ВАСИЛ ЛЕВСКИ НЕ УМИРА!
Пълзят сенки.
Мразовита зима.
Клон натежал от сняг му кима.
Вятър фучи зловещо,
на душата е болно и тежко!
За последен път поглежда
към небето и се вглежда
във една звездичка мила,
скрила се зад облак, сила
дава му, закрила.
Левски не умира!
Ръце протяга към небето.
Сбогом живот! Сърцето
не може вече туй да трае,
смъртта пристъпва и вещае
тежки дни на тоз народ
избрал примирение, хомот!
Пълзят сенки.
Мразовита зима.
Клон натежал от сняг му кима.
А другото е грозна гледка -
бесило черно, срам и… сметка!
03 април 2019г., Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари