СЪБОТНА РАЗХОДКА В "КАЙЛЪКА", А НА СЪРЦЕ МИ МЪКА!

Кавал свири във „Кайлъка“

на сцената във театъра,

а на мене ми е мъка,

пак на някои съм в кадъра!

Във филм мога да разкажа

за хитрините в  Плевен  град,

аз не лъжа и не мажа,

не предавам сестра,брат.

Чувам глас, певец запя

за Вела песен - моята,

зарева лъвът не спря,

във храстите видях змия!

Дете кърлеж  го захапа,

чу се шум откъм шубрака,

тенискорта беше пълен,

но от две страни задънен!

По алеите с колела 

се „разхождат“ хората,

на скала жена видях,

в нея себе си познах.

Старци,бабички с бастуни,

тинейджъри, деца хуни,

кръчмите на оборот,

полицейски коли, сот.

Езерото жабунясало,

жабунясало,вонясало,

лодките са на брега,

задух е, голяма жега!

А концертът продължава,

лъвът с певците се надпява

и маймунките кресливи

със очички хитри, живи.

Но замириса на кюфтета

и циганка с метла зашета

във близката кръчма, тогаз

часовникът погледнах аз.

Не бе поправен, там си беше

и над езерото бдеше.

Северняците запяха 

и за Добра песен, бяха

на Кайлъшко  мероприятие

командировани, занятие.

Въздухът бе нажежен

типичното за Плевен, ден

съботен почивен,

но не за всички! Дивен

изглеждаше Кайлъка днес

макар и мръсен! Чест

е прави туй на общината,

но получават си заплата!

Пеперуда ме погали

с крилца жълти и ме свари

неподготвена, но поетично

настроена, лирично.

Басейните бяха затворени,

пресъхнали, листа изгорени

и тревна площ тъй запустяла,

управата е оглупяла!

А залата на огледалата

на кръчма пак станала,

не мислят за децата,

някоя връзка хванала!

И кметове различни

нагушат се и бягат

със интереси лични

куфарите  стягат!

Умира Плевен,тъй боли,

сърцето ми що ли скърби

за хората, Кайлъка, парка

Скобелев, музея…

Марка, долар ли вземаха

та ни продават, продаваха?!

Живеят шепа хора

във Плевен , все търбухи,

наркопласьори, сутеньори,

бизнесмени  чути

Щурците пеят тъй на воля,

не ги бърка ни режима, строя,

зеленина и красота,

ще я запази ли Кайлъка?!

21 януари 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова