Твоята усмивка
топли моя свят,
твойта красота
радва ме и глад
за теб усещам, мила!
Недей, стига си крила,
невинния си чар
от Бога за теб дар!
Сочните ти устни
ден и нощ ще пия
и като лоза
аз ще се извия
около твойто тяло
за ласки закопняло!
Разнасяш аромат,
със дух крилат си, млад,
пленяваш ме, изгаряш,
почиваш в мен, отмаряш!
И хиляди щурци
надпяват се със теб,
а дяволът слухти...
Какво иска от теб?
О, не, не ще те дам
на Дявола, любима,
това би било срам,
моя любов незрима!
Лястовица бяла
остани за мен,
в небето полетяла...
Вземи ме и мен!
12 септември 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари