ДИВО ЦВЕТЕ

В душата ми покълна цвете 
красиво, диво горско цвете
и грижих се за него аз,
обсипвах го с любов и страст.
Аз пазих го от бури зли,
треперех ден и нощ, уви
на цветето му не вървеше
и все накриво то растеше!
Поливах го, а беше жадно
и мисъл вливах, безпощадно
ламтеше то да избуи,
душата ми да умъртви!
Един ден всичко аз разбрах,
във грях била съм, осъзнах,
че трябвало е да расте
в гората или във поле,
далеч от другите цветя,
далеч от моята душа.
Сега не плача, а се смея,
дори и песничка си пея
и знам, че има на света
по други -истински цветя,
със тях се кича и красива
жена доволна съм, щастлива!

19 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова