Премини към съдържанието

ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА ЗЕМЯТА

Беше си избрала нослето. Онова детско чипо носле, което той така харесваше. Опита се да я прогони, махна няколко пъти с ръка, но не успя. Страхуваше се да не причини болка на Жанет. Беше на ясно и не само на него, че Жанет можеше и да не се събуди вече, но...Ревнуваше любимата си дори сега,  когато беше в това състояние,дори от тази тъй красива пеперуда,кой знае от къде дошла.Цялото му внимание беше насочено към леглото и спящата красавица в него.Не му се занимаваше с тази пеперуда, но тя беше толкова нахална,толкова колкото можеше да бъде едно насекомо.Приемаше го, все пак това не беше муха.Прозорецът беше широко отворен,но пеперудата не искаше да излезне навън, обикаляше упорито нослето на Жанет. За последен път замахна и се опита да я прогони от стаята и ...успя. Две денонощия дремеше на стола и чакаше, какво чакаше и той не знаеше,защото силите му, надеждите му вече се губеха.Говореше толкова много, толкова много,колкото никога досега не беше говорил.Жанет спеше непробудно, беше в някакъв друг свят,който само тя виждаше и явно там и харесваше.Но той, той не можеше без нея тук, тук на Земята.Тя трябваше да се събуди, трябваше. Дори пропя, той, който през живота си никога не бе пял, не обичаше. Не обичаше и да танцува,но ако имаше как тук би и потанцувал само, за да отвори очи. Жанет безмълвно лежеше.Същинска спяща красавица.Как не беше оценил досега това съкровище. Защо ли сега, когато я губеше любовта му се засили. Не, не просто засили, той изгаряше. Не искаше да живее без любимата си, тя трябваше да се събуди.Трябваше.

-Момче,време е вече да се приберете у дома и да помислите за себе си. Вижте на какво приличате.Трябва да поспите малко.Това вашето тук на стола не е сън.

-Да, разбира се, тръгвам, но кой ще остане до нея, кой ще и говори?

-Приберете се,моля ви и се молете. Молете се за вашата Жанет да се събуди.Никой не знае кога и дали ще стане това, трябва да сте на ясно, но каквото можахме сторихме. Ние всички сме деца на природата, някои казват на Бога и не разполагаме със себе си така както тя с нас. Тя която ни е създала. Само тя има право да ни прекъсне земния живот, само тя - създателката.Такива, като вашата Жанет, които сами посягат на живота си,виждате как са наказани.Но наказват и близките около себе си които ги обичат.

Когато излезна навън нямаше сили да поеме пеша по пътя за в къщи.Седна на първата пейка в алеята.Изведнъж пак тази пеперуда.Този път кацна на рамото му.Опита се да я хване, но дали беше същата. На няколко пъти не успяваше. Имаше чувство,че полудява или самият той се изнася от този свят и витае някъде.Ощипа се, за да се увери,че е жив, че е земен. Но пеперудата...Тя дали беше само една пеперуда? Не искаше и не можеше повече да мисли.Остави я да си каца и отлита от рамото му, докато и омръзна. Изпуши няколко цигари и пое към къщи.

Скочи във съня си.Беше целият потен,а в ушите му някакъв познат шум наподобяващ цъкане на часовник.Погледна часовника. Беше полунощ. Стана от леглото и без да мисли отвори чекмеджето на масата.Там беше часовника на Жанет. Беше повреден. Тя го захвърли по тази причина. Какво ли не си помисли в този момент. Направи си кафе и зачака утрото. Беше решил да поправи часовника.

-Много искам този часовник пак да работи.Има ли такъв шанс?

-Не мога да ви отговоря със сигурност.Повредата не е голяма, просто липсва една част.Ще видя дали имам такава. Елате довечера.

Денят беше ужасен, тягостен.Нещо го караше да отиде пак при Жанет, но бе решил,че без часовника няма да иде.Защо се хващаше в тези наглед дребни неща и той не знаеше, но нещо го караше да прави така. Обикаляше улиците цял ден, докато стана време да отиде при часовникаря.

-Имаш късмет, момче, намерих частта. Една е, единствена, случайно останала. Знаеш какъв часовник си ми донесъл, нали?

-Не, не знам. Не знам приятелката ми от къде го има и от кога. Плачеше много, когато се счупи. Оплака ми се , че спряла да сънува майка си, откакто счупила часовника. Раздели се с него насила. Каза ми, че го е носила на часовникари,но не го приемали. Какъв е и от къде е не знам, криеше от мен.

-Заповядайте! Часовникът е готов. Мисля , че вече няма да имате проблем с него. Разбира се не вечно. Нищо вечно няма .

-Благодаря! Златни ръце имате .

-Няма защо, просто късметът е ваш.Намерих частта. Навярно вие трябваше да поправите този часовник.

Часовникарят се усмихна и леко замислен изпрати клиента си.

Заваля дъжд-силен,пороен. Нямаше време дори за такси, така си мислеше той все още влюбеният в спящата красавица.Тичаше в дъжда.Часовникът беше в джоба на дрехата му, близко до сърцето.Когато пристигна при Жанет целият беше мокър, но часовникът сух. Постави го до главата и и зачака. Вярваше в чудото, усещаше,че ще стане.В съзнанието му изплуваха много неща от последната му среща с Жанет. Удари се в главата и падна на колене. Плачеше и се молеше на нея, на часовника даже. Дори майка и викаше от отвъдното.Така паднал на пода мокър до леглото на Жанет усети лек шум. Гледаше като в мъгла. Сънуваше ли? Клепките на Жанет помръдваха, ръката и трепна, точно тази, която беше от страната на часовника. В този миг той забрави за всичко. Скочи на крака. Втрещено гледаше Жанет и не смееше да я докосне. Забрави за лекарите, които нахлуха в стаята и гледаха него, не толкова нея.

-Момче, стана чудо.Има неща, които ние лекарите не можем да направим.

Жанет се размърда и когато отвори очи най напред погледна часовника. Не говореше, само се усмихваше.Протегна ръка към Люсиен, който плачеше. Този път от щастие.

Той целуваше ръката и. Обещаваше и най голямото щастие,което можеше да и даде. Когато се обърна да избърше сълзите си, на ръката на Жанет видя пеперудата. Нима беше същата? Пеперудата, като че ли пиеше сълзите му по ръката на Жанет.

-Миличка, ще те изпишат и ще живеем у дома. Вече пак ще сънуваш майка си, сигурен съм. Обещавам ти цялото щастие на Земята.

 

14 май 2019., Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Х. Трифонова
      Гургулица 2018 Милко Бенд 
      САМОТНА "ГУРГУЛИЦА" :)) 
      Самотна „гургулица“
      възпява своите творения,

      на балкон в паница

      попара сърба, прави бдения.

      Пази си перата

      и проскубана в главата,

      слугува на нагона

      „цяло лято на балкона“.

      Самотна „гургулица“

      пера събира по балкона,

      горкичката женица

      гони я хормона.

      Любовница? Не става.

      И на онзи му не става,

      затуй задява се с жени

      красиви, със характер, силни.
      поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
      -----------------------------------------------------------------------------------------
      ГУРГУЛИЦА 
      "Цяло лято на балкона идва
      и оставя по едно перо,
      за късмет навярно ми намигва
      и за щастие по зарево.
      Как не ме пропусна аз се чудя,
      сякаш се познаваше със мен,
      рано сутрин , щом от сън се будя,
      тя бе минала и този ден.
      Вероятно вече отпътува
      някъде за топлите страни,
      ала моето сърце будува
      и по нея то се заплени.
      Как е всичко преходно, сезонно!
      Привържеш се, а то пък отлети.
      Но перата, дето ги отрони,
      те са и щастливите следи"
      РК
      Хумористична  народна песен "Разсърдила се булката"  изпълнява Господин Колев
       
    • от Анита Х. Трифонова
      Почивай в мир Lidia Sirkkavaara - авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Х. Трифонова
      sekirata cekupama Aнита Христова Трифонова Обръщение...
    • от Анита Х. Трифонова
      Мразете ме.... Е  и ...?! авторово поезия  А.Х.Т.sekirata cekupama
×
×
  • Добави ново...