С ПРОЛЕТТА

Пролетта дойде!
Лястовица бяла
на прозореца почука.
Събуди ме!
Протегнах аз ръце наслука
и прозореца отворих,
като птица проговорих.
Навън ухаеше на пролет
и виждах други птици в полет,
а тя докосна ме с крилца
и птицата в мен оживя!
С очички мънички, красиви,
във тях искри небесни, живи,
тя нещо искаше да каже
и бъдещето да предскаже.
И стаята по светла стана,
като слънцето огряна,
и себе си не разпознах!
О, Боже! Бяла бях!
Прегърна ме тогава тя
и сякаш ме дари с крила.
Политнахме! О, небеса!
Къде е рая? Чудеса!
Със лястовицата запях,
щастлива с нея отлетях!

29 октомври  2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова