Разпилени сънища...
Нощ безлунна, страстна...
Дъхът ми спира !
Губя сила, мощ, опасна
лава в мен гори, изгаря
душата моя, ще призная,
че тази нощ за мен е свята,
че ти за мене си жената,
благословена, нежна ,
мила, моето сърце пленила.
Догарят въглени в жарта,
във вените кипи кръвта
и галя те опиянен...
Не свършвай нощ !
Не идвай ден !
http://vbox7.com/play:69b0d2a4
22 април 2019., Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари