Стоя сама и взирам се в дъжда,
около мен скали, пясък, вода...
Душата ми се моли, стене,
болката кой може да отнеме?
Ръце протягам в тъмнината,
вик прорязва тишината.
Твоят глас не е .
Ти си далече, там където
слива се морето със небето.
Ела при мен, вземи ме,
над морето пренеси ме.
Обичай ме, люби ме!
23 юни 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари