Премини към съдържанието

Българска древна "гръцка" митология - Олимпийските богове, част 4


Aliya

842 прегледа

 Сподели

Реших да напиша тази поредица от мои изследвания върху Българския произход на така наречената Древна "гръцка" митология, за да изправя една вековна несправедливост срещу моя славен народ Българския. Този е най-древният народ на земята, Българите са хората от Рая, но те са ограбвани и тормозени в продължение не само на векове, но и на хилядолетия от своите неблагодарни потомци, че и до днес. Ще попитате защо са го допуснали и с право. Кой родител воюва срещу децата си? - ще ви отговоря аз. Но е крайно време истината да излезе наяве - а тя е, че човешкият живот е възникнал по нашите земи, и по-точно планински пещери. И първият народ е българският народ на просветлените Божии Българи. Нека истината да бъде изречена и да ни направи свободни от лъжата.

5. Олимпийските богове

 - Титаномахия - Така както титанът Ураназ е победеден и заместен на трона на боговете от своя най-млад син титанът Кроназ, така и Кроназ на свой ред е победен и заместен на трона от своя син Зевс / Себаз. Титаните или старите богове воюват в продължение на 10 години във война, наречена Титаномахия, срещу своите деца Олимпийските или новите богове, предвождани от Зевс.

Ураназ и Гея предричат на Кроназ, че така, както той е отмъстил на баща си Ураназ, така и едно от неговите деца ще му отмъсти и ще вземе престола му. За да не позволи това да се случи и след като се жени за титанесата Реа, Кроназ поглъща всяко едно от децата им, докато тя все още е бременна с последното си дете Зевс / Себаз. Уплашена и огорчена, Реа моли родителите си Гая и Ураназ да й помогнат. Те скриват новороденото бебе Зевс/Себаз в планинска пещера. А Реа подава на Кроназ камък, увит в бебешки пелени и той го поглъща, мислейки, че е дете на Реа. След като Зевс / Себаз пораства, той принуждава Кроназ да повърне обратно 5-те си погълнати деца. След това Зевс/Себаз освобождава затворените още от Ураназ свои чичовци Киклопите и Сторъките. В благодарност те му подаряват меча светкавица за негово оръжие. Започва голямата война Титаномахията за контрол над Космоса. Сторъките се включват във войната на страната на Зевс/Себаз. С помощта на своята светкавица, Зевс/Себаз побеждава Титаните и ги затваря в пропастта Тартараз, а Сторъките поставя за техни пазачи.

За да разберем метафоричния смисъл на тази древна притча, трябва най-напред да си изясним кой е Зевс, и кои са неговите олимпийски братя и сестри, погълнати от Кроназ. И разбира се, за най-доброто разбиране на митологичната метафора е необходимо да се върнем в самия корен на нейното възникване – българския език и българската духовност.

За Древните българи Бог СебАз (обеззвучен като Зевс от по-късните езикови вмешателства) е Бог на Човешката душа. Древните българи са обожествявали Човешката душа като искрата, запалена от Божествения огън и са я наричали Бог СаБАзи (Върховното Аз – Съ Ба-Аз, Със Богинята (Ба) Аз, т.е. Божественият Аз), Богът на СебеАза, на Душата.) Древните българи са считали, че Божественият дух Богът на ПраАза / БаАз / Бес, когото те са наричали също и Аздъл / Аздал, Даоназ или Даващият Аз-а (Даващият Душата на човека), е Богът Съзнание и Дух, Син на Богинята Майка, но и неин партньор в създаването на света. Божественият Дух, Отец на Хората, за да запали във всеки един човек душа, се е разкъсал на хиляди парчета, които са се превърнали в отделни човешки души. Така е възникнала и духовната служба на Древнобългарските жреци, която днес поради своето неразбиране ние наричаме просто Древни Мистерии. Самата дума Жреци идва от глагола "жаря" - жреците са жарели на огън растения, семена и благовония  и ритуално са хранели с тях Бога на ПраАза – БаАз, Първоначалния Дух, за да го възнаградят за неговата саможертва да се разкъса на хиляди парчета и да създаде хората с частица от своя дух във всяка човешка гръд. Наричали са този ритуал Яжна (от глагола „яж“), а останките му днес намираме в Зороастризма, където е запазил Древнобългарското си име. Бог Себаз е наречен от нашите съседи много по-късно, случайно или умишлено, с изопаченото и обеззвучено име Зевс (Себз). Официалните исторически източници признават все пак, че името Зевс има най-явни корени в така наречения Прото – Индо – Европейски език, предхождащ всички съвременни езици. Това обаче, което всички от хилядолетия вече се опитват да скрият е, че този ПИЕ език е Българският език, и то най-вече неговата Северозападна разновидност / диалект. У нас Бог Себаз е наричан още и Даваз/Деваз и под това име е срещан записан на линеар Б / Микенийската азбука – Диве, Диво. Срещаме още имена на Зевс като Зан, Дио, Заз и др. Зевс е съвременният вариант на Себаз / Деваз / ДаАз, Богът Даващ Аза на човека. Зевс е наричан още и Патер т.е. баща на всички. Според Плато той е „причина за живота на всички неща“. Наричан е още и гръмовержец и негови символи са факла, бик, орел и дъб.

За Дедите ни Древните българи Божественият дух е бил почитан като родител на човешкия дух, но постепенно с падението на човека т.е. с развитието на хитрия човешки ум, душата е заменена с вярата в богове личности и е пренебрегната от тълкувателите на древните свещени текстове. Дори Бог СебАзи / ДаАз / Даваз е обявен за персона нон-грата и е най-охулваният и скриваният бог на нашето съвремие. Вместо да се определи Бог Ураназ като Божественият дух, а неговият внук Бог Себаз / Зевс като Бог на Човешката душа, то и двамата са обявени за богове на небето. Или казано с други думи, съвременните изопачители на Древнобългарските свещени текстове непрекъснато се стремят да извадят човека извън неговата божествена душа и да го препратят в някакво „неопределено“ небе. Защо го правят ли? – защото човек, познал себе си, най-вътрешното си същество душата, е непобедим, несломяем, вечен. Бог Себази е бил този Бог на човешката същност, който днес никой не си спомня...

От най-дълбока древност името на Себази, Богът на Великата Божествена Вътрешна същност на човека е забранявано за произнасяне, а тези светли същества като Исус, като Ал Хиладж Мансур, които са си позволявали да казват, че: Бог живее в мен, Аз съм Божи син, Аз съм Истината, са били жестоко убивани. За да бъдат принудени хората да се самозабравят и да забравят Божествения си произход и Божествената си непробиваема сила.

Постепенно Бог СебеАз е бил изместен от други божества, за да остане скрит за хората, а само посветените да го знаят. Скриването на Бог СебеАз и забраната на неговото име е най-големият грях спрямо човечеството, защото това е било насочено директно срещу силата на човешкия дух.

В Древната митология, в притчата за създаването на Себаз / Зевс намираме същата Древнобългарска притча за създаването на човека от камък, скала в планинска пещера. Според Митологията, Реа след като родила Себаз / Зевс, го скрила от гнева на баща му Бог Кроназ, като го оставила в пещера. А самата тя подала на Кроназ камък, увит в пелени и той го погълнал безмилостно.

Според древните текстове навсякъде около земното кълбо - и Древно елински, и Древно египетски, и индиански, и Древноиндийски, Адам се е зародил във формата на яйце, поради което и до днес в християнските празници, възникнали въз основа на Древнобългарските традиции, яйцето се почита като символ на живота. Тук трябва да отбележим, че най-старите човешки следи на 1милион и 800000 год. са открити в Монтанската пещера Козарника / Живена дупка. Първите човеци са живеели в пещери и са ги наричали Пещери Утроби, вероятно за да подчертаят раждането на първия човек в такава пещера от каменно яйце, образувало се в резултат на земните геомагнитни процес.

България е пълна с такива пещери утроби, така, както е пълна и с каменни изображения на фалоси, например Побитите камъни край Варна. 
Това е част от Древнобългарската духовност, най-старата човешка духовност на света, дала началото на днешните религии.
Култът към пещерите утроби се корени в Древнобългарското вярване, че човекът се е зародил по Божия воля, направен от пръст, скала, и Божественият Дух му е вдъхнал Душа. Древните българи са разнесли това свое вярване по цялата земя след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Името българи е възникнало от вярването на Българите, че са хора на Светлината - БаЛъ е Богинята на Светлината, а БалАз / Белис / АБалОн е Богът Син Слънцето. Навсякъде по света има скални възстанoвки на Сцената на раждане на човека в пещера, осветена от Слънчев лъч - например в Египет в Храма на 
Рамзес 2-ри в Абу Симбел. Самият Рамзес освен, че има напълно български черти и светъл цвят на кожата и косата, носи и Древнобългарското име РаМаАз със значение Душа (Аз) на РаМа Богинята Майка на Древните българи. 
Във всички древни легенди по цялата земя се разказва една и съща история за създаването на човека от пръст / скала, а нашите пещери Магурата и Живена Дупка (Козарника) крият следи от тези най-древни човеци на земята БъЛГаРите.

Не случайно Древните българи са изобразявали пещерите като утроби, в които прониква Слънчевият лъч на Живота. Те са ни оставили послание - човешкият живот на земята е създаден в пещера със специални геомагнитни свойства, задвижени от слънчевите лъчи и вибрациите на подземните води, и одухотворени от Божия дух - точно както ни е пресъздадено посланието от Библията на древнобългарските мъдреци!
Най-старите такива пещери с намерени в тях следи от човешко присъствие са именно пещерите Магурата и Козарника!
Не случайно името на Козарника е Живена дупка, Дупката на Живота!
Самото име на пещерата Магурата показва, че тя е била едно от първите човешки светилища и обиталища на Българите. Те са я наричали своя Майка Ма на Гурите /Планините, горите/ - Магура. Магурата по подобие на многобройните Пещери Утроби в България е била приютителка на първите хора и те са я чувствали като своя родна майка в зората на своето човешко битие на земята.
Българите са тези стари и признати първи човеци на земята, които са владеели Божието духовно познание. А че са били Божии доказват и най-старите човешки скални рисунки, намерени в пещерите Козарника и Магурата на Северозападна България

Ето защо и
 Бог Митра, едно от имената на Древнобългарския Бог СебАзи на човешката душа, често е изобразяван като раждащ се от каменно яйце. 

Митра е всъщност Древнобългарският Бог Син СебеАзи / Сабази, Богът на Вътрешната същност. В Зороастризма СебеАзи е известен като Язата/Язи (Ази), върховна ангелска същност. Бог СебеАзи е основен древнобългарски бог, един от Древнобългарската троица Богинята Ра ПраМайката и Първосъздателката на света,  Нейният Божествен дух ПраАзът / БаРа Аз Богът Отец и Бог СебеАз Син.
Освен СебеАзи, Богът се е произнасял още Язи, Язата, Ми (На Мен) Т (та, тази) Ра (Богинята Рa) - Митра означава Аз/Ми от Богинята Ра произлязъл или още Божествена душа. Митра, СебеАз са имената на Божия син и Бог на Човешката Душа.
Древните българи са знаели, че са Божиите синове на Богинята Ра и в тях е запалена Божествената душа на Бог Митра / СебАз.
Неслучайно най-ранното изображение на Богинята Ра като Всевиждащото око е в скалите на Северозападна България близо до пещерата Магурата.

Според Митологията Себаз / Зевс е роден от Богинята Създателка Ра / Реа и е оставен в пещера. Една свещена коза на име Амалтеа го храни с мляко докато отрастне. Тук отново можем да направим връзка с Древнобългарското първоначалие на човека от пещери – у нас и до днес се почитат пещерите-утроби.

Когато Себаз / Зевс възмъжава, той кара баща си да повърне най-напред камъка, който Реа му е дала вместо бебето Себаз / Зевс. Този камък и до днес се почита от хората като Омпалос / ОмПалАз. Тази днес считана за гръцка дума със значение пъп се състои всъщност от български коренови думи – Ом (Майка, ма) Пал (пал, паднал) и Аз – окончание за мъжки род. Нейното значение е Паднал от Майката, защото именно пъпа свързва детето с майката и той прекъсва тази връзка, когато детето се роди / падне от майката. След това Себаз/Зевс кара Кроназ да повърне и другите му братя и сестри, след което освобождава от Тартараз Киклопите и Сторъките, които му помагат да победи Титаните и Кроназ и на свой ред да ги затвори в подземния свят на Тартараз.

Кои са олимпийските братя и сестри на Себаз/Зевс, които му помагат да победи Титаните? Това са:

- Хера / Кера / Кара – сестра и партньорка на Себаз. Тя е считана за богиня на раждането, плодородието, майчинството. Тя е онази Богиня, която КАРА всичко да се случва, Богиня на подтика, импулса за създаване, волята. Кара е българска коренова дума със значение Божествен подтик. В индуизма Кара е наричана Първати (Първата), жена на Деос / Дааз (даващият). Кара олицетворява и Великата Богиня на неолита, както и Махадеви в индуизма, а също и Троица Богиня в неопаганизма. Неслучайно за нейни символи са считани лъвицата и кравата – у нас Богинята майка често е изобразявана да язди лъвица като белег на нейната мощ. А в Индия, където Древните българи са разпространили своята духовност на почитание на Богинята майка, кравата е считана за свещено животно. У нас кравата е закичвана с цветя, кръгли питки с хляб и други народни обичаи, които я свързват с плодородието. Освен лъвица и крава, паунът също е неин символ, тъй като паунът, гълъбът са символи на Божествения дух от незапомнени времена та до днес. У нас още преди 7-8000 години Богинята майка е изобразявана с птича глава върху глинени съдове.

- ПосейдонБог Посейдон е приет за Бог на водите. Името му в по-стар вариант се е произнасяло Потейдавон със значние „Потъва дава он“ –Он (той) прави (дава) да потъва. Това негово наименование е свързано с легендата, че тъй като град Атина е предпочел за покровител на града Богинята Атина вместо него, Потейдаон е залял града за наказание. Освен на наводненията, потопите, Бог Потейдаон е и Бог на земетресенията, на пролетните бурни води, моретата, а също така и на конете.

- Деметер / Даматар е богиня на земната реколта и плодородието. Древнобългарското й кореново име също оказва това: ДаМаТаРа означава Да(даде) Ма(Майката Богиня) ТаРа (Тази Ра – Земята) –даде Майката Земя. Даматар е наречена в Митологията на Хезиод Майка на Зърното. В нейна чест и в чест на дъщеря й Персефона / Кора са се изпълнявали жречески ритуали / мистерии. Кора се счита за Богиня на младото зърно, а Даматер на прибраната вече реколта. Двете богини заедно символизират кръговрата на живота от раждане през смърт до ново раждане. Името Кора също е свързано с древнобългарската дума за земя – Кър със значение обработваема земя.

  • Харесване 1
 Сподели

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...