Премини към съдържанието

Анита Христова Трифонова

135 прегледа

 Сподели

 

Далече искам да замина,
поне да бъде за година.
На екватора да е,
пак ще е добре.
Или на полюса,
или в пустинята,
искам да замина
още вечерта.
Нека да си поплача,
сърцето лудо скача.
Никой да не види
и да не усети,
да не прочете
моите куплети.
Колко много искам,
колко си мечтая
там със други хора
да се запозная.
Моля си на бога
те да са различни,
кротки и добри
и благоприлични.
Но здрачът наближава
и туй мечта остава.
Мракът ме поглъща,
в сянка ме превръща,
Ах, каква мечта!
О, Господи!
Каква съдба!

15 май 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова

 

343434343434343434343434343434ya-letat.jpg

 Сподели

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...