Майя - илюзията в която живеем (1 част).

За илюзорността на видимото от човека обкръжение се говори в не едно духовно учение. Последващото е кратък подбор на цитати засягащи темата за илюзиите от поредицата "Светлините на Агни Йога" от Б. Аврамов. 

1961 г. 545. Светът на обикновения човек е Майя. Нейната сила е пропорционална на неосъзнаване смисъла на тази цел, заради която съществува всичко това, което в даден момент заобикаля човека. Ако той счита, че цялото негово обкръжение е самоцел, а не средство за развитие и разкриване на неговия дух, то той се потапя в света на илюзиите, в света на Майя. Но ако той смята, че неговото царство, царството на духа не е от този преходен свят и че този свят служи само като стълба за духа, Майя започва да губи властта над неговото съзнание. И тогава човек вече не отдава себе си във властта на нито едно явление от външния свят, знаейки, че само по себе си всяко явление е нищо, не е самоцел, а единствено само средство да се постигне нещо чрез него, нещо да се разбере и на нещо да се научи и... толкова, и че то незабавно ще си отиде, когато е почерпено от него това, на което то учи. И тогава в него се създава и оформя непривързаност към всичко, което обкръжава човека и което той притежава, и се ражда неговата свобода от тяхната власт над него. И тогава той разбира Майя и знае със знанието на духа, че за него няма да има никаква полза ако придобие целия Свят, а изгуби душата си.

1965 г. 217. (13 юни). Сине Мой, не един път е Говорено за трудностите на Пътя. И главната от тях е в това, че проявите на обикновения живот закриват действителността от погледа на заслепения от тях пътник по Великия Път. Но пътят остава независимо от всичко и действителността не се променя от това, че Майя застава на нейното място. Как да се съвмести действителността с Майя, след като последната въздейства върху всички усещания на човека? Но всички, които са знаели за Светлината, все пак са вървели и много от тях са достигали, тъй като са се утвърждавали здраво върху основите. При цялата ярост на Майя основите остават неизменни. Възможно е да се опреш на тях и да не се отклоняваш от тях  даже в най-плътната мъгла. Ще Напомним за тях, макар че всичко това е вече отдавна известно. Смъртта ще помете като ураган всички картонени къщички на земните маявични постройки. Следователно смяната на формите на живот и преходът в друг план на съществуването остават неизменни. Така също неизменно е и това, че всичко постоянно тече, но духът пребивава вовеки. Неизменна е Стълбата на Йерархията, макар и Майя да я скрива. И Владиката е с вас. Ето, дори и тези основи вече дават здрава основа за противостоене на яростта на Майя. Тъй като вярата ще бъде нужна за утвърждаване на несъмненото в съзнанието, когато вятърът задуха и ураганът връхлети, и цялото полезрение на духа се закрие от пелената на мрака. Но ако основите не са се утвърдили, рушенето е неизбежно. И не можеш да се обосновеш на нищо външно, тъй като всичко външно е подчинено на закона за непостоянството и на замяната на едното с другото, на старото с ново, на едно явление с неговата противоположност. В тази смяна на явленията не може да се намери опора за духа. И само този, който строи своята твърдина върху основите, само той ще устои в мрака на Майя, няма да загуби Пътя и ще издържи до края.

1965 г. 501. (11 ноември). Осъзнай нужността и неизбежността на победата и ужаса на поражението, което очаква вървящия към тъмнината. Майя на изкушението и съблазънта е драматична с това, че след нея, след всички привличащи и изкушаващи мислени образи няма нищо от Светлината. Човек се протяга към призраци, зад външния, привидно привлекателен облик на които са скрити ужасните ликове на служителите на тъмнината и ужасът от падение в бездната е зад всяка прелъстяваща форма на мисълта. Изпитанието на прелъстяване с мислени образи е едно от най-трудните. Изпитанието на свети Антоний е ярък пример за реалността на съблазните на Майя. Нека всяка мисъл от мрака и нейната съблазнителна форма да бъдат подбудителна причина за пълно утвърждаване на съзнанието върху Мен и Моите мисли, изпратени от Мен и изпращани сега. Светлината на Моите мисли ще Победи. Основите, фундамента на скалата на духа - в час на битка съзнанието трябва да се опре върху тях в името на победата. Борба и победа, и щастие от победата над тъмнината в себе си и вън! Именно самата безизходност на положението, когато друго решение освен победа няма и не може да има, ще увенчае челото на победителя с огнения знак на преодоляването от духа на своите (подлежащи на изземване) натрупвания. Не е въпросът има ли ги или ги няма, тъй като ги има у всеки, а в това да не бъдеш победен от тях и от нищо, което така яростно, упорито и явно се стреми да отдели от Мен. Нима още не е ясно, че целият заговор на тъмните и всички техни злонамерени ходове са насочени само към това. Отначало да отвлекат с прелъстителни мислени образи, после да отделят от Мен, после да залеят с желания, а когато откъсването се състои, тогава... Но няма да говорим за това, тъй като на нас е отсъдена победа. Показваме мощта на тъмнината на нейните победители. Налага се да се преминава именно по ръба на бездната, усещайки целия ужас на поражението и неизбежността, и щастието от победата. Ние следим изкушенията да не засягат слабите. Но силният трябва да ги срещне лице в лице и да победи. А колко пък силният и победилият е по-силен от този, който не познава нито борбата, нито победата, колкото и да е добър. Затова нека смущението да не влезе в орловото сърце. Нека повече нищо да не спре отсъдения победител. Враговете бодърстват и нощем, и денем. Ще усилим и ние своя дозор.

1962 г. 291. (5 юли). Бъдещето е мост в Безпределността. Живеем във вечното, но Майя пречи да се види Вечната Основа на Живота и да се утвърдите върху Нея. Временността на условията, водещи духа в Безпределността, трябва да се разбере като етап по безпределния път. Потокът на обкръжаващите явления тече във времето от миналото към бъдещето. Временната природа на заобикалящите човека условия може да се приеме като стъпало от стълбата на живота, водеща към постигане на Вечността. Не е възможно да бъдат разбрани нито Вечността, нито Безпределността, която съществува в нея, без да преминете, изкачвайки се по стъпалата на тази стълба. Тя води в бъдещето, където за духа е подготвено всичко. Настоящото стъпало на съзнанието не позволява да се обхване космическото величие на Безпределността. Но Безпределността е дадена като поле на бъдещи достижения, като водещ магнит към вечния живот. Духът е вечен. Нужно е време, за да се разкрие неговата дълбочина. Стените на елмаза на съзнанието се шлифоват във времето, за да засияят в Безпределността с всички огньове на Космоса. Вечността и времето са полюсите на една вещ, между които духът се придвижва в Безпределността.

1962 г. 409. И дивакът вижда слънцето и звездите, и диша, и яде, пие и спи. Но светът на неговите представи е също така далеч от действителността, както и светът на съвременния човек, тъй като и двамата пребивават в обятията на Майя. Безпределността е дадена, за да разтвори завесата на Майя, но познанието за действително съществуващото ще бъде далеч от познаващото съзнание дотогава, докато то не стане огнено. Във висшето разбиране Майя - това е проявеният свят.

