Премини към съдържанието

КАКВО ОСТАВА ?

Та казвам ти, Милке за Драганова Петка. То бива, бива, ама чак толкова голяма лакомия не бях виждала. Ще се задави тя та и мъжа си. Те затова са се и събрали. Тя наляво, той надясно. Кажи ми сега откъде иде всичко това? Всичко си имат, задоволени са та чак и внуците им вчерашни хлапетии си имат жилища, коли и то не кви да са. Ама на. Ровят се в живота на другите, на обикновените хорица. Да е от злоба освен, защото комай не са щастливи. А ние с тебе си мислим за едното кисело мляко дето има една дума. Сигурно при тях , Милке, куца нещо в дома им, в къщата им освен пустата им лакомия.То лакомията е най страшна, номер едно е за народа ни. Тя ще затрие младите, а ние вече си отиваме. Нашето е минало свършено.
-Ма Вело! Кви са тия дълги приказки от теб? Философ ли ша ставаш или пак си си недояла? Купи ли си хляб или пак това кисело мляко, вкиснаха ти се червата? Я ги остави тия, те сами ще си затрият главите някъде. Ти помисли по добре за Начо, че дочух, че си го изгонила от къщи.
-Няма такова нещо, Милке! Ти на мене или на клюкарите вярваш? Ние сме си бедни, но се обичаме. Остаряхме. Не е същата онази любов, но си живеем добре.
-Кви ми ги приказваш, що ша ма праиш и мене на клюкарка и ка му викаха там - интраганка !
Ей, Вело ! Името ми е такова мило, не ме дразни, че мога да стана и зла, пък и не си падам по млякото. Пих доста винце днес, имам си повод тъй че внимавай малко ми трябва.
-Тебе Вълкана трябва да те кръстят, но аз не съм агне, ни шиле, ни яре. Ще ти приседне.
Седяха на пейката двете жени и с всяка измината минута напрежението в компанията им растеше, от което най вече страдаше Шаро. Кучето на Милка се дърпаше, но тя здраво държеше каишката . Вела реши да се измъкне, като си измисли някаква работа, ама къде ти Милка да я пусне.
-Къде ма, приятелко, изплаши ли се ? Я се поспри да ти разкажа нещо и за твойта унука, не само моя внук да кълцаш с недодялания си език с комшийките ми.
-Ти не си приятелка, не искам да ти слушам приказките. Не искам и да те гледам. Виж се каква си посиняла от злоба, а съдиш другите.
Вела пое към къщи и остави Милка да крещи на кучето , вече нямаше на кой друг.
-Начо ! Къде си се дянал бе? Пак ли си под сайвана да пиеш? Ка са не наплюска, ка не умря от тая пущина? Нямаш пари за хляб, а гушиш оная проклетница в дюкяна. Покажи се бе .
-Друг път Начо излизаше от скривалището си, но този път не се показа дори, когато Вела претърси и обора. Изплаши се и го удари на рев.
-Начо, покажи се бе пиленце, няма да ти се карам.
Нямаха куче, но пък имаха няколко котки с комшийските може да се каже, че ставаха десетина. Вела се опули, когато ги видя всичките, като войници застанали срещу нея гледащи в небето. Абе този човек да не е излетял в небето с неговата Звезда. Ама тя беше още жива, иначе Начо да е спрял да ходи в кръчмата. Нали заради нея се пропи глупака и прогони децата си от дома. Иска да умори и нея , но Вела се не даваше. Котките не мърдаха, като хипнотизирани бяха и Вела наистина се изплаши та чак започна да трепери.
-Начо, миличък, покажи се де. Ще идем с тебе при Звезда и ще ти купя от онази домашна ракия, дето цяло село знае за кой я къта. Не за тебе , глупако!
Вика, вика па спря. Седна на камъка пред обора. Не можеше и да плаче. Нищо не можеше. Вцепени се цялата и какви ли мисли не и минаха през главата. Децата и са вече големи, задомиха се, избягаха далече от него. Дали не и от нея. Истината беше , че им бяха омръзнали тези тяхни скандали и когато Начо се и пропи нямаше защо да стоят в къщи. Вела стана и с бавни крачки се запъти към кръчмата. Трябваше да влезне ама как? Престраши се и отвори вратата. Звезда седеше на една маса с двама едри мъже непознати и така се смееха , че кръчмата кънтеше. Като я видяха всички млъкнаха.
- Звездо, искам да говоря с тебе.
- О, Вело, я ме остави да си гледам работата. Ако е пак тая твоя ревност, да знаеш, че не съм виждала от няколко дни твоя Начо.
- Гълъбче, какъв е този Начо бос и гол? Виж колко парички сме ти донесли и подаръци - изхвърли се един от мъжете седнал до Звезда.
И двамата бяха доста пийнали. Вела усети , че няма да има резултат от идването и тук, но и разбра , че Начо не е там. А дали не се лъжеше?
Тръгна да излиза, когато навън вече я спря Блажи - глухонемият в селото. Започна да маха с ръце и сочи нещо мучейки само, както той можеше.
Вела тръгна след него. Излязоха от селото. Блажи започна да я дърпа за ръката и води към варниците. Тя се изплаши и възпротиви, но младежа започна да ръкомаха с ръце, да се тресе целият и да скимти, бореше се с нея. Накрая тя му се остави. Той буквално я влачеше. Вела не се помнеше вече, свести се , когато стигнаха до мястото. Ямата зееше и вътре се чернееше човешко тяло. Не, не можеше, не искаше да повярва, че това е нейният Начо. Забеляза куп празни бутилки наоколо. Нейният Начо нямаше пари за толкова много алкохол. В първият момент и дойде на ум, че се е напил и е паднал сам, но после...изправи се, събра кураж, погледна Блажи, който се беше вече укротил , погледна небето и тръгна към селото. Запъти се към общината с пълно съзнание, че Начо е убит. Защо иначе Блажи я изчака да дойде в кръчмата, а не я намери у тях? И какви бяха онези двама мъже със Звезда? Не бяха от селото, но имаха много пари, личеше им. Вела разказа всичко каквото видя, каквото знаеше и каза , че няма да се прибере, докато не извадят нейният Начо от там.
- Абе, жена, ти убедена ли си , че това там долу е човек, че е твоят Начо? Да не е някое животно?
- Животните не пият алкохол! - отговори с хъс Вела.
- Приберете се в къщи, ако ни потрябвате ще ви потърсим.
Денят беше хубав, слънчев. Вела седеше на пейката и гледаше пътя, който сребрееше пред нея.След смъртта на Начо пътят от селото до града беше асфалтиран. Разбира се, че не беше заради нейният Начо, но и други неща се случиха, които бяха вече заради него, както и такива като него.Кръчмата в селото вече я нямаше, имаше само едно кафе аператив. Звезда я прибраха на топло и не се знаеше докога. А онези двамата с нея, те, биячите на нейния Начо са си платили и измъкнали обвинявайки Звезда. Така или иначе Начо си гниеше в пръстта заради едното пиене и заплесията му по засукани женички, които не са за един мъж. Децата и я викаха, но Вела не искаше да напусне селото.Тук и беше детството, моминството и теглото с Начо. От цялото си сърце желаеше доброто на децата си и семействата им и не искаше да им дотяга.Тя беше доста уморена от живота, чакаше, очакваше часът си. Доста болести я бяха налегнали , но не се предаваше. Вярваше, че когато Бог реши тогава ще си я прибере и се надяваше да е в рая.
-Вело, стига ! Ей, такава ще те запомня, все мислиш, философстваш. Абе жена, живей, че малко ни остана. Ето има и добри хора на този свят, не са всичките измамници и мошеници, непризнателни. Виж с тебе колко сме различни, но аз си останах твоя приятелка. Хайде ставай да идем долу в кафето сред младите хора. Ще пием по едно, ще си поговорим.Че то това живот ли е, докато се огледаш и изтекъл. Какво остава? 
Вела погледна и не вярваше на очите си. Това беше Милка, нейната приятелка, която дълго време се криеше от нея, особено след смъртта на Начо. Милка хвана за ръцете Вела, прегърна я и целуна по лицето.
-Стегни се, Вело ! Твоят Начо, Бог да го прости си го заслужаваше. Не те обичаше. Две деца му роди отгледа, та и него гледа, а той за една жена живя, за нея и умря. Пребиха го, като куче глупакът. А за Драганова Петка не мисли. Цялото им имущество, всичко е конфискувано. В затвора са. Добре , че децата им са успели да се измъкнат навън с какви паспорти и аз не знам, но това тяхното там няма да е живот. Ей, Вело! Не сме ние тези, които съдим. Бог високо и всичко види, бави но не забравя.
С бавни крачки, прегърнати двете приятелки вървяха по чистият и нов път към центъра на селото, откъдето се чуваше музика. Имаше сватба. Милка женеше внука си. То каква била работата!
- Да са ти живи и здрави, Милке, приятелко моя!

18 май 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Х. Трифонова
      Гургулица 2018 Милко Бенд 
      САМОТНА "ГУРГУЛИЦА" :)) 
      Самотна „гургулица“
      възпява своите творения,

      на балкон в паница

      попара сърба, прави бдения.

      Пази си перата

      и проскубана в главата,

      слугува на нагона

      „цяло лято на балкона“.

      Самотна „гургулица“

      пера събира по балкона,

      горкичката женица

      гони я хормона.

      Любовница? Не става.

      И на онзи му не става,

      затуй задява се с жени

      красиви, със характер, силни.
      поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
      -----------------------------------------------------------------------------------------
      ГУРГУЛИЦА 
      "Цяло лято на балкона идва
      и оставя по едно перо,
      за късмет навярно ми намигва
      и за щастие по зарево.
      Как не ме пропусна аз се чудя,
      сякаш се познаваше със мен,
      рано сутрин , щом от сън се будя,
      тя бе минала и този ден.
      Вероятно вече отпътува
      някъде за топлите страни,
      ала моето сърце будува
      и по нея то се заплени.
      Как е всичко преходно, сезонно!
      Привържеш се, а то пък отлети.
      Но перата, дето ги отрони,
      те са и щастливите следи"
      РК
      Хумористична  народна песен "Разсърдила се булката"  изпълнява Господин Колев
       
    • от Анита Х. Трифонова
      Почивай в мир Lidia Sirkkavaara - авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Х. Трифонова
      sekirata cekupama Aнита Христова Трифонова Обръщение...
    • от Анита Х. Трифонова
      Мразете ме.... Е  и ...?! авторово поезия  А.Х.Т.sekirata cekupama
×
×
  • Добави ново...