МОНОЛОГ

Мила моя мамо,
много те обичам,
но не мога по теб
повече да тичам.
Вече съм голяма
и грешка голяма
дори да направя
себе си давя.
Обичам живота,
но късно разбрах,
че всичко пари е,
едва не умрях
сред стадо от вълци
във овчи кожи.
Разбрах че всичко,
всичко може
щом имаш пари,
гръб и власт
или гинеш
щом не си в час.
Злото ме спря,
глас онемя,
обрана,измамена
с душа окрадена
не загубих вяра
в човека, в доброто,
не се отказвам
да се боря със злото.
Обичам те, мамо,
но ще продължа,
живота е мой
дори да греша.
Моли се за мене
сега в този час,
моли се за мене,
за бати, за нас.
Недей да униваш,
недей се плаши,
недей се опитва
да променяш съдби.
За щастието всеки
сам си воюва,
дори да си нямам
късмет пак си струва
себе си, моето
да отстоявам,
дори с риск живота
мой да спасявам.
Злобата, омразата
не мога да спра,
клюките, интригите,
нито завистта.
Отминавам с безразличие
всичко това,
постарай се и ти,
живей в друг свят сега.
Спри с тез тревоги,
кошмари,сълзи
и бъди силна,
такваз остани.
Всичко по нас
дет се сипе сега,
ще се обърне
в обратна посока.

18 май 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова