СБОГОМ, КАЖИ СИ СБОГОМ!

Съборена е чашата уви,
любовта я няма, не боли.
Тогава любовта ми не пропука
леда във твоето сърце,
отдавна спрях да чакам тука,
забравих твоето лице.
Угасна всичко -обич, плам,
небе, звезди и в поглед ням
побирам болката си аз.
Не те обичам вече аз.
Друг бедра ми днес притиска
и други чувства в мене плиска,
като вълни на кея непознат,
копнежи, порив, благодат...
Ти закъсня, загуби пътя прежен,
остана си такъв....небрежен,
скрий се зад усмивката си ти,
клоуните плачат, разбери!
Шоуто приключи, казвам сбогом!
Кажи си сбогом днес, кажи си сбогом!



Свекърът и бе изнасилвач,
бащата на децата и трепач
на женските сърца, сваляч,
подлизурко, нагаждач,
но много вече остаря
озлобя и оглупя.
Останаха му днес парите,
които харчат му жените.
Една жена -хитра лисана,
при него тя се застоя,
млада е тя и обиграна,
добре си прави сметката.
Навън си кръшка, то се знае, 
защото млада е, не трае
да гледа този мъж разплут
от разврат, охолство сплут,
зарязал своите деца,
за Бог забравил, за греха....
Но днес обръщат се нещата
и картинка нам позната
показва как се рекетира
рожденна майка свидна, мила.
Защото бедна е жената,
живее със една заплата,
а той с имоти от дедите
парадира и върти игрите.
Целта е проста, много ясна,
позната нам, страшна, опасна-
майката тъй да се умори
чрез децата най сигурно. Sorry!

Сбогом казала съм и повтарям!
Не мога да забравям!

19 юни 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова