Няма да те моля за последно,
с вик прощавам се с деня,
знам, жена съм, не е редно
любов да прося, да те виня.
Всеки следва своя път, звезда
има всеки да му свети,
моята за друг изгря,
плача в тези редове, куплети.
За теб не плача, болко моя,
ще те изпия и на екс
дано се наживееш в своя
свят пагубен без доблест, чест.
Не ще те съдя, има кой
да ти покаже пътя верен,
оставаш си приятел мой
такъв какъвто си - неверен!
18 май 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари