ТЯ И ДЯВОЛА

Гледаше се в огледалото и не може да се познае. От онова безгрижно малко момиченце, което тичаше по брега на реката, гледаше отвъдния бряг и си мечтаеше да иде там, да опознае света, от това момиченце нищо не беше останало.Какво направи живота с нея или просто така е кодирана? Питаше и се взираше в огледалото с нейните очи, но отсреща я гледаха други две -студени. Времето се разваляше, болката по цялото и тяло разстилаща се и пропиваща навсякъде с пипала на октопод го доказваше. Болеше я навсякъде, пиеше си редовно и обезболяващите хапчета, но това не помагаше. Многото интервенции по тялото , на които се бе подложила, а сега вече няма как да спре си казваха думата и тя бе една -болка. Болка - физическа, освен онази другата вътре в сърцето. Тази болка я носеше от малка още когато беше излязла на улицата да изкарва прехраната на семейството си. Беше жена с характер. Сестра и беше по друга, макар че всички казваха, че е по талантлива от нея. Благодарение на характера си постигна много и нищо. Нищото само тя си го знаеше, пазеше го вътре в сърцето си, къташе го, криеше го, искаше и се никой да не се вглъбява толкова в нея и да го види. Но се виждаше, имаше хора и за тази работа. Не можеше да скрие и злобата , и омразата си към всичко по чисто, по свято, по младо, по красиво. Защо ?
Навярно защото беше загубила от малка всички духовни ценности, признаваше само парите , та и досега. Ето докъде стигна -материално добре и една кариера постигната с маса подкупи, пари, влиятелни мъже и тя в съюз с Дявола. Всичко за нея беше бизнес, дори детето и - единствения човек, който се опитваше да обича. Искаше детето и да постигне това, което тя постигна с цената на много жертви, искаше и се да е талантливо като нея. Знеше че парите и нямаше да му помогнат кой знае колко по пътя на славата. Дъщеря и нямаше нейните качества и характер, беше се метнала на баща си, а тя го мразеше - много. Откакто се влюби в големия човек забрави за бащата на детето си, остави дори дъщеря си на майка си. Не се погаждаше с нея, но само на нея можеше да остави детето си. Никога не е обичала бащата на детето си . Той и направи кариерата , а тя му роди дъщеря. После...после заобича така силно големия човек, че и досега плаче скрито за него. Имаше и други, дори му изневеряваше с тях, за което той я наказваше сурово с гавра. Но беше и щедър, много щедър. В него бяха и властта , и парите. Жалко, че всичкото хубаво трая доста малко - убиха го. Изтри очите от сълзите си и се постара да не мисли за него, но не можеше. Онези дни, когато и казаха ,че е убит бяха кошмарни за нея. Не се помнеше. След това го удари по течението. Не пробираше мъжете и не само тях. Но къташе пари, а и големият човек и остави доста. Кариерата и вървеше нагоре и тя знаеше с цената на какво, осъзнаваше че не може да е най най , нямаше данните, но парите,мъжете, те решаваха всичко, а тя ги имаше в изобилие особено след смъртта на големия човек. Колежките и бяха обречени, тя ги поваляше една след друга и не само с пари и връзки , а и с хитрост стигаща до жестокост. Не се страхуваше от възмездие, не се замисляше за дъщеря си какво може да и се случи, след като тя посяга на чуждите деца, на здравето и живота им дори. Магии ? Лично тя не ги правеше, но плащаше яко за тях. Беше озлобяла, направо освирепяла. Ревнуваше дори бащата на детето си - този , който го изхвърли на улицата и който никога не е обичала. Но то не беше просто ревност, а страх, страх от това да не би дори на години вече да намери някоя по по от нея и да повтори номера да я прави звезда, каквато той нея направи тогава. Чиста проба егоизъм. Тя си внушаваше сама ,че е звезда, дълбоко в себе си знаеше как си купуваше наградите ..... и всичко. И в името на това с цената на всичко сриваше най напред здравето и личният интимен живот на колежките си. Специалистка, асистентка на Дявола. Гледаше се в огледалото, не усещаше нищо. Един безлъчен поглед и едно сиво лице. Нямаше никакаъв грим по нея, дори червило. Такава беше ужасна. Болката се усилваше, душеше я. Мореше я. Онова съчетание на физическа и духовна болка. Писнало и беше от победи. Каквото поискаше все ставаше и то твърде леко, особено лошото, което правеше на другите, когато убиваше души и сриваше кариери на по интелигентни и по млади от нея. Посягаше дори на живота им без никакъв страх, та тя бе царицата на подземния свят - обиграна, но воняща от всякъде.
Така както си седеше пред огледалото хвана чашата с уиски и с все сила замери вратата, която някой си бе позволил да отвори.
-Мила, стига спомени и зли мисли, засмей се най после , заобичай този свят. Грешен е , но и ние сме такива.
-Махай се! Заваля порой от предмети. Крещеше истерично и искаше да се върне там до реката , в детството си. Не искаше дори да е момиче, девойка. Само дете, дете де да беше могла да стане. Тогава би подредила живота си по друг начин. Кризата и продължи, а човекът влезе и се опита да я успокои. Тогава тя му се озъби и започна пред него да гори пари -левове, евро.....Такива хартийки, така им викаше и не и пукаше. Накрая се срина на земята прегърнала краката на стола. За миг се съвзе и се докопа до чекмеджето на тоалетката. Извади и другият си хонорар. Запалката и не бе каква да е и дори с треперещите си пръсти палеше. Човекът се чудеше нея ли да спасява огънят ли да гаси. Започна да вика за помощ, а тя не чуваше нищо, не виждаше. Виждаше само горящите хартийки, които я кефеха. Радваше се на огъня , който пълзеше по пода. Накрая се срина на земята и прегърна краката на стола. Онемя. Само гласът на човека кънтеше и се чуваше пукане от пожара, който тя направи.
Гореше и тя, всичко гореше - коса, дрехи....цялата гореше. Човекът крещеше. Огънят на Дявола никой не можеше да го спре. Никой.
Събуди се в друга стая - непозната. Самата тя непозната. Животът и отмъсти точно по правилата. Много и даде , но двойно и взе. Усещаше се куха, празна. Даваше мило и драго само и само да можеше да усети, да почувства топлината на този пожар...и в сърцето. Искаше и се, много и се искаше да се усмихне на света и да каже:
-Жива съм !
Искаше и се...

18 май 2019.,Плевен 

Анита Христова Трифонова