Премини към съдържанието

БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ВСИЧКО

Anita Hristova Trifonova

46 прегледа

 

c_1172998728_P1040696b.jpg&hash=8d9bd8a0

Моите 61 причини, за да остана в България!!!

 

В КОНТЕКСТА НА КАРТИНКАТА ,КОЯТО НАРЕКОХ "ДНЕШНИЯТ АНДРЕШКО"

 

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.

2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.

3. Държа да умра от рак на четиридесет години.

4. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.

5. Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.

6. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.

7. Държа съседите ми да са олигофрени.

8. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи. 9. Панелните гарсониери ме кефът.

10. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.

11. Омръзна ми като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си

12. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.

13. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание 14. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.

15. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години.

16. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес 17. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.

18. Харесват ми подкупните ченгета.

19. Харесват ми подкупните митничари. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни. 20. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.

21. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.

22. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.

23. Обичам попфолк.

24. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината.

25. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.

26. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи. 27. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.

28. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина. 29. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.

30. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.

31. Обичам да ме лъжат на пазара.

32. Обичам да ме лъжат навсякъде.

33. Харесва ми че в България думата "Педераст" звучи гордо.

34. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна.

35. Обичам да гледам тъпа телевизия.

36. Обичам да слушам тъпо радио.

37. Обичам страшно тъпите театрални постановки. 38. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.

39. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.

40. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.

41. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.

42. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.

43. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.

44. Радват ме бездомните деца по улицата. 45.Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.

46. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.

47. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.

48. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.

49. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.

50. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация. 51. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.

52. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.

53. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.

54. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.

55. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.

56. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.

57. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:"Скъпи, обичам те!" Или нещо подобно.

58. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа. (thx zlatina) Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.

59. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.

60 Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици" (thx irina)

61. Защото се раздава най-бързо и вярно юмручно право

 

ТОВА МИ ХАРЕСА!

 

 

Една птичка днес ми каза,

че в този грешен свят

всичко се продава.

Продава се душата,

болест руши сърцата

на хора мили и добри,

останали сами

без подкрепа, без пари.

Опасен вирус

българите гони,

това не са хормони,

а липса на закони!

 

28 август 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Васил Левски не умира - клипове, стихове и моята песен за Апостола на свободата -музика, текст и изпълнение
      клипове и стихове А.Х.Т.sekirata cekupama

       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Народна песен -"Кадъно кадънчице" изпълнява А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Изгуби си Жеко булката -изпълнява АнитаХристова Трифонова sekirata cekupama


       
       
       
       
       
       
       
       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      sekirata cekupama Анита Христова Трифонова изпълнява гръцка музика песента Опа опа

       
      Музиката като изкуство и културен елемент заема основно място в обществото на древна Гърция. Древните гърци са смятали музиката (свързвали я с Музите, божества на изкуството) за неразделно свързана с обучението и развитието на всеки човек – музиката развива духа, както физическото възпитание – тялото. Музиката не е била само един вид изкуство за самоизява, а основен камък при обучението, неразделно свързан с философията и добродетелите. Именно с това се обяснява и факта, че за добър музикант в Древна Гърция е считан не онзи, който е бил виртуоз при изпълнението на един инструмент, а онзи, който чрез музиката е можел да пресъздаде красотата, добродетелите и моралните ценности, които носи в себе си.
      Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности. В свещеното прорицалищ Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства – танц, театралното майсторство и поезията – е била неразделна част от гръцката драма .
      През Средновековието гръцката музика се развива в рамките на византийските  музикални традиции. След падането на Константинопол   и унищожаването на Византия, традициите на средновековната гръцка музика са съхранени само в черковната музика.
      По-късно, през 17 – 18 век, се развива личностно ориентираната народна музика, възпяваща най-вече хайдутите, като борци срещу османската власт.
      След освобождението (1830г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀с „Химн за прослава на свободата“, който става национален химн на страната. В последната четвърт на 19 и в началото на 20 век повечето гръцки музикални творци насочват усилията си към гръцкото народно творчество. На базата на народната песен е създаден нов за Гърция музикален жанр – идиличната музикална комедия. Основни представители на жанра са Коромила̀с и Ко̀кос.
      Десетилетието 1920 – 30 г. е белязано от появата на композитори, диригенти и музикални критици, завършили национални музикални училища (Скалко̀тас, Незерѝтис, Евангела̀тос и др.), които творят в областта на класическата музика.
      В областта на популярната музика след трийсетте години в Гърция се появява твърде специфичният музикален стил, познат каторебетика, който и до днес остава един от най-популярните видове за сред любителите на музика в страната. Също така, в следващите десетилетия Гърция се проявява като особено отворена към европейски и други стилове (rock, jazz, latin, electronica), които е наситила с гръцки елементи, печелейки много награди и извън границите на страната.
      Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Комерсиализирането на средствата за комуникация и особено на радиото е допринесло и за комерсиализирането на музиката. Бузукито, творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока (напр. групата на Рос Дейли, която през седемдесетте изпълняваше ролята на училище за избрани музиканти, прокарвайки пътища за звуци, които спомогнаха за смесването на традиционната музика с източните мелодии, „Силите на Егея“, които преработваха някои народни песни, така наречената „Солунска школа“, чиито представители използват ут, както и други източни инструменти).
      Гръцкият рок експериментира, заплашва и понякога разбива „отживелите“ ни представи за рок-звука. Групите, за които се смята, че са допринесли най-много за развитието през деветдесетте години са „Трипес“, „Ксилина спатя“ и „Стерео нова“. Днес гръцката рок-сцена е в период на разцвет, с много добри групи като „Анемос“, „Closer“, „Earthbound“, „Диафана крина“, „Енделехия“, „Пикс Лакс“, Теодосия Цацу, Манолис Фамелос.
      Групите от low bap сцената се появиха през последните десет години в България, с основен център „Active member“. Става дума предимно за групи, които са част от компанията от квартала Пѐрама, които черпят опит от културата на американския рап и според мнозина изнасят на плещите си превъплъщението на социалното отрицание („подкрепям с начина си на живот, това което пея в песните си“) и организират Low Bap фестивали и събития.
      Гръцката джаз сцена може също да се похвали с добри изпълнители, инструменталисти и цели групи, като Маркос Алексиу, Макис Аблянитис, Милтиадис Папастаму, Йоргос Полихронакос, както и групата „Mode Plagal“. Имена на гръцката поп музика като Манто;, Алексия, „Хахакес“и Сакис, Рувас,Ана Виси,Марина Скядареси бележат голям успех предимно сред младата аудитория в страната.
      Гръцката електронна музика (електроника, джаз) е представена от групи като пионерите за гръцките стандарти „Стерео Нова“, „Mikro“, „Oberon“, но и от множество диджеи, които експериментират с най-новите видове и често въвеждат гръцката публика в най-авангардните прояви на електронната музика.
      Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и достатъчно качествена, традиционна (с много внедрени етник елементи), „съпротивителна“ (с очевидни влияния от политическата песен от шейсетте и седемдесетте), диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика позволява на творците си да разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления на звука, който успява да диша дори и под тежесттта на аритметиката на проджбите.
      В Гърция съществуват концертни зали и различни музикални организации, които упражняват решителна роля в развитието на гръцката музика, но и в контактите на гръцката публика с най-големите творци от световната музикална сцена. Функционират също така голям брой консерватории (98 държавни и 450 частни консерватории), които се ръководят от духа на постоянно усъвършенстване на музикалното образование в страната.


×
×
  • Добави ново...