Върви по пътя свой! Мълчи!
В устата вече не горчи.
Върви по пътя свой! Плачи
за миналите наши дни.
Върви по пътя свой,не мога,
не искам да съм строга
към моето сърце,
не дели се на две.
Не било любов!
Не било и зов!
Било миг красив
и момент щастлив.
Не мога да обичам
сърце разпиляно,
не мога и да тичам
по теб, дете голямо!
Остани си там!
Остани си сам!
Въздишай по жени.
За теб не ме боли.
Чертата тегля днес,
не искам кост ни вест!
sekirata Ne bilo liubov
07 февруари 2020.,Плевен
Анита Христова Трифонова
Препоръчани коментари