Не мога да повярвам

shanna

23 прегледа

The_Autumn_Tune_by_Nawheera.jpg

Не мога да повярвам ...

... че пак съм същата. Предполагам, че за да се намериш, първо трябва да си бил изгубен. Няма по-прекрасно чувство от това да чувстваш душата си свободна, да принадлежиш само на себе си. Да чуваш вътрешния си глас през тихия шум на листата ... да откриеш, че той винаги е бил там, но нещо не му е позволявало да говори...

Това е то, дългото пътуване към себе си. То не завършва никога, или поне - не в този живот, който успяваме да запомним. Но е хубаво, че понякога можеш да поседнеш край този безкраен път. На една тиха пейка сред есенните листа, за да разбереш че въпреки, че Слънцето си отива през зимата и става някакси далечно и студено, то оставя малка частичка от себе си в искрящо жълтите листа - за да ни топли, и да ни напомня, че това, което привидно го няма, е винаги тук - щом го носим в душата си ...

Ако нямаше дълбоко тъмни нощи, никога нямаше да забележим Луната. А тя е толкова различна - понякога е мъничка, някакси строга - като острие, което разсича тъмния небосклон. Друг път е огромна - като лъскава огромна топка, забравена от някой бог далече в Безкрая ... Тя също винаги е тук, просто трябва да го чувстваш, да го знаеш, да го усещаш ...

Тайната на живота е в това да умееш да бъдеш щастлив. И свободен. Да можеш да отпуснеш смеха си ... и както казват мъдрите: най-красиво се смеят тъжните ...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход