Далече искам да замина,
поне да бъде за година.
На екватора да е,
пак ще е добре.
Или на полюса,
или в пустинята,
искам да замина
още вечерта.
Нека да си поплача,
сърцето лудо скача.
Никой да не види
и да не усети,
да не прочете
моите куплети.
Колко много искам,
колко си мечтая
там със други хора
да се запозная.
Моля си на бога
те да са различни,
кротки и добри
и благоприлични.
Но здрачът наближава
и туй мечта остава.
Мракът ме поглъща,
в сянка ме превръща,
Ах, каква мечта!
О, Господи!
Каква съдба!

15 май 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова