Празник е , звездици греят,
а една звезда блести,
горе от небето топли
моите болни очи.
Тя е моята звезда
и на Коледа сега
в нея търся аз утеха,
след като всичко ми взеха
всички те -Божи чеда
пътят следват си в безкрая,
забравили грях, ада, Рая.
Аз не плача, не се моля,
знам че туй е Божа воля,
сили в себе си намирам,
падам, ставам, не умирам.
Ще се извися високо,
моят дух е несломим,
чернооко, синеоко
детство имах, праг любим.
От болка стълба не ще правя,
не ще изкачвам я до гроб,
ще полетя, не ще се бавя
към моята звезда и моят Бог!
sekirata Koledna zvezda
30 юли 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари