Попитай ме,
защо не мога да забравя
що съм строга
към собствената си съдба
и не признавам любовта?
Попитай ме,
защо не мога и да плача вече,
да се смея,да свиря даже и да пея?
Изсъхнаха мечти крилати,
слана ги ослани,пернати
птички днес се реят,
а славейчетата не пеят.
Душа и тяло боледуват,
а някои само мъдруват,
всичкo чакат наготово
да дойде време добро,ново!
Обезверена,огорчена,
паднала, но не сломена,
отправям поглед, взор нагоре
и виждам моята звезда там горе,
която кани ме за път последен.
Оставям те, земен живот неверен!
10 юли 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари