ЗАГУБЕН, ЗАВИСТЛИВ НАРОД, КАК ДА ТЕ ОБИЧАМ?!

Загубен, прост народ,
ще си умре с хомот!
Децата му дрогират,
крадат, проституират,
децата му неуки
и гладни ще умрат
от болести нечути
във нищета и смрад!
Загубен, прост народ,
пиян и луд, зомбиран,
ще си остане роб
бит и малтретиран!
Ще плаща кръвен данък,
за своите деца,
убит и смазан, жалък,
без очи, сърца!
Загубен, прост народ,
луд и омагьосан,
ще си остане сноб,
народ без чест, жигосан!
Загубен, прост народ,
убива своя плод
и трови си децата,
мъжът, жена, родата!
Загубен,прост народ,
не мога да те жаля
щом в мен и във сърце
болката догаря,
щом срещу мен си тръгнал,
о, юроде, безумни!
Защо, нима си мръднал,
народе, слабоумни?!
Умните измряха,
някои избегаха,
останаха тук прости
или чуждица гости,
които разпореждат се
в моята страна,
изпразниха народната,
българска хазна.
Загубен, прост народ,
как да те обичам,
как българската реч
всеки ден да сричам?
Как песни да ви пея
за герои наши,
как да ви простя
кражбите, апаши?
Окрадохте душата
моя снежно бяла,
избодохте очите ми,
плача ослепяла
и търся аз надежда,
вяра и любов,
очите ми проглеждат
за път навън, чист, нов!

03 април 2019., Плевен
Анита Христова Трифонова