1962 г. 100. (14 февруари). Къде ще поставяме границата между действителността и Майя? Всичко, което е ярко видимо и чуваемо, и осезаемо в емоциите, чувствата и мислите - всичко това е Майя. Това, което е зад тях, е действителността. Общуването с Мен и Моята Близост, и връзката между нас е действителност, достъпна според степента на тяхното осъзнаване, но не е Майя. Заобикалящият свят е действителност, представата за него – Майя. Човек живее с нея. Моят Свят е свят на действително съществуващото. Изведнъж не можеш да влезеш в него. Само постепенно освобождавайки се от властта на обвивките над съзнанието е възможно да се отхвърлят Покривалата на Майя. Знанието на духа, което е над обвивките, вече не е Майя, а действителност, вече е метод за прякото познаване на реалните явления. При хората, затъмнени от завесата на Майя, знанието на духа е нищожно, но Ние Живеем със знанието на духа. Проводниците, очистени от грубите и плътни частици материя, вече не затъмняват знанието на духа. Същността на явленията се постига чрез знанието на духа мигновено. Съзнанието се устремява към обекта на познаване от волята. Ние Можем да действаме отделно във всяка от Своите обвивки или тела на съответстващите им планове. Нашата действителност е различна от тази при хората. Затова Казвам: Моят Свят не е от този свят, от света на Майя. В този Свят може да влезе всеки, но не изведнъж, а по пътя на последователното и постепенно преминаване под Наше Ръководство на степените на предварителното познаване, чрез очистване на своите проводници и подчиняването им на контрола и волята и чрез замяна на грубата тяхна материя и нейните елементи, но вече с по-изтънчени и разредени, с по-светли, леки, светещи и сияещи към края със Светлина. Тънкото тяло на обикновения среден човек е сиво, тънкото тяло на Архата сияе и свети явно, и даже лицето на неговото плътно тяло сякаш сияе, вибрирайки с енергиите на Светлината. Просветлени лица може да се видят понякога дори при обикновените хора, затъмнени – по-често. По този начин Светлината или тъмнината се борят в човека за превес. Процесът на освобождаване от властта на Майя и очистването на обвивките може да се води съзнателно и планомерно. Наричат Ни Учители, тъй като Ние Учим хората на освобождаване от властта на Майя над тях. Ученик е този, който идва при Нас доброволно, за да познае Истината, тоест действителността на съществуващото и да се освободи от Колелото. Ако неговото минало му дава право на това, Приемаме го. Ако ли пък не, но чука с цялото сърце, казваме как може да се доближи до Нас не сега, но по-късно (когато бъде готов). Така или иначе Приемаме всеки чукащ и Търсим сред човешките множества тези, в които се запалват огньовете на устрема към Светлината. Казваме ви: пътят е отворен, можете да дойдете при Нас, но се устремете, но възжелайте да се докоснете до Светлината. Даром нищо не се дава. Трябва да се плати. Ние Сме готови да Помогнем на всеки устремен дух. Елате при Нас всички, които искат да се измъкнат от своята тъмница, в която пребивава тяхното съзнание. Всекиго ще Посрещнем и ще му Помогнем да намери тясната пътека, водеща в живота. Разберете най-после, че, съсредоточавайки своя живот и всичките му интереси във временните, смъртни и преходни свои обвивки, сами се обричате на смърт, тъй като с какво ще останете, когато бъдат отхвърлени всички (обвивки) последователно, една след друга. В какво и с какво ще живеете, когато няма да има с какво да се живее? Но очиствайки своите обвивки и утвърждавайки властта над тях и познавайки действителността на съществуващото със знанието на духа, ще съберете в себе си елементи на непреходното, елементи на безсмъртието, отлагани вече не в обвивките, а във Висшата Триада на вашата същност, за да има с какво да живее съзнанието, когато са отхвърлени всички обвивки. Елате всички при Нас. Приближаването не е забранено за никого. Чакаме ви, устремили се към Светлината и Отваряме Вратата, но само на чукане. Човек трябва сам да се устреми, да почука, да потърси, да постигне и тогава Отваряме.

1962 г. 442. (23 септември). Приемането на Заветите на Учението на Живота със сърцето и утвърждаването им в съзнанието е необходимо защото при това условие не се нарушава Законът за Свободната Воля и Волята на Владиката влиза във всички дела и мисли на ученика не като странична, действаща отвън сила, а като негова собствена воля. Двете воли доброволно и в съгласие се сливат в една и действат като една. Ако това го няма, то възниква противодействие или подчинение, вместо сливане и хармонизиране. Тази хармония няма да се роди изведнъж, а според изпълването на съзнанието със Света на Владиката. Собственият свят, очистен от боклук и свободен от отричане, отваря широко своите двери за Света на Мира и тогава Моят Свят в Моите Дни проявява себе си във вашите дни. Това, с което хората живеят на Земята и в което е потопено тяхното съзнание е толкова далече от Дните на Моя Живот, че разривът разединява световете на личното съзнание на еснафите от Света на Космическата Правда. Това разединяване и обособяване от живота на пространството се отразява особено пагубно по време на пребиваването на човека в Надземното, създавайки около него призрачен свят на личните илюзии, с които той е живял на Земята. Надземната Майя е пагубна с това, че напълно откъсва духа от действителността, потапяйки го в сфера, изпълнена с продуктите на неговото собствено изкривено въображение и изолирайки го от възможностите за ярката, разноцветната и прекрасна правда на Висшите Светове. Затова Наричаме натрупванията парцали, отломки и боклук на неосъзнатото мислене на земните преживелици, съвършено ненужни в Надземното и затрупващи пътя. Очистването на съзнанието от излишния боклук още на Земята е най-необходимо стъпало към разбиране на действителността.

1964 г. 424. (20 август). Сине Мой всички живеят заслепени от Майя. Но само чрез Майя може да се достигне до разбиране на действителността. Когато Указвам сред преходното да се учите да намирате елементи на Вечността или на непреходното, Искам да ви внуша как да се учите през миража на Майя да можете да различавате проблясъците на действителността. Във висшето разбиране временното е разрез на вечното и на всяко явление може да се намери неговото истинско място в общата схема на нещата. И тогава Майя ще покаже своята друга страна, другият аспект, който ще помогне да се изясни същността на действителността. Човекът в обичайното му възприемане от другите хора не представлява действителността. Но взет в своята седмична същност, във всички обвивки, видими и невидими за окото, той представлява вече реалност. Същата мярка може да се приложи към всички явления в живота. Даже полското цвете е седмично. Но обикновените еснафски представи за нещата са непълни, несъвършени и едностранчиви. Науката се опитва да се задълбочи в разбирането на строежа на материята, но още е далеч от нейното висше достижение, духът, който е светлина и огън. Също и проявите на огъня не се разбират в цялата му всеобхватност. Най-правилно би било да се разглеждат всички предмети от материалния свят като форми на кристализиран огън. Застиналата лава служи като достатъчно точна илюстрация на тази идея. Мисълта също е огън, а всичко създадено от ръцете на човека е само веществено оформяне на мисълта, тоест на огъня или негово въплъщение в плътни форми. По такъв начин, виждайки във всяко явление неговата първопричина – огъня, се приближаваме към разбирането на действителността. Всичко което съществува, може да се нарече Огневселена, тъй като в основата на видимия свят е заложен огънят. Атомната енергия е огнена енергия, тясно свързана със светлината. Най-малките частици на атома са светещи. Така виждаме физическата връзка на светлината с огъня. В началото е имало Светлина, тоест първична светеща материя. Материя Lucida и Материя Matrix са само аспекти на единното вещество на високите степени на материята. Трудно е да си представите или да разберете, че колкото и да се задълбочава науката в строежа на материята, тя никога няма да достигне до нейния връх, Първоизточникът, първичните форми на светло-материята, тъй като най-високите нейни върхове са вече отвъд пределите на човешкото разбиране. Би могло тези форми на материята да се нарекат Светлина, но названието не дава нищо. Като Пример за това могат да служат електричеството или магнетизмът, същността на които остава неизвестна, макар и да са изучени някои закони на (за) техните прояви и да е осъществено прилагането на тези закони на практика. Живеем в свят на най-дълбоки тайни, познаването на външните форми на които не води до тяхното постигане. Но най- дълбоката тайна е човекът. На пръв поглед анатомията на човешкото тяло е изучена достатъчно добре. Но уви, това изучаване е повърхностно и предназначението и функциите на някои жлези остава загадка. Само в пълнотата на седмичността на всички свои принципи може да започне действителното изучаване на човешкия микрокосмос, и то при условие, че в основата на изучаването е поставен огънят. Независимо от всички постижения на науката, тайните на живота и материята остават нерешени. Разбирането на това ще бъде и правилният подход към действителното познание на света. Само Съкровеното Знание може да доведе човека до макар и частично, но все пак действително разбиране на собствената тайна и тайните на обкръжаващия го свят.