Мароко....втора част

Мароко....втора част

Влязохме в Мароко през Гибралтарския проток. Ферибота беше голям и удобен, но в този случай пътуването с него беше изпитание. Причината бяха лошото дъждовно време и големите вълни, които подмятаха морския съд. Обслужващия персонал предвидливо минаваше и раздаваше найлонови кесии в случай на нужда. Слава богу на нас ни се размина бунта на стомаха. Интересното в случая беше, че гишета за паспортната проверка при влизане в Мароко се намираха на самия ферибот в единия му край. Докато прекосявахме Гибралтар успяхме да минем проверката, да попълним формулярите, които трябваше да пазим до напускане на страната. Проверката на багажа ни стана на пристанището в едно голямо помещение, което беше разделено със завеси на няколко места. Казват че първото впечатление от една страна е най-важното. В случая нашата първа среща с тази африканска държава беше град Танжер. Там беше и първата ни нощувка. Хотелът беше хубав и стаята ни беше огромна и много стилно обзаведена. Най-хубавото обаче беше вълнуващата гледка към океана, която се откриваше от огромната тераса. Крайбрежната ивица на Танжер беше дълга с километри и вечер алеята беше обект на шумни срещи и веселия. Починахме малко и решихме да направим първата си обиколка на града.

Гледката от хотелската ни стая

Танджа, Тинджис, Тинга, това са имената на бога на амазиките и те кръщават на него този град. Градът на амазиките е град известен още от древността и се свързва с Херкулесовите стълбове. Недалеч от града се намира и пещерата за която има легенда, че е почивал след подвизите си Херкулес и това е една много добре разработена туристическа атракция. Градът е мястото от което маврите са предприемали своите набези в Испания преди да се установят там за по-дълъг период от време. Танжер е град на контрастите и невероятен микс от културите на народите, които са преминали през него. Медината е като арабска приказка. Тесни улички, живописни къщи обагрени в различни цветове, малки работилнички за филиграни изделия, сладкарнички с типичните арабски вкусотии и разбира се магазинчета в които човек може да си закупи сувенири, дрехи, бижута на берберското ювелирно изкуство. Търсеното от мен обаче типично берберско бижу ми беше съдено да купя в последния момент от един бутик на амазиките в Маракеш и то точно, когато се бях отчаяла че изобщо ще го намеря. В Танжер се вижда как Мароко се връща към корените си в условията на глобализация и прилича на човек, който върви към родния си дом в свят, подобен на центрофуга.

Мароко е бивша френска колония и това личи не само от френския език, който се изучава задължително още в началните училищни класове, но и от много сгради, които се отличават от местния архитектурен колорит. Моята половинка получи възможност в продължение на близо 20 дни да упражнява много добрите си знания по френски език и беше щастлив от тази възможност. Танжер е населен с амазики, араби, малко европейци и голяма еврейска общност. По-голямата част от тази общност обаче е емигрирала към Исраел и Франция в годината на обявяването на независимостта на Мароко. По правило евреите са населявали медината и днес останалите от диаспората са в най-голяма степен собственици на имоти, които отдават под наем. Тук нищо не се продава въпреки баснословните цени които се предлагат за имоти. Французите дават мило и драго да притежават къщи или сгради в медината, които превръщат в малки бутикови хотелчета и ресторанти. Както се пошегува Азулей „преди чужденците страняха от местните, които живееха в медината, днес искат да са част от нея. Времената се променят.”

Днес Танжер има в голяма степен европейски облик. Жените се разхождат свободно и лицата им не са забулени. Повечето са облечени като европейки и с тесни по тялото дрехи, които очертават почти всяка извивка на телата им и нищо от тях не оставаше скрито за въображението. Момчета и момичета се разхождаха свободно по плажната ивица, прегръщаха се, докосваха се, смееха се. Навсякъде общувахме с местните хора без натрупване на ритуални особености. Песах ни завари в Мароко и изобщо не ни беше трудно да изпълнявам своите ритуали в степен която беше възможно при тези обстоятелства. Срещахме разбиране и никой не ни погледна накриво и не почувствахме никаква заплаха за живота си. Мароко е държава, която цени, уважава и дава религиозна свобода на своите евреи и аз лично имах възможност да се убедя колко вярно е това. Съвременният свят вече общува по друг начин. Важното е всеки тръгнал да посещава някоя страна да зачита нравите и обичаите на хората там, да показва уважение и добронамереност и може да получи същото и нищо по-малко от това в замяна.

Това, което е важно да се знае е че Мароко в голяма степен е полицейска държава. Преди време е бил направен опит да бъде свален от власт краля и мерките за сигурност са драконовски. С полицаите там и въобще с различните органи отговарящи за реда и сигурността е хубаво да не се спори и май това е така навсякъде по света. Кралят на Мароко Мохаммед Шести заедно с краля на Йордания Абдула е един от двамата преки потомци на пророка Мохамед. Двамата крале и техните наследници се ползват с голяма почит и уважение в арабския свят, като хора в чиито вени тече свещената кръв на Пророка на Исляма.

Кралят е проевропейски настроен, непрекъснато модернизира своята държава и самите порядки в доскоро консервативното мароканско общество. Преди него никой от народа не е виждал нито една от жените или майките на своите владетели. Те са били скрити за обществото. Младия крал е този който пръв показва на народа си своята избраница Лала Салма на която дава титлата принцеса. Народа се възхищава и говори за голямата любов и уважение които кралят изпитва към своята любима и съпруга и майка на двете му деца. Заради красивата принцеса, кралят дава обет за моногамност.

Личността на краля е свещена и неприкосновена. Всяко посегателство срещу него се определя като посегателство срещу държавата Мароко и се наказва строго. Кралят е с европейско образование, придобито в Франция. Интересна подробност е че неговия най-доверен съветник е евреин, който е бивш френски министър. Кралят има дворци и резиденции в почти всички големи градове в Мароко. Това са разкошни сгради с многоброен персонал, който поддържа сградите в готовност всеки момент да бъде посрещнат краля или неговото семейство. Държавата е огромна строителна площадка и мащабите на новите строежи, често надминават и най-смелата човешка фантазия. Световният икономически и банков елит отдавна е открил офиси и клонове в тази държава в която кралят е най-добрият гарант за цивилизован живот, сътрудничество с останалия свят и непрекъснат стремеж към развитие и просперитет.

Вечерта избрахме едно много приятно арабско ресторантче почти до брега. Тук опитахме за първи път „тааджин” и веднага станахме фенове на това традиционно мароканско ястие. После се разходихме покрай океана . Желанието ни беше да пояздим  на коне по брега , една предлагана за туристите атракция.

На алеята ни спря въоръжен патрул и ни обясни да бъдем внимателни защото градът беше част от пътят на нелегален преход на бежанци от Африка за Европа. Носихме скъпа фотографска  техника и можехме да станем обект на нападение и обир. Благодарихме и решихме да се приберем в хотела. Дълго не можахме да заспим и се наслаждавахме на гледката, която се откриваше пред нас. Потънал в светлини и дъх на океан вечерен Танжер.

Сутринта на рецепцията съгласно уговорката ни чакаше нашият водач Азулей. За пътешествието из Мароко бяхме избрали високо бюджетен джип. За разлика от моята половинка, който в известна степен сега откриваше Африка, аз съм имала премеждия из някои пустини и съм наясно какво може да се случи, ако нямаш добър водач, ако колата не е добре оборудвана и мощна за такива преходи. Чакаха ни около 5 хиляди километра из тази страна и не искахме изненади по пътищата. Някои от притесненията ни се оказаха напразни. Северно Мароко като цяло има добре уредена инфраструктура и пътищата бяха много добри. Имаше и малки изключения, но те не бяха в състояния да развалят доброто ни настроение и желанието да опознаем тази колоритна страна.

 Фарът на нос Спартел...мястото където се срещат водите на Атлантика и Средиземно море.

][

Пещерата на Херкулес. Пътят към нея.

Легендата" говори" за сандалите на героя. Това ми приличаше повече на домашни пантофи , ама нейсе. То кое в гръцката митология е вярно, че сега за едни пантофи да придиряме на митичния герой и да разваляме туристическата атракция.

][

Бяха имитирали и  ябълковото дърво на Хесперидите. Възрастта на дървото изглеждаше твърде креха за да е брал ябълки от нея Херкулес, ама нали се разбрахме да не нарушаваме насладата на въображението на домакините.

[

Не ми стана ясно какви са тези каменни кръгове, та взехме да се шегуваме ,че това явно ще да са били гиричките за фитнес на Херкулес. В изобразителното изкуство гръцките  боговете са изобразявани с  малки изключения с перфектни тела,  но няма никакво писмено доказателство,  което да описва  патологична страст  и мания да изглеждат съвършени поправяйки телесните си недостатъци с бягане и вдигане на тежести. Което разбира се не пречи на днешните хора  сред  притежаването на много лудости да се отдадат  на една от тях с цялото си сърце и плам.  В края на краищата живота като цяло не е много здравословен. Който живее , умира рано или късно.

][

Снимките и написаното са обект на авторско право. Всяко  тяхно цитиране или използване без разрешението на автора е нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.