КОМБАЙНЪТ

Слънцето силно препичаше. Лек ветрец полюшваше листата в гората,която беше съвсем близо до къщата на Стоян.Не му се ходеше днес на нивата,но трябваше да види поне как вървят нещата там. Плаща на работници, но като че ли нищо не вършат.Зърното тази година хич не го бива,а и днешните управници не правят каквото трябва за зърнопроизводителите. Иначе цената на хляба хвърчи ли хвърчи.И през ум не му е минавало да си сменя работата,този бизнес  все пак най върви.Неговият братовчед  държи част от автобусите в града и вече е пропищял.Стоян се надяваше да забогатее един ден така както си е мечтал.

-Стояне, излез! Стана беля,Петко е под комбайна!

Стоян подскочи.Нахлузи на краката си каквото му попадна и двамата с Геро побягнаха към нивата,която не беше много далече.Когато стигнаха там много хора се бяха събрали и гледаха,просто гледаха, но никой не смееше дори да се опита да измъкне Петко заклещен под комбайна.Човекът беше спрял да вика,само охкаше едва чуто.Нямаше как да се види има ли кръв,не можеше и да говори.

-Да подкараме комбайна-каза някой.

-Ти луд ли си! Нали ще прегазиш Петко, сега поне част от него се вижда.Бяха се обадили за помощ и в селото , и в града,но не идваше.Жената на Петко с двете си деца беше там и виеше  обикаляйки комбайна.Наричаше,но какво  никой не разбра.Всички си мислеха вече,че е полудяла.Те са преселници и си нямаха никой в това село,но нали трябваше да се яде,а ако не се работи не става.По градовете и квартири скъпи, и храна.Все още вярваха в селото,макар че повечето хора все повече и повече се изнасяха към града. Изведнъж притъмня.Показа се чер облак и  се започна.Отекна гръм и заваля.То не валеше, а си започна истинска буря.Стоян се затюхка за нивата си,забрави за Петко.Само жената на Петко продължаваше да обикаля комбайна и да нарежда.Възрастни хора и отведоха децата в селото. Стоян и Цветана останаха  под дъжда и чакаха…Цветана чакаше не толкова помощ колкото да стане чудо, а  Стоян се молеше да спре тази стихия. Но природа. Божа работа. Завихри се и какво ли не хвърчеше над нивата.Стоян и Цветана не се скриха,продължаваха да стоят в нивата и да чакат отправили поглед нагоре към небето. Но в един момент Цветана се срина и падна възнак пред комбайна. Последва силен тътен и всичко пред очите и се изгуби. Бурята беше утихнала,помощта бе дошла,но нещата стояха вече по иначе. Комбайнът се беше наклонил, полуобърнал в другата посока към Стоян и тялото му трудно се виждаше. На открито място лежаха Цветана и Петко -целият в кръв,но беше жив. Не осакатя. А хората от селото си шушукаха,че Цветана е обърнала комбайна в другата посока към Стоян. Била луда ли се питаха и леко се усмихваха някои. На Стоян не му беше до смях, защото сега ще трябва да се погрижи за единия си крак,който явно няма да го бъде. А зърното дяволи го взели. Беше решил да разпродаде всичко и да се махне от това орисано село.
 

30 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова