УДАВНИЦА

Самотна, приказна, красива,
омайна и чаровна, мила,
сама стоеше тя на кея,
там чакаше с надежда нея.
Вятърът и брулеше лицето,
в гърдите плачеше сърцето,
изричаха устите думи странни,
очите търсеха и спираха се жадни,
поглъщаха водата и морето
отнело и най скъпото -детето!
А в нея глуха, няма тишина,
не чуваше на чайка писъка,
която вест  и носеше добра,
от милата и свидна дъщеря -
Добре съм мила мамо, не плачи,
за мен се грижат моите сестри - 
русалки, морски кончета добри,
делфин ме пази от акули зли.
Иди във къщи, прибери се, мамо,
за тебе ще се моля само,
да си ми здрава, никога сама
да не оставаш ти на горната Земя!
Самотна, приказна, красива,
омайна и чаровна, мила,
сама стоеше тя на кея
и търсеше със поглед нея!

посвещение

14 април 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова