Снегът затрупа мойте грижи,
ледът стопи се във сърцето
и като паяжина се ниже
надеждата за туй, което
отнеха ми без срам и свян!
Снежинки плачат в мойта длан!
В очите ми блестят сълзи,
сърцето всичко им прости,
прегърнах вятъра, запях,
птица станах, отлетях!
02 май 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова

Препоръчани коментари