Охлювът пълзял, пълзял,
но един ден не видял,
че попаднал на жарава,
мислил си за власт и слава.
Във черупката се скрил,
но така не се спасил,
огъня отново лумнал,
охлювът дори не мръднал.
Тъй опекал се на скара,
с къщата си, със товара,
а орелът горд летял,
там долу охлювът съзрял,
усетил горе миризмата
и силно плеснал със крилата,
по нависоко полетял!
Друг охлюв долу там пълзял!
14 април 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари