Премини към съдържанието

"ДИМИТРУЛА" - изпълнява Анита Христова Трифонова

image

 



"ДИМИТРУЛА" изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
 

 

sekirata Dimitrula

sekirata Dimitrula mu

 

24 февруари 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Anita Hristova Trifonova
      аман от тролове и тук, нови профили пък ТОП...нагласена работа! Няма да се срамувам заради Вас-ВСИЧКО ДО ВРЕМЕ, НАЛИ?
    • от Анита Христова Трифонова
      Лале ли си зюмбюл ли си изпълнява  А.Х.Т. sekirata cekupama със собствен съпровод на пиано
      ПЕСЕН НА ВЕРКА СИДЕРОВА
      Верка Сидерова Иванова 26 април 1926 г. (94 г.) Добрич, Кралство Румъния
      Родена е на 26 април 1926 г. в Добрич. Завършва гимназия в родния си град. През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това участва на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава тя е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. тя пее в ансамбъла като солистка, в квартети и триа. Изнасяла е концерти в 29 страни от цял свят.
      Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на националното радио и телевизия. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960 – 2000 г. Верка Сидерова е носител и на голямата награда „Нестинарка“ – за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас.
      Почетен гражданин е на Добрич от 2004 г
      По повод своята 85-годишнина певицата издава авторската си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и е удостоена с орден „Стара планина“ I първа степен (2011)
      2014 г. получава статуетка от Първите „Годишни фолклорни награди“ посветени на Борис Машалов, в приз „Цялостен принос към българския фолклор“
      Верка Сидерова по време на тържествата при присъединяването на Южна Добруджа към България, 1940 г

       
    • от Анита Христова Трифонова
      Лале ли си зюмбюл ли си   изпълнява акапелно  А.Х.Т. sekirata cekupama 
      Песента „Лале ли си, зюмбюл ли си?“ е емблематична за цяла България, но най-вече за добруджанския край. След Освобождението в Добруджа се преселват големи групи хора от района на Тракия и Стара планина.
      Това води до сливането на елементи от различни области, което обогатява и изпъстря фолклора на района. Добруджанската песен е бавна, изпълнявана в акомпанимент на гайда, гъдулка и кавал.
      Не бихме могли да не споменем и няколко думи за Верка Сидерова – певицата, която първа изпява „Лале ли си, зюмбюл ли си?“. Родена е през 1926 година в град Добрич. В продължение на дълги години е солистка в квартети и трио на „Ансамбъла за народни песни и танци“ (днес Ансамбъл „Филип Кутев“).
      Много от песните ѝ са в Златния фонд на националните радио и телевизия. Сред най-популярните изпълнения в репертоара ѝ са „Лале ли си, зюмбюл ли си?“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, Росен, зелен Росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години, усилни години“. През 2011 години, по повод 85-та ѝ годишнина е удостоена с орден „Стара планина“ – първа степен за цялостен принос към българския фолклор.
      Песента „Лале ли си, зюмбюл ли си?“ Верка Сидерова казва, че е научила от баба си, а тя от нейната. Предава се от поколение на поколение в семейството ѝ. Решава спонтанно да я изпее на участие на „Ансамбъла за народни песни и танци“, където запленява и разчувства цялата публика. Веднага след това Филип Кутев я кара да запише песента и иска тя да влезе в репертоара ѝ. Изпълнявала я е както в България, така и в чужбина. Навсякъде харесвана и обичана, песента е любима на поколения българи.
      Лале ли си, зюмбюл ли си
      Що побърза млад челеби, та заспа,
      та не види какво чудо помина,
      лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
      Поминаха дор три млади уфчеря:
      първи носи шаро агне да коли,
      лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
       
      Втори носи руйно вино да пият,
      трети носи медян кавал да свири.
      лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!



      Що побърза млад челеби, та заспа,
      та не виде какво чудо помина,
      лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
      Поминаха дор три млади уфчеря:
      първи носи шаро агне да коли,
      втори носи руйно вино да пият,
      трети носи медян кавал да свири.
      Че минаха дор три моми хубави:
      първа носи аршин бяла коприна,
      втора носи пъстра хурка да преде,
      третя носи шарен гергеф да шие.
      Събуди се, разсъни се, челеби,
      че да дойдеш на тяхната седянка! 
    • от Анита Христова Трифонова
      Анита Христова Трифонова Greek music  на песента Опа, опа... авторов- текст и изпълнение

      Музиката като изкуство и културен елемент заема основно място в обществото на древна Гърция. Древните гърци са смятали музиката (свързвали я с Музите, божества на изкуството) за неразделно свързана с обучението и развитието на всеки човек – музиката развива духа, както физическото възпитание – тялото. Музиката не е била само един вид изкуство за самоизява, а основен камък при обучението, неразделно свързан с философията и добродетелите. Именно с това се обяснява и факта, че за добър музикант в Древна Гърция е считан не онзи, който е бил виртуоз при изпълнението на един инструмент, а онзи, който чрез музиката е можел да пресъздаде красотата, добродетелите и моралните ценности, които носи в себе си.
      Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности. В свещеното прорицалищ Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства – танц, театралното майсторство и поезията – е била неразделна част от гръцката драма .
      През Средновековието гръцката музика се развива в рамките на византийските  музикални традиции. След падането на Константинопол   и унищожаването на Византия, традициите на средновековната гръцка музика са съхранени само в черковната музика.
      По-късно, през 17 – 18 век, се развива личностно ориентираната народна музика, възпяваща най-вече хайдутите, като борци срещу османската власт.
      След освобождението (1830г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀с „Химн за прослава на свободата“, който става национален химн на страната. В последната четвърт на 19 и в началото на 20 век повечето гръцки музикални творци насочват усилията си към гръцкото народно творчество. На базата на народната песен е създаден нов за Гърция музикален жанр – идиличната музикална комедия. Основни представители на жанра са Коромила̀с и Ко̀кос.
      Десетилетието 1920 – 30 г. е белязано от появата на композитори, диригенти и музикални критици, завършили национални музикални училища (Скалко̀тас, Незерѝтис, Евангела̀тос и др.), които творят в областта на класическата музика.
      В областта на популярната музика след трийсетте години в Гърция се появява твърде специфичният музикален стил, познат каторебетика, който и до днес остава един от най-популярните видове за сред любителите на музика в страната. Също така, в следващите десетилетия Гърция се проявява като особено отворена към европейски и други стилове (rock, jazz, latin, electronica), които е наситила с гръцки елементи, печелейки много награди и извън границите на страната.
      Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Комерсиализирането на средствата за комуникация и особено на радиото е допринесло и за комерсиализирането на музиката. Бузукито, творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока (напр. групата на Рос Дейли, която през седемдесетте изпълняваше ролята на училище за избрани музиканти, прокарвайки пътища за звуци, които спомогнаха за смесването на традиционната музика с източните мелодии, „Силите на Егея“, които преработваха някои народни песни, така наречената „Солунска школа“, чиито представители използват ут, както и други източни инструменти).
      Гръцкият рок експериментира, заплашва и понякога разбива „отживелите“ ни представи за рок-звука. Групите, за които се смята, че са допринесли най-много за развитието през деветдесетте години са „Трипес“, „Ксилина спатя“ и „Стерео нова“. Днес гръцката рок-сцена е в период на разцвет, с много добри групи като „Анемос“, „Closer“, „Earthbound“, „Диафана крина“, „Енделехия“, „Пикс Лакс“, Теодосия Цацу, Манолис Фамелос.
      Групите от low bap сцената се появиха през последните десет години в България, с основен център „Active member“. Става дума предимно за групи, които са част от компанията от квартала Пѐрама, които черпят опит от културата на американския рап и според мнозина изнасят на плещите си превъплъщението на социалното отрицание („подкрепям с начина си на живот, това което пея в песните си“) и организират Low Bap фестивали и събития.
      Гръцката джаз сцена може също да се похвали с добри изпълнители, инструменталисти и цели групи, като Маркос Алексиу, Макис Аблянитис, Милтиадис Папастаму, Йоргос Полихронакос, както и групата „Mode Plagal“. Имена на гръцката поп музика като Манто;, Алексия, „Хахакес“и Сакис, Рувас,Ана Виси,Марина Скядареси бележат голям успех предимно сред младата аудитория в страната.
      Гръцката електронна музика (електроника, джаз) е представена от групи като пионерите за гръцките стандарти „Стерео Нова“, „Mikro“, „Oberon“, но и от множество диджеи, които експериментират с най-новите видове и често въвеждат гръцката публика в най-авангардните прояви на електронната музика.
      Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и достатъчно качествена, традиционна (с много внедрени етник елементи), „съпротивителна“ (с очевидни влияния от политическата песен от шейсетте и седемдесетте), диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика позволява на творците си да разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления на звука, който успява да диша дори и под тежесттта на аритметиката на проджбите.
      В Гърция съществуват концертни зали и различни музикални организации, които упражняват решителна роля в развитието на гръцката музика, но и в контактите на гръцката публика с най-големите творци от световната музикална сцена. Функционират също така голям брой консерватории (98 държавни и 450 частни консерватории), които се ръководят от духа на постоянно усъвършенстване на музикалното образование в страната.


       
      БАНАНИТЕ -песента е от зората на поп фолка, взаимствано от гръцка песен
       
×
×
  • Добави ново...