Имало едно време едно момиче. Расло безгрижно като кокиче. Но задухали ветрове, затрупали снегове добрата Земя и станало страшно . Така момичето намерило подслон при човека слон, който бил благороден, но слуга покорен! Момичето тръгнало по друга пътека, пътеката на зевзека! Озовало се в страшна гора-ледена и цяла в мъгла! Нямало слънце ни аромат на цветя, ни благодат! Диви животни само ревящи, за плът и кръв жадни ,ламтящи! Отчаяно от всичко дори от снега, замръзнало в прегръдката на студа! Решило. Нека статуя ледена да стане, но кокиче пролетно да си остане!
sekirata S proletta
22 март 2020.,Плевен
Анита Христоав Трифонова sekirata cekupama

Препоръчани коментари