ДУШАТА МИ

Пропита с горест и тъга,
ридае моята душа
и дни щастливи, обич свята,
душата ми с надежда чака.
Намира начин да прости,
намира сили за мечти,
понася болка и тъга
и пак е силно влюбена.
Тя пърха,като малка птичка,
понякога е и самичка,
простори, нови върхове,
достига с своите криле.
Звезди далечни тя не гони,
живей с природните закони,
духовна сила я крепи
и бори се със сили зли.
Но с обич истинска,голяма,
красива и любов призвана,
кой може да я стопли днес?
Душа достойна, с доблест, с чест. 

17 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова