ТА КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ ТАМ И ПРОСТОТИЯТА МУ

ТА КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ ТАМ И ПРОСТОТИЯТА МУ

Каква е простотията една във нашата България?
Каква е простотията една у Вас и у дома?
Каква е простотията във твоята уста?
Каква е простотията на твоята жена?
Каква е простотията  и на мъжа?
Каквато и да е тя, простотия е тя!

стихове А.Х.Т. sekirata cekupama

И да допълня, след като съм принудена пак да пусна поста си, познайте защо.
Каква е простотията във твоята ръка,
която ми изтри този пост сега?!

За простотията  "Йордан Радичков"
Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй като той си върви, и простотията върви с него;кихне ли, тя също започва да киха, седнели на някоя маса, тя също сяда до него,вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено даже да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията,седнала зад бюрото и никой не можал дая измести оттам. Доколкото си спомням,цяла комисия ходила да разследва случая,но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението.

     Разбира се, появата на простотията в едно провинциално учреждение не може да даде никакво отражение върху столичния живот. Столичният живот е крайно чувствителен към подобни явления, макар че и в столицата могат да се срещнат простотии – било в трамвая, било на улицата или пък в някоя частна къща. Аз лично съм виждал човек да се вози във файтон, а до него седи простотията – и тя се вози. И в трабант съм я виждал същата простотия, а когато беше времето на велосипедите – и на велосипед. През периода на шушляка и на транзистора тя доста гордо вървеше с човека и също като човек свиреше на транзистор и шумеше с шушляка.

     В минута на откровение един мой приятел ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кратко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда,диша равномерно и кротко – досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също не сънува с него.

    Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото.Мигар на човек с толкова огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи!Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели.Познавах едного, простотията му беше дебела като купа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: „Ами как! Като игла в купа сено!”.

Можем да приемем, че човек върви с простотията си или пък обратното – че простотията върви с човека, това едва ли ще има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него. Забелязал съм, че някой хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да се скрият където си поискат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се,спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха,говори и ръкомаха, говори и ръкомаха!

„Нова библия” („Свирепо настроение”)

28 март 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова