Премини към съдържанието

ЖИВОТ МОЙ

Anita Hristova Trifonova

42 прегледа

Живот?
Какъв живот?!
Останаха разбити мигове,
случайни срещи, пушек, сривове!
Друг бряг да грейне искам,
невиждан бряг за теб, за мен,
но от кого да го поискам,
та ти забрави Бога, мен ?!

22 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова

 



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      ВТОРИ ЮНИ -ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ стихове и клипове авторово на Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

      "Мечти мрачни, мисли бурни
      са разпнали душа млада...
      -----
      Често, брате, скришом плача
      над народен гроб печален;
      но кажи ми, що да тача
      в тоя мъртъв свят коварен?"
      Христо Ботев

      Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г.-/стар стил/ в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. — вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Вола във Врачанския балкан.

      Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: БОРБА! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.
      А историята се повтаря… НО къде е Ботев?!!!

      На Вола нека птичка пее
      и Дяволът да онемее!
      Дървето, храстите, листата,
      гората, птиците, полята,
      всичко прегръщам и се моля-
      Ботев,нека да е твоя воля!
      Събуди народ изстрадал,
      завърни народ избягал.
      Дай му сили,вяра, мощ,
      ако трябва пищов, нож!


      Който не ми вярва ако ще,
      сърце ми болката ще изреве
      и ще проклина ,че се е родило
      да страда да търпи и гнило
      общество, порядки разни,
      и продажници омразни!

      ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА
      А БЪЛГАРИЯ ВСЕ СТРАДА,
      СТРАДАТ И ТАКИВА КАТО МЕН
      И ДОРИ ДА ПЛАЧАТ ВСЕКИ ДЕН
      НЯМА КОЙ ОРЪЖИЕ ДА ХВАНЕ,
      ВСИЧКО СИ ОСТАВА КАТО ЛАНИ....
      "Бог не наказва когото мрази!"-
      каза го Ботев и отсече,
      а днес и секирата рече-
      Очи плачат, душа стене,
      затънали сме вси до колене,
      за троха хляб треперим днес
      и чакаме от някъде добра вест.
      Стоим и молим се
      за дни по добри,
      но нищо не вършим,
      бием се в гърди,
      кой какво имал,
      кой взел, кой дал,
      танцьори нещастни сме
      в маскиран бал.
      Стоим и молим се
      за помощ отдалеч,
      примирени, не борим се,
      търпиме сеч,
      боледуваме и полудяваме,
      купуваме се и се продаваме!
      Парата във култ издигаме,
      не се раждаме, умираме
      отчаяни, мачкани до последен дъх.
      Българинът можеше да бъде пръв!
      Можеше, но не можа да сколаса
      да дигне глава, змия опаса
      бедно сърце, изстрадало, клето.
      Кой наложи нам това вето?!
      Нима Ботев не ни показа...?
      Нима Левски не ги смаза
      онези чужди, бедни душици
      предатели наши за дребни парици?
      Сирените вият,
      юнско слънце пече,
      в гърди се бият човеци менте.
      Къде си Ботев,
      събуди се, стани,
      дай сила, надежда
      и нам поведи
      по нов път чист,
      дай любов и мощ
      на народ омагьосан
      от едно време йощ.
      Сълзи си сбирам,
      за кой път умирам,
      с душа раздрана
      Балкан ще хвана,
      с животните, с птиците
      ще живея там,
      ще ме разберат по добре. Знам.
       
      Ти си във мен, аз съм във теб
      заразена от твоята борбеност, дух
      и днес втори юни плача за теб,
      двойници имал си,заболя ме,чух…
      Робството турско и американско ,
      мъката,болката ,теглото канско,
      няма го нийде по белия свят,
      скараха ни дори с руския брат!
      Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,
      в тъмното светеше и издигаше глас,
      но и на тебе видяха ти сметката,
      оживява в мене на Вола гледката!
      Чалми разни,чуждица омразни,
      луди,зомбирани и продажни
      души празни  ни дирижират,
      геноцид  на тепсия сега ни сервират!
      И днес както винаги викам те аз,
      изпитвам болка и студ, мраз,
      няма ли как, как да възкръснеш
      и мозъци болни с куршум да пръснеш?
      Падам и ставам, свалена,не повалена,
      на теб вярна оставам над пошлото извисена!
       

      Ти едничък ми остана,
      но как да хвана днес Балкана,
      свободата си как са запазя,
      честта и името си да опазя?
      Сред чуждица аз живея,
      как да пея, да се смея,
      неразбрана си оставам,
      падам, ставам, не се давам!
      Да целуна твойто чело
      па дори на сън и смело
      в този ден да се изправя
      искам, няма да оставя
      твой завет и мъдро слово.
      Не искам нищо наготово!
      Приспаха те во век предатели,
      предадоха те и приятели
      и"ней"дори не бе ти вярна,
      съдба злочеста и коварна!
      Само в тебе вярвам,братко,
      ще го кажа точно,кратко-
      Приеми ме в твоя свят,
      дай ми сила,дух корав!
      Не ще спра да се боря,
      не ще хленча и се моля,
      не ще спра да пея,сричам,
      по Ботевски да те обичам!
       
      Седя на прага, търся те с очи,
      знам няма те,о, Господи!
      Ботев, няма те и теб,
      Левски…всичките по ред.
      Отдадохте живота свой
      за страхлив и търпелив народ,
      до кръв останахте му верни в бой
      и защитихте вяра,род!
      Радецки пори днес водите
      на Дунав, мои са мечтите,
      а Вола пее свойта песен,
      о,Ботев, лято не е , есен
      опари ни като листа,
      зависими сме и деца
      на славния хан Аспарух,
      пълним нечий чужд търбух.
      Зомбирани и омагьосани,
      заклеймени и жигосани,
      като в магия черна, зла.
      Къде си Ботев, дай ръка
      на братя свои и сестри,
      във бой последен поведи!


      Слънце пече, вятър няма
      във родна Земя лъжа,измама
      пълзи, залива ни като смог,
      затрива мой мил народ!
      Дете крещи,птица пищи
      в усое,в зелена гора,
      предател на народ мучи,
      катобик разярен,о,не,свиня
      в свинарник рови,грухти,
      дребна душица,клюкар слухти!
      А там във Балкана лежи юнака
      прострелян нелепо от гад в трънака,
      месецът дори затъми,
      звездата на Ботев се скри!
      Скри се,но днес пак изгря
      в моята родна,свидна Земя-
      робска била,но има сила
      там на небето,изпила
      горчивият сок на съдбата,
      аз продължавам...борбата!

      Там високо във Балкана
      жив во веки той остана-
      буден ум, борец, бунтар,
      велик поет, любим, другар!
      Съдба ли бе това човешка?
      Дали не е на Господ грешка
      велики българи да мрат
      за чужда паплач, наша смрат?!
      Боли сърцето, но кръв няма,
      а искам правдата голяма
      България днес да залее,
      врагът чужд, наш да онемее.
      Във името на Ботев, Левски...
      бих направила на трески
      продажниците наши сиви,
      души без чест,мутри, горили!
      А там на Вола птиче пее,
      слънце жарко пече, грее,
      но на мен ми е студено!
      Стига -Стоп!Дайте-Зелено!
      Защо България се спира
      по пътя и нагоре, мира
      не дава се на души чисти
      със буден ум, борбени?!Глисти
      изяждат българското днес!
      О Боже, стига болка, стрес!
      Събудете се герои,
      с вик раздирам нощта, мои
      братя мили и сестри!
      Ти чуждица, мръсна сган-умри!
      А продажници вий клети
      не за вас са тез куплети,
      дето майчино погазихте
      и на Дявола в крака лазите.
      Посегнахте на мой народ,
      обричате го на хомот,
      заради лична вам изгода!
      Не се предавам,ще се боря! Мога.
       
      Прости ми, Ботев, че не мога
      да те защитя до край,
      прости ми, но Родината ми,
      вече не е оня рай!
      Поганци газят род, земя
      на Аспарух и Симеон, нима
      ще си изчезнем от света
      поциганени без слова,
      погазили език, култура,
      със бели денс кючек, халтура…?!
      Прости ми, Ботев, но не мога
      с простотията да се преборя,
      от глад или от що за Бога,
      българинът се предаде,боря
      се но защо ли, докога,
      неразбрана съм, сама?
      Дай ми сили и кураж,
      не секира, не мираж….
      Искам да ме подкрепиш,
      над мен, народа мой да бдиш.
      Прати ми, Ботев, блага вест,
      таквиз кат мен са малко с чест
      и задушаваме се, братко!
      По чело те целувам  сладко.
      Българка ще си остана,
      макар от своите презряна!
       
       


      sekirata Na Hristo Botev


      sekirata Kude si Botev
       
       
      sekirata Na velikia Botev  - Jiv si ti !
       
       
       
      sekirata Poklon pred podviga na Hristo Botev
       
       


      sekirata Tursia duha na Hristo Botev
       


      sekirata recetira "Borba" na Hristo Botev


      Духът на Ботев не умира,
      но лошото във теб прозира,
      човече злобен, завистлив,
      а искаш Господ милостив!
      Плюеш по Ботев наш герой,
      не си българин, не си свой,
      а платена си душица,
      крадеш със циганина жица,
      но жица туй не е, а е Бъгария,
      която Господ пази, слави я!


      стихове  клипове за Христо Ботев А.Х.Т.  sekirata cekupama
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Два метра разстояние, не два, двеста метра аз ти давам - авторово  А.Х.Т. sekirata cekupama
      Два метра разстояние - не два!
      Двеста метра аз ти давам
      и не ще се заразя,
      запомни -Аз тук  оставам.
      Два метра, що пък да са нещо,
      когато те горят,  горещо
      под краката ти е, палят
      те с трески от ясен, не те жалят
      и Митковците защитени
      развихрени на метри, гени -
      това ли са, или пък страх?!
      Бля,бля...приказки, духовен глад!
      Човечност няма, сестро, брат!
      поезия клипове  А.Х.Т. sekirata cekupama
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Събуди се народ мой - музика текст изпълнение снимки клип авторово А.Х.Т. sekirata 
    • от Анита Христова Трифонова
      С трендафил детски миг по здрач

       


       


       

       

       
      10 април 2020.,Плевен
      Анита Христова Трифонова
    • от Анита Христова Трифонова
      И ТАМ НОМЕР-СИЛЕН СЪПРОВОД,ЧЕ ДА НЕ СЕ ЧУВАТ ДЕЦАТА.НИЩО ЧУДНО,БОЙКО АЛЕКСАНДРОВ- БОХОТСКИ  УЧИТЕЛ ПО ГЕОГРАФИЯ СЕ ПРОЯВИ С ТЕХНИКИТЕ СИ.  ХЕМ ГО ПРЕДУПРЕДИХ КАТО МОЙ СЕЛСКИ, НО МОЖЕ ДА Е БИЛО ЗАЛОГ ДА ПРОВАЛИ ДЕЦАТА, НО ТАКА И ТАКА НЕ СТАНА ДИРЕКТОР НА УЧИЛИЩЕТО, ЗА КОЕТО СЕ НАТИСКАШЕ. Остана си просто момче.
      sekirata Niamalo mikrofoni obache samo za horistkite
      sekirata Pei uchilishtno zvunche 
       
×
×
  • Добави ново...