Премини към съдържанието

"Мъжът Есен....Поканени сте в живота ми"-Малеее!


 

 Мъжът есен

е като притихнала пейка сред есенни листа, на която да можеш да си починеш, да поседиш и да се насладиш на шарения листопад. Някога е бил лятна буря опустошаваща след себе си клонки и цветя, сега е тих есенен ветрец, научил се нежно да танцува със листата...
Някога е бил и безпощадно слънце, безжалостно изгарящо зелeнината на женските сърца... Сега се е научил с топлината си да сгрейва тези, на които им е станало студено.
Мъжът есен е притихнал и спокоен, не пораснало момче, а мъж, запазил детското в себе си. Научил се е да цени вкусът на отлежалото женско вино, наситил се е на сладостта на гроздето, не изпитва нужда да наваксва пропиляни летни дни и нощи...Той живее в тук и сега. Научил св да улавя момента, вдишва мирисът на есенни листа, за да ги запази в себе си завинаги.
Мъжът есен се прекланя пред женственноста. Научил се е да я пази и закриля, почита и подкрепя. Пръстите му вече не оставят рани по женските сърца... Пръстите му вече докосват с тиха нежна обич, лекуваща раните от летните бури и жеги.
Мъжът есен е намерил себе си. Той знае как да побеждава, но знае и да губи. Разбрал е, че достойнството и честта са корона, която с благодарност носи... благодарност към всички жени и цветя по пътя му, които с много търпение са го учила на това да бъде Мъж...
Мъжът есен има поглед на безоблачно небе, в което ти се иска да полетиш... Сърцето му е като топло огнище, от което ти се приисква да си вземеш огънче и светлинка... Мъдростта му е като есенната реколта, дълго е трябвало да зрее, но сега е готова в изобилност...
Мъжът есен е в крайна сметка творение на жената. Жената го ражда, жената го отглежда и възпитава, и пак жената го прави истински мъж.
Затова Жени, наслаждавайте се на есента и на реколтата си. Каквото си посеем, това ще пожънем. И ако все още мъжът, който е до вас е лято, имайте търпение, поливайте го с нежност, напоявайте го с любов... Защото рано или късно и той ще се превърне в златна есен , с плодове от мъдрост и много пъстри като есенни листа чувства...


 

22.10. 2014
В. Симеонова ??????!!!!!!

 

 

СТАНОВИЩЕТО НА А.Х.Т. sekirata cekupama jupel-все там,все тя е и  това и
мнение,което може да не е меродавно,
но сигурно е актуално,комерсиално.........ВЯРНО!


Може и да ме блокирате,Нина,ако изобщо така се казвате,защото аз не признавам анонимните и от друга гледна точка освен неприятности.Така може анонимно и да е творението пуснато от Вас. Чие е не ме интересува,но за да има претенции да стои години в зоната на редактора значи би трябвало да се знае източника,макар че едва ли си заслужава толкова.Наистина хубаво заглавие и толкоз.А завършека ,че каквото си посеем това ще пожънем е повече от банален,тривиално!Мисля че Нина знае защо има толкова много коментари.Ще я подсетя-Защото всичките тези коментиращи искат да бъдат забелязани видяни и то в този пост ,който виси тук смело казвам вечно.Есенните листа не са пъстри и това би трябвало да се знае и от коментиращите има друга дума за цвета им.Ще кажете че завиждам или нещо подобно.Първо не знам на кого да завиждам,не е доказано авторството пък и що да завиждам след като аз не пиша в този стил на фантасмагории и както каза една от коментиращите всичко е лъжовно-измислица.

 

И нека продължа,защото поста ще го пусна и в блога си.Мъжът бил творение на жената-отрихте топлата вода! Безоблачно небе в есенен мъж малко трудно се възприема.Пръстите му лекували,бреййййййй сега и лекар го изкарахте!А на всичко отгоре и момче станал ?!Отврати ме най вече,че все пак живо същество,каквото е мъжът е сравнен с пейка-предполагам дървена,което противоречи на всичко друго изписано,защото знаем как се говори за темерутите ,че са като от дърво, по точно МЪЖЪТ ПЪН! Ще спра до тук, но явно Нина, не е коя да е , тя си знае де. Но съвет-не се излагайте с тази повече от банална измишльотина в зоната на редактора, гоните хората тези по читавите иначе мен не можете да изгоните нито да ме накарате да харесвам БЛЮДКАВИ ПИСАНИЯ.ВИДЯХТЕ КОЛКО ВРЕМЕ МИНА ЧЕ СЕ ЗАЧЕТОХ В ТОВА И ТО ТУК ТАМ-НАПРАВО ОШАФ!  

 

И забравих най важното за някои .Тази снимчица на мъжа прилича на мъж-ЖИГОЛО! Извинете ме, но това е моето мнение.
Няма място за сръдня, Нина! Всеки потребител има право на мнение,нали и 39 член от конституцията го разрешава. Изберете си друг начин да се отличавате от нас ПРОСТОСМЪРТНИТЕ!

"Поканени сте в живота ми... "

Що за мото-ваша работа , но питам-
Как така ще каниш дори и непознати в живота си, това знаеш какъв сайт е пък и навън ако правиш така?! 

Този път това не се касае за потребителка на  blog.bg, макар че има и тук една такава от град Плевен, която си забрави професията, а се напъва с политически статии и поезия, по точно стихчета-разкази, които минавали за поезия,ама пред кои?! И спрете с интригите, дребни, пошли, спрете да се опитвате да ме скарате с lidislidis! Аз по хубави и по сполучливи снимки от нейните не съм виждала тук в този блог беге, пък и извън него що не?! Златка Митева -esen, всъщност счетоводителка,тя ли е голямата фотографка,та и поетеса. Броят на стихосбирките ли правят твореца кадърен? А мож би националността,защото гледам все се лансират повечето "творци" от малцинствата. И това ли е политика?!

 

споделено от А.Х.Тsekirata cekupama 

11 юни 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова 

  • Харесване 1

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Anita Hristova Trifonova
      Носталгия  - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Христова Трифонова
      Есен - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от vivilon
      Който е забелязал да летят винарки наоколо
      Да сподели виното с ближния
    • от smirena
      Вървейки в хладната утрин ,замислена ,вглъбена или просто меланхолията на есента се бе вселила в мен си мислех за сезоните.Отмина топлото ,жарко лято ,с море ,слънце и светлина.Дойде есента една палитра от цветове,слънцето се пробуждаше бавно и огряваше хора и дървета,рисуваше багри върху листата ,а те като волни пеперуди се откъсваха и падаха в краката ни ,а ние стъпвахме по тях и отнасяхме със себе си аромата на на есенен полъх на вятър понякога тих,а често пронизващ.
      Днес слънцето изгря и всичко се съживи ,улиците се напълниха с хора ,деца играеха а листата птици изрисувани в най -топлите багри се стелеха като цветен килим.
      Разхождах се ,а в душата ми още бе лято,но есента ми се усмихна и в мен зазвуча Вивалди,реки се спускаха ,дъждове валяха,ветрове се гонеха,красота едно вълшебство на природата. Есенна музика,на меланхолията ,красотата и надеждата ,че всичко пак ще се повтори,И какво ,че вятър клоните ще брули и ще прогони птиците,листата ще опадат ,дърветата ще оголеят, вървим по килим от най -красиви цветова ,а в душата ни е музика...
      Есенна жена с обич в душата-Здравей, Есен!Здравейте хора ,мрачни,весели,забързани,спрете за миг и се порадвайте на красотата,подарете си миг тишина ,почистете душата си от сивотата ,порадвайте се на есенната красота.
    • от sdry
      Четвъртък, 22 октомври 2009-а...
      За някои хора това може да е първият ден от преминаването (или там както се казва) на Слънцето в Скорпион...
      За мен 22 октомври означава, че годината е към края си. Промените чукат на вратата ми. Трябва да взимам много решения, по-голямата част, от които могат да са съдбоносни, с дългосрочен и необратим ефект. Кой знае всъщност, трябва да се опита, но пустата предпазливост и скептицизъм!
      От днес на плещите ми лежат още повече отговорности, още повече работа. Смяна на офиси, колеги (да, ще работя и с мъже! )... Всичко това означава адаптация, нерви, стрес, отговорност.
      Не, не се оплаквам - нищо подобно. Изборът за промяната беше мой, в края на краищата - нали съм млада, нали искам да се развивам, да се качвам по стъпалата нагоре?!
      Но не знам дали заради характера или просто защото съм в по-апатичен период, работата не е била и не искам и да бъде приоритет в живота ми! Не, не и не!
      Страх ме е понякога, че мога да стана работохолик и ще се превърна в една машина.
      А аз не искам това, не искам и да съм богата, известна и т.н. Искам просто да водя нормален живот, в който да има по малко от нещата, които обичам и да съм с хората, на които държа и които държат на мен.
      Есента е един такъв сезон, в който хората са склонни към депресии и често се правят доста равносметки - всякакви...
      Есента е хубав сезон - харесва ми, когато не вали обаче (нали не сполучих на чадър, пуста му работа! )
      Всичко е ОК, но вечерта като се прибера се чувствам като пребита и нямам желание за почти нищо. Даже не ми се ходи на кино - една от големите ми страсти. То пък като гледам афиша едни филми...
      От друга страна много искам да продължа образованието си в научна степен "доктор". Да правя академична кариера и да преподавам...
      Това от своя страна, никак не е лесна работа - не само заради приемните изпити, но и самото следване - доста е тежко едновременно да се работи и учи докторантура.
      Идват моменти, когато си казвам "Край, зарязвам това счетоводство, ще се отдам на изкуство!"
      Но... това може да си позволи, някой, който има солидни финансови източници или е богат наследник или нещо такова...
      След като отхвърля и идеята за изкуството (за сега) ми идва да замина за някъде в чужбина и да запиша магистратура там и едновременно да работя.
      Но... това пак е голяма крачка и важна крачка за мен, тъй като означава да зарежа почти всичко тука във Варна - не само сегашната ми работа, но и среда, приятели, семейство, изградени контакти, ред, начин на живот... Това означава много за мен - толкова време изграждаш едно нещо и не става с лека ръка да за*беш толкова труд и безсънни ноши...
      Та есенно ми е...
      Както вънка пожълтелите, почервеняли и сухи листа падат сами или под въздействието на някой по-силен вятър (а понякота и цяла буря), така и идеите, мислите и решенията летят и преминават пред съзнанието и битието ми...
      Чудя се, до кога ще е така и кога ще кротна и няма да искам повече и повече развитие и промяна, повече адреналин и емоции в живота ми?
      Дали ще стане това някога?
      Дали ще кажа "Ок, това е! Повече нищо не искам, постигнах всичко, което съм желала!"
      Може би ще стане някой ден, но дали аз искам да стане това?
      На този етап, това което искам е да работя с професионалисти и да съм в средата на интелигентни и разумни хора.
      Май много искам, а?
      Нали ви казах, есенно ми е, объркано и шантаво ми е!

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване