БЯЛА СЪМ, ЛЕТЯ...

Пада мрак.
Над града е сива пустота.
Бяла съм.
Сама.
Разхождам се по улиците на града.
Там някъде блещука светлинка.
Надежда в розово.
Моя мечта.
И нечий стон с ясен звук на камертон,
пронизва моята душа.
Но аз летя...
Щастлива съм така,
че полумесецът дори изгря.
Усмихва ми се.
Прави си със мен шега.
Звездите мигат закачливо,
флиртуват с мен ревниво.
А вътре в моята душа,
кипи страстта!

17 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова