КЪДЕ Е ВЯРАТА ТИ, МОЙ НАРОД?

Бледи, измъчени лица
горест и тъга
изписани във поглед строг
пронизват ме във всеки диалог
с човешката душа.
С човекът.
С тежката съдба
и тази карма зла
на българският род.
Къде е вярата ти,
мой народ?
Забрави своите деди,
всички ценности покри с пари.
Не само Ботев те зовеше за борба.
Защо надеждата във теб умря?
Учител ли не те научи ,както трябва
или алчността пагубна те грабна?
Свободата никой не дарява,
в борбата тя се устоява.
Отвън не ще да дойде помощ.
Дано Господ Да ни е на помощ!
И кой сега ще обещае
Нова България 
поне в мечтите да извае?

17 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова