой уби Ботев?“, овчарят незабавно уверено отговорил: „Па он го уби, поразеникът!“, като ставало дума за Никола Обретенов, сина на баба Тонка.

 

Според съвременните честни историци, Масоните-заговорници убиват Ботев с два изстрела – единият от разстояние, най-вероятно на Войновски или на негов подчинен, който го ранява под дясната вежда, а вторият е „контролен изстрел“ в сърцето, произведен от Обретенов. Според К. Илиев убийството на Ботев, както и убийствата на Стефан Караджа и Ангел Кънчев имат ритуален характер и са ползвани в сатанински ритуал, тъй като главите и на тримата са отсечени.

 

На 21-ви Февруари 1879 година в Русе, със съгласието на „Великия Ориент на Португалия“, Иван Ведър инсталира Ложата „Балканска Звезда”, сановниците на която преди това били посветени в Ложата „Хелиополис” в Букурещ, която пък от своя страна била в състава на„Великия Ориент на Франция“. Дейността на Масонските Ложи в България се засилва най-вече след отстраняването на Левски, Кънчев и Ботев и след разбиването на Вътрешната Революционна Организация, като от тогава до сега всички инсталирани Ложи в България са на чуждо подчинение и имат за основна цел да  прокарват в коридорите на властта инструкциите, законите и идеите на Интернационалната Криптокрация.

 

Веднага след Освобождението от Турско иго, будните възрожденци и революционери-масони решили, че щом бил подписан мирен договор и било заявено от Великите сили, че България е „свободна“, то ние, като народ, имаме правото да си възвърнем на престола древните Български Царски и Болярски родове, които били добре известни и имали достатъчно добро представителство. Била сформирана депутация от знатни, известни и заможни Българи, която посетила големите столнини в Европа, за да представи родните кандидатури за наш Български Цар и да ходатайстват за тях. Скоро, обаче, депутацията била срамно напъдена от всяка Европейска столнина и се завърнала у дома с наведена глава!!! Оказало се, че дори най-интелигентните и най-будните наши възрожденци и революционери-масони нямали абсолютно никаква представа кои и как управляват Света и какво означава „свободна държава“!

 

Всички Правителства, назначени от Монарсите в Европа, се изсмяли в лицето на депутацията и я нагонили да си ходи вкъщи, защото нито една Европейска владетелска династия, включително и Романови, нямала никакво намерение да връща на престола свалените преди петстотин години древни Български владетелски родове, тъй като всяка една от тях имала свои планове как да се разпорежда със „свободните“ Български земи, изгубени от Високата Порта по време на войната. Дори най-интелигентните и най-будните наши възрожденци и революционери-масони били твърде глупави, ама наистина много глупави, защото не знаели, че войните се водят, за да бъде поробен даден Народ или Държава, а не за да бъде „освободен“ Народа или Държавата! Целият този мрачен „следосвобожденски“ епизод от нашата история е най-срамно потулен от Масонските историци и не присъства в нито един учебник по история, тъй като веднага ще предизвика справедливия въпрос:

 

„Защо добре известните наследници на древните Български владетелски родове никога не са заемали престола на Третата Българска Държава?!“

 

Отговорът на този въпрос ще стресне твърде много Българите, но ако те проявят здрав разум и започнат да мислят логически, ще стигнат до правилното умозаключение, а то е, че след падането на Видинското Царство през 1396 година (според други изследвания годината е 1422-ра), ние никога повече не сме имали свободна и независима Държава!!!

 

След като Илюминатската върхушка, посредством дванадесетата Руско-Турска война от 1877-1878 година, преразпределила Българските земи в сферата на влияние на Западните Монархии, на престола на новото Княжество веднага бил поставен Княз, който едновременно бил сроден с Романови, както и с Британската Монархия. Когато, пък, на този „наш“ Монарх му хрумнало, че може да води своя политика в ущърб на поставилите го на трона хилядолетни династии, той бил свален и заменен с много по-близък и послушен родственик – същински Сакс-Кобург-Гота.

 

Корпорацията „България“ до 9-ти Септември 1944 година бе част от мега-корпорацията „Короната“, която бе поверила управлението й на едно от колената на древната Илюминатска династия Сакс-Кобург-Гота, чиито потомци носят Британската Корона и днес. След като Криптокрацията отново преразпредели сферите на влияние на различните свои династии, то Българските земи попаднали на разположение на Комунистическия блок, воден от Съюза на Съветските Социалистически Републики, който разположи военни сили и ни окупира. Тогава Акционерно дружество „България“ преминало в ръцете на корпорацията „Коминтерн“ или „Комунистическия Интернационал“, което е Световно мащабно военно-политико-икономическо и психологическо предприятие на Илюминатските банк-гангстерски династии Шиф, Морган, Рокфелер и Карнеги.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 23.jpg

„Възхитеее-н съм!“

 

Тази карикатура на Робърт Майнър (Robert Berkeley „Bob“ Minor) се появила на страниците на притежавания от Джоузеф Пулицър всекидневник „Сейнт Луис Пост-диспеч“ през далечната 1911 година. На нея са изобразени Карл Маркс, заобиколен от ентусиазираните финансисти от Уолстрийт: Джон П. Морган и неговият партньор – Джордж Пъркинс, Джон Райън от Нешънъл Сити Банк, Джон Рокфелер и Андрю Карнеги, а непосредствено зад Карл Маркс е Теди Рузвелт – лидер на Прогресивната партия. За никой свободно мислещ и логически разсъждаващ Човек, дори преди повече от сто години, не би могло да бъде тайна, че Илюминатската клика, представена от банк-ганстерските династии са основоположниците и финансовите поддръжници на Световния Комунизъм, Дарвинизъм и Атеистичен-Материализъм!

 

При новото прегрупиране на Световната политическа сцена през последните двадесет и осем години икономиката на Корпорация„България“ попадна под разпореждането на Международния Валутен Фонд, който е частна банка, създадена заедно с друга частна банка – Световната Банка, според Бретън-Уудското споразумение от 1944 година, от същите банк-гангстерски династии, основали Американския частен Федерален Резерв. МВФ и Световната Банка са основани, за да се разпореждат с банкрутирали икономики и основната им задача е да измъкнат и последните останали богатства от определена Държава, а останалите работещи предприятия да бъдат изкупени на безценица от крупния Капитал. В момента, командването на Въоръжените сили на „България“ АД е подчинено на НАТО, тоест на градът-държава Федерален Окръг Колумбия, Вашингтон, откъдето се ръководят военните сили на Империята на Трите Града. Илюминатската върхушка спуска своите заповеди и решения относно съдбините на Акционерно дружество „България“ надолу по Масонската йерархическа стълбица от Ложите в ООН през Ложите в Европейския Съюз към Ложите в Народното събрание, където братята-масони ги изпълняват безпрекословно.

 

Ето, цялата истина кои и как управляват Света и тази истина в никакъв случай не би могла да бъде известна през ХІХ-ти век на честните, отрудени, бедни, многодетни или сиротни наши Възрожденски Родолюбци-герои, наизлезли по Балкана и по Странство, за да правят чети, да дигат бунт, да пролеят кръвта си и да пожертват живота си пред олтара на Българската Свобода, та да спасят Отечеството от Османския поробител!!! Уви, те не биха могли дори да предположат, че тяхното самопожертвувание ще проправи пътя на новия Български поробител – Масонската Атеистично-Материалистическа поквара, посята навред по Татковината от нашия „освободител“ – Западната цивилизация! Но честните, родолюбиви и Боголюбиви, смели и дръзки въстаници срещу петвековната робия не биха могли да знаят за мерзкия план на Илюминатските заговорници да използват тяхната Висша саможертва, за да заробят наново Блъгария. НА ТЕЗИ ГЕРОИ, ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ВЕЛИЧАВИЯ ИМ ПОДВИГ И ВИСШ ПАТРИОТИЗЪМ!!!

 

Но, на онези, подчинили Душите си на своите Масонски командири, господари и суверени и предавали и продавали, както тогава, така и сега, Българския Народ, Българската Земя и Българския Дух в ръце чужди, мръсни и кървави на бездушни, бездуховни, безродни, безчовечни и безбожни завоеватели – ВЕЧЕН СРАМ И ДОВЕЧЕН ПОЗОР, ТЕЖКА КЛЕТВА НЕКА ПАДНЕ ВЪРХУ ТЕХНИТЕ РОДОВЕ, ТА ДА НЕ ПОЗНАЕ НИКОЙ ОТ ТЯХ НИКОГА ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ И ЛЮБОВТА ПРАВДИВА И БОЖЕСТВЕНА!!!

 

Четирите Закона на Творецът-Творение

 

„Днес, след тридесет години, посветени на изследователска работа върху естеството на съзнанието, аз най-после оцених какъв голям проблем за съвременната наука представлява самото то. Науката постигна забележителни успехи в обяснението на строежа и действието на материалния свят, но когато става дума за вътрешния свят на ума – нашите мисли, чувства, усещания, интуиции и мечти – науката може малко да каже. А когато става въпрос за самото съзнание, науката става необичайно мълчалива. Няма нищо, нито във физиката, нито в химията, нито в биологията, нито в коя да е друга наука, което може да обясни присъствието на вътрешния Свят в нас.“

 

Питър Ръсел, „От науката към Бога“

***

 

Колкото повече търсещият Истината Човек върви по своя преоткривателски път, толкова по-често бива принуден да признае, че диренията му го отвеждат отново и отново до древните Знания. Пишейки тези редове, авторът още веднъж бе върнат към непреходната мъдрост на Санскритските манускрипти – Упанишадите и Ведите, както и към шаманизма, като бе принуден да признае, че съвременната „цивилизация“ не само не е изминала никакъв път на напредък спрямо Древността, но тъкмо напротив – тя се е откъснала толкова далеч от Истината, та е съвсем правилно да се твърди, че стремглаво се е впуснала към пълна деградация по безрадостния и безбожен, и бездуховен път на Атеистичния Материализъм!

 

През последните векове „Академичната Масонска“ наука се опитва по всякакъв начин да заблуди Човечеството, че Вселената е възникнала от нищото, вследствие на така наречения „Голям взрив“, без намесата на Разумна Сила и без каквато и да е причина. След което, в продължение на милиарди години, също без какъвто и да е Разумен Замисъл и вследствие само на случайността, хаоса, безбройните безразборни разрушаващи експлозии, с невъобразима температура от десетки милиони градуса, с умопомрачаващи налягания, превишаващи милиони пъти Земното въздушно налягане и със скорости от милиони километра в час, мъртвата материята магически се е САМОПОДРЕДИЛА в красиви Природни забележителности и ЖИВИ растения, насекоми, животни и Човеци, като по такъв начин цялата ни позната жизнеутвърждаваща прекрасност на Творението и мъдростта на Живите същества и Човека е възникнала самопроизволно от мъртвото нищо!

 

Само че това атеистично, материалистично, нихилистично и бездуховно, но ЛЪЖЕНАУЧНО Евангелие, проповядвано от амвона на Масонските образователни учреждения, не може при никакви обстоятелства да обясни как точно е възникнал живота, съзнанието и себеосъзнаването из мъртвите несъзнаващи субстанции. Също така, не може да обясни и многообразието на нефизическите нелокални феномени, манифестирани във външния Свят и в Психиката, и в Душата на Човека, като например: фракталния строеж на непосредствената ни Вселена, морфогенните полета, психоневроимунологията, лекуването от разстояние, плацебо ефекта, целителните последици от акупунктурата, фантомните усещания в ампутирани крайници, прехвърлянето на знания и умения от една личност у друга при присаждане на органи, Кирлиановите фотографии на Аурата, чакрите, енергията Прана, ясновидството, пророчеството, пророческите сънища, дистанционното гледане, телепатията, телекинезата, извънтелесните преживявания, преживяванията близки до смъртта, синхронизмите, реалността на спиритическите сеанси, духовете, привиденията, шаманистките растения на силата, наречени ентеогени и реалността, които те извикват, Духа и Душата, превъплощенията, Астралния Свят, Света на Духовете и така нататък, и така нататък.

 

С натрупването на Зететични знания от изследванията на учени, освободили ума си от поробващата съвременна парадигма, и прилагането на логически последователни мисловни конструкции и изводи, търсещият Истината Човек ще достигне до умозаключението, че Истинската Вселенска Действителност в никакъв случай не се основава само върху физическата материалност, както целия „цивилизован“ Свят е научен да вярва, но е многоизмерна безкрайна Вселена на Живото Съзнание, вплело в себе си всеки един обект и всяко едно живо същество, като равнопоставени и равноценни свои части.

 

Така че, следвайки пътя на Трансценденталното знание, ние сме длъжни да обявим Атеистично-Материалистическата парадигма за погрешна и лъжовна, тъй като живота, съзнанието и себеосъзнаването, Божествената прекрасност, многообразността и взаимосвързаността на всички частици от заобикалящото ни Творение в абсолютно никакъв случай не може да е резултат от невероятните случайности на произволно протичащи физически явления. Математици са изчислили, че вероятността нашата действителност да се случи точно такава, каквато съществува е 1/1048  - едно на октилион, като числото октилион представлява единица последвана от четиридесет и осем нули!!! Иначе казано, ВЕРОЯТНОСТТА ВСЕЛЕНАТА ДА НЕ Е СЪЗДАДЕНА ОТ ТВОРЕЦ Е ЕДНО НА 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000!!! Следователно, както проявения енергийно-материален Свят, така и Трансцендентните спрямо него и непроявени Астрален, Духовен и други Светове, които обитаваме, не биха могли и НЕ СА СЛУЧАЙНО ВЪЗНИКНАЛИ, но са Разумно Замислени и Породени от Съзидателна Сила.

 

Тази Разумна Творческа Сила, обаче, НЕ Е проповядвания от институциалните Авраамически и повечето други религии Бог-Създател, представян от тях като старец, седящ на трон в облаците и гледащ укоризнено, осъдително и заплашително живите твари, определяйки им най-различни смразяващи кръвта мъчения на „Онзи Свят“ и който, пак според тях самите, е отделен от своето Творение, което управлява, обитавайки Висшите Селения недостижими за Неговите създания. Тази Разумна Въздесъща и Всемогъща Съзидателна Сила не е и в никакъв случай не може да бъде разделена и отделна от Своето Творение, тъй като в подобен случай Тя не би могла да бъде Абсолютна, каквато поистина по дефиниция всъщност е.

 

За да опорочат вечната ни взаимосвързаност със Създателя, за да размътят умовете ни, чрез лъжите, проповядвани от амвона и за да могат да ни владеят, чрез нарочно предизвиканото класово-битийно разделение, нравствено омерзение и бездуховна безпътица, в продължение на дълги векове, институциалните религии дълбоко са заблуждавали и продължават да заблуждават Човечеството, относно това, какво представлява Разумната Съзидателна Сила и какви са нейните качества.

 

От друга страна, обаче, просветлени велики личности, мъдреци, метафизици и теолози, в течение на времето, са достигнали до прозрението, че Създателят обладава следните основни качества: изначален, безкраен, вечен, всезнаещ, всеведущ, всесилен, всемогъщ, въздесъщ и абсолютен, както и всички останали възможни качества, поради самото си състояние на Абсолютност. Следователно, щом като Творецът притежава тези характеристики, то по пътя на логиката се достига до заключението, че всичко, което съществува, включително и ние, Човеците, задължително сме част от него. Тоест, на Човек не са необходими никакви посредници под формата на Папи, Епископи, Архиереи, пастори, попове и всякакви други „духовни владици“ – словосъчетание, означаващо владетел на Душата, за да изчисти и озари връзката си с Творецът-Творение.

 

В Упанишадите, както и в останалите езотерични древни писмена, по иносказателен път и по начин твърде разбираем за всеки един от нас, се дава отговор на основните философски въпроси: „Кой съм Аз?“ и „Какво представлява този Свят?“

 

Има много Вселенски Проявления, съществуващи едновременно и винаги, но които от наша гледна точка на същности, обитаващи триизмерното материално пространство, изглеждат като последователно създавани. В началото на всяко едно, както и на настоящето Вселенско Проявление, съществува само Брахман – Всичкото, което Е и напълно познаващо Само Себе Си. Но Брахман осъзнава, че поради пълната Си Себеосъзнатост и Себепознание, Той не е в състояние да претърпи никакво развитие и тъй като е изначален, безкраен, вечен, всезнаещ, всеведущ, всесилен, всемогъщ, въздесъщ и абсолютен, Той създава Свои разпространения, разпръсквайки навсякъде Свои частици, които само изглеждат отделни и разделени от Него, като същевременно Той остава Цялостен в Своя Абсолют. По този начин Творецът-Творение се стреми да въведе нови преживявания, изненада, драма, интрига и допълнителна опитност, посредством които да обогати Своето вечно съществувание. За осъществяването, обаче, на тази Трансцендентална Игра има определени условия. Първото задължително условие е тези негови разпространения, които само изглеждат отделени от Него, да забравят кои всъщност са и от Кого са част, като по такъв начин Творецът въвежда Забравата в Творението. Следователно, напълно в реда на нещата е Живите същества по време на въплощенията да не знаят, не, по-скоро да са забравили, че всъщност са разпространените частици на Единният, тъй като без условието на забравата Играта не би се осъществила.

 

За да добием образна представа за Трансцендентална Игра на Творецът-Творение, нека използваме алегорията на съня, сънищата,сънувания и сънуващия, с цел описание действителността на Вселената и Живота на съществата в нея. Тъй като отделното, уж разделено от Творецът Живо същество – Джиива (जीव), тоест Аза или вечния, нероден и безсмъртен комплекс Дух-Душа, не притежава Абсолютното знание за Света, то е в плен на Илюзията – Майа, в която пребивава, и затова съществуванието му би могло да се оприличи на сън. Различните превъплощения, вътре в колелото на Самсаара (संसार) – кръговрата от само изглеждащи като последователни инкарнации, могат да се разглеждат като различни сънища, които Джива сънува всяка нощ, тоест по време на всяко едно различно въплощение.

 

Думата „въплъщение“ или „въплощение“, означава съвкупността от преживяванията на вечната същност – комплекса Дух-Душа, когато е в плът или „во плоти“, съответно на Латински „in carno“, тоест когато обитава определено само изглеждащо сякаш отделно от Създателя тяло. Когато Живото същество сънува обикновените си сънища в триизмерния Свят, то сънува себе си, като се „изживява“ в различни състояния, „играе“ различни роли и „извършва“ целенасочени действия и дейности, които винаги имат определени последствия. По аналогия, във всяко отделно въплощение Джива се въплътява в различно тяло, тоест става сънуваният, който придобива определен обществен статут и задължения и извършва дадена работа и дейности – Карма (कर्म), които задължително довеждат до определени последствия, което състояние се нарича Кармам (или другаде Карма) и влече след себе си кармични последствия, съгласно Третия Закон на Творецът-Творение: „Това, което излъчваш е това, което получаваш!“.

 

Откакто съществува това Проявление, мъдреците са се питали: Кой е сънуващият? След като Живото същество познава единствено крайната си ограничена битийност и преживява в сън, в плен на Илюзията, всяко едно въплощение – сънуване, предопределено от кармичната обусловеност, произтичаща от Третия Закон на Творецът-Творение и прехвърлена от предишните въплощения, където отново извършва определени действия и дейности в ролята на сънувания,  имащи кармични последствия, които ще се пренесат върху следващата инкарнация, кой тогава в действителност е Сънуващият, който сънува сънуваната Джива?

 

Ето, тук стигаме до второто основно условие на Играта, а именно, посредством опита и мъдростта натрупани, благодарение на преживяванията в продължение на многократните въплощения на всяко сякаш отделно и уж разделено от Него съзнание, обитаващо всяко едно само изглеждащо като отделно и самостоятелно същество, и посредством различните им мирогледи и битийност, Творецът постоянно да се опитва да се преоткрива и да си Спомня, тоест да осъзнава Своя Абсолют на нивото на Собствената Си разпространена и сякаш разделена Себеобособеност, като по такъв начин обогатява и развива Себе Си.

 

Следователно, Великото Дело на Творецът-Творение в това Вселенско Проявление е Трансценденталната Игра на Забравата и Спомнянето, в която е вплетена всяка Джива. Финалната част на Вселенската Игра се състои в изчистване огледалото на Сърцето, или Съзнанието, и медитационно вглеждане до глъбините на Душата, където ще открием една малка частица от Творецът-Творение и тогава ще си Спомним, че не сме сами в себе си и никога не сме били сами в себе си и така ще закопнеем връщането си вкъщи при Отца, че всичкия копнеж по Белия Свят няма да ни стигне! Именно, по такъв начин, втората част на „Играта“ – Преоткриването на Творецът в индивидуализирания комплекс Дух-Душа се превръща в най-яркото Трансцендентално достижение, към което търсещият мъдростта Човек задължително трябва да се стреми, тъй като няма и не би могло да има нищо по-висше от Абсолюта.

 

Когато Човекът, тръгнал по пътя на Пробуждането, започне дирене, за да открие каква е същността на състоянието оттатък дверите на този Свят или се опита да разбере, когато нощта на този сън се изниже какво представлява последвалия ден, или поиска проникновение за това, каква е Истината за Трансцендентния Свят, той поистина ще провиди отговора – удивително подразбиращо се логичен. След като във Вселената съществува само Едно Съзнание, Една Същност, Един Аз, разпространил Себе Си навсякъде, за да придобие разнообразни преживявания и опит, чрез Своята Трансцендентална Игра на Забравата и Спомнянето, посредством която постоянно да се променя, преоткрива и развива, то Сънуващият животите по време на всичките инкарнации на всяка една Джива, както и самата сцена на взаимосвързаността и взаимодействията на Съществуванието, тоест проявената и непроявената Вселена, е единствено и само Творецът-Творение. Следователно, Творецът-Творение, Единният, Брахман, Бог, Аллах, Тао, Универсалният Архитект, Безкрайното Съзнание, Празнотата, Полето, както и да наречем Абсолютната Крайна Реалност, тъй като Той по определение е Цялото, което Съществува навсякъде и е напълно Себепознаваемо, то Той е Сънуващият, който пребивава във всяка една отделна Джива и едновременно с това е Абсолютната Жива Цялост, като всичко съществуващо, включително и Човеците, са Негови части.

 

И тогава, когато сънуваният се Пробуди, той осъзнава Крайната Реалност на Абсолюта и разбира, че е не някой друг, а Сънуващият! С други думи, когато Джива върви неотклонно по трънливия и неблагодарен, но възлюбен и сияен път на Познанието към Истината, в продължение на много телесни въплощения, тя несъмнено някога ще се завърне в Бащиния дом – такова е всъщност и посланието на древната притча за блудния син, който накрая се завръща при Отца си.

 

И така, истината за съществуванието е: Джива, завъртайки колелото на Самсара от различни въплощения, да участва вТрансценденталната Игра на Забравата и Спомнянето, обогатявайки с индивидуалните си преживявания и опитност Творецът, като в края на Играта тя винаги се завръща при Отца си.

 

Мъдрият и отговорен Човек, веднъж осъзнал, че винаги е участвал и всякога ще участва в Най-великото Дело на Създателя на Мирозданието е длъжен да научи Законите и Правилата, по които се извършва то. Във възможно най-кратък вид тези Закони изглеждат така:

 

ЗАКОНЪТ-ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕДИННИЯТ, или ТВОРЕЦЪТ-ТВОРЕНИЕ гласи: „Всички същества, места и неща, във всички Вселени и във всички измерения на Творецът-Творение са Едно и поистина няма никакво разделение между кое и да е от тях!”

 

ЧЕТИРИТЕ ЗАКОНА на Творецът-Творение  или Четирите Принципа, върху които Той е основал Мирозданието, са:

 

ЗАКОН ПЪРВИ: ТИ СЪЩЕСТВУВАШ! Щом съществуваш в този момент, ти винаги си съществувал и винаги ЩЕ съществуваш. Поради необходимостта от Духовен напредък, при въплощенията си Живите същества трябва да сменят формите на съществувание, понеже по-висшата телесна форма предоставя по-големи възможности за Духовно израстване на комлекса Дух-Душа. Истината е, чеАзът – Джива,  е разпространена неразделна частица от Творецът-Творение и представлява неотменима действителност на съществуванието, така че не би могъл да се превърне в не-Аз и да придобие не-съществувание, поради което не-съществувание не съществува!

 

ЗАКОН ВТОРИ: ЕДИННИЯТ Е ВСИЧКО И ВСИЧКИ СА ЕДИННИЯТ! Единният е Всичко, Което Съществува и познава Себе Си едновременно и веднага, чрез всичките Свои Частици. Творението не е разделено и отделно от Твореца, но е Сътворено от Твореца, с цел Той да развива, непрестанно да преоткрива и постоянно да опознава Себе си и, следователно, не съществува нищо извън Него.Всички частици на Творението образуват Творецът. Всяка, дори и съвсем-съвсем малката частица е част от Единния и едновременно с това, на холографски принцип, Цялостта на Единния е всяка една частица, проявяваща себе си като част от Абсолютната Цялост.

 

ЗАКОН ТРЕТИ: ТОВА, КОЕТО ПОЛУЧАВАШ Е ЕДНАКВО С ТОВА, КОЕТО СИ ИЗЛЪЧИЛ! Енергията, породена от емоциите, настроенията, чувствата, консумираната храна и напитки, начина на живот, мислите, постъпките, поведението към Човеците, отношението към всички живи същества, вероизповеданието и подсъзнатеното отношение към Творецът-Творение, излъчвана отДжива, която еднозначно определя качеството на вибрацията на нейната Аура, е същият тип енергия, която тя ще получи обратно от Единния. Качеството на вибрационния модел, придобито от Аурата на Човек, вследствие неговото вътрешно Душевно състояние и отношението му към Света навън, строго определя действителността, манифестирана за него от Творецът-Творение, тъй като вибрацията на Аурата е отражение на силната му вътрешна увереност за това, което според самия него е истина или лъжа. Иначе казано:„Това, което излъчваш е това, което получаваш!“.

 

С други думи, Единният толкова обича Своето Сътворение, че е дал пълна свобода на Сътворителите, бидейки част от Него, да постъпват в проявения Свят съобразно собствената им Душевна нагласа и убеждения, излъчвайки съответното качество вибрация, като единственото, вечно и неотменимо условие, обаче, е да получават от Реалността, точно същото качество вибрация, което са излъчили. Следователно, всеки Човек сам за себе си определя каква околна среда да обитава и какво качество да е живота му – щастлив или нещастен, изпълнен с любов или наситен с омраза, просветлен от жаждата за Истина и Знание или затъмнен от страха от сродните му Души, проповядван по Масонските масмултимедии. Разгледана в този смисъл, древната максима: „Всеки сам прави своя Ад или Рай“ придобива ново и пълно с живот значение, при което се стига до осъзнаването, че на Джива е дадена възможност да отхвърли задължителната кармична обусловеност на въплощенията в колелото на Самсара, като вследствие промяната на качеството на излъчваната от Аурата енергия в посока към по-висшите хармонични вибрации на Любовта и Живота в услуга на другите, тръгне по пътя на Просветлението и Освобождението от Илюзията.

 

ЗАКОН ЧЕТВЪРТИ: ВСИЧКО В ТВОРЕНИЕТО ПОСТОЯННО СЕ ПРОМЕНЯ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПЪРВИТЕ ТРИ ЗАКОНА! В този Закон може да припознаем Древногръцкия афоризъм „Всичко тече“ (Panta rhei), използван от Хераклит и Платон, които може би са се докоснали до Истината, но им е убягнал цялостният Замисъл на Творението, с което те остават ограничени от собствените си отвлечени философски трактовки. Този Закон управлява, както непроявената и проявената феноменална действителност на Вселената, така и разнообразието на въплощенията на Джива в колелото на Самсара, като по такъв начин се явява основен двигател наТрансценденталната Игра на Единния.

 

За да осъществи Трансценденталната Игра на Забравата и Спомнянето, Творецът-Творение, бидейки изначален, безкраен, вечен, всезнаещ, всеведущ, всесилен, всемогъщ, въздесъщ и абсолютен, в началото, като остава Цялостен в Своя Абсолют, разпространява Себе Си, разпръсквайки навсякъде Свои частици – Джива, които само изглеждат отделни и разделени от Него. Джива, определяна на много места в манускриптите и като Джииваатма се явява вечен индивидуализиран пакет Съзнание, разпространяван от Творецът-Творение, състоящ се от два ипостаса: Дух – частицата Аз – константна и иманентна за Абсолюта, и Душа – индивидуална за Живото същество, пребиваваща в невежеството на Илюзията, така още в самото начало на съществуванието е заложена двойствената същност наДжива. Всяко Живо същество е едновременно познанието и невежеството, Абсолюта и Илюзията, като през по-голямата част отСамсара има погрешното разбиране за индивидуално съществувание различно, отделно и разделено от Цялостта.

 

Поради това, че индивидуализирания комплекс Дух-Душа осъзнава себе си в илюзорна дуалност, Творецът-Творение създава сцената на взаимовръзките и взаимодействията, на която се състои съществуванието със същите диаметрално противоположни характеристики. Манифестираният феноменален Свят е винаги дуален – двойствено противопоставен: денят и нощта, доброто и злото, любовта и омразата, удоволствието и болката, вдишването и издишването, Слънцето и Луната, Ин и Ян, Светлината и тъмата, Знанието и невежеството и така нататък и така нататък. И именно върху тази дуалност Илюминатите са изградили своята Световна Игра, която ще разгледаме по-късно.

 

Чакри, нади и Енергии в Седемте тела на Човешкото същество

 

„Този, който гледа навън – сънува, този, който гледа навътре – се събужда.“

 

Карл Густав Юнг

***

Както учи окултната Езотерична наука – „окултен ” означава „скрит”, а „езотерично” се нарича познанието на вътрешния кръг от посветените адепти, и в този смисъл Езотеричната наука е абсолютната противоположност на маргинализираната и профанизирана Академична наука, Човешкото същество в Третата вибрационна плътност на Творецът-Творение или Вселенското Съзнание, се състои от Седем тела, заемащи, както вътрешната, така и външната и отвъдната – Трансцендентната, същност на Джива. Тези тела са насложени едно в друго, проникнати от взаимната си енергия и едновременно с това, нареждащи се едно свръх друго във възходящ ред, според нарастване на вибрационната си честотата. Първото тяло е това, което съществува във физическия триизмерен Свят, възприеман от петте ни сетива. Всички следващи тела са фини, като всяко едно от тях е с по-висока вибрационна честота от предходното и се намира отвъд и свръх, тоест е Трансцендентно спрямо грубото физическо тяло. Второто ни тяло е Етерното – на емоциите и желанията, третото – е Астралното, четвъртото – е Психиката или Манас, петото – е Атмическото или Душевното, шестото – е Самадхическото или Брахмическото и седмото – е Нирваничното.

 

Седемте тела на Човешкото същество, не съществуват сами за себе си, а са обвързани здраво едно с друго, независимо от това, дали отделната личност знае за това или не. Човешките тела са свързани в една съвкупна Енергийно-информационна електро-магнитна и вибрационно-етерна система, състояща се от енергетични вихрови центрове, наречени „чакри“ (चक्र – „чакра“ означава „колело“  или „чекръг“), които се свързват помежду си с канали, наричани „наадии“ (नाडी), по които се осъществява енергийния обмен.

 

Енерго-информационната система на отделната Джива я свързва завинаги със Създателя и с проявената и непроявена Вселената, чрез една универсална животворяща сила, наречена Прана или Чи, посредством чакрите и надите, които в никакъв случай не са част от грубото физическо тяло, а са Трансцендентни спрямо него, като, образно казано, пресичат и промушват всичките Седем тела, осигурявайки надеждната им свързаност, както помежду им, така и с Трансцендента.

 

Когато Освободените мъдреци и мистици „виждат“ или медитират върху Седемте тела, чакрите и надите, наричани съвкупно Аура, те ги възприемат с вътрешното си „зрение“, или осъзнаване, и ги описват като ярко блестящи в различни цветове светлина, издаващи хармонични или дисхармонични тонове и притежаващи различен мирис, вкус и форма. Приятните или неприятни усещания, характеризиращи Аурата на индивида, изцяло зависят от неговото психо-физическо и Душевно състояние, както и от степента на Духовното му развитие.

 

Кореновата чакра се нарича Муладхара, намира се в район близък до основата на гръбнака и бележи началната точка за развитието на личността в това въплощение. Чакрите издигащи се нагоре определят повишаването на вибрацията на индивида, а тези слизащи надолу водят до понижаване на вибрационния модел на Джива.

 

Чрез Духовни и Трансцендентални практики, молитви, медитация или със силата на правилната мисъл, правилната реч, правилните действия, осъзнаването на действителността, поемането на пътя към Освобождение и Любовта ни към Творецът-Творение, ние сме в състояние да повишим вибрационния модел на съществото си, както и да повлияем отрезвяващо, Пробуждащо и извисяващо на обичните от нас Човеци и животни. Правилното функциониране на чакрите и правилния енегро-обмен в надите е задължително условие, за да се чувстваме здрави, удовлетворени и щастливи всеки ден.

 

Различните езотерични и Духовни учения от древността до днес, определят различен брой чакри и нади в Седемте тела на Човека, в зависимост от значимостта и силата им. Йогийската система от дванадесет чакри – шест нисши и шест висши и три нади – Ида, Пингала и Сушумна, е взета като модел за най-известната система днес от седем чакри, при която шестте висши чакри са обединени в една – Сахасрара.

 

При една друга система, седемте чакри имат огледален образ под Муладхара, като долните седем чакри се наричат съответно: Атала, Витала, Сутала, Талатала, Расатала, Махатала, Патала, като те управляват основните животински инстинкти и са част от Подземния Свят – Паатаала (पाताल). Съществуват системи, при които енергийната матрица на Джива е много подробно видяна и в които са описани дори и най-малките й съставни елементи, като броя на чакрите в тях се определя на 114 или на 144, а броя на каналите, по които се движи животворящата енергия или прана на 14, на 72 000, на 88 000 или на 350 000. Основните седем чакри са с големина от 7 до 10 сантиметра, по-маловажните са около 5 сантиметра, а миниатюрните са дори по-малки. Когато Кундалинии шакти (कुण्डलिनी शक्ति) е пробудена, енергията в чакрите започва да се върти в посока на часовниковата стрелка.

 

В настоящето изследване ще разгледаме накратко най-известната система от седем чакри и три нади. Трябва да знаем, че всяка от седемте чакри свети в специфичен цвят, отличава се със собствен звук и определен брой символични „венчелистчета“, или иначе казано аспекти. Цветовете на чакрите са тези, които виждаме в дъгата – виолетов, индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево и червено. Всяка чакра излъчва определен тон, който се нарича „семенен или зародишен звук“ и може да бъде повлиян от биджа мантрите. Тъй като всичко във Вселената е вибрация, тези зародишни звуци представляват енергийния модел на всяка чакра и съдържат същността й. Когато правилно се изпълняват, биджа мантрите, които могат да бъдат заместени със звука, издаван от триенето на кристални купи или на камертон, резонират с конкретната чакра и се използват за енергизиране и целение на тези колела от светлина.

 

Но Човек трябва да бъде изключително внимателен в съвременния Свят, изграден върху лъжовните основи на всеобщата манипулация на съзнанието, тъй като само Просветлен мъдрец може да му предаде знанието за конкретните тонове на чакрите. Ако някой разчита на изнесената дезинформация в Масонските масмултимедии, включително и по интернет, ще установи, че различните енциклопедии, сайтове и форуми определят различна честота на тоновете. Така че той не бива, ставайки последовател на различни практики, да попадне в плен на лъжата и да навреди на здравето си. Накратко, всяка чакра вибрира със специфична честота, определена от нейния цвят, и по такъв начин директно обусловява психо-физическото здраве и налага своя отпечатък върху всички решения в живота на Човека и върху това, как той възприема околния Свят и как взаимодейства с уловията в жизнената си среда.

 

Първата чакра се нарича Мулаадхаара (मूलाधार) – Кореновата чакра, и се намира в основата на левия канал, място съответстващо на опашната кост в долната част на гръбначния стълб. „Мула“ означава корен, а „Адхара“ – подкрепа. Представя се с червен цвят, четири „венчелистчета“, или аспекта, и пречистваща биджа „Лам“. Основните й функции са поддържане жизнеността на тялото за изпълнение на основните процеси по оцеляването, като подкрепя и защитава корените на Кундалини и на всичките Седем тела.

Deistvitelniat sviat - Stamat - 24.jpg

Муладхара създава осъзнаването ни за време, чрез силата на паметта, тоест всеки път, когато се връщаме към определени паметови модели, ние правим това, посредством нейната сила. Тя има четири аспекта, един от които управлява спомените ни от миналите въплощения, а другите три съдържат осъществени паметови модели и кармични взаимосвързаности в настоящия ни живот. Муладхара установява качествата: прагматизъм, индивидуализъм, егоизъм, сексуалност, доминантност – желание за надмощие и поддържа физикалността. През първите седем години, когато изгражда физическото си тяло и придобива речовите си способности, като създава взаимоотношения с околните, Човек живее предимно в границите на тази чакра.

 

Човеците с отворена Муладхара се чувстват стабилни и сигурни в личния си живот и на професионалното поприще, работейки усърдно, като управляват без затруднения финансите си. Когато тази чакра е затворена, Човек „се бори с живота“ и се чувства откъснат от Света, но, от друга страна, ако енергията на Муладхара е доминираща, то храната и сънят ще бъдат най-важните занимания в живота. Следователно, трябва да се поддържа баланс, за да се синхронизира енергията, преминаваща през всички чакри.

 

Втората чакра се нарича Сваадхишстхана (स्वाधिष्ठान), намира се в областта над половите органи, под пъпа, излъчва ярко оранжева светлина, състои се от шест аспекта, а пречистващата й биджа е „Вам“. Тя управлява Муладхара така, както всяка следваща чакра управлява предходната, както и направлява и насочва взаимната обмяна на привързаност и любов между близки същества. Свадхишстхана естествено се отваря между 8 и 12-годишна възраст. Когато е активна, Човек се наслаждава активно на физическата реалност по разнообразни начини. Ако Свадхишстхана остане затворена, поради невъзможност да се изяви чувствеността, както и от възникването на сексуална неудовлетвореност, ще доведе Човек до опасно пристрастяване към наркотични и психоактивни вещества или към други безплодни, обсебващи и погубващи Душата занимания, като: хазарт, гледане на телевизия, слушане на радио, четене на „ПРЕСАТА“, инфантилни забавления с електронни игри и други подобни. От друга страна, небалансираното съсредоточаване на енергиите в сакралната чакра обикновено води до необуздан стремеж към сексуални удоволствия и копнеж по безсрамен, разюздан и разгулен живот.

 

След като паметовите способностите са установени в Муладхара, следва да се развият разума и интелекта, което се управлява от Свадхишстхана. Разумът е способността да боравим със запаметената информация, като я пренареждаме, категоризираме, редактираме и съхраняваме резултатите. Човеците, пребиваващи в тази чакра изследват, проучват и се отдават на вечно безплодно дирене на отговори на непрестанно изникващите пред тях въпроси. Те са така наречените теоретици, неспирно измислящи нови теории и формулиращи възможно-невъзможни обяснения, които не се основават на нищо друго, освен на собствените им убеждения. Те често създават безкомпромисно и твърдо установена, единствено в ума им, интелектуална обосновка върху догматични и недопускащи възражение „знания“ от запомнения опит, здраво подсилена от навика на инстинктивния ум, и в никакъв случай не допускат тази дълбоко вкоренена, но лъжовна структура да бъде опровергана или променена. Именно в тази чакра живеят, мислят и се тревожат, както огромната част от Човечеството, така и всички политици, всички държавници и всички учени, проповядващи Масонската Атеистично-Материалистична парадигма и обучаващи всички Човеци в натрапените идеологеми.

 

Третата чакра се нарича Манипура (मणिपूर) и е известна още като Манипурна, Манипурака или Набхи. Разположена е в областта между пъпа и гръдната кост, в областта на слънчевия сплит, където се свързват множество нервни окончания, за да образуват така наречения „втори мозък“. Представя се със златистожълт цвят, десет аспекта – пет гледащи нагоре и пет обърнати надолу, а пречистващата й биджа е „Рам“. Тази чакра се разгръща на възраст от 14 до 21 години, тоест времето, когато подрастващите откриват у себе си силата на волята, намерението, упоритостта и индивидуалността. Тя управлява енергията, даваща ни възможността да правим избор и да вземаме решения, които ни отвеждат до набелязаните цели. Ако Манипура е затворена, Човек е обсебен от чувството за незначителност и безгласност, неувереност в способностите си, незначителност на целите си и несъстоятелност на мечтите си. От друга страна, пък, ако прана не преминава през третата чакра, това би създало необоснована увереност и Човек би живял в илюзия. Когато енергиите на Манипура са доминиращи, личността е усърден изпълнител и всеотдаен работник, изпълняващ многообразие от дейности, но остава само и единствено на това ниво, без възможност за развитие.

 

В съответствие с това, по какъв начин се осъществява протичането на прана, силата на волята, произлизаща от Манипура, влива енергия или в социалното светско съзнание, посредством първите два центъра, или в Духовното самоосъзнаване, посредством четвъртия и петия център. Когато Човек ограничава осъзнаването на манифестираната Вселена само до областите на разума, паметта и агресивния аспект на волята и намерението, то той пребивава в реалността на първичната инстинктивност – мигновено нанася удар и отвръща на удара, бърза да накърни чувствата на околните или да ги привлече на своя страна, докато непрекъснато се страхува от възможно поражение. В такива състояния егото достига до неописуеми размери и емоционалните преживявания са изключително напрегнати. Това е състоянието, в което са пребивавали и пребивават всички описани в историята или живеещи днес световноизвестни политици, видни военачалници, диктатори и кръволоци.

 

В средата на гръдния кош се намира Анаахата (अनाहत), четвъртата чакра, центърът на възприятието и самопознанието, често наричан„Лотоса на Сърцето“. Представя се със зелен цвят, състои се от 12 аспекта и пречистващата й биджа е „Йам“. Анаахата означава„звукът, без да се докосват две части“, „чист“, „неопетнен“, като идеята залегнала в името е, че, за да бъде възпроизведен звук, два обекта трябва да се ударят един о друг, докато чистият свет звук, възпроизведен без съприкосновение, се нарича Анаахата. Тя представлява прехода между долните три чакри, управляващи най-вече физическото ни оцеляване, и трите по-висши чакри, отговарящи за Просветлението и Освобождението ни.

Анаахата ни дава силата и енергията да обичаме не само другите, но и себе си, защото, който не обича себе си, не би могъл да обича въобще. Онези, които имат затворени чакри на Сърцето много мъчно прощават и трудно преодоляват тежки емоционални ситуации, което ги довежда до мъки, злочестина и страдания. Ако прана е доминираща в Анаахата, то Човек е творческа личност по природа, с вродена дарба на художник, актьор или музикант, и живее много интензивно.

 

Дванадесетте аспекта означават, че познанието може да бъде изразено по дванадесет различни начина или познавателния процес може да се осъществи, чрез дванадесет маски или персони – лица. Човеците пребиваващи в Анаахата са уравновесени, сдържани и удовлетворени. Дори, ако се наложи, в суматохата на ежедневието да бъдат въвлечени в несвързани, на пръв поглед, ситуации и случки, те са в състояние да провидят през мъглата на илюзията и да проникнат в същинската действителност. Онези, пребиваващи в Анаахата се сдобиват с дълбоко разбиране на Човешката природа, което ги прави толерантни помощници при разрешаване на противоречия или умиротворяване на безредици. Разтварянето на Анахата настъпва на възраст между 21 и 28 години, когато възприятията стават по-дълбоки, а разбирането на Света се избистря. Почти всички отворили Анаахата, поради социалния и психологически натиск, регресират и се връщат обратно на нивото на разума и паметта, но, ако Джива е достатъчно напреднала в Трансценденталното си съзряване, вследствие на многократните си въплощения, то личността се установява в Анаахата, като подготвя пътя си нагоре.

 

Петата чакра е Вишуддха (विशुद्ध) или Вишуддхи, което означава „особено чиста“, и се намира се в областта на гърлото. Представя се с ярко син цвят, състои се от 16 аспекта, а пречистващата й биджа е „Хам“. В много редките случаи, когато петата чакра се отваря, това става на възраст от 28 до 35 години. Ако прана е доминираща във Вишуддха, Човек изгражда изключителна мощ, не само в обществено-политическия живот, но и извън ограниченията на този Свят. Онези, които са отворили петата чакра, са красноречиви и изразяват мнението си, без да причиняват неприязън, като в същото време са проникновени слушатели, но не избягват противопоставянето срещу несправедливостите.

Енергията прана, преминавайки през Вишуддха дарява Човек с всемирна Божествена любов. Когато личността се почувства изпълнена от неизразима любов, близост и родство с цялото Човечество и с всички живи същества, тя е във вибрацията на шестнадесет-листната Вишуддха. Когато Джива е дълбоко потопена в това състояние, тя няма осъзнаването на личност, изпълнена с емоции, мисли и тревоги, но е само и единствено чиста светлина, тоест съвършено осъзнаваща себе си като лъчиста сила, протичаща през всяка една възможна форма. Човекът встъпил във Вишуддха, понякога бива озарен от светлина, протичаща през цялото му тяло, а изключително извисените, пребиваващи пълноценно в нея са в състояние за първи път да изтеглят напълно съзнанието си в Сушумна, централната нади, като осъзнаят, че Съществото пребиваващо вътре в Човека е Крайната Реалност.

 

Шестата чакра се нарича Ааджньаа (आज्ञा) – Третото око, и се намира в областта на челото между веждите. Представя се с успокояващ тъмен индиго цвят, състои се от два аспекта, а пречистващата й биджа е „Ам“. Тя управлява несъзнаваното, интуицията, предвидливостта, виденията, предчувствията и силата на сетивата да възприемат извън ежедневната Реалност. Изключителните личности отварят тази чакра на възраст между 35 и 42 години.

 

Ааджньаа е центърът на Божественото зрение и директното познание. Първият от двата й аспекта е способността да се прогледне в по-нисшите Светове или състояния на съзнанието, а другият е възприемането на по-висшите Светове или Трансцендентните състояния на съзнанието. Следователно, Ааджньаа позволява на Пробудилата се Душа да съотнася и свързва Висшето съзнание с нисшето в единна визия.

 

Седмата чакра се нарича Сахасраара (सहस्रार), което означава Хилядолистната, или е наричана още Брахмарандхра – „Вратата на Брахма“, и се намира в областта на главата там, където е била фонтанелата. Представя се с ярък, царствен лилав цвят до кристално чисто бяла светлина, състои се от 1008 аспекта, а Трансценденталният й звук е „Аум“. Тя представлява Просветлението, Освобождението и Трансценденталното  осъществяване, което е възможно да настъпи в извисените личности на възраст между 42 и 49 години.

 

Древните мъдреци „видяли“, че тя управлява 1008-те аспекта, или атрибута, на тялото на Душата. Просветлените и Освободени мъдреци пребиваващи в Сахасраара са прозрачни и непрекъснато излъчват кристално чисто бяла светлина по периферията на Златното тяло на Душата. В това състояние Душата разкрива спокойни, блажени, лъчисти видения от светлина и е потопена в чисто пространство, чисто съзнание и чисто битие. Вътре в Сахасраара се намира Брахмарандхра – „Вратата на Създателя“ – пролуката в Сушумна нади, през която по време на смъртта Кундалини напуска физическото тяло, издигайки фините тела в Трансцендента.

 

Просветлените и Освободени Човеци владеят достатъчно мощни енергии, чрез които още приживе могат да осъществяват Трансцендентални състояния, като издигнат фините си тела в Самадхи. Самадхи може да бъде осъществено като Нирвикалпа, или Асампраджньата Самадхи, тоест свръхсъзнателен екстаз или съществувание без мисъл и познание, или може да бъде реализирано като Савикалпа, или Сампраджньата самадхи, тоест съзнателен екстаз, при който се постига сливане в единство с Парамаатман – Свръх-Душата, Свръх-Аза, като по такъв начин напълно се забравя Дживаатман.

 

Надите са незрими (сукшна) тръби или канали, през които протича енергията прана, като основните са три на брой. Когато Човешката енергийна матрица се опише много-много подробно, то надите наброяват 350 000 и добиват определени структурни форми, които енергията прана създава при своето движение, но дори и тогава само една нади е централна, като преминава точно презБрахмарандхра и това е Пара-нади, или по-известна като Сушумнаа-нади (सुषुम्णा). Около Сушумнаа-нади спираловидно се навиват другите два основни канала.

 

Десният канал се нарича Пингала–нади (पिङ्गल) и е жълтокафяв на цвят. Той започва от областта съответстваща на десния тестикул (яйчник) и завършва в областта на дясната ноздра, свързван е с енергията на Слънцето, с мъжкото начало и правилното му функциониране води до загряване на физикалното тяло, като поддържа симпатиковата нервна система.

 

Левият канал се нарича Идаа–нади (इडा), наричан е канал на облекчението, тъй като е свързан с енергията на Луната, с женското начало и има охлаждаща функция, като на физикално ниво поддържа парасимпатиковата нервна система. Той е разположен от лявата страна на Сушумна, започва от областта на левия тестикул (яйчник) и завършва в областта  на лявата ноздра.

 

Надите обвиват като увивни растения и задушават Седемте тела на Човека, когато са изпълнени с нечистотии – мала, тъй като жизнената сила не може да протича нормално през надите и да навлезе в Сушумна. Затова, вървящият по пътя на Пробуждането трябва да очисти, както физикалността си, така и Душевния си мир. Сушумна свързва основните чакри със Сахасраара и когато чрез изчистване на телата си Човек повлияе благотворно върху движението на прана през надите и чакрите, то това ще доведе до Пробуждането на Кундалини.

 

Кундалинии – дословно означаващо „увита женска змия“, е Трансцендентна енергия на Абсолюта, която се съхранява във вид на Психична енергия в област, отговаряща на основата на гръбначния стълб. В началото, Кундалини е латентна и се обозначава символно със спяща змия, навита три и половина пъти в задната част на Муладхара. Пробуждането и Освобождението или Трансцендентното Осъществяване на Човека се състои в разбуждането и разгръщането на Божествената латентна енергия и издигането й по Сушумна нади през всички чакри чак до Сахасраара, където се състои сливането с Абсолюта.

 

Бидейки животворящата енергия на Творецът-Творение и съгласно Неговите Четири Закона, Кундалини обвързва Джива с това, към което тя насочва своето намерение, тоест с това, с което нейната вибрация е в синхрон или в хармония. С други думи, когато Джива излъчва ниските вибрации, характерни за мислите, емоциите, чувствата и желанията, проявявани в суетата на ежедневната прагматична битийност, възбудени и основани на проповядваното по Масонските масмултимедии грабителско, хищническо и унищожително отношение към Света, то Кундалини ще ни обвърже с тези ниски енергии и ще осъществи за Джива желаната от нея Действителност. Но, ако Джива, благодарение на насъбраната Трансцендентална мъдрост по време на хилядите си въплощения в колелото на Самсаара, избере да обърне поглед към Истината и се изпълни с неугасим плам да се завърне вкъщи при Творецът-Творение, то Кундалини предоставя метода за Освобождението и Осветява пътя към Единния.

 

Когато се издига, Кундалини пробужда всяка една чакра, през която преминава. Просветлението, или Самадхи, настъпва в момента, в който тя пронизва „Вратата на Брахман“ в сърцевината на Сахасраара и се слива с Единния! След това Кундалини шакти се завръща и се установява в някоя от седемте чакри. Съвършеното Освобождение настъпва, когато Кундалини се завръща обратно в Сахасраара и остава завинаги навита в нея.

 

Най-важното условие, обаче, преди Човек да се опитва да събуди Кундалини, е той да премахне завинаги всякакви желания от съществото си и да се изпълни с вайрагя, което означава безстрастие, откъсване и отречение на удоволствията и болките в материалния Свят. Кундалини може да бъде пробудена, само когато Човек се издигне над похотта, страстното желание, гнева, яростта, алчността, скъперничеството, лакомията, ненаситността, собственическото чувство, самоизмамата, горделивостта, завистта и ревнивостта, тоест над желанията на сетивата. Само този йогин, който има чисто Сърце и ум, освободен от страсти и желания би могъл да събуди Кундалини. Ако някой порочен, неморален, развратен и безнравствен индивид се опита да пробуди шакти, посредством използване на сила, чрез Асаните, Пранаями и Мудрите, то той ще прекърши своето тяло и мъките му ще са безмерни.

 

През първите седем години от Човешкия живот се оформя и развива само Физическото тяло, докато фините тела са в зародишна форма и набират сили за растеж. През този период фините тела са в латентно състояние и няма напредък в интелекта, емоциите и желанията. Някои Човеци никога не преодоляват ограниченията на седемгодишната възраст и през целия си живот остават на това ниво, на което се намират всички животни. Животните развиват само физическото си тяло, докато фините тела остават в зародишна форма.

 

От седем до четиринадесетгодишна възраст се развива Етерното тяло. През този период най-интензивно се развиват емоциите и у индивида настъпва сексуалната самоосъзнатост с достигането на половата зрялост. Голяма част от Човечеството спира развитието на фините си тела на този етап и не се променя през останалата част от живота.

 

От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота се развива третото фино тяло – Астралното, тоест на мисловните способности, разсъждението и интелекта. След развитието на второто фино тяло, Човек достига полово зряла възраст, но той все още не е добил интелект и способност да разсъждава и мисли самостоятелно. Ето защо, именно тогава, в годините на Гимназиалното и Висшето образование, Илюминатският войнстващ Елит оказва най-мощно въздействие върху индивида, за да програмира мисловните му модели и начина на разсъждение, посредством изградената навсякъде по Света и безотказно действаща Система на Образованието и Културата, внедрена във всяка Държава-член на ООН чрез ЮНЕСКО. Също така, в края на този период, Човеците са най-нагло излъгани, че „имат право на глас“ в една политическа система, която въобще не разбират и за която нямат абсолютно никаква представа, но за която им се казва, че едва ли не от обикновения Човек зависи кое „действащо лице на политическата сцена“ ще „управлява“ дадена Държава–корпорация! При някои Човеци третото фино тяло е напълно развито по-рано, но обикновено са необходими двадесет и една години. За огромно съжаление, не само че при почти всички, достигнали Астралното тяло, Духовният растеж за поредното въплощение спира дотук, но за огромната част от тях дори настъпва постепенен регрес до по-нисшите фини тела, поради социалната обусловеност да се подчиняват на умствения и психически контрол, бликащ непрестанно от масмултимедиите и обричащ Джива на вечно робство! В съвремието, само единици Джива на милион достигат до състояния благотворни за развитието на по-висшите фини тела.

 

Четвъртото фино тяло се нарича Психика, или Ментално тяло  Манас, и има своите неповторими чудесни преживявания, тъй като развиването на всяко поредно фино тяло разкрива неограничени възможности. Тези, които не са развили Етерното си тяло нямат никакъв интерес към другите аспекти на живота, освен към яденето и пиенето и техният Свят е концентриран около вкусовите рецептори. Тези, които не са развили Астралното си фино тяло изцяло са подчинени на секс-нагона и себевъзпроизвеждането, като техните интереси изцяло са изпълнени с жаждата за полови сношения и се въртят около похотта и разврата.

 

Всички Психични феномени, които споменахме по-горе, като: телепатия, ясновидство, телекинеза, дистанционно виждане, лекуване от разстояние, психоневроимунология и така нататък, представляват скрития възможен потенциал на четвъртото фино тяло. Този, който го е достигнал, може да осъществи пътуване извън физическото си тяло и да опознае Джива, както и да достигне до познание за състоянието след смъртта.

 

Тъй като Светът, който започва от четвъртото фино тяло е субективен, докато Светът, в който обитават предишните тела е обективен, съвременната Атеистично-Материалистично обоснована наука, използвайки своите емпирични методи, никога няма да може да докаже, както съществуването на висшите фини тела, така и дали някой наистина е осъществил споменатите чудесни преживявания или волно или неволно мами, както себе си, така и другите.

 

От друга страна, тези Велики личности, постигнали четвъртото фино тяло, добили познание и опитали се да го предадат на Човечеството, винаги са били или осмивани, оклеветявани, осъждани и накрая убивани от властващата Криптокрация, или техните учения са били така изопачавани и променяни, че накрая са се превръщали в поробващ инструмент в ръцете на Световните гнетители.Милиони жени и мъже били заклеймени като вещици и вещери и изгорени на кладите на Инквизицията на Християнската църква из целия Свят, тъй като те умеели да използват способностите на четвъртото тяло. Милиони, практикуващи тантра, били избити в Индия, защото те знаели тайните, които Илюминатите по никакъв начин не желаят да достигнат до обикновените Човеци. Властващият Елит винаги ще пречи на обикновения Човек да разбере какво става в ума му или как се осъществяват фините тела, тъй като това познание би донесло Пробуждане и Освобождение. В обществото е лепнат етикета „Черни изкуства“ на всички занимания, които не са в синхрон с позволените от Кликата заговорници и проповядвани по масмултимедиите. Ученията на Великите Пробудени и Освободени Човеци, с течение на вековете така са променени и фалшифицирани, че не е възможно да бъде открита Истината, която те са оставили за нас.

 

Сънищата, както и всичките сиддхи споменати в йога се случват в четвъртото фино тяло, но колкото и свръхестествени да изглеждат, те всъщност нямат Духовна стойност, ала могат само да заблудят вървящият по пътя към Освобождението. Кундалини е Духовно-Психическа енергия, тоест шакти, и нейното разгръщане започва в четвъртото тяло.

 

Чакрите, Кундалини, Сушумна и другите енергийни канали не са част от физиологията на грубото материално тяло, въпреки че имат съответстващи енергийни точки върху него, но поистина са елементната база на енергийната система на фините ни тела. С напредването по пътя към Освобождението и развитието на четвъртото фино тяло, Човек започва да губи вкус към упойващите и замъгляващи съзнанието вещества и употребата на месо, а след събуждането на Кундалини нагласата към налагане на собствената воля върху другите и насилието спрямо всички живи същества изчезва напълно. В това състояние, не само че Човек не иска да се замесва в насилнически действия и дейности, но изчезва и подтикът да наврежда, както на другите, така и на себе си, което довежда до пълното изчезване на всякакъв вид пристрастеност. Такова разположение на Духа е сигурно доказателство, че Кундалини се пробужда, а въздържанието и отречението, проповядвани във всички автентични Духовни доктрини, както и ненасилието, безбрачието, ненакърнимостта на чуждата собственост, отбягването на охолния живот с множество притежания, но живот в пълно осъзнаване, стават естествени и лесно осъществими. Достигайки четвъртото фино тяло, Човек осъзнава нуждата да продължи напред, тъй като целта е пълна Реализация на Джива и завръщането й у Дома.

 

Петото фино тяло се нарича Атмическо или Душевно тяло и ако израстването на комплекса Дух-Душа в даденото въплощение продължава без да бъде възпрепятствано от нарочните спънки на „цивилизования“ Свят, поставени в него с голяма изобретателност от Криптокрацията, то трябва да се осъществи на възраст от тридесет и пет години. Но за голямо съжаление на Човечеството, развитието на това фино тяло е извънредна рядкост, тъй като дори и четвъртото фино тяло, в което се събужда Кундалини, се осъществява само от съвсем-съвсем малко Извисени Личности, а без пробуждането на Виталната енергия, не е възможно встъпването в следващите фини тела. Именно заради това, за обикновения Човек думата „Душа“ е празна откъм съдържание и се използа само като поетичен епитет или метафора, тъй като никой няма представа каква е същността на това фино тяло.

 

Онези, твърде малко на брой Човеци, които са развили петото фино тяло се наричат Спиритуалисти. Някои от тях, поради невежество или заблуда, приемат това фино тяло за Крайната Истина, като твърдят, че Душата, Атман, е Всичкото, което съществува и отричат съществуването на  Абсолюта, Брахман, и Парамаатмаа (परमात्मा), Свръх-Аза или Свръх-Душата. По същият начин, както Материалистите отричат не само съществуването на Душата, но и на всички останали фини тела, казвайки: „Не съществува нищо извън материалния Свят и материалното тяло, а след смъртта няма нищо“, така и спиритуалистите се закотвят в петото фино тяло и приемат Душата за Крайната Истина, но отричат Творецът-Творение.

 

Шестото фино тяло се нарича Самадхическо или Брахмическо тяло на единението с Творецът-Създател. Когато Човек, развивайки петото фино тяло, достигне до такова Духовно извисяване, че желае и е готов да го изгуби, за да продължи развитие свръх и отвъд Душата, той навлиза в шестото фино тяло. Състоянието на Мокша (मोक्ष), тоест Освобождението от кръговрата на Самсаара – вечният цикъл на въплощение, живот и смърт, се постига в това фино тяло. В съвременния Свят, изпълнен с илюзии, лъжи и обсебвания от прагматичния егоцентризъм, този Духовен подвиг би могъл да се извърши само от малко чисти Джива, отдадени на търсенето на Истината мъдреци на възраст над четиридесет и две години. Буддха казва, че отмирането или угасването на пламъка се случва в това тяло.

 

Навлизането в петото фино тяло дарява Човека с възможността за Освобождение от Самсаара. Този, който достигне до шестото фино тяло има възможност да достигне състоянието на Божествено осъзнаване на Творецът, или на Върховната Божествена Личност. Веднъж завинаги свободен от непрекъснатите въплощения, той става едно с Този, Който Е. Освободените и реализирали Върховната Божествена Личност мъдреци заявяват: „Ахам Брахмаасмии!“ (अहं ब्रह्मास्मी), тоест „Аз Съм Брахман“ или „Аз Съм Творецът!“.

Но съществува и още едно фино тяло, още едно крайно осъзнаване на Абсолюта – там, където няма Атман и няма Брахман, където Аза е напълно разтворен и където е останала само съвършената празнота на Безличностния Аспект на Абсолюта – Неосъзнатото Творение. Това е седмото фино тяло и то се нарича Нирванично тяло.

 

От древността, та до днес, хиляди теософи, езотерици и мъдреци са спорили по въпроса, кое от трите фини тела с най-висша вибрация в действителност е Крайната Истина – Абсолютният Абсолют: Атмическото тяло, тоест Душата, Брахмическото – тоест Личностният Аспект на Абсолюта или Нирваничното тяло, тоест Безличностният Аспект на Абсолюта. Тези спорове са довели до обособяването на множество религиозни секти и езотерични учения и всъщност, дори имената на фините тела, използвани от отделните секти и религиозни разклонения, са различни. Поистина, действителната Висша мъдрост, до която авторът достигна в течение на десетилетия се състои в следното:

 

Веднъж достигайки Мокша – Освобождението от нескончаемата последователност на кармично основания цикъл на въплощение, живот и смърт, наречен Самсаара, Джива – комплексът Дух-Душа, има възможност за избор на Трансценденталното си съществувание. Единият от пътищата е: Джива да остане в пределите на Атма и Парамаатма, вторият – да се слее с Личностния Аспект на Абсолюта, и третият – да се слее с Безличностния Аспект на Абсолюта, като в никакъв случай тези привидно различни избори не бива да се считат за различни по качество или пък като последователни степени в определена йерархична структура.

 

Не, тъкмо напротив! Освобождението на Трансцендентално ниво означава, че йерархичните структури са премахнати и тъй като по този начин Абсолютът е възприеман Такъв Какъвто Е, тоест Крайната Истина, поистина е без значение начинът, по който ще се осъществи сливането с Него. Това е именно и Висшата мъдрост на Освобождението – след него йерархия не съществува и отделната Джива има възможност да избира как да продължи участието си в Трансценденталната Игра на Творецът-Творение. И в този смисъл делението на пето, шесто и седмо тяло са само условности или недоразумения, предизвикани от „разумността“ на този Свят, но в Трансцендента единствено самото Освобождение е от значение, а не последващата роля в Играта, защото, тъй или иначе, Джива, бидейки част от Творецът-Творение, каквото и ниво на единение с Абсолюта да достигне, тя рано или късно отново ще се въплоти, за да остане завинаги част от Играта, каквото е и нейното предназначание – еманирано разширение на Единният, участващо в Неговата Игра.

 

Мултиверсумът в това Творение е разделен на осем вибрационни нива на плътност на Съзнанието – Енергийни Светове, седем от които са Духовно-еволюционно достижими за Джива, а осмото ниво – Октавата, е самият Творец-Творение, или Сътворец-Сътворение – Абсолютната Трансцендентална Творяща Същност. Седемте плътности на Творецът-Творение, достижими за Джива, са проникнати едно в друго и съществуват тук и сега, навсякъде и завинаги.

 

Седемте тела, в които съществува Човек, служат за връзката му с различните плътности на Единния – Енергийните Светове, като фините тела поддържат постоянен Енерго-информационен поток по възходящ ред през Висшия Аз – индивидуализираната Душа на отделната Джива към Парамаатман, или Свръх-Душата. Когато Човек отвори Висшите си чакри от Анаахата последователно нагоре и реализира Висшите фини тела от Манас последователно нагоре, то неговият вибрационен модел влиза в синхрон не само с Гая – физическата Плоска Земята, но и с нейния Духовен ипостас София – Висшите вибрационни нива, или фините тела на Земята. Колкото повече Човек израства в Духовния си път и отваря по-висшите чакри и реализира по-висшите фини тела, толкова повече хармонизира и синхронизира Джива, както със София, така и с Трансценденталните енергии на Творецът-Творение. Освободилите се Просветлени мъдреци и мистици получават като дар от Единния определени сиддхи, които са си пожелали.

 

Сиддхи (सिद्धिः) са съвършенствата, придобити, посредством изчистване на връзката с Творецът-Творение, които обикновеният Човек възприема като магически или свръхестествени способности, например: ясновидство, телепатия, телекинеза, манифестиране на обекти и феномени и така нататък. Класическите сиддхи са осем на брой – ашта-сиддхи: анима — умението да ставаш по-малък от най-малката частица; махима — умението да ставаш безкрайно голям; лагхима — свърхлекост, левитация; прапти — способност да се разпространиш и бъдеш навсякъде, въздесъщност; пракамйя — осъществяване на желанията; вашитва — управление на Природните сили; ишитва — превъзходство над Природата, и кама-авасайитва — пълна удовлетвореност.

 

Именно по този, само по този и единствено по този начин, чрез използването на сиддхи-съвършенствата, древните и днешни Просветлени мъдреци и мистици са осъществявали и осъществяват отделяне от повърхността на Плоската Земя и пътувания, както в пространството под Небесната Твърд, така и отвъд нея, където нито един обикновен Човек не може да достигне, тъй като тези пътувания не са материални, НО СА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИ ПЪТУВАНИЯ, ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ФИНИТЕ ТЕЛА, КУНДАЛИНИ ШАКТИ И ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИТЕ ЕНЕРГИИ НА ТВОРЕЦЪТ-ТВОРЕНИЕ И В ЧАСТНОСТ НА СОФИЯ!!!

 

Човеците не могат да летят с ракети из „космоса“, каквото и да значи тази измислена от Масонската наука дума, до други Светове, тъй като ракетите са неживи материални тела и не могат да пътуват през Живата Вселена на Единния, така че неминуемо се удрят в невидимата енергийна стена, защитаваща Небесната Твърд и падат в океаните или в пустините на няколко хиляди километра от стартовата площадка. (Земята е плоска и ракетите не отлитат в космоса СТАМАТ) Единственият начин Човек да пътува надалеч от Плоската Земя из Творението на Създателя е да се усъвършенства Духовно, да отвори Висшите си чакри, да реализира Висшите си фини тела, да изчисти връзката си с Парамаатман и да придобие сиддхи-съвършенства, които ще го отведат навсякъде, където поиска на момента, без да губи и милисекунда време!!!

 

Мнозинството от Човеците, обаче, не използват тази свързаност с Парамаатман, тъй като те никога не отварят Висшите си чакри и не реализират Висшите си фини тела, това достигат само малцина себереализирали се мъдреци. И тъй като Човечеството, в огромната си част, не е реализирало връзката си със Свръх-Душата, то то е изключително зависимо и свързано само и единствено с Гая – физическата Плоска Земята, и в никакъв случай няма връзка с Духовния й ипостас София и, следователно, не може да се отдели от повърхността на Земята на повече от няколко десетки километра. Всеки Човек, който не е Духовно себереализирал се мъдрец, до такава степен е електро-магнитно и етерно-вибрационно свързан към повърхността на Плоската Земя, че физическото му отдалечаване на големи разстояния от нея неминуемо го довежда до психо-физически нарушения, като колкото по-голямо е отдалечаването и колкото повече време продължава то, толкова по-голяма е вероятността влошеното му здравословно състояние да доведе до смърт.

Единственият способ да посетим различни от ежедневието ни Светове е като използваме фините си тела така, както това са правили мъдрите Освободени Човеци в продължение на хилядолетия и както правят и сега. С други думи, не само че физически е невъзможно да се отдалечим от повърхността на Земята на повече от няколко десетки километра височина, но застоялото ни Духовно развитие не ни позволява да пътуваме дори, посредством използването на фината телесност. Поради пълното неразбиране на енергийната същност на Седемте фини тела и породената от това дисхармония и дисбаланс между тях, профанът, нехаещ за истинската същност на Творецът-Творение, в действителност се е превърнал в самоволен заключеник върху повърхността на Плоската Земя.

 

Храната – изворът на живота, здравето, щастието и дълголетието

 

„Веданта не признава греха, тя признава само грешката. А най-голямата грешка, казва Веданта, е да се твърди, че Вие сте слаб, че сте грешник, нещастно същество, че нямате никаква власт и че не можете да направите това или онова.“

 

Свами Вивекананда

***

 

В по-голямата си част, „цивилизованото“ Човечество гледа на „лекарското съсловие“ с огромно възхищение и преклонение, поради наложените и ежечасно преповтаряни от Масонските масмултимедии лъжи и измислици относно действителната същност на Човека.Социалните инженери на Криптокрацията така са манипулирали нашия Вътрешен Свят на мисли, чувства и идеи, че ние дори не се и опитваме да мислим самостоятелно, а по цял ден само преповтаряме като папагали в разговорите си с околните онова, което сме чули, видяли или прочели по радиото, телевизията и в ПРЕСАТА и по този начин издигаме в култ насила наложеното ни индоктриниране, та никога не ни и хрумва даже да проверим дали то е вярно и ако не е да му се противопоставим.

 

Основното пропагандно оръжие в ръцете на социумните инженери, насочено срещу нас, е издигането в култ и задължителното преклонение, първо, пред властта и политическите й марионетки, които избори след избори все ни „оправят“, второ, предМасонската Атеистично-Материалистическа наука, която винаги е на „една ръка разстояние от решаването на всичките ни проблеми“ – социални, физикални и психологически, посредством, например, сливането на Живото ни същество с неживите машини – Постхуманизма, и, трето, пред така наречените „професионалисти“ – социалната прослойка от тесни специалисти, вършещи добре единствено и само своите ограничени задължения, без да се интересуват от всеобщата взаимосвързаност на всички части и елементи в Творението, на които всички останали непременно трябва да предоставят разрешаването на собствените си проблеми, като от всички професионалисти, лекарите носят основната вина за окаяното здравословно състояние на Човечеството. Всеки минал през мозъкомелачката на Образователната система още от детските си години бива насилен да вярва, че ние сме единствено и само физически сбор от клетки, изпълняващи различни функции и групирани в различни тъкани и органи, и че другите фини тела не съществуват, а единствено и само грубото ни видимо тяло.

 

Никога, нито в училищата, нито в университетите, никой дори не споменава за фината Човешка телесност и за сложната и съвършена енергийна система от чакри и нади, през които тече енергията прана, вдъхваща живот и поддържаща физикалността ни. Тъкмо напротив, още от пеленачета сме най-нагло подведени, изнасилвани психически и твърдо заставяни да предоставим единственото, което всъщност притежаваме на този Свят – голото си беззащитно тяло и нашето здраве, в ръцете на чужди, странни, строги, груби, безразлични, почти винаги миришещи на тютюнев дим или алкохол и дори съвсем болнави възрастни хора, наричани „чичо доктор“ или „леля доктор“, за да ни малтретират по какъв ли не начин. С напредването на годините, ситуацията не само, че не се променя, но се влошава драстично! Това се отразява пагубно върху подсъзнанието и стабилността на психиката на момичетата, но не подминава и по-ранимите момчета, като страхът от възможни медицински интервенции преди пубертета придобива застрашителни размери.

 

Чрез умело психологическо манипулиране и тотална дезинформация, по времето когато съвременният Човек вземе дипломата в ръцете си и си въобрази, че вече е господар на своя живот, той е толкова дълбоко умствено програмиран „да спазва всички съвети на лекаря“, че те за него изобщо не са само съвети, а абсолютни вселенски закони, неподлежащи на съмнение или проверка. Всичко това би било разбираемо, ако лекарите, в действителност, бяха силни, здрави, не боледуващи Пробудени и Освободени мъдреци, посветени в тайните на Седемте Човешки тела, живеещи по сто-сто и петдесет години, за да поучават и даряват щастие и дълголетие на другите. Уви, както всички знаем, „докторите“, не само че притежават всички възможни Човешки недостатъци и боледуват от всякакви болести, но и по-голямата част от тях са заклети тютюнопушачи и редовно злоупотребяват с алкохол, като са всред най-застрашените от стрес и кратко живеещи наши съвременници. Това е така, защото те са обучавани дълги години в лъжата на Масонската Атеистично-Материалистическа наука и не знаят нищо, нито за съществуването, нито за взаимосвързаността и взаимодействието на Седемте тела и енергийната система от чакри и нади, по които тече прана.

 

Хитроумно измисленият начин, здравомислещият и грижещ се за себе си индивид да бъде накаран да се съгласи да повери единственото, което действително притежава на този Свят – своето тяло, в ръцете на онези, които нямат никаква представа за това как работи то, е той да бъде подложен на тотален умствен контрол от Криптокрацията, посредством Образователната система и масмултимедийната дезинформационна пропаганда. Същността на алопатичната медицина и методиката, с която тя пороби „цивилизованото“ Човечество, представляват най-тъмния период в историята и изграждат измамната основа, върху която се крепи Господството на Илюминатите. Цел на алопатичната медицина никога не е била да „изцели“ Човека, тоест „да го направи цял“ така, както е бил преди болестта – това могат само „целителите“, и затова се наричат така, като използват природосъобразни целебни растения и минерали, възвръщащи синхрона и хармоничността в Седемте ни тела. Цел на алопатичната медицина е да „лекува“, тоест да направи страданията от болеста „по-леки“, по-поносими, тъй като тя третира симптомите, а не корена или причинителя на дадената болест и затова не би могла да го отстрани. Отровите са най-мощното оръжие от арсенала на алопатичната медицина, която именно поради това се нарича така. Думата „медицина“ произлиза от фамилното име и влиза в употреба, поради жестоките деяния на печално известнатаИлюминатска династия отровители – Де Медичи!

 

Алопатичната медицина разглежда единственото, според нея, физическо Човешко тяло, като механичен физико-химически набор от чаркове-органи, свързани един с друг, за да извършват определена работа, чрез която да се натрупват материални богатства, за да се облагодетелства от това неработещата експлоататорска робовладелска класа – Илюминатската върхушка и нейния Масонски слугинаж. Тъй като алопатичната медицина е основана върху Атеистично-Материалистическата философия, най-демоничната й теза е, че съществува единствено и само физикалното тяло и не съществуват никакви фини тела, чакри, нади и Трансцендентни енергии, както не съществува и Творецът-Творение!!!

 

Поради изцяло погрешната Атеистично-Материалистическа основа, върху която е изградена, и неправилното и лъжовно разбиране на истинската същност на Човека, алопатичната медицина никога няма да бъде в състояние нито да изкорени болестите, нито да направи Човека щастлив, тъй като тя не изследва, не изучава и не се занимава с фините тела и с Трансцендентните енергии, които пораждат Живота и създават физическото тяло, бидейки прекият ни път и вечната ни свързаност с Творецът-Творение.

 

Всяка болест, колкото страшна и смъртоносна да е описвана от „лекарите“, може и трябва да бъде разглеждана като поредното обстоятелство за начало на опознаването на Душата и за първа стъпка към изчистването на живота ни от пречките за пълното ни единение със Създателя. НЕЛЕЧИМИ БОЛЕСТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ, освен съвсем малко на брой вродени такива, тъй като Джива е част от Единния и е напълно в нейна власт да постигне абсолютно всичко, което пожелае, включително и сама да изцели своето физическо тяло от каквато и да е болест и от всякакъв недъг!

 

Всяка една от разглежданите от алопатичната медицина като нелечими и смъртоносни болести, може да бъде изцелена завинаги, посредством систематично и правилно провеждан ГЛАД, например чрез гладолечението на Лидия Ковачева, или посредством ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ – природосъобразна диета с плодове, зеленчуци, ядки, билки и супер-храни, или посредством ПРАВИЛНА НАСТРОЙКА на Джива, представляваща изчистване и възобновяване на замърсената или прекъсната връзка, както и хармонизиране на енергийния обмен между чакрите и надите в Седемте ни тела.

 

Един пример би изглеждал по следния начин. На някого, водещ безразсъдния живот на чревеугодник, „купонджия“ и пияница, по време на посещението му в болница, след като се е почуствал много зле, е поставена диагноза „рак“. Ако този индивид, въпреки безпътното си дотогава битуване, има насъбрана, вследствие на многото въплощения, Духовна сила в Джива, той би припознал в тази случка едно сериозно подсещане, че върви срещу собствените си интереси и би променил из корен начина си на живот. Той би потърсил знаещи целители и ефикасни потвърдени методи и би подобрил състоянието си, като накрая би се изцелил напълно, без да се хвърля през глава във Великата тройка на съвременната медицина – „Режи, трови, гори“. Той би започнал да изчиства, както организма, така и фините си тела от натрупаните с годините отрови: би изоставил завинаги месоядството, като най-отвратителния, зловреден и пагубен навик, би отказал тютюнопушенето и употребата на алкохол – най-лесния начин за упояващо бягство от Реалността, и би продължил да укрепва комплекса Дух-Душа, чрез Трансцендентални практики.

 

Полека-лека този наш герой би постигнал физикално здраве и спокойствие на Духа, разбирателство с близките си, които с радост и с много Любов биха подкрепили израстването му, като в същото време би отворил широко портите на Познанието, с което би облекчил много своята карма и удължил с дълги десетилетия живота си. Следователно, от гледна точка на Духовното ни израстване, така наречената „коварна нелечима болест“ би добила формата на едно „щастливо обстоятелство“ да намерим пътя към Душата и Творецът-Творение.

 

За съжаление, в наши дни, твърде малко на брой Човеци биха постъпили по гореописания начин. Редовият „гласоподавател“, поради съзнание, замърсено от демоничната бълвоч на материализма и индоктринирането винаги да се уповава на институциите – в този случай на измамната алопатична медицина, както и незнанието какво да прави със себе си, ако не послуша Масонските масмултимедии, би отишъл в болница, където с радост би приел отравящата целия му организъм химиотерапия, изгарящата всичките негови клетки и разрушаваща ДНК-то му лъчетерапия и осакатяващите и обезобразяващи операции, които изчерпват психическите и физическите му сили, като ослабват и дисхармонизират протичането на прана през чакрите и надите. След което, този нравствено слаб и безволеви послушник на Илюминатската човекомелачка, чинно би се прибрал вкъщи, за да чака смъртта в агонията на адски болки.

 

Всичките Седем тела на Човека са толкова тясно свързани, че това, което въздейства на едно от телата, неминуемо се отразява на всички останали. Например, ако прана енергията, преминаваща през Вишуддха чакра на Етерното (Биоплазменото) тяло, което поддържа гърлото, е отслабнала или дисхармонична, то това може да се прояви на ниво видимо физическо тяло като кашлица, настинка, болки в гърлото или тонзилит (възпаление на сливиците) и ако прана не се хармонизира и засили, то това би довело и до белодробни заболявания, включително и до смъртоносни такива.

 

Когато Човек се нарани или си среже кожата, то заедно с кръвоизлива от физическото тяло в дадената област на Етерното тяло изтича прана. Първоначално, нараненото място временно се зачервява, поради изтичането на прана, а впоследствие то неизбежно променя цвета си в синьо-сиво, тъй като прана се изчерпва в тази област. Ако прана преминаваща през чакрите и надите във фините тела отслабне или е дисхармонична, поради задръствания в чакрите и надите, или поради неправилно функциониране на фината ни телесност, то видимото физическо тяло неминуемо ще залинее, ще прояви болестни симптоми в определена област или ще стане податливо на инфекции. Когато, например, във фините ни тела прана, преминаваща през Манипура, която управлява слънчевия сплит и черния дроб, е слаба или дисхармонична, то на физическо ниво това ще се прояви като жълтеница или хепатит.

 

Сега, трябва да ни е вече съвсем ясно, че фината ни телесност е неделимо свързана и еднозначно определя, както тонуса и благоразположението на Джива, така и здравословното състояние на видимата физикалност. Когато се енергизира или се въздейства благотворно върху Етерното тяло, или върху другите фини тела, то видимото физическо тяло, съвсем естествено, се изцелява при този процес, което се нарича Закон на Съответствието. Чрез редовно пречистване и енергизиране с прана, различните болестни процеси и инфекции във физическото тяло ще бъдат прекратени и ще ни отминат завинаги.

 

Но, когато и ако читателят се заинтересува да се заеме с даден метод за пречистване и енергизиране на фината си телесност, предложен му от някого, посредством повсеместната масмултимедийна свързаност, трябва непременно да знае и веднага да си даде сметка, че в този Свят най-трудното дело е да намериш истината, тъй като всичко е лъжа и заблуда, а за „цивилизования“ Човек парите са кумир и бог. Авторът силно препоръчва на оногова, комуто поистина е додеяло празнодумието, празноглавието, пустосърдечността, бездушието и бездуховността на ежедневното раболепно животинско оцеляване и е възнамерил да доведе до Душата си възвисения начин на живот по пътя към Просветлението и Освобождението, сам да се заеме с дирене и изследване на правилния път и метод за хармонизиране и енергизиране на фините си тела, чрез първоначално изчисване и впоследствие заздравяване на връзката си с Висшия Аз и оттам с Парамаатман, чрез която сам ще се домогне до знанието и мъдростта. Нека пак да си припомним думите на Джиду Кришнамурти, че днес всеки сам на себе си трябва да бъде учител и ученик, както и гуру и последовател.

 

Същевременно, обаче, с диренето на пътищата към Трансцендента, Човек трябва да подсилва физическото си тяло с правилната храна. Несъмнено е, че онзи, който е възлюбил Творецът-Творение, като Единствения вечен Създател и Поддръжник на всичко живо и неживо, не би могъл в никакъв случай и по никакъв повод да наранява или яде живо чувстващо същество, носещо Дух-Душа. Хилядолетия наред Илюминатският войстващ елит се стреми да лиши Човечеството от съчувствие и съпричастие, не само към своего брата, но и към различните по интелигентност спрямо нас, но носещи Душа също като нас животни. „Маахимсйаат сарва-бхуутаани, тоест „Никога не навреждай на живо същество“, е извечната мъдрост, която Човекът, търсещ подслон и сила в своя Създател, трябва да следва.

 

Наред със строгото спазване на вегетарианска или, още по-добре, на веганска диета, вървящият по пътя на Истината, трябва да има пред вид, че в съвременната околна среда отровена, както от химически замърсители, така и от зловредни дисхармонични вибрации и лъчения, ще бъде най-целесъобразно да приема силни храни, известни в миналото като Божествени храни, а наскоро добили популярност под названието Супер-храни (Superfoods), наред с естествените природни имуностимулатори. Тъй като темата е твърде обширна, авторът ще сподели единствено няколко от природните имуностимулатори, които лично използва ежедневно.

 

Пчелен мед, пчелен прашец и прополис. Един килограм чист домашен пчелен мед – добре е да се използва мед от Магарешки бодил, Кориандър, Глог, Манов или Букет, се смесва с двеста грама пчелен прашец и петдесет милилитра прополис. Разбърква се с миксер, докато се получи хомогенна смес. Тъй като се получава голямо количество, миксът може да се раздели на части и да се държи в хладилник, като само една от частите се консумира до изчерпването й. Приема се сутрин по една супена лъжица. Когато към сместа се прибави и пчелно млечице, то тя става най-мощният имуностимулатор. Може да се дава на деца над тригодишна възраст.

 

Пчелен мед, канела и джинджифил. Триста-триста и петдесет грама пресен корен джинджифил се обелва, измива добре и настъргва на средно-едро ренде. Когато коренът е съвсем пресен, той пуска много мляко, което е много полезно. Около 4-5 пръчки крехка многолюспеста Цейлонска канела се смилат на ситно в кафемелачка. Трябва да се има предвид, че твърдата канела във вид на една кора е ГМО, не е полезна и не бива да се употребява. Канелата и джинджифилът се смесват в един килограм чист домашен мед и се разбъркват с миксер до получаването, доколкото е възможно, на хомогенна смес. След двудневно отлежаване, за да омекоти лютивия вкус, сместа е годна за консумация, като се препоръчва сутрешната употреба по една супена лъжица.

 

Третият меден микс е със сусам и може да се направи по два начина. По първият начин се използва седемстотин грама готов пълнозърнест сусамов тахан, който се смесва с един килограм мед и се бърка с миксер до получаването на еднородна смес. Вторият начин е по-трудоемък, тъй като изисква небеленото сусамово семе да се смели на едро в кафемелачка и леко да се запече във фурна на 160°С, след което се смесва с меда. Препоръчва се по една супена лъжица утринна консумация.

 

Суровите сушени какаови зърна са много полезни сутрин и успешно заместват кафето, което има неоценимо лечебно действие като клизма, но поради високата си киселинност, то никак не е здравословно като напитка. Дозата на прием е по едно сушено какаово зърно на десет килограма телесно тегло, като не трябва да се притесняваме, но с радост и с чисто Сърце да дъвчем хрупкаво какао по два-три пъти дневно. Какаото е мощен антиоксидант и колкото е по-горчиво, толкоз по-добре – то ще ни донесе само младост и дълъг живот.

 

На трапезата ни винаги трябва да присъстват ядките, киселото мляко, медът, плодовете, зеленчуците и супер-храните. Вековно правило в здравословното хранене е, че плодовете се ядат през деня, тъй като те израстват под въздействието на енергията на Слънцето и носят неговия вибрационен отпечатък, а зеленчуците се консумират вечер, защото се развиват от Лунната енергия и са запечатили в себе си нейния модел.

 

Много важно е да разберем, че от съществено значение е не само с какво се храним, но и по колко пъти се храним. Авицена, живял през ХІ-ти век, в книгата си „Канон за лекарската наука“, препоръчва спазването на следния режим: закуска, вечеря и обяд на следващия ден. Следователно, здравословното хранене се състои от не повече от два приема дневно. Това е твърде странно за съвременника, тъй като още от деца сме задължавани насила да се храним по три, четири и дори по пет пъти дневно, като повечето от нас запазват този вреден навик в продължение на целия си живот. Немалка част „цивилизовани“ Човеци, чрез придобиването на вредни навици да се яде почти непрекъснато и то до късно вечер и дори да се става през нощта, за да се консумира храна, довеждат телата си до съвсем нездравословни и дори болестни размери и пропоции, че никога след това не успяват да се освободят от десетките килограми вреден баласт в своя организъм.

 

Системата на хранене по два пъти дневно е съобразена с физиологията на грубото Човешко тяло, а именно: храната трябва да се преработи от стомаха, да премине през тънките черва и едва след като премине през дванадесетопръстника храно-смилателната система вече е готова да приеме друга порция храна. Още по-добре би било, стомаха да се остави празен за два-три часа. Обикновено, храната се задържа в стомаха от шест до осем часа, тоест това би трябвало да е най-малкия възможен промеждутък между първато и второто хранене, като се вземе предвид, обаче, времето за почивка на стомаха, то оптималната пауза е около десет часа.

 

След второто хранене, трябва да се даде дълга почивка, която ще разтовари стомаха, като за период от около петнадесет часа всякакви хранителни вещества напълно ще са напуснали и тънкото черво, като му дадат възможност да възстанови нормалната си функционалност и фауна. Редуването на половин денонощие работа с половин денонощие почивка ще се отрази благотворно, както на стомаха, така и на тънкото черво, което по време на възстановителния период ще натрупа ферменти и ще извърши регенерация на чревните стени. Тази регенерация е много необходима, тъй като, при процеса на разграждане на белтъчините, киселинността на средата се повишава, което води до изтъняване на стените на стомаха и червата. Следователно, дългите почивки между храненията са повече от зъдължителни, за да запазим здрава храносмилателната си система.

 

Когато Човек възнамери да промени начина си на хранене, трябва да е наясно, че за пълното приспособяване към новия начин са необходими около три месеца, през които организмът преустановява старите условни рефлекси и изработва нови.

 

Чрез изследване на биохимичните показатели в Човешкото тяло е установено, че те проявяват еднофазна денонощна активност, като глюкозата, холестеролът, карбамидът, натрият и калият достигат максимални стойности във вечерните часове – от 18 часа до 24 часа, а минималните им стойности са сутрин от 6 часа до пладне.

 

Следователно, сутрин след ставане от сън в нашия организъм се наблюдава намаляване, както на жизненоважните вещества за функционирането му, така и на циркулиращите шлаки в кръвообращението. Така че, най-подходящото време за първото хранене е късната утрин до преди пладне. Удачно е да започнем деня с изпиването на литър-литър и половина хладка вода, с което да дадем възможност на тялото да се очисти докрай. После, можем да изпием чаша билков чай и едва след това да закусим с плодове, като ги подсилим с естествени имуностимулатори и супер-храни.

 

От друга страна, вечер пречистващите органи започват ускорена работа и е твърде неподходящо да натоварим стомашно-чревния тракт, което неизбежно би довело до загуба на енергия, като същевременно би претоварило и функционирането на отделителната система. Така че, не би трябвало да се храним след 19 часа, като е най-добре да оставим промеждутък от поне четири часа преди времето за сън.

 

Вследствие на собствения си опит, авторът гарантира, че когато Човек изчисти физическото си тяло от отровите и не употребява животинска плът под никаква форма, тютюн, алкохол, психоактивни или наркотични вещества, газирани напитки, кафе, бяла захар, бяло брашно, химически обработени „бързи храни“, като същевременно с това поддържа Душевна и вибрационна чистота около себе си, тоест не гледа телевизия и филми с насилие и Холивудизъм, не слуша радио, не чете ПРЕСАТА, не играе на хазарт или на безумни електронни игри, не се прехласва по цял ден по най-новия ай-фоун, но с пълно съзнание обгражда Джива само с доброта, разбирателство и любов и яде само чиста вегетарианска или веганска храна, като я подсилва с естествени имуностимулатори, то той никога няма да усети телесно неразположение и силна болка и не ще попадне в смъртния захват на коварни болести!

 

Но, ако все пак се случи Човек да настине, например, той в никакъв случай не бива да прибягва до алопатичната медицина, която само би отровила допълнително организма му. Българският народ от столетия потребява успешно доказали се билкови и минерални илачи и цярове, описани от честни изследователи, като Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов, или Петър Димков, към чието творчество мъдрият би трябвало да се присегне при нужда.

 

Тук, авторът отново би споделил своя опит. Да речем, че някой е настинал в студено и мокро време и изпитва болки по цялото тяло, главоболие или пък синусите му са възпалени, както и гърлото и го мъчи кашлица. Това, което трябва да се направи е следното: за мускулните болки – загряваща разтривка с ракиен първоток над 82 °алк. и обилно изпотяване под дебели завивки, за главоболието – нагрявка на челото с чиста морска сол, завързана в памучен чорап и загрята върху печка до пареща температура, като едновременно с това прави инхалации с Евкалиптово масло: шест-осем капки на литър и половина гореща вода, за гърлото – билкова запарка: в литър и половина вряла вода се запарват по две чаени лъжички от следните изсушени билки: подбел, теснолист живовлек, жълт кантарион, мащерка, маточина и лютива мента, а ако има повишена телесна температура се добавя и бял равнец, но само тогава!

 

Нагрявката с морска сол се прилага непрекъснато в продължение на два часа, чаят се пие на всеки час-час и половина по една чаша, а инхалациите се повтарят през три-четири часа, като през първия ден на тези процедури Човек трябва да консумира малко силна храна – плодове, зеленчуци и имуностимулатори, а на втория ден да подсили тялото си. През цялото време, той трябва да почива, като в никакъв случай не бива да гледа телевизия, филми, спорт и така нататък, а да се съсредоточи с бодър Дух в своето изцеляване! Колкото и зле да е настинал и дори да има висока температура този, който е изчистил тялото си и следва гореизложения метод, ще се изцели за ден или два.

 

Естествено, трябва стриктно да се спазва вегетарианска диета и в никакъв случай да не се приемат алопатични лекарства, тъй като те представляват отровни химикали, които не бива да се смесват с полезните целебни билки, плодовете и зеленчуците, понеже, логично погледнато, те ще ги направят не само безполезни, но и отровни! Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината и приема в тялото си само живителни полезни елементи, никога повече не трябва да обръща глава към отровите на съвременната алопатична медицина, тъй като има опасност, поради извънредно изчистения си организъм и променения вибрационен модел на фината телесност, той да получи силно отравяне, дори и от широкоизползвани и умерено-силни алопатични медикаменти!

 

Вибрационният модел, който изграждат фините тела на Човека при живот във вегетарианство или веганство, е изцяло хармоничен и синхронизиран с Висшите чакри и е точно противоположен на дисхармоничната вибрационна матрица, в която фините тела съществуват, когато Човек води противоестествен, неморален и хищнически начин на живот, съсредоточен в нисшите три чакри, ядейки мъртвата разлагаща се плът на животни, риби, мекотели и влечуги, като по такъв начин не само утежнява своята карма, чрез убийствата на други чувстващи същества, но и дисхармонизира протичането на енергията прана по надите във фините му тела, поради затварянето на Висшите чакри, вследствие на постоянното извършване на насилнически деяния. В този смисъл, вегетарианството или веганството стават задължително и неотменимо условие, за да вървим към Истината, като насъщна част от тях е отказването от всякакви отрови, включително и от алопатичните медикаменти,  които увреждат не само физикалността ни, но чрез дисхармоничната си вибрация замърсяват също и фината ни телесност. Следователно, за да е в състояние Човек да напредва на Духовно и Трансцендентално ниво, задължително трябва да избере вегетарианството или веганството и да се откаже завинаги от алопатичната медицина!!!

 

Авторът смята, обаче, че най-важната част от Осъзнаването и Освобождението на Човека не се състои в това какво и как яде, а е мъдростта, която се постига по-нататък по пътя на Истината, а именно, че действителната сила и здраве не идват от количеството консумирана храна, нито дори от това, каква е храната. Факт е, че огромен брой Човеци се препитават с твърде оскъдно количество храна, но са много по-дейни, по-здрави, по-дълголетни и твърде по-щастливи от преяждащите с пържоли всяка вечер тесногръди „цивилизовани“ бюргери. Факт е, също така, че в Индия, Китай, Тибет и Тян-Шан са съществували, съществуват и днес и ще съществуват винаги, Духовно извисени Трансценденталисти, които или само пият вода, или поддържат физическото си тяло единствено и само с Божествените енергии, излъчвани от Създателя навсякъде из цялото Творение.

 

Знанието, което непременно ще добием, ако неотклонно следваме Истинния път е, че енергията на физическото Човешко тяло идва от правилното протичане на прана и от хармоничното й взаимодействие с чакрите във фините тела, а не от изядената от физическото тяло био-химична субстанция, наречена „храна“. Така че, истинската храна, всъщност, представляват енергиите на Творецът-Творение, с които Той създава и поддържа, както живота, така и неживото проявление, а не материалните био-химични съединения, които поглъща физическото ни тяло. От което следва, че тази Джива, която поддържа животрептяща и чиста връзката си със Свръх-Душата и със Създателя, никога не ще остане гладна и жадна, но винаги ще се усеща свръхдоволна и енергизирана до екстатичност. Тъкмо това е иВисшата мъдрост, втъкана в езотеричната Световна съкровищница на сакралното писмено наследие: този, който изчисти връзката си с Единния, не се нуждае от нищо.

 

 

Освобождаващо Трансцендентално Отключване на Истината

„Някои са ме питали за това и преди и аз винаги усещам, че те очакват да чуят драматичното описание на някакво внезапно чудо, посредством което аз изведнъж се превърнах в едно с Вселената. Разбира се, че нищо подобно не се случи. Моето вътрешно себеосъзнаване винаги е било там, въпреки че ми отне време, за да започна да го чувствам все по-ясно, и също толкова време ми отне, за да намеря думи, които изобщо биха го описали. Това не бе внезапен проблясък, но бавно и при все това постоянно изясняване на нещо, което винаги е било там. То не порастна, тъй както често хората си мислят. Нищо, което е от духовно значение, не може да порасте в нас. То трябва да бъде там в цялата си пълнота и единственото нещо, което се случва, е, че ние ставаме все по-наясно с него. Това, което се нуждае от време, е не друго, а нашият интелектуален отклик, за да стане той по-изразителен и по-категоричен.“

 

Джиду Кришнамурти, 1934 година

***

 

От езотеричните окултни знания, което означава скришните знания на вътрешния кръг посветени адепти, ние научихме, че Човешкото същество – Джива, е съставено от Седем тела: шест фини Трансцендентни тела, които пораждат седмото твърдо физикално тяло и които са взаимосвързани през целия живот, чрез енергията прана, протичаща през надите и чакрите, образуващи същинската енергийна матрица на Джива. Тази енергийна матрица в действителност поражда физикалността, а не обратното, като обуславя нейното функциониране, а именно: растежа, промяната, стареенето, разрухата и смъртта. Физическата телесна смърт, всъщност, не е края на Джива, която, поистина, е безсмъртна и вечна, тъй като е еманирана част от Творецът-Творение, завинаги свързана с Него на холографски принцип. След като фината телесност се отдели от физическото тяло, тя не престава да съществува. По време на смъртта, Висшите фини тела и комплексът Дух-Душа напускат веднага физическото тяло, като само Етерното тяло остава да съпровожда мъртвата плът в продължение на още четиридесет дни на нашето ниво на съществувание – материалния Свят. След този период Етерното тяло се разтваря във вечните енергии на Единния.

 

Комплексът Дух-Душа – същината на Джива, по време на смъртта се отделя от физическото тяло и го напуска презБрахмарандхра (ब्रह्मरन्ध्) – „Отвора на Създателя“, за да премине в Трансцендента – Висшите Светове на Извисените Освободени Личности. Когато Джива, в отминалия вече живот, не е постигнала Освобождение от кръговрата на Самсаара, тоест тя трябва да се въплоти отново във физическо тяло, за да има нов живот, през който да се радва, да страда, да се учи и да се усъвършенства, то тя среща отново, точно както след предишната смърт, своите Духовни Учители. Духовните Учители на Джива са Освободени Същности, вечно пребиваващи в Трансцендента, които вече не са кармично обусловени, тоест не са подвластни на Закона за поредните въплощения, а се въплотяват, само когато Човечеството на Земята изгуби Истината и има нужда от присъствието на Извисен Духовен Учител, който да покаже Правдивия път.

 

Отделните Дживи се въплощават на групи. Всяка Джива принадлежи към определена група, състояща се от вътрешно обкръжение – само няколко Дживи, среден кръг, наброяващ стотици Дживи, и външно обкръжение с численост около 17 000, но което може да достигне и десетки хиляди. Джива се въплощава винаги вътре в групата на външното си обкръжение, като всички Дживи на тази група се въплощават по едно и също време с разлика най-много от две-три поколения, така че Човеците, които Джива може да срещне, където и да е по Света, по време на едно въплощение, представляват нейния външен кръг. Средното обкръжение на Джива се състои от подобни на нея сродни Души, които се намират на почти еднакво ниво на Духовно развитие и именно от този кръг Джива, с помощта на Духовните си Учители, избира своите най-близки спътници и сътрудници за следващото си въплощение, които ще съставляват нейнотовътрешно обкръжение на родители, роднини, любими, приятели, близки познати и, разбира се, врагове и неприятели.

 

В Трансцендента, Джива, заедно със своите Духовни Учители, прави преглед на отминалото въплощение. Целта на тази рекапитулация е да се определят силните и слабите моменти и постигнатите резултати в усъвършенстването на Джива по неизменния й път към завръщането в Дома на Творецът-Творение. Разглеждането на делата и деянията на Джива, носи поука за нея, тъй като тя разбира, къде е направила грешка, като не се е отнесла съпричастно към някого, например, или е направила някакво престъпление, като в същото време оценява добродетелните си дела и ощастливяването на онези, на които е отдала любовта си.

 

В никакъв случай, този двустранен процес на вглеждане в подробностите и оценка на взаимоотношенията и деянията по време на поредното въплощение на Джива, случващ се между нея и Духовните й Учители, не може да бъде наречен „съд“, а още по-малко„Страшния съд“, с който векове наред Християнството държи в страх и подчинение подвластната му част от Човечеството. Това не е „съд“, тъй като Трансценденталният Свят е изграден по законите на холографския принцип, който е основополагащ, както неговата структура, така и взаимовръзките, взаимодействията и взаимоотношенията между същностите навсякъде из него. Въпреки че непосредствената ни Вселена и Плоската Земя също са сътворени на холографски принцип, Илюминатите, за да държат в подчинение и за да налагат пълен контрол върху Човечеството, още от древността, са организирали всички цивилизации и общества, както и прослойките и групите в тях, на основата на йерархичните структури. И тъй като, обикновеният Човек не знае нищо, нито за съществуването на холографските структури, нито за законите на холографията, той приема наложените му от Масонската Образователна система йерархични модели, прилага ги в своите взаимоотношения и им се подчинява в рамките на социумното статукво.

 

След като Джива, заедно с Духовните си Учители, завършат Трансценденталната реминисценция на миналото въплощение, те, отново заедно, определят структурата и основните моменти, както и някои ключови случки и събития от следващото въплощение. По-напредналите в Духовния път Дживи избират от средния кръг своите родители, любими и деца, по такъв начин, че в следващия живот да бъдат противопоставени личности в обществената и семейна среда, като така се постига по-бързо Духовно израстване, благодарение на разширяването на спектъра на взаимовръзките, чувствата и емоциите, та да може Джива да преодолее низшите вибрации на Човешката първичност. Ако, например, в миналото въплощение определена Джива е имала лют враг, то в следващото този враг би могъл да бъде нейна майка или дете, или пък обратното – любимият Човек от миналото въплощение би могъл да се превърне в тиранин и враг в следващото, като чрез подобна размяна на ролите и взаимовръзките се цели крайното висше Просветление, че ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО! Феноменът „дежа-вю“ представлява именно това: спомнянето в този живот на моменти от избора на жизнен път за следващото въплощение направени преди него, когато Джива е била в Трансцендента.

 

С избирането на жизнен път за следващото й въплощение приключва пребиваването на Джива в Трансцендента и тя е готова отново да се впусне в материалния Свят, за да участва в Трансценденталната Игра на Творецът-Творение, което се осъществява с въплощаване на комплексът Дух-Душа в края на третата седмица от зачеването на плода в утробата.

На двадесет и първия ден от зачатието, Човешкият ембрион носи въплотен в себе си комплекс Дух-Душа и, следователно, аборт след този ден трябва да бъде квалифициран като предумишлено убийство!!!

Всичко, което Джива и Духовните й Учители са възнамерили и предначертали за живота и което способства Духовното й Просветление, при идеални условия би трябвало да се случи на Земята. Но, за съжаление, в нашия Свят, поради въздействието на твърде много фактори и периодичната промяна на много от условията, Джива непрекъснато и малко по малко бива отклонявана от плана, като по такъв начин възнамереният в Трансцендента жизнен път почти никога не се осъществява в реалността.

 

Ако Джива винаги, или поне често, биваше поставяна в благоприятни условия, способстващи Духовния й напредък, то завръщането й в Дома на Създателя, би било лесно осъществимо, но също така не би Му донесло тази неописуема палитра от разнообразни преживявания и опитност, която се постига, чрез поставянето на различни премеждия по пътя й. Но, ето, в това, именно, се състои най-интересната част от участието на Джива в Трансценденталната Игра на Творецът-Творение, тя да съумее по такъв начин да преодолее препятствията положени на пътя й от обществената структура и статуквото, изградени от Илюминатите, та да не загуби верния път и да се Пробуди и Освободи, завръщайки се при Отца си, като трябва да се разбере, че най-трудният жизнен път дава най-висши Духовни резултати.

 

Хилядолетия наред Илюминатите, осъществяват на Земята, една друга, коренно различна игра! Авторът напоследък достигна до твърдото убеждение, че Световната Игра на Криптокрацията е създадена по аналогия на Трансценденталната Игра на Творецът-Творение, но в точно противоположна насока, а именно, с цел принизяване на моралните устои, погубване на Душата, както и материално и телесно заробване на цялото Човечество. Още от най-дълбока древност, Илюминатските владетелски родове са добили съкровеното знание за Трансценденталната Игра на Творецът-Творение и са започнали да я осъществяват в материално проявения Свят на Земята, но проектирана посредством определен принцип. Този принцип те нарекли „Каквото отгоре – такова и отдолу“ и го вплели във всичките езотерични разклонения на окултното знание – в Херметизма, в Кабалла, във Ведите дори и в Библията, като той е проповядван на нисшите степени в йерархията на посвещението.

Christoph-Kriegsmann-tabula-smaragdina-phoenician.jpg

За първи път този принцип открито е заявен в „Tabula Smaragdina Hermetis Trismegisti“, тоест „Смарагдовата плоча на Хермес Трисмегист“ или „Изумруденият скрижал на Тот“, която е обнародвана за първи път на Латински език от Хрисогон Полидор (Chrysogonus Polydorus) в неговия „Алхимичен сборник“, „De Alchemia“, през 1541 година, а на Английски език е преведен и публикуван от Херметичния Алхимик и Масон Сър Исаак Нютон няколко десетилетия по-късно. Вторият стих от скрижала на Латински гласи:

 

„Quod est inferius est sicut quod est superius, et quod est superius est sicut quod est inferius, ad perpetranda miracula rei unius.“

 

„Това, което е отдолу, е като това, което е отгоре, и това, което е отгоре, е като това, което е отдолу, за да се изпълнят чудесата (знаменията или великите дела – Бел. прев.) на Единният.“

Deistvitelniat sviat - Stamat - 25.jpg

„Каквото отгоре – такова отдолу!“, с много добре изразена огледална симетрия, при която не само отражението във водата, тоест нашата Вселена, е изкривено, замъглено и нехармонично, но и цветовете на формите са противоположни.

 

Илюминатската върхушка и нейните Масонски слуги упорито заблуждават адептите от нисшите степени в йерархията и не им казват истината за това, какво точно е значението на този закон. Те, обаче, разкриват поистинната му същност само на най-висшите степени, а именно, че този принцип е основан не на правата, а на огледалната симетрия. Заистина, това, което съществува в Трансцендента, е точно отразено, но по противоположен начин в проявената материална Вселена и респективно в изградените от Илюминатите обществени структури и социални взаимоотношения на нашата Плоска Земя. С други думи, крайната цел на Заговорниците, към която се стремят от векове, е точно противоположна на същността на Трансценденталната Игра на Творецът-Творение.

 

Крайната цел на Световната Игра на Криптокрацията е създаването на максимално неравномерна йерархична структура на международните и обществените взаимоотношения на Земята, посредством установяването на Новия Световен Ред. Което означава, че всички Държави-корпорации са подчинени на малобройно Единно Световно Правителство, като в основата на обществената пирамида се намират осем милиарда поробени Човека, Масонският верен, обслужващ Криптокрацията слугинаж ще наброява няколко стотици хиляди и ще представлява машата, с която се управлява Човечеството като се намира в съвсем тясната среда на пирамидата, а Криптокрацията, наброяваща около две хиляди, е нейният връх. Тази йерархична структура е точна противоположност на холографската структура, където цялото се състои от еднакви точни копия в умален размер на самото себе си, които го съставляват и които носят същите характеристики като него, освен характеристиката на цялостта, като такава. Холографската структура отразява Истината за Създателя, тъй като цялото Мироздание е основано върху нея, а Втория закон на Творецът-Творение – ЕДИННИЯТ Е ВСИЧКО И ВСИЧКИ СА ЕДИННИЯТ, отразява холографския принцип: всяка частица е еманация на Единния и едновременно с това, Цялостта на Единния е всяка една частица, проявяваща себе си като част от Абсолютната Цялост.

Методите и начините, с които се осъществява поробването на Човека, като се управлява живота му в определена посока и се контролират ума, мисълта, желанията и целия му вътрешен мир, описвахме най-подробно в продължение на всички изследвания досега, но нека отново да ги повторим накратко.

 

Още от първите месеци на бременността, под претекст, че това са грижи за здравословното им състояние, плода и родилката биват подлагани на зловредни облъчвания и вибрации и се поставят на медикаментозно лечение, сякаш раждането представлява болестно състояние. Едновременно с това, бъдещите майки са убеждавани да променят из основи храненето си, като им е казвано, че трябва да си почиват и да ядат за двама, което довежда до залежаване и затлъстяване и, съвсем естествено, до влошаване здравето и на двамата.

 

Веднага след раждането, новодошлият на белия Свят Човек е инжектиран десетки пъти в продължение на много месеци с ваксини, представляващи смеси от смъртоносни отрови и мъртви животински клетки, което рязко влошава здравословното му състояние, заради което е тъпкан с антибиотици – широкоспектърни високопотентни отрови. От друга страна, противоестествената месоядна диета и изпъстреното с хранителни боклуци – „джънк фуудс“, меню предизвиква у децата затлъстяване и придобиване, още в младенческа възраст, на болести характерни за старите хора – костни и очни болести, диабет и други.

 

Въздействието върху психиката на децата и индоктринирането им в лъжовната Хелиоцентрична парадигма и във фалшивата ценностна система на Илюминатите – „Парите са Бог – уповавайте се на Властващия Елит“, започва още от първите месеци на живота им, като те са задължавани дълбоко да вярват на показаните на телевизионния екран, в компютърните игри и в книжките с картинки измислени въртящи се Земни топки, акробатични маймунджелъци на актьорите-астронавти, несъществували никога динозаври и същевременно с това са надлежно обучавани да се прекланят и обичат политиците, Холивудизма и неговите артисти и певци, които са положили тайна кръвна клетва пред демонични същности да мамят и поробват Човечеството.

 

Тези съвременни деца, които прекарват огромна част от времето си пред телевизионния екран, компютъра, смартфона или таблета, всъщност се намират постоянно в алфа състояние на мозъка – умствен транс, чийто последствия са: раздразнителност, капризност, липса на концентрация при отсъствието на облъчващ екран и незаинтересованост да общуват словесно с околните, като те проговарят много по-късно, отколкото децата, играещи на воля с другарчетата си всред Природата. Нарочното пристрастяване на децата и съвременната младеж към електронните устройства – смартфони, таблети и компютри, омагьосващи  умовете и поробващи Душите  им е най-демоничното престъпление на Илюминатската върхушка срещу бъдещето на Човечеството!

 

По време на така наречения Образователен процес, провеждан с активното съдействие на Масонските масмултимедии, децата и младежите са подложени на невиждан досега в историята психически стрес, психологически тероризъм, демоничен контрол над ума, интензивна дезинформация, въздесъща пропаганда и масова индоктринация в измислени, лъжовни, ненормални, безбожни, бездуховни, бездушни, безнравствени и нечовешки възгледи и в неморални междуличностни отношения, така че, когато станат работници, никога да не си и помислят, че могат дори да си зададат въпроса, дали това, което прави войнстващия Илюминатски елит е правилно или не!

 

Отвратителното експлоатиране, въздействието и промяната на вибрационните и циклични модели, замърсяването и отравянето на цялата Природа, чрез нарочни секретни операции, като например „химическите следи“ на „Операция Индиго Скайфолд“ (OPERATION INDIGO SKYFOLD) и H.A.A.R.P. или от ултра-свръх производството на Мега-индустриите, бълващи все повече и повече ненужна продукция и боклук, за да задоволят прищевките и желанията на промитите от рекламите мозъци, повишава заболеваемостта на Човечеството до пандемични размери, така че почти няма „цивилизован“ Човек, който да не боледува по няколко пъти годишно. Естествено, това е добре дошло за Мега-фармацията, произвеждаща милиони тонове химически отрови, за да ги натъпче в гърлата ни, с което ни докарва все повече болести и повече нещастия. Но, въпреки това, съвременникът ОБИЧА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, тъй като така е програмиран от подсъзнателните послания, излъчвани от телевизионния екран.

 

Властващата заговорническа клика осъществява поробването не само на физическо ниво, а също така на електро-магнитно и етерно-вибрационно, тоест на нивото на фината ни телесност, като по този начин се разстройват хармоничните вибрационни модели на протичането на енергията прана по надите и през чакрите, което води след себе си, както болести на физикалността, така и на Психиката, като например: стрес, истерия, нездрава безпричинна веселост, подтиснатост, самовглъбеност и волна или неволна склонност към самоубийство. Отслабването и разстройването на хармонията и синхрона в потоците на прана се осъществява, първо, чрез използването на физически методи, като например: нейонизиращата микровълнова радиация излъчвана от микровълновите печки, GSM-те, Wi-Fi, Bluetooth, секретните установки на Психотронните оръжия, както и йонизиращата радиация на Рентгеновите апарати и стотици пъти по-опасните от тях скенери на ядрено-магнитен резонанс. Вторият начин за отслабване и разстройване на енергийната матрица на Джива е по метода на психологическите способи, като най-използвани от тях са: когнитивният дисонанс, склонността за потвърждаване, пророческото програмиране и културата на войната.

 

След дългогодишни дирения върху естеството на методите за контрол, обаче, авторът откри, че Криптокрацията използва още едно твърде мощно оръжие за поробване на Човека, чието прилагане води до дисхармония и асинхрон в протичането на прана по надите и през чакрите. Този метод никъде не е описан, но неговото съществуване стана явно, благодарение на задълбочените изследвания върху моделите на поведение на огромни групи Човеци. Авторът нарече това оръжие: метод за злонамерено въздействието върху груповите поведенчески модели.

 

Авторът счита въздействието върху груповите поведенчески модели за едно от най-големите злодеяния на Илюминатската клика, тъй като едновременното повлияване върху установеното с десетилетия и столетия поведение на огромни множества от Човеци – цели общества, народи и култури, обуславя едновременното разстройване и дисхармонизиране на енергийните матрици на всички членове на тези множества, водещо до неправилно протичане на прана по надите и чакрите им, което не позволява събуждането на Кундалини и Освобождението на Душите им. Следователно, злонамереното въздействие върху груповите поведенчески модели на Човека има за пряка и непосредствена цел да го превърне във вечен заключеник на поробилата го Клика заговорници, като му отнеме завинаги възможността да се Пробуди и Освободи.

 

Злонамереното въздействие върху груповите поведенчески модели на Човека се осъществява и на трите нива на живота: на политическо ниво, на социално-културно и на религиозно ниво.

 

На политическо ниво злонамереното въздействие върху груповите поведенчески модели се състои във възбуждането на размирици, износа на революции и разпалването на войни, като те съставляват и най-значимото перо от печалбите на Криптокрацията. Военният бизнес е най-крупния и най-доходоносния бизнес в историята на Света и трябва да е кристално ясно, че всички заводи от Световния военно-промишлен конгломерат, независимо в коя Държава-корпорация са разположени – на Изток или на Запад, са или пряко притежавани, или са владяни чрез подставени лица от някоя от Илюминатските фамилии, като всичките са свързани на върха на пирамидата на Световния контрол, което е съвсем ясно и логически доказуемо, тъй като по прицип всички Световни концерни са притежание на банкерските и Аристократичните династии. И понеже, относно методите за злонамерено въздействие върху груповите поведенчески модели с цел разпалването на войни и революции може да се направи отделно изследване, тук, авторът само ще спомене, че основен механизъм в тях естествено се явяват „средствата за масова информация” или, както в предишно наше изследване разтълкувахме това словосъчетание, „оръдията, осъществяващи ритуала на окултното жертвоприношение, с цел оформяне на ума, съгласно дадена инструкция, учение или доктрина.”

 

Злонамерените въздействия върху груповите поведенчески модели могат да бъдат и ежедневно прилагани в малък мащаб на социално-културно ниво, както е в следния пример. Транссексуален-лесбийски-гей-парад, финансиран и организиран от Тайните служби, по заповед на Войстващия елит, в центъра на голяма Европейска столнина, изважда на показ най-неморалните, безнравствени и бездуховни нарцисисти, които дефилират своите осакатени и обезобразени голи тела, гордо заявявайки нещо от сорта: „Всичко е любов“, което настройва, както пуританите, така и честните нравствени Човеци срещу парада. Участниците в парада, усещайки излъчената от околните нормални Човеци ниска вибрация на чувствата: ненавист, презрение, злоба, ожесточение и желание за саморазправа, настройват своите Дживи на същата вибрация и в резултат на този уж „Парад на любовта“ се появяват две настроени едно срещу друго множества, което дисхармонизира енергийните им матрици. Това активно мероприятие на Тайните служби постига едновременно поне две цели, първо, настройва две множества едно срещу друго, отвличайки вниманието им от истинските проблеми и лишавайки ги от яснотата на разбирането кой е техният същински враг и поробител и, второ, отнема възможността и на двете групи да хармонизират Джива, да се Пробудят и да се Освободят.

 

Съществуват, обаче, и шикоромащабни зловредни въздействия върху груповите поведенчески модели на социално ниво, като например:въвеждането на лятно и зимно часово време, чрез което се размества биологичния часовник, объркват се свръхсетивните възприятия у Човека, разкоординира се ума и се нарушава синхронизма между Седемте тела. Друго зловредно въздействие на социално ниво е въвеждането навсякъде по Света на девет или дванадесетчасово непрекъснато работно време – съвсем противоестествено за ритъма на работа на Джива, при който четирите часа активност трябва да се редуват с четири часа почивка.

 

Още при Сътворението, Природната цикличност синхронизирала Човешкия биоритъм, който в продължение на хилядолетия изглеждал така: ставане от сън преди изгрева на Слънцето, лека обща активност, закуска, четири часа трудова натовареност, продължаваща до около час преди пладне, почивка три-четири часа с обедно хранене, четири часа трудова натовареност до залеза на Слънцето, почивка с лека вечеря или само малко зеленчуци и сън в продължение на шест-седем часа. Човекът се ръководел от Слънцето, за да спазва този биоритъм, което от своя страна следвало дневното и нощното Вселенско дихание – в подробности изследвано в „Небеса и Земя“ от Гебриел Онриет. Фазата на вдишване на дневното Вселенско дихание отговаря на предобедната трудова натовареност, паузата между фазите и най-топлата част на фазата на издишването на дневното Вселенско дихание отговарят на обяда и следобедната дрямка – сиестата, фазата на студената част от издишването на дневното дихание и настъпването на студеното нощно Вселенско дихание отговарят на следобедната трудова натовареност и така нататък.

 

След като Илюминатите налагат на „цивилизованите“ Държави-корпорации всеобща девет или дванадесетчасова трудова повинност, наречена „работа“, този хилядолетен ритъм, излъчван от Творецът-Творение, приеман от Небесната Твърд и възпроизвеждан от непосредствената ни Вселена, за да настрои Джива в синхрон с енергиите на Създателя, е разбит напълно. Днес, нито един наемен работник не би могъл да живее в синхрон с Мирозданието, тъй като му се налага да работи непрекъснато по девет или дванадесет часа. Непрекъснатата работа на Човеците в поробените Държави-корпорации, разстройва също така и изградения в продължение на хилядолетия целогодишен цикъл, пряко отражение на цикъла на смяната на топлото (лятно) и студеното (зимно) Вселенско дихание, което в древността е следвано стриктно. При него, активният период на висока трудова натовареност и почивка през периода от пролетното Равноденствие до есенното Равноденствие е последван от период на ниска трудова натовареност и дълга почивка с много празници от есенното Равноденствие до пролетното. Животът на Джива извън тези цикли на Творението, произтичащи от енергиите на Създателя, разрушава връзката й завинаги с Него и тази взаимосвързаност може да бъде възстановена единствено, чрез спазването на биоритмите и хармонизирането на енергийната матрица.

 

Ако си припомним увода на нашето изследване, където разгледахме как целенасочено и нарочно началото на Слънчевата година е изместено със седем дни назад и е обявено за начало на календарната година, докато в същото време Денят на Възраждащото се Слънце – началото на Слънчевата година, е узурпиран и представен като Рожден ден на Християнския Слънчев Бог – Иисус Христос, канонизиран за Единороден и Единосущен Син на Създателя, единствено чрез когото Човеците биха могли да се освободят от „първородния грях“ и да се завърнат в Дома на Отца си, ние ще открием метода на зловредното въздействие върху груповите поведенчески модели приложен едновременно на религиозно, социално-културно и политическо ниво и използван от Илюминатите, за да излъжат Човека по отношение на Истинската Същност на Единния и същевременно с това да объркат хармоничността и нарушат синхрона на енергийната матрица на Джива, като по този начин, действайки многопосочно, окончателно разбият и разрушат, като я изтръгнат из корен, изконната ни свързаност с Творецът-Творение, изразена във Втория Му Закон: ЕДИННИЯТ Е ВСИЧКО И ВСИЧКИ СА ЕДИННИЯТ, който заистина свидетелствува, че всяка частица, включително и Джива, е еманация на Единния и едновременно с това, Цялостта на Единния е всяка една частица, включително и Джива, проявяваща себе си като част от Абсолютната Цялост.

 

В края на настоящето изследване, авторът иска още веднъж твърдо да подчертае, че за да Отключим Трансцендентално Истината в Душите си и за да следваме Пътя на Освобождение към Дома на Творецът-Творение, ние решително трябва да скъсаме веднъж завинаги умствените пранги, изковани от манипулациите на Масонските масмултимедии заключили Сърцата ни в омраза, злоба, ненавист, ожесточение, поквара и в смъртен страх от различните нам по раса, народност, вероизповедание или убеждения Човеци, тъй катоЕДИННИЯТ Е ВСИЧКИ И ВСИЧКИ СА ЕДИННИЯТ и не може да съществува никаква разлика между отделните Джива, освен в степента на осъзнаване на взаимовръзката й със Създателя!

 

И когато, най-накрая, един ден всеки от нас прекъсне ежеминутната кървава гадост и нечовешко безумие, изливано от Масонските телевизия, радио и „ПРЕСА“, той непременно ще се вслуша в Душата си и тогава ще провиди Истината за нашата Вселена в думите на Творецът-Творение:

„Ти си вечна Джива, което означава излъчена от Мен безсмъртна и безценна частица! Въплотен си отново, след поредната ти смърт, на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, посредством Небесната Твърд, за да участваш в Моята Трансцендентална Игра, където да откриеш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на Духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, за да можеш да се Освободиш от вечния кръговрат на въплощенията и смъртта и да се завърнеш в Моя Дом, при Мен – Абсолютният Създател на Мирозданието.

Твоето призвание в материалната Вселена е да твориш добро, да жадуваш Просветление и Освобождение, винаги да помагаш на всички, за да успеят и те да открият Пътя към Дома Ми, като безстрашно и уверено довеждаш Истината до очите, ушите, умовете и Сърцата им, за да могат и те на свой ред да я разпространяват и за да съумеете накрая всички заедно да се избавите завинаги от душегубните измами и скверните лъжи, разпространявани от пребиваващите в самозаблуда Демони, които отричат Единния!”

 

СТАМАТ2015 ВЕЧНА ИСТИНА 2015.jpg

In Veritate Victoria (В Истината е победата!)

 

СТАМАТ

 

МИР и ЛЮБОВ!

16-ти Април 2017 година



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×