С НАДЕЖДА, ВЯРА АЗ ЖИВЕЯ, ЗА ИСТИНА КОПНЕЯ

За болката не ща да пиша,
но тя разяжда ме до скръб,
аз люляците не мириша
и нямам си солиден гръб.
Да лъжа не умея и не мога,
не искам заблуждения, химери,
със себе си и днес съм строга,
и с всеки който ми се дзвери.
Пропита от тъга до кости,
мъка изпива ме, души,
но бих посрещнала аз "гости",
бих се усмихнала дори!
С надежда, вяра аз живея
и моля се за теб, за мен,
за истината аз копнея,
за щастие, за светъл ден.
Не гледай,че мърморя,споря,
така по своему се боря
и хапя, ръфам на парчета
лоши момичета, момчета.
Не съдя,не, аз не съм Бог
и боря се по своему повтарям,
браня се,не монолог 
ще правя тук. Затварям.
Сърцето си затварям за едни,
които злоба ги коси,
сърцето ми отворено за вас
е честни люде в този час.
Обичам истинското ще призная,
на лошото му виждам края,
макар и да не доживея,
цялата в надежди грея!

Каква злоба, каква завист, каква нечовешка омраза и жажда за мъст,

каква алчност, каква погнуса...дави ме...
Как живеят тези хора, как спят и повечето имат деца?

Не, не ми го побира ума !

18 май 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова