Блогът на Лорета, 50 -Аз съм жена

Аз съм жена, не от онези наивните - знам си цената. Ничия болка не искам. Просто се случвам. Има ме, просто ме има, има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите... Аз съм такава - непримирима... и търсеща. Нежност, която когато прелива, влудява. Винаги тръгвам по неутъпкани вятърни пътища. Истински трудна за обич. И за забравяне. Яна Вълчева  

 Мила, Лорета, да речем че се казвате така, както сте се представили, на което аз лично не вярвам! Да се правят профили с какви ли не имена, а да се пускат лични стихове или просто поръчково е модерно - супер модерно в интернета ни. И защо не, след като дори в реала масово се крадат и преиздават разни творби и то така, че просто не може да се разбере кой е първоизточникът. Който може, разбира и смея да твърдя , че аз съм от тези, които разбират кой откъде взима и какво, и как го представя, и къде. Докога обаче ще прави така това и аз не знам. Изглежда докато му се свършат връзките и паричките, приятелствата. Та  тази Яна Вълчева дали се казва Лорета или просто двенките са много близки, а и не е доказано че са жени, това е първото което кара читателя да се замисли, а не да се отпусне на удоволствието да чете .Така и аз се зачетох - случайно, насочиха ме че било в зона на редактор, което за мене  100% означаваше, че е  едно нищо, просто връзкарска работа, но обещах на човека да го прочета и анализирам. Това творение дори не е написано стихотворно, а като малка част от разказче при това доста разхвърляно, като ...всичко. Отнесени приумици, небивалици и фантасмагории.

Това винаги ме е отвращавало в нашите съвременни творци, това дето търсят сложни думи за изказване на простички красиви неща от живота!

Та тя не била жена от наивните и си знаела цената. Умря циганката дето те хвали, мила! Не е етично сама дори в стиха си , Янке, да се хвалиш.Остави това на хората около тебе. Не искаш болка, а просто се случваш. Жено, ти преиграваш, прекалено се "поетизираш". Как става това "случване", ако те чуе ДАРВИН ?! Непримирима, търсеща....то цяла автобиография , но липсват ФАКТИТЕ, ДРАГА? Най важното е дори в поезията "бяло на черно" да се турят картите на масата и всичко да е разголено, истинно, истинско, а тук НЕ Е ! Повече от тъпо е схващането, че някой ще разбере как такава ..нежна жена се препъва по утъпкани  пътища, при това вятърни?! Как ли става това? Тя си знае , но особено думата утъпкани " много "върви" на всичките нежности и други краски за главната героиня! А като сложим и това, че била трудна за обич, започвам да се питам откъде тази нежност в нея, навярно от това, че е на сухо, няма любовнник или го е загубила вече и като резултат е написала тази Велика творба. НЕ сгреших, накрая наистина си признава -"И за забравяне."Но по всичко личи, ЧЕ ТЯ НЕ МОЖЕ ДА ЗАБРАВИ....! Колко плоско, елементарно изложение и какъв изказ, чудя се защо обещах да чета този сърбеж на някоя си, егото и...

Истински съжалявам, че по този начин на писане някои поетеси си мислят, че са по различни, а става точно обратното, остават неразбираеми, а за хората, които разбират от поезия са СМЕШНИ, МНОГО СМЕШНИ! Ако случайно някой се обади и ми каже, че този напън на стих по горе обрисува обобщен образ на жената въобще, то уверявам ви, че не е това изказа и изложението. Дори това, че не трябваше да започва с "Аз".

Ето два мои стиха в мои два клипа, които наистина съм ги писала за жената, но не категорично за мен и като хвалба.

sekirata Za jenata

sekirata Jena

 Лорета, Яна или която и да си там, който и да си там, съветвам те спри се, защото някой друг може да се препъне по утъпкания ти път! Някой, някоя....може да ти даде по опасен урок .

Ето още едно такова "парче" -

В страната Лумпенландия

Светът спря, препънат от шепа луди.
Време е да слезем от тази откачена въртележка, задвижвана и спирана от прекомерните мераци на малцина самозабравили се,
лумпенизирани в краденото си охолство палячовци;
време е да спрем да гледаме цирковото им шоу,
да слушаме отровните им съскания,
наглите им зловредни лъжи.
България се превърна в зловещо място -
децата ни се изпокриха, веселата им глъч замлъкна,
по улиците се движат изплашени сенки,
навели в страх глави, страх да не срещнеш очите на съседа си,
за да не види той твоето мерзко падение и загуба на човешко достойнство.

Не разбрах парковете какво им пречат!?

Нима природата, слънцето и чистият въздух не са най-добрият лечител? Ние сме оцелели благодарение на природата, не против нея!
Или въпросът изобщо не е в парковете, а в затварянето на живи хора в домашни затвори с отказано право на разходки на чист въздух и на свободата да се любуват на природата!
Доктор Йозеф Менгеле не би се сетил за по-перфидно наказание на българите затова, че все още дишат.

Клише. Изтъркани фрази лишени от самобитност. Общи приказки и на приятели читатели от тайфата тук.  Много ни бива да ги пускаме и да се бием в гърдите . Самозабравяне и самочувствие без покритие. Но да върви там нещо написано напук на Анитка, която представете си обиждала. Но имам доста  материал, който доказва кой кого обижда и с колко профила и поставени лица се действа  и  в интернета от името на едно лице имащо се за Господ. Навярно и в реала е така, но не е само при политиците. Не съм само аз потърпевшата . Има много като мене "инквизирани" от определена група хора.