МИСЛЯ СИ...

ТОЧКА

Малка точка във небето,
гледам и се чудя, ето,
че всe по поголяма става
и да расте не престава!
Аз протягам си ръцете,
искам да достигна с двете,
тази точка във небето,
сякаш ми е там сърцето!
Чудя се каква ли врява,
ще се вдигне до небето,
че посегнала съм горе
на небето във сърцето!
Мисля си, че пак….ина,
е виновна за седмина,
дето подир нея тичат,
във интриги я обличат!
Мисля си, че пак секира,
нищожества разни нервира
и докога ще продължи,
сам Господ трябва да реши!
Но знам едно и разберете,
съдбата няма как да спрете,
я по добре се опомнете,
спрете и не се мъчете!

17 май 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова