СЪКРОВЕНО

Гледаш ме с безжизнени очи,
восъчно красива, мила,
музика около теб звучи,
а си тъй печална, горделива!
Гледаш ме и питаш ме защо
този свят е устроен така,
отговор не мога да ти дам,
той е в твоите очи аз знам.
Две сълзи се стичат по лицето,
горда си, но плачеш, за което,
аз вина във себе си намирам-
не намерих сили да позирам
някога, когато бе по малка,
когато би те циганката Галка!
Бях със тебе чиста, откровена,
споделях всичко с тебе, съкровена
истина и клюки зли,
а сега сърцето ме боли!
Но сърце ми не можа да трае
и да гледа как се разпореждат,
истината то изплаква, вае
не търпи да му нареждат.
Ръце протягаш, зов далечен,
звезди безброй и лунна песен,
богат и беден свят голям,
с теб щастливи ще сме ако не тук -там....

13 юни 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова