Гледаш кротко,
а във теб ръмжат
сто дявола рогати.
Не те разбирам.
Не разбирам
хора като теб чудати.
Добре изглеждаш,
на човек приличаш,
а с твоите постъпки
човешкото отричаш.
Устата ми горчиви
истини разказва,
сърцето ми открито
чувствата показва.
Не вярвам на лъжи.
Вътре в мен боли.
Няма нужда от сълзи.
Вярвам в себе си. А ти?
16 май 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари