Премини към съдържанието

Анита Христова Трифонова

65 прегледа

Преглътна. После пак и пак. Давеше се в сълзите си и не можеше да ги спре. Беше се родила човек. Живееше с болките и радостите си и нямаше как да не чувства, да не усеща лошото и доброто около нея. Нямаше как да не реагира. Повечето хора около нея си налагаха да не обръщат внимание на всичко ставащос тях и около тях. Щадяха се. Умееха. Но тя не можеше, все си казваше ,че няма да наказва себе си за чуждите грешки, но....Знаеше, че е безсилна пред съдбата. Така е трябвало да стане и толкоз. Приказките са едно, а действията съвсем друго. Де да можешеда си наложи някои неща. Виждаше какво става около нея -свестните и  чувствителни хора страдаха. Живееха добре само дебилите и темерутите. Имаше и такива човешки същества. Самата тя си задаваше въпроса как са се родили с облик на човек. Но все тая, коя е тя да променя света, хората. Беше безсилна. Оставаше и единствено да натоварва болното си сърчице, което едва издържаше вече. Лекарите се видяха в чудо. Постоянно я съветваха, че ако сама не си помогне никой не може да и помогне. Позната песен , тя и други подобни, но това е на приказки. В действителност нещата стояха по сложно. Най голямата болка е  да знаеш какво трябва да правиш, за да не грешиш и да не злоупотребяваш със здравето си, със себе си, а на практика да не можеш да го сториш. Да си, като вързан, спънат, омагьосан. Това изхабява, побърква човека. А тя беше човек и то с главно Ч. Кому беше нужно това, след като вредеше предимно на себе си? Топеше се в противоречия и безисходица. Искаше да си помогне, знаеше как, но не можеше. Всичко се обръщаше на 360 градуса , като че ли някаква сила разполагаше с нея - вътре в душата, в сърчицето и , което плачеше  ден, и нощ. Беше обичана, но не от тези, които искаше. Желана беше, но не от този, за който жадуваше. Всяко нещо, до което се докоснеше претърпяваше неуспех с лоши последствия за нея. Шегуваха се с нея и и казваха, че е орочасана, че има магия и ред такива бабини диветини. Тя не вярваше. Беше напълно убедена, че всичко е предначертано там някъде горе, а тук долу на Земята хората просто изпълняваха. Определено това не и се харесваше особено , а и когато хора със зли очи и въздействаха само с един поглед. Страхуваше се , не, но се дразнеше от неизвестното. Лесно се паникьосваше и самата тя не знаеше защо, след като не я интересуваше собственото и здраве дори. Имаше усещането, че някаква сила и дърпа конците,на нея- човека. Не беше лесна жена. Имаше характер и то какъв. Притежаваше страхотен инат. Но не можеше да управлява съдбата си  и това я побъркваше. Не го разбираше. Ето и сега , какво ли не неправи, за да дойде тук, толкова далече от дома си, а изглежда, че просто нямало смисъл. Нещата не потръгваха и  това е то. Здравето и се влошаваше още повече. Явно проблемът не е само личен. Има обществени фактори, които и пречеха, давеха, както тези сълзи , които не спираха. А беше силна, много силна, но за всяко нещо си и маше един краен предел и  пътят е просто неизбежен, ако ще човек да е с биволско сърце. И все пак не можеше да си обясни как някои я караха така, ей така, без да си го слагат на сърцето. Завиждаше им тайно, но в същото време ги съжаляваше. Та те бяха , като роботи. Никакви духовни ценности, чувства, никакви емоции.  И все пак живееха  много  по добре от такива , като нея, по дълго.

-Мина, хайде да тръгваме. Стига си мислила за неща, които не можеш да промениш.

-Ти откъде знаеш какво мисля?

-Знам аз. Нали те гледам какви крокодилски сълзи рониш. Ами така де. Щади сърцето си. Без него закъде си?

-Не ме поучавай, ами ми дай пари. Виждаш, че в тъпия живот нищо не става без пари. Дори до една обществена тоалетна  да идеш пак ти искат пари и то както е тръгнало до петолевка за вход ще стигне.

-Абе човек, ти не разбра ли, че света не можеш да оправиш? Самата ти казваш, че всичко е предначертано, къде си тръгнала тогава? Мина времето , когато се грижеше за другите, сега обърни внимание на себе си.

-Хайде, стига нравопоучения. Да тръгваме пък каквото стане.

Мина се качи в колата  и потеглиха към града. Големият град, който беше целия в прахоляк и мизерия. Кучетата се разхождаха, като господари навсякъде и разнасяха отпадъците  от контейнерите по уличното платно. Тревата беше стигнала до колене. Змии и гущери се бяха развъдили, но кой го интересуваше това? Водата, тази питейна вода, която всеки изминат ден ставаше по скъпа и по мръсна.

Всички знаеха, но пиеха и.......се тровеха, разболяваха. Когато ядеш и пиеш боклуци, как да си здрав?

Режим на тока, режим на водата, режим и на сърцата оставаше да наложат. Натам отиваха нещата. Режим и такси. Едно апаратче на гърдите на всеки човек остана да поставят и да отмерва колко въздух диша. Каква ли щеше да е цената на въздуха?

Когато пристигнаха в учреждението, нещата не потръгнаха от самото начало. Мина не издържа и остави Зарко сам да се оправя.Излезна от сградата и се скри в колата.Беше разбрала за кой ли път ,че със 100 умника можеш да се разбереш , но с един глупак не. Но  нямаше избор.Обикновено тези, които не ставаха за нищо, заемаха ръководни постове и от тях зависеха такива , като нея. Пусна радиото в колата си и се стъписа, когато в новините чу съобщение за сина си. Той се беше издигнал в очите на слепите, така тя казваше. Откакто стана голям човек , почти не се сещаше за нея, не желаеше да говори по телефона с нея, все бързал, все имал работа. Сега разбра, че се е завърнал от чужбина и се надяваше да го види. Командировките му нямаха край.

-Мина, нищо не става, хората явно искат пари.Влез и кажи чия майка си.

-Забрави, Зарко!

Тази корупция давеше България.Страната беше станала известна в цял свят с това и с търпеливият си и страхлив народ. Поне този ,който остана -пенсионерите, болните и малко деца. Повечето деца заминаваха с родителите си в чужбина. Държавата се сриваше без младо поколение. Кому беше нужно това? На шепа хора, които искаха само те да останат и да разполагат с природните дадености  на България, със самата България. Тази страна само за тях ли беше, само на тях ли е майка? Така си мислеше Мина и  продължаваше да тормози бедното си изстрадало сърце.

Реши да се отбие в апартамента на сина си. Дано да е там, дано наистина да се е върнал.Телефон не и вдигаше, от което години наред я болеше. Подслушвали му телефоните. В това Мина не вярваше.

Остави Зарко на първата пряка. Той си имаше и личен живот. Обичаше я , но по особен начин и тя го разбираше. Беше му дала пълна свобода, не се страхуваше от изневери. Виж, по този въпрос с мъжете беше непокист, но за всичко друго  не. На вратата я посрещна една красива, млада жена. Не я познаваше. Синът и я държеше настрана от личния си живот. Някъде я беше виждала по вестниците, но не поиска  да се напряга, за  да си спомни къде точно.

-Станислав търсите , нали? Но го няма.

Тази жена я познаваше, най вероятно от снимки.

-Тук ли е синът ми, прибра ли се от чужбина? Не мога да се свържа с него по телефона.

-Госпожо, това са ваши въпроси между майка и син, аз нямам думата, съгласете се?

-Не може да нямате думата, след като е  видно, че живеете с него. Малко или много му въздействате, въпросът е как?

Жената извади телефона си и и за учудване на Мина, след като набра някакъв номер започна да говори със сина и. Това беше прекалено много за крехката душа на Мина. Изгледа тъжно жената и  с едно сбогом се отправи към изхода на кооперацията.

-Госпожо, синът ви каза да го изчакате . След два часа ще е тук.

-Не, благодаря!

Мина не плачеше , но сърцето и се ръзкъсваше от болка. Пак тази позната болка. Трябваше да се опрерира  или имунизира.Трябваше да има някаква ваксина поне . Помисли си, че изперква и се стегна. Подкара колата обратно към селото, в което живееше и реши, че повече никога нямаше да стъпи в големия град. Забрави за Зарко, но се бяха разбрали сам да се прибере, след като си свърши личните работи в града. Селото и беше на няколко километра до границата. Просто се отдаде на емоциите си и не спря, а продължи към граничния пункт. Не мислеше какво върши, някаква сила я управляваше и не можеше да се спре. Зад себе си оставаше всичко, дори спомените. Не искаше да си спомня за нищо и за никой. Имаше един единствен син -имаше. Беше особена, много различна и понякога самата тя не се разбираше. Но това безхаберие на сина и относно нея, и здравето и не можеше да го преживее.

Пристигна във първото населено място и реши да остане там. Захвърли телефоните си и...дотам. Започваше всичко отначало. Съвсем отначало, въпреки годините си, въпреки разклатеното си здраве.

Селцето беше малко, тихо и спокойно. Не и трябваше голям, шумен град. Познаваше се  и знаеше, че няма вече връщане назад. Никога. Поне в този живот.

 

21 септември 2019.,Плевен
Анита Христова Трифонова

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      ВРЕМЕ ТИ Е ДА СИ ХОДИШ, ДЕБЕЛООКО СЪЩЕСТВО ЖЕСТОКО!


       
      Объщам се към теб ... тиквоч,

      БЪЛГАРИЯ направи на бълвоч!





      НЕ СЪМ ПЛАТЕНА ,

      МРАЗЯ ТЕ БЕЗПЛАТНО,

      А ТЕЗ КОИТО ТИ ПОДКУПИ

      С ЛЪЖИ И ГРЕШНИ ТИ ПАРИЦИ,

      ТЕ ХАИР НЕ ЩЕ ДА ВИДЯТ!

      КАТО ТЕБ ЕДИН ДЕН ЩЕ СЕ КРИЯТ!

      НО БОГ ВИДИ, НЕ ПРОЩАВА,

      ДА ТЕ НЕНАВИЖДАМ,

      НИКОЙ НЕ МЕ ЗАДЪЛЖАВА,

      НО ГО ПРАВЯ ОТ СЪРЦЕ,

      ПОДПИСВАМ СЕ СЪС ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ!

      ПРЕБИ НА ХОРАТА ДЕЦАТА,
      ПРОГОНИ ТВОИТЕ В АМЕРИКАТА,
      НА МЕРКЕЛ ВЪВ КРАКАТА ЛАЗИШ,
      СЪС ХИТРОСТ ЛИ ЩЕ СЕ ОПАЗИШ?!
      ЕДВА ЛИ. 


      НЕ СЕ ПРАВИ НА УБИТА ЛИСИЦА!

      УБИТ, СМАЗАН Е НАРОДЪТ ТИ!

      ТЛАСКАШ НАРОДА СИ КЪМ САМОУНИЩОЖАВАНЕ,

      ГРАЖДАНСКА ВОЙНА! СИЛНО КАЗАНО.

      Голям артист си, това е дарба,
      както и така да лъжеш и шикалкавиш, мажеш...!

      Жесток си, типична мутра!
      И всичко друго, НО НЕ Е МЪЖКО!
       
      Пояс..дрън, дрън...!





      КАКВО ЩЯЛО ДА БЪДЕ БЕЗ ТЕБ ЛИ?

      АМИ ДОСЕГА КАКВО БЕШЕ  С ТЕБ?!

      ЕТО НА КОЙ ХАЛ СМЕ...!!!



       

       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Гербова калинка
      не била саминка!
      Били двенки,тринки
      с точки на стотинки,
      но дребни били
      тези тяхни пари,
      решили да ги умножат
      и народа да доят.
      Че човек е животно-
      имотно, хоботно
      колкото по има
      още иска да краде, да взима.
       

       
      " Бойко, толкова много хора натисна, че не ти завиждам кат

      паднеш от власт..."
       
      https://fakti.bg/bulgaria/404416-da-se-smeesh-ili-da-plachesh-poredniat-biser-na-pravitelstvoto-borisov-3-video

       
      За пред ЕС-дискусия за България в Европарламента,
      но така като гледам май ще минат на варианта на Гешев -
      писмени отговори и провождане на калинки като предния път.



      Трала ла ла ли нека да вали!
      Трала ла ла ли искаме пари!
      Трала ла ла ли нека да гърми!
      От оставка нас хич не ни е страх!
       
      стихове и клип А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от Anita Hristova Trifonova
      Усещане за изход -поезия авторово А.Х.Т. sekirata cekupama 
    • от Anita Hristova Trifonova
      Винаги плача и плача за Родината моя и в здрача,
      но не мога да се преборя с примирението на народа-своя!



      НЕЗАВИСИМОСТ, ТАКА ЛИ?!

      А НЕ КАКВО Е..ГОСПОДА, ДРУГАРИ...?!

      В зависимост и диктатура живее български народ. 
       

      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ, КОГАТО
      ПРЕД БЛОКА СЪБИРАМ СПРИНЦОВКИ
      И БЕЗСИЛНА СЪМ, НЕ МОГА ДА СПРА
      ЩОМ ПОЛИЦАЯ ПОДМИНАВА ТОВА?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ, КОГАТО НЯМАМ
      ПАРИ ДА СЪДЯ ИЗМЕННИЦИ,УБИЙЦИ
      НА НАШИТЕ СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ,
      А РОМИТЕ СА ЗАЩИТЕНИ
      ОТ РАЗНИ ФОНДАЦИИ, УВИ!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ, КОГАТО ВИСШИСТИ-
      НАШИТЕ ДЕЦА В РОДИНАТА СВОЯ НЯМАТ РАБОТА,
      А МАЛЦИНСТВАТА ДОРИ СА МЕТАЧКИ
      СЪС ЗАПЛАТИ НА УЧИТЕЛКИ...СТАЧКИ?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ, КОГАТО 
      НЕ СМЕЯ ДОРИ ДА СЕ СМЕЯ,
      ДА КАЖА И ПИША ТОВА, 
      ОТ КОЕТО СЪРЦЕ МИ БУШУВА,
      ДУШАТА ТЪГУВА
      ЗА ПРАВДА И ИСТИНА,
      ЗА РОДИНА МИЛА,
      А НЕ МАЩЕХА НАША
      ЧУЖДИЦА ПРИЮТИЛА?!
      АКО ГО ПИША,ПРЕПРАВЯТ,ИЗТРИВАТ,
      БРАТЯ,СЕСТРИ...НЕ МЕ РАЗБИРАТ!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО НА НАШАТА ГРАНИЦА,
      НЕ ПИШЕ ДЪРЖАВА,А ТЕРИТОРИЯ?!
      КОЙ НАРОДА МОЙ,РОДИНАТА МОРИ Я?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО СЕ ТРОВЯ С ХРАНИ
      С БАНДЕРОЛИ ФАЛШИВИ,
      МЕНТЕ ГОДНОСТИ,ПЛОДОВЕ ГНИЛИ?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО КРАДАТ МЕ
      СЪС ТОКА,ВОДАТА И ИНТЕРНЕТА,
      ЗЕМЯТА,ЗАПЛАТА С"ХИЛЯДИ"НЕ-ТА!
      ЗАПЛАТА С ДАНЪЦИ РАЗНИ ОБЛОЖЕНА,
      ДУШАТА МОЯ РАЗПНАТА,СЛОЖЕНА,
      КАТО В ТЕПСИЯ НА ЧУЖДИ И НАШИ,
      САМОЗАБРАВИЛИ СЕ УБИЙЦИ,АПАШИ?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО РАЗБОЛЯНА
      ОТ ТОЗИ ЖИВОТ У НАС ИЗМАМА
      ОДИРАТ МИ КОЖАТА С ТАКСИ,ОСИГУРОВКИ,
      ЛИХВИ,ДАНЪЦИ,СМЪРТОНОСНИ"СПРИНЦОВКИ"?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО
      МАЙКА ОТ ЧЕДО ДЕЛЯТ,
      ИЗНУДВАТ С ПАРИ,
      ПРИТИСКАТ,МНОЖАТ...
      САМО ЗНАЯТ ДА ИСКАТ,ДА ИСКАТ
      НЕСМЕТНИ БОГАТСТВА
      В ЧУЖДИ БАНКИ,ДЪРЖАВИ И БРАТСТВА?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО В УЧИЛИЩАТА
      КАРТИНКАТА ПРОСТА Е НА ВСИЧКИ ПОЗНАТА-
      УЧЕНИЦИ ПИЯНИ,ДРОГИРАНИ,ЛЕКИ..
      С ПРАВА ГОЛЯМИ,ПО НРАВ МЕКИ
      ИМАТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПРАВА,
      А ЗА УЧИТЕЛИТЕ ТЕСЛА?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО СИ ТЪРСЯ
      ПРАВАТА В СЪДА,ПОЛИЦИЯТА И ОБЩИНАТА,
      А ВСИЧКО Е ПРОСТО ЕДНА БЮРОКРАЦИЯ,
      ВСЕКИ СИ ПАЗИ МЯСТОТО...СТЕГНАЦИЯ?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО ПЪТУВАМ,
      А ТРЯБВА МНОГО АЗ ДА МЪДРУВАМ
      ОТ КЪДЕ ДА МИНА, КОЙ ПЪТ ДА ХВАНА,
      ЖИВА БЕЗ РАНА,ЗА ДА ОСТАНА?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО
      ЛЕЧЕНИЕ НЯМА ОТ КОЙ ДА ПОИСКАМ,
      МЪЧЕНИЕ ЧАКА МЕ,ТРЯБВА ДА СТИСКАМ,
      ДОКАТО ДОЙДЕ МИ СЕТНИЯ ЧАС
      ДА МЕ ПОЛОЖАТ ВЪВ ГРОБА ОТ РАЗ
      ПОВАЛЕНА ОТ РАК,ИНФАРКТ,ИНСУЛТ,
      НЯМА ДОРИ БЕЗПЛАТЕН КОНСУЛТ?!
      НЕЗАВИСИМА ЛИ СЪМ,КОГАТО ОБИЧАМ,
      КОГАТО ЗА ХУБАВО И ДОБРО ТИЧАМ?!
      БОРЯ СЕ СПЪВАНА ОТ НЕКАДЪРНИ,
      ЗЛОБНИ,ЗАВИСТЛИВИ,СИНОВЕ БЛУДНИ,
      ДЪЩЕРИ НА ТАЗИ ЗЕМЯ БОГАТА,
      А С НАРОД БОЛЕН,ЗОМБИРАН,ДАТА,
      ГОДИНА ЧАКАМ НА НОВО ПРИШЕСТВИЕ!
      ЧОВЕЦИ МАЛКО ОСТАНАЛИ-ПРИВЕТСТВИЕ!
      ЦЕЛУВКИ ОТ МЕН ПРИЕМЕТЕ
      И КАТО МЕН СЕ БОРЕТЕ,НЕ СПЕТЕ!!!



      НЕ СТАВА, НЕ СЕ ПОЛУЧАВА, СЕКИРАТА НЕ СЕ ПРЕДАВА,

      А ВСЕКИ СВОЯТ ГРЯХ ЩЕ

      ПЛАЩА ЩОМ С ЧУЖДА СЪДБА СЕ ЗАХВАЩА!!!



      НЕЗАВИСИМОСТ БИЛО ТУЙ НАШЕТО ТЕГЛО! 

      ДА НИ Е ЧЕСТИТО ИМЕТО НИ  С ПРАХ ПОКРИТО,
      ГРАНИЦИ И КАРТА НА ОТКРИТО,
      НАВСЯКЪДЕ СМЕ ИНКОГНИТО !!!
       
      Честита да ни е зависимостта,
      в проценти не е малко тя
      и гони вече тя стоте,
      българи зависими! Овце.
      Два празника Гергьовден ако има,
      агнешкото, овче пак не стига
      за нашите вълци прегладнели,
      Родина  и народ превзели!
      Какъв ти празник?
      България е разпродадена.
      Какъв ти празник?
      България е и разградена.
      Разделена е на зони, части,
      няма закони, няма власти,
      няма народ, няма Родина,
      природата ни гине и народа, има
      сила някъде в небето,
      вярвам в нея, тя крепи сърцето!


      Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към

      българския народ на 22.09.1908г в църквата „Св. Четиридесет

      мъченици” в град Търново. Независимото българско царство е

      признато от Великите сили през април 1909г.






      Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България

      като васално на Османската империя. След постигане на

      Съединението на Източна Румелия с Княжество България

      българският политически и културен елит започва нелеката

      борба за постигане и обявяване на независимост.

      През септември 1908 г. в Истанбул младотурците извършват

      преврат, вследствие на което избухва стачка по жп линията

      Одрин-Белово. В нощта на 22 септември на яхтата „Хан Крум”

      край Русе министър-председателят Александър Малинов

      посреща княз Фердинад. Оттам целият политически кабинет

      поема към Търново, като царският влак спира за почивка на гара

      „Две могили”. Именно там Александър Малинов написва

      манифест, под който се разписват княз Фердинанд и всички

      министри.


       
       
       
      sekirata Nezavisimost luja  e
      sekirata Narode moi razedinen
      sekirata Bulgario sulzite si iztrii sramut izmii  22 09 den na /ne/zavisimostta
      sekirata V zavisimost i diktatura jivee bulgarski narod
      След провъзгласяване на Независимостта, започват поредица от

      заплахи с война от страна на Османската империя, на които

      България отвръща с мобилизация и декларирана готовност за

      мирно уреждане на конфликта. С помощта на Русия е постигнато

      споразумение и през 1909г биват подписани Руско-турски,

      Българо-турски и Руско-български протоколи. Според

      Протоколите, съответно, Русия опрощава военните задължения

      на Турция от войната през 1877-1878г; Турция се отказва от

      всички финансови претенции към България; България се

      задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 000 000

      франка. (Последното „споразумение” несъмнено е повод за

      отделен анализ и коментар.)

      В резюме, резултатът от Независимостта е: България става

      царство (а княз Фердинанд приема, съответно, титлата „цар”),

      страната ни придобива право за активно участие в

      международните отношения, създадени са предпоставки за

      освобождаване на останалите под османска власт наши земи в

      Македония и Тракия.
       
      Дали, Българийо, за тебе
      сълзите си изплаках?
      Пред тебе падам на колене,
      много дълго чаках,
      да ме прегърнеш, като мама,
      която ми отне съдбата,
      нима за мене друг път няма,
      Родино моя свята?
      Стопли ме, дай ми нежност, сила,
      спаси ме, обич и закрила
      от тебе чакам дни и нощи,
      какво ли да поискам още?
      Парчета лед сърце разкъсват
      и стари спомени възкръсват,
      стопи ми болката в душата,
      спаси ме, обич моя свята.
      Ако ли не, предай ме цяла
      на птица във небето бяла,
      със нея аз да полетя,
      във птица да се преродя.
       
      В зависимост и диктатура
      живее български народ,
      с протестите една халтура,
      но си остава роб!
      Навън прогонен да робува,
      а вътре мутренски царува
      банда, шайка, еничари
      по образец  Доганов, пари
      на българинът под краката,
      но той сам си избра съдбата.
      Кой отвън ще ни ожали,
      всеки граби и ни пали?!
      В зависимост и диктатура
      живее български народ,
      крадлив със Ганьовска култура,
      слуга на чужди- роб! (сноб )

      поезия музика текст изпълнение А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Прости ли сме слепи, глухи щом търпим таквиз тулупи?! -музика текст А.Х.Т. sekirata cekupama ДОГАН И  ПЕЕВСКИ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ…и така е от заман време, няма кой да ги спре, дори Корнелия Нинова срещу тях не пише, не чете!
       Кой скара президент и премиер?
      Кой отвън гледа сеира?
      Кой пусна провокаторите зер
      и кой ни нарушава мира?
      Доган и  Шиши скрити в дупки миши
      управляват българския род,
      отвън подкрепяни от сили виши
      надянали ни турския хомот.
      Европа не и пука то се знае.
      България е бита карта вече
      и няма кой да я познае
      ограбена, опожарена вече!
      Европа не и пука то се знае.
      България е бита карта вече
      и няма кой да я познае
      ограбена, опожарена,  рече
      в сараите това Доган
      без скрупули, без страх, без срам
      обърна се към младите туркини:
      „Купувайте земя и раждайте,
      останалото оставете вий на мен!
      Манипулирам българите ката ден!
      Продават се и слаби са затуй
      ги скарвам, алчни са, онуй
      злато, пачки и пищов,
      от мен към българите зов,
      но прости са и слепи, глухи
      щом търпят таквиз тулупи.
      Ние с Шиши управляваме,
      турският народ задоволяваме.
      Нека да се бият,трепят българите и така
      България ще остане само пръст, земя.
       
       
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